Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 20

На фона на този издържан пост на  [Mark] ...
Искам само да се самосезирам, защото много по-опитен от мен специалист ме посъветва , но забележете , че не казах "ми се скара" Защото хората , които се грижат за сина ми са прекрасни и никога не ми подхранват чувството за вина , че не се справям.  Благодаря!

Та, да си дойда на думата

Ще цитирам нашият любим логопед(жена е ) " Единствено искам да ти кажа, че захвата откъм гърба аз лично го избягвам, въпреки че с лице може да те ухапе и това е много неприятно,
но откъм гърба - не мога да ти опиша как разбиват носове със задната част на главата си"
И още нещо за което я питах и съм и безкрайно благодарна , че ми помага да се ориентирам в термините.

Иначе за " тантрум" и "мелтдаун" аз винаги съм си им казвала съвсем на български - тръшканици    и това никак не ми попречи да се справим с тях.  

 
С благодарност за подробното обяснение и уважение към съветите, защото смятам, че фактологично всичко е вярно, ще си позволя да добавя само две неща, които останаха непреведени:

tantrum = гневно избухване, изблик на гняв
meltdown = срив, криза

От другата страна на тази ситуация е родителят, който често е между детето си и всички останали. Ако на един терапевт му се случват две-три такива деца за по час-два-три и той е професионално обучен да се справя и запазва хладнокръвие и се сеща за всичко подходящо, защото "това му е работата" и "може да види нещата отстрани", то за Родителя - това е 24/7, защото дори, когато детето е при някой специалист на час за терапия, той пак не "изключва", а мисли и очаква, преживява във времето - напред или назад... няма почивка. Ежедневието, съседите, случайните минувачи, роднини и кой ли не още - всеки може да даде мнение, съвет, критика и каквото му хрумне, но последна инстанция е Родителят и накрая за него остават отговорност, решения, грижа, емоции, тревоги... има ли смисъл да изброявам... Всъщност изключително вярвам в интуицията на майките и на бащите и в енергията, която дава родителския инстинкт.
Само хубави и полезни неща се споделиха... затова от мен - любов, търпение и сила - всеки един ден идва, за да се изживее и ако не е добър - след него ще дойде друг.
Вярата, че идва нещо добро се дължи на надеждата и на това, че вярваме в доброто.

       
        На един семинар ,където аудиторията включваше и специалисти , и родители на аутисти , силно се впечатлих от това ,доколко родителите са по- наясно с материята Аутизъм в сравнение със специалистите .....Може някои от тях и да не са толкова интелигентни ,подковани теоретично и т.н. ,но....
        Изведнъж се сетих ,че и най-полезния за моето дете специалист беше родител на дете от аутистичния спектър.

       (Сетих се за друго нещо ..... не го твърдя като факт ,само съм чувала ,че в Германия можеш да практикуваш професията детска учителка в ДГ само,ако ти самият си родител .
       Сигурно се досещате за връзката ,която правя.  )

Според мен има още един тип лягане на земята и отказ за ставане, което аз съм наблюдавала 3-4 пъти при нашето момче на 4-5 годишна възраст и ме е довеждал мен до почти пълен срив след връщане у дома. Тогава не знаех как да си ги обясня, а и той почти не говореше.

Това се случваше на пързалки с или без "тунели". Качва се, пуска и след известно време ляга блажено на пътя на другите деца. Съответно настъпва суматоха. Викове на родители, писъци на деца. Налагало ми се е да се покатеря и да го измъкна оттам. Сега обяснението ми е, че е било отговор на някакъв СИД.

Добро утро и благодаря на всички за съветите.
констанца, при Хриси е лягане на пода и отказ да стане.
От поста на [Mark] бих определила поведението като епизод.
Прави го, когато дойдат няколко родители едновременно да си вземат децата от ДГ.
Надявах се кризата да мине, когато родителите излязат и затова изчаках да останем сами, но тя продължи да лежи по очи на земята.Снощи подейства методът "отвличане на вниманието" от детската учителка.
Може ли да ми дадете линк за филма, че нещо не се справям?

Не допускай другите родители да видят кризата на детето. Това ще ги изплаши, и ще се замислят за сигурността на своите деца с такова пищящо дете. Не чакай 20 мин. да дойде бащата, а веднага я изведи от там. Изведи я и заради нея. Тя вероятно е претоварена сензорно от многото хора, от шума, от звуците - разконцентрирала се е. Опитай да я изолираш от натоварващата я среда като я прегърнеш и се опиташ да и скриеш главата в тялото си. Когато затвори очите си - тоест ти и ги затвори с прегръдка на главата и в тялото си ще я изолираш от зрителното натоварване на обстановката. С натиска на тялото и към твоето ще и дадеш сензорно успокоение - Марк ти е обяснил механизма на действие.

Филма се казва Темпъл Грандин, има го по торентите - в Замунда със сигурност. Това е филмираната история на Темпъл Грандин, игрален филм и тя е консултант във филма. Предполагам знаеш коя е тя, има преводи на нейни лекции в началото на аутистичната тема.

Мами,
Ето няколко клипчета, които мисля, че са полезни. Последният е много добре дидактично представен и ако човек си спира кадрите, за да ги прочете внимателно и ги осмисли, маже да разбере много за най-драматичните и нараняващи родителите на децата от спектъра техни поведенчески реакции. И да си изработи стратегия. Дай, Боже на всички ни по-малко или никак!

Защо да се тръшкам, като никой не вижда? http://www.youtube.com/watch?v=KpSfThUv_pc
Разликата между „тантрум” и „мелтдаун” http://www.youtube.com/watch?v=ClvnCyP3DLU
Аромат за спиране на тантрум  http://www.youtube.com/watch?v=vrrqGHq9jFM
Тантрум на паркинга http://www.youtube.com/watch?v=_Q5FdzHaOuE
Справяне с мелтдаун  http://www.youtube.com/watch?v=QwtkzBoY01M

А това са линкове, които са за родители с по-големи момчета. Не ги препоръчвам (специално този със съветите на бащата) за тези от вас, които нямат проблеми с "мелтдаун" или са с по-слаби нерви. Колебах се дали да ви пусна този линк, но нали има и родители, които изживяват това и се нуждаят от съвет.

Как се справя един баща с мелтдауни при подрастващото си момче http://lostandtired.com/2011/12/28/managing-meltdowns/
http://www.copblock.org/21538/officer-assaults-and-arrests-9-yea … school-classroom/

Последното от първата серия клипчета не се отваря директно. Трябва да си го копирате в Гугъл. Всъщност то е част от една серия, намираща се на този линк http://www.youtube.com/user/bluemillicent?feature=watch

Той е посветен на т.нар. синдром на PDA (патологично избягване на подчиняването). Дори да го няма при подрастващите ни деца, трябва да имаме някакво инфо.

Това е точно за нас. В десятката. Но и за баща му де, да съм гледала  

констанца имаш едно черпене от мен   

Сега чета това по въпроса http://www.pdacontact.org.uk/frames/index.html

Като се има в предвид как подчинява всички от съвсем малко бебе. Беше ме докарал до умопомрачение преди да стана лошата и да издам доста забрани и правила.

Ето статия от Венета Димитрова, но за съжаление е на английски, защото след като завърши и  сертифицира ABA в Колумбийския Университет, практикува в Америка и Германия.

Статията е във връзка със стереотипиите на детето, т. н. тантруми и мелтдауни и най- важното: кога и как могат да изчезнат, като се трансформират в нещо приемливо.

Обобщението от статията е, че Когато детето започне да усеща контрола на публиката, т. е. - когато за него започне да има значение, че е под наблюдението на околните, това, което ни ограничава, когато знаем, че някой ни наблюдава и образно казано- ще се изложим, ако се държим по този или онзи начин.

За да започне да има детето контрола на публиката, минава много време в терапия с него и с нас самите..

Ето статията:

The Effect of Audience Control on the Frequency of Stereotypy Emitted by Students Diagnosed with Autism and Emotional Disorders
Victoria Sterkin and Veneta Dimitrova
Teachers College, Columbia University

Abstract
We investigated the effects of different audiences on the frequency of stereotypical responses emitted by four participants with autism or emotional disorders who functioned at a listener, speaker, reader, writer, and emergent self-editor levels of verbal behavior. The dependent variable was the number of intervals in which the participants emitted stereotypy; the independent variable was the different audience control. Alternating treatment design was used to test for the functional relation between the presence of different audiences and the frequency of stereotypy. Collected data showed significant differences between the emitted stereotypic responses in the self-contained classroom setting in comparison with the regular education classroom setting. The results are discussed in terms of verbal development and audience control.
Literature review
Current research on audience control suggests that designing interventions for reducing stereotypical behavior using Skinner’s (1957) concept on verbal behavior may possibly be an effective treatment. According to Skinner an audience is “a discriminative stimulus in the presence of which verbal behavior is characteristically reinforced” (p. 172). An audience is a condition that reinforces or punishes a large group of responses, thus one could assume that the audience can consequate the emission of stereotypy. Based on the presence of an audience the individuals show various degrees of editing which means that different audiences control (reinforce/punish) different responses emitted by the individual.
Research on audience control among non-human and human subjects had demonstrated changes in responding based on the presence or absence of an audience (Matos & McGregor, 2002; Evans & Marler, 1994; Finger, Marsh, Kamel, Mitchell, & Blair, 2006).
Donley and Greer (1993) found that peer conversational units were emitted at higher rate when the teacher was not present in the living room setting. These results can be viewed as possible functions of a punishing audience. Hugh (2006) investigated the contingent removal of or production of 3-second recordings on the echolalia and palilalia emitted by children with autism. The results of this study demonstrated that the contingent removal of or production of 3-second recordings of the children’s self-talk or music resulted the reduction of contextually inappropriate speech in free play settings. Epting and Critchfield (2006) theoretically discuss the presence of faulty audiences and differentiate between audiences that reinforce or punish self-editing. They suggest that differential consequences make self-editing more likely in some contexts than others, and such consequences are provided by the audiences. Greer and Speckman (2009) suggested that the lack of appropriate contextual audience control may be a possible explanation for the emission of self-talk among children with autism.
Method
Participants
The participants selected for this study were four 5th and 6th graders who attended self-contained CABAS® classroom in a public elementary school. Three of the participants were diagnosed with autism and one was diagnosed with emotional disability. All participants in this study were functioning at a listener/speaker, reader/writer and emergent self-editor levels of verbal behavior. The criterion for selection for the four participants was the fact that they emitted higher rates of stereotypy.
Design
Alternating treatment design was used to test for the functional relation between the presence of different audiences and the frequency of stereotypy.
Independent Variable and Dependent Variables
The dependent variable was the number of 5-sec intervals in which the participants emitted stereotypy and correct responses; the independent variable was the different audience control: A (g) was the audience in a general education classroom and A (c) was the audience in a self-contained classroom.
Data collection
Each probe observation was conducted for five minutes. Data were recorded for 60 continuous five-second intervals. Partial interval recording was used to mark instances of stereotypy, recorded as (S). Whole-interval recording was used to mark intervals free of stereotypy, these intervals were marked as plus (+) on the data sheet. The instructor collected data on daily data collection sheets, using timer and pencil or pen. Data collections for each participant and setting were randomized to increase the measurement validity.
Interobserver Agreement
For Participant A IOA was obtained for 28% of the observing sessions; mean IOA was 99.4% (range 97-100%). For Participant B IOA was obtained for 32% of the observing sessions; mean IOA was 95.8% (range 88-100%) and for Participant C IOA was obtained for 35% of the observing sessions; mean IOA was 94.8% (range 88-100%). For Participant D IOA was obtained for 22% of the observing sessions; mean IOA was 97% (range 90- 100%).
Results
Data demonstrated that all participants emitted more instances of stereotypy when placed in self-contained classroom setting, while the instances of stereotypy emitted during regular education classroom activities were less frequent. Participant A emitted a mean of 18 instances of stereotypic responses in self-contained classroom (range 3-35) and a mean of 0.2 instances of stereotypy during general education classroom activities (range 0-1). Participant B emitted a mean of 9.9 instances of stereotypic responses in the self-contained classroom setting (range 2-40) and a mean of 0.6 instances of stereotypy during general education classroom activities (range 0-3). Participant C emitted a mean of 16.6 instances of stereotypic responses in self-contained classroom (range 9-33) and a mean of 0.9 instances of stereotypy during general education setting (range 0-4). Participant D emitted a mean of 3.8 instances of stereotypic responses in self-contained classroom (range 0- 11) and a mean of 0.4 instances of stereotypy in general education classroom (range 0-2). These results could be attributed to the different audience control in the specific environmental settings.
Figure 1. Number of instances of stereotypical and correct responses in self-contained and general education classroom settings for Participant A, B, C, and D.
References
Donley, C. R. & Greer, R. D. (1993). Setting events controlling social verbal exchanges between students with developmental delays. Journal of Behavioral Education 3 (4), 387-401.
Epting, L. K. & Critchfield, T. S. (2006). Self-Editing: On the relation between behavioral and psycholinguistic approaches. The Behavior Analyst, 29, 211-234.
Evans, C.S., & Marler, P. (1994). Food calling and audience effects in male chickens, Gallus gallus: their relationships to food availability, courtship and social facilitation. Animal Behaviour, 47, 1159-1170
Finger, E. C., Marsh, A. A., Kamel, N., Mitchell, D. G., & Blair, J. R. (2006). Caught in the act: the impact of audience on the neural response to morally and socially inappropriate behavior. NeuroImage 33:414–421
Greer, R. D., & Speckman, J. M. (2009). The integration of speaker and listener responses: A theory of verbal development, The Psychological Record. 59, 449-488.
Hugh, A. K. (2006). Effects of auditory stimulation on echolalia and palilalia. Unpublished doctoral dissertation, Columbia University, New York.
Matos, R.J. & McGregor, P.K., (2002). The effect of the sex of an audience on male–male displays of Siamese fighting fish (Bettasplendens). Behaviour, 139, 1211–1222.
Skinner, B. F. (1957). Verbal Behavior. Acton, MA; Copley Publishing Group.
Discussion
The collected data from this study replicated the findings from the studies investigating the audience control among human and non-human subjects reviewed in the literature section. It also suggested in accordance to Skinner’s (1957) proposal that different audiences may function to edit not only the speaker’s vocal or written behavior but stereotypic responses as well. Future research should focus on the design and implementation of different strategies or tactics that could establish different audience controls in the self-contained classroom or reinforce the self-editing repertoires of the participants within this environment. Such tactics may include peer-yoked contingencies, teacher-yoked contingency games, or the increasing of self-monitoring skills by the presentation of video feedback.

Откровено казано, статията на В.Стеркин и В.Димитрова ми се вижда доста специализирана, но вероятно от интерес за участващите в обучението на деца със СОП. Имах желание да осмисля написаното и потърсих по заглавието, тъй като Кезая не е дала линк. Намерих единствено докторската дисертация на В.Стеркин в pdf и позволяваща сваляне. Тя е над 100 страници с таблици и графики и сигурно ще е интересна за обучители.
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=the%20effect%20of% … zNg8L9YHkJjpDyrAg

Здравейте,
нашето дете постоянно има тези състояния,които описвате по-горе.
Сутрин не можем да го облечем за детска.Първо 100 часа се излежава и не иска да стане.Компютър,телевизия,игри....нищо не помага.Започва да ни командва,като вика да изгасим лампата,да вземе юргана на баща си,да затворим вратата Всичко това е придружено с викове до безумие.Не знам метод,който да го изтръгне от леглото.Вечер пък,не можем да го сложим да спи.
Най-накрая излиза за детската с баща си,защото го води с кола....няма как по друг начин и веднага се свлича на земята на стълбите още на етажа ни.Баща му го носи до колата....пет годишно и половина дете.Поведението му е смесица от разглезеност,тези кризи които описвате по-горе.
Вечер като го връща от детската е по същия начин.Не иска да излезе от колата.Най-накрая с носене и викове го прибира.До горе носене на ръце.Като влезе вкъщи веднага иска да влиза в хола.Започвам борба с него,че трябва да влезе в банята да му измия ръце,лице.....Издърпвам го в банята и веднага още с яке и ботуши ляга на земята и почва да се смее,въргаля на пода,говори си някакви безумия,които не разбирам Започват молби от моя страна,с думи....не и не.После почвам да викам,става по-лошо.Онази вечер се видях в чудо и започнах да пея измислена от мен мелодия с такъв текст: " Айде мамичко станииии,и ръчичките сложи на мивкатаааа,мама да ги миееее,хоп хаа,троп хахаа,моля ти сеее мамино детенцееее" Ужас.
Такава безумна мелодия и песен.Той пък взе че стана.И го измих.
При нас има много голям ефект едно нещо.Което от друга страна не е добро.Като се заинати за нещо му казвам " Аууууу виж,тати плаче,лелелееее,тати плаче" Той веднага спира каквото и да било,натъжава се,изчервява се и още малко ще заплаче.Но по този начин ни се подчинява
Веднага отива при баща си и почва да го гледа в очите и казва"Тати плаче" ,а баща му си закрива с ръце лицете и издава звук на плачене.Обаче този метод е неприятен,защото нашето дете е изключително чувствително и веднага заплаква и той Аз от друга старан веднага започвам да го успокоявам"Няма,няма ,вече не плаче",но той повтаря"Тати плаче,мама плаче" и аз "Никой не плаче,вече" и  така до следващото нещо,което ще го докара до тъй описаните кризи.
Като гледах клипа от ютуб с момчето ,дето стои на земята с корабчето,все едно гледах моето момче.Прави същото нещо. Стои на земята и играе с нещо.Най-често с домино.И когато нещо не му се получи,защото е перфекционист,запозва да вика и крещи ,точно като момчето от клипа.Вика,вика,излизат му вените на гушката.....от напъване.Ние веднага отиваме при него и почваме"Дай да види мама,какво не е станало,мама ще го оправи,тати ще го направи....." ,за да се успокои.....
Но от този клип,не можах да разбера каква е поуката.Какво трябва да правят родителите в тази ситуация? Знам английски,но не можах да разбера......

Не трябва да наричаш този метод безумен. Той е много подходящ за деца които нямат непоносимост към пеене.
При нас метода с пеено почна да сработва след като година и половина се мъчехме въобще да възприеме някакво пеене. Да кажем докато стане на  4 и половина ако чуеше пеене с жив глас направо изпадаше в криза. дори в спалнята която е празна стая и много ехти не можех да чета на глас или да говоря по високо когато сме там. От детски песнички в градината се беше научил веднага да запушва уши и бърчи нос в предистерично състояние. Когато обаче полека лека пеенето спря да го дразни неимоверно ( става както всичко друго- с много работа, привикване, увещаване, нагаждане, трениране  и прочие )  , открих че когато му пея по лесно изпълняваме команди. Преди месец за пръв път той сам започна да ми пее в отговор измислени песни с команди или описание на това какво правим или ще правим. Верно че става малко като в "Дълга целувка за лека нощ " Тарара рарам тарам тарам - обаче сработва  . Затова го използвай.

въобще искам да кажа че каквото и да споделяме тук едва ли един и същи методи 100 процента пасват на всички деца. Всеки от нас чете и опитва, аке не се получи прави имрповизации и така намира подходящото за своето дете. Обаче сякаш никой от нас не получава сервирано наготово. Става малко като налучкване в тъмното - включваш всичките си сетива за да успееш.

мами,
преведох ви нещо от един според мен доста полезен сайт. Можете да го посетите и да намерите още отговори на ваши притеснения и въпроси.

http://www.travisithompson.net/About%20Autism/About%20Autism/FAQs.html

Мелтдауни (емоционални сривове): предотвратяване и овладяване

Повечето пъти, когато децата с ASD (разстройства от аутистичния спектър) имат „мелтдаун”, то е в отговор на неочаквана промяна в нещо рутинно или прекъсване по време на нещо, което много харесват. Ако наблюдавате поведението на телевизионния инспектор Ейдриън Монк, ще научите повече за това, защо вашето дете прави това, което прави. Няма едно единствено средство срещу тантрумите (емоционални изригвания), агресията или самонараняването при ASD.  За да се редуцират проблемите, трябва да се определи какво кара детето да се държи по този начин. Подходите за промяна на поведението при тези нарушения зависят от разкриването на причините им.

Често “мелтдауните”, агресията и самонараняването при децата с  ASD карат възрастните да спрат да искат или да изискват от детето нещото, довело до това поведение.  С други думи, възрастните се опитват да се спасят или да избегнат ситуация, която не харесват или не разбират или за която не разполагат с механизъм за справяне. Решението зависи от причината. Ето какво препоръчваме според причините:

1.Детето може да не разбира какво в действителност му казвате
a. Учете го на по-адекватна рецептивна комуникация  
b. Учете го на начин да поиска помощ
c. Използвайте повече визуални, отколкото вербални искания към него, например показвайте му визуален график на събитията


2.Детето може да няма умения да изпълни нещо, което се иска от него или да му е много трудно да го направи (напр. „обуй си обувките”)
a. Учете го на начин да поиска помощ
b.Учете го по мъничко, стъпка по стъпка на уменията да прави нещата, които искате от него. Използвайте много окуражавания (награди) за всяко малко постижение


3.Искането на възрастния може да е направено във време, когато детето се занимава с нещо рутинно, предпочитано от него   (напр. играе на видео игра,  върти предмети или други повтарящи се рутинни любими негови действия)  
a. Изчакайте да спре да прави това преди да му поискате да направи нещо.
b. Предупредете го 10 секунди преди да поискате това, което сте намислили. Бройте до 5, като свивате пръстите на ръката си един след друг. (по 2 секунди на пръст). Когато свиете и последния пръст кажете:  "Сега отиваме..." Някои хора използват часовник, който сигнализира с промяна на цвета, когато детето трябва да спре да върши нещо и да започне да върши поисканото от него нещо.
c. Споразумейте се
C1. Предложете взаимодействие, напр. „аз ще направя едно/един път, после ти едно/един път.
C2. „Хайде този път го направи така, а другия път по твоя начин.”
C3. Кажете на детето, че ще се върне към любимото си занимание след като направи това, което искате от него.  
d. Опитайте се да искате от детето да направи нещо само преди (напр. преди хранене) да се е заловило с любимото му занимание (гледане на предпочитано видео)  

4.Детето няма способност да помоли да направи по-късно исканото от него нещо.
a. Учете го как да поиска „по-късно” с думи, жест или с карта (напр. на часовник)
b. Винаги се съгласявайте с отлагане и след това внимателно се върнете към искането си.
c. Щедро хвалете и награждавайте детето, когато се залови с това, което сте поискали от него и сте се съгласили да се отложи за малко  "Добре го правиш, ти си ми помощник и т.н.”

Някои “мелтдауни” се поддържат от вниманието на родителите. Запомнете, че хокането и негативното отношение са също израз на внимание.  

Няма едно единствено решение

Родителите и учителите често питат, кое е най-доброто лечение или поведенческо третиране на мелтдауните. Нашият опит ни е научил, че няма едно единствено най-добро третиране. Разрешаването на проблема изисква разбиране на причините за емоционалните изблици и методично обучение за липсващите умения  или смяна на условията, които ги предизвикват. Някои лекарства могат да помогнат, но рядко само те са в състояние да решат проблема.

ПУБЛИЧНИТЕ МЕЛТДАУНИ

Майка на дете с аутизъм казва, че е „умирала хиляди пъти”, докато хората около нея в голям магазин, се били втренчили неодобрително в дъщеря й, която лежала на пода, крещяла,  ритала и се държала така, все едно идвал краят на света.

Публичните мелтдауни са особено трудни по няколко причини. Най-очевидната е тази, че  крещенето и мятането на вашето дете предизвиква нежелано внимание към него и вас. Второ, вие си мислите, че ще сте в състояние да го укротите, но не успявате. Трето, подозирате, че сте направили нещо погрешно и то е причина за ставащото.  И накрая, вие чувствате, че хората ви мислят за лош родител, защото сте разглезили детето си, вместо да го стегнете, както се полага.

Правила за прекарване навън

• Не извеждайте детето по времето за сън

• Не оставайте твърде дълго време навън. Обикновено един час е достатъчно.

• Преди да излезете от дома, за да отидете в първия магазин, кажете на детето: „Никакъв плач днес. Ако не плачеш, когато излезем от магазина ще получиш … (любима напитка или лакомство).

• Ако детето може да чете, направете списък на местата, които искате да посетите в точния ред. Ако не може да чете, направете картинен график, като свалите картинки от интернет и ги подредите една след друга в пластмасов „джоб”.

• Когато свършите с пазаруването в един магазин и предстои да се придвижите към друг, попитайте детето си, кой следва според графика.  Идеята е детето да е ангажирано и да има чувството, че има някакъв контрол върху вземането на решение.  

• Когато пазарувате в супермаркет или магазин с промоции, планирайте предварително откъде ще минете, като оставите отдела за играчки или бонбони накрая, непосредствено преди да отидете да плащате. Това се отнася и за други „рискови” сектори в магазина.  

• Планирайте чести почивки за хапване или тичане в мястото, определено за това или в центъра за игра на магазина.  

• Давайте възможност на детето от време на време да си избере плод или плодов фреш по време на почивките.

Какво да правите, когато все пак детето изпадне в мелтдаун?

Закарайте количката си до  пулта на службата за подпомагане и кажете на служителя, че трябва да излезете от магазина за няколко минути и ще се върнете да платите. Може да се наложи да покажете личната си карта. Оставете количката при служителя, вдигнете детето и го отнесете до колата си. (Сложете го на задната седалка и му поставете колана.   Седнете на шофьорското място, вземете вестник и се направете, че четете, без да казвате нито дума на детето.  Не се изкушавайте да го заплашвате или утешавате ласкаво! Не му обещавайте почерпка, ако спре да плаче!  Това е голяма грешка.  Когато спре да се тръшка, му кажете, че трябва да се върнете в магазина да платите, да си вземете покупките и се прибирате у дома.  И никакви почерпки днес!

В повечето случаи, не повече от 2-3 такива излизания с колата са достатъчни, за да спрат епизодичните мелтдауни, които не сте били в състояние да предотвратите.  

Мисля че ще ти е интересно какво пишат в този форум:
http://ccgi.pdacontact.org.uk/forum/index.php