Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 20

Благодаря.Въпреки,че имам добри познания по английски,ми е трудно да се справя с този сайт

 Margi_Z_Margi_Z,
сигурно няма дете от спектъра, което да не е имало в по-малка или по-голяма степен това, което описваш ти. Но това са според мен повече емоционални реакции с тантруми може би от време на време. То ще намалее с времето, когато детето ще започне да разбира по-добре казаното и развие способност да се изразява по-добре  словесно.

В материала, който преведох липсва една причина за тантрумите/мелтдауните преди отиване в ДГ/у-ще и на връщане оттам, която сме споменавали и по-рано. Това е отношението към децата от страна на учителите и персонала. Когато навикват хиперактивните деца, държат ги за ръка или на пейката, за да не пречат на другите, те не могат да не се чувстват потиснати, а понякога са и наплашени.  Сутрин децата знаят какно ги чака и се мъчат да се спасят в леглото и с тръшкане, а после  когато дойде мама да ги вземе, те се радват и се опитват да се разтоварят от часовете изживян стрес и тичат, скачат и понякога се тръшват на земята.

За съжаление, няма голям избор. Дори човек да осъзнава, че детето му не напредва в ДГ, няма как да го даде в друга общинска градина, а заплащането за частните е непосилно за много от тас. Пък не се знае и там, дали ще го приемат и как ще бъде. Така че, трябва да се опита с добро и с персонала на ДГ, учителката, и с детето.

Тези препоръки, които преведох, не са универсални, но мисля, че в много случаи ще помогнат на родителите да си изработят стратегия за действие.

констанца, това са пълни глупости които пишеш  
Не съм вярвала, че ще прочета такова нещо, наистина  

Детската градина е място в което децата се учат, възпитават и социализират. Осъзнаваш ли как описваш това място. Колко време си прекарала сред хиперактивни деца в детска градина за да се имаш право да пишеш това и какво ти дава право да описваш по този начин отношението на преподавателите към тези деца.

Благодаря ти Констанца,нещата ,които казваш са точно така.
Лошото при нас е ,че не мога да проведа и разговор с учителките.Те се държат,студено,дръпнато и с неприязън.
Днес например,като са му слагали жилетката преди да го вземе мъжа ми,са му прещипали толкова силно гушката с ципа,че е плакал много.Мъжа ми казва,че целият бил в сополи.Но раната я видяхме вкъщи Утре той казва,че щял да се разправя с тях.Но така ще стане по-лошо за детето и ще ни намразят още повече Това се случва вече за втори път.
Аз го питам детето"Кой ти ощипа гушката",той мълчи и гледа в небитието.
После почва да повтаря" Плаче в детската градина,плаче в детската градина",но не може да ми каже кой го е направил...

констанца, положила си голям труд с превода. Лошото е, че тези съвети са съобразени с друга , малко по-различна среда от тази в България... не знам как да се изразя по-точно, но някои неща на теория звучат добре, но са неприложими. Например с края на превода как да излезеш от магазина извеждайки детето по най-бързия начин без да платиш и после да се върнеш...

А с тази част например изобщо не съм съгласна. Това е грешен подход и не го казвам аз , а много доказани специалисти логопеди и психолози , с които съм общувала.


Първо, в повечето случаи децата възприемат 'кодови' думички. В случая от това ужасно сложно изречение то чува само "плачеш" . Отделя думата от контекста и реагира като на заповед- "плачи" . Дори да не се е сетило да се тръшне , вие по този начин му напомняте за това.
Второ , много малко деца ще разберат подобна причинно следствена връзка за нещо толкова имагинерно. Тези , които са в състояние да разберат ще се научат да се пазарят и в последствие да ви изнудват и да се тръшкат предварително очаквайки награди. изобщо подхода с подкупа е изключително неподходящ. Наградите се дават СЛЕД като детето се е държало добре . Или по-точно е да се каже , след като се е държало според очакванията ви. А очакванията и правилата трябва да са заявени предварително, много точно и ясно за детето. Зрителната подкрепа е изключително важна. Категорично съм съгласна че за да се чувстват спокойни и сигурни децата в това , което ги очаква трябва да ги подготвите с нещо като график или план за деня. Функционирането на децата е много  различно . Преди 7 г. синът ми беше много ниско функциониращ. Всяка промяна в маршрута предизвикваше тези сложни думи - тантруми и мелтдауни... аз си им казвам кризи, че иначе излишно се усложняват  нещата, като ги обличаме в термини. какво правех? Ходех с една камера (от тези големичките, не дигитална ) и си говорех сама и снимах. "сега пресичаме улицата по пешеходната пътека ,защото свети зелено( едър план на зеления сектор на светофара) . Качваме се на автобуса.... Слизаме от автобуса...Влизаме в този магазин( едър план на магазина) ... " пропускам момента с погледите , които събирах Свалях записите на .. видеокасети.. за да ги гледа детето , защото само така можех да му привлека вниманието върху това , каето аз искам. А чрез начина на снимане- в едър план само обекта, избягвах разсейващите го детайли. Пиша така обстоятелствено не за да се фукам. В никакъв случай не казвам , че е универсален метод, но... Сега , когато всеки има телефон с камера, може да снимате това което сте разбрали, че детето харесва, местата които са му любими, хора... показвайте ги направо от телефона и казвайте:'отиваме  при ... (любим човек) .. в магазина за да купим (любимо лакомство), а междувременно вие си пазарувайте . В парка за да играеш с .. (снимка на любимо другарче) " Показвайте актуални  снимки. това е много по-добре от всякакви неразбираеми за него , двуизмерни рисунки , пекс карти и т.н.  Има безброй варианти  и всеки се съобразява с нуждите и възможностите на собственото си дете. Най-важното е вашата наблюдателност и анализ на нещата които харесва или не харесва . Вярвайте в себе си и в детето и импровизирайте. Вие създавате рецептата и това в повечето случаи е на принципа проба -грешка. И най- важното , след края на успешно завършило "мероприятие " наградете го , за да  свърже случилото се  с приятна емоция. Така детето ще разбере , че там където го водите, това което му предлагате  да му се случи е хубаво и не страшно. Спечелите ли веднъж доверието му нещата стават много по-лесно. От своя скромен опит говоря и съм разбрала, че децата в повечето случаи се сриват заради  страх от непознатото. за това се затварят в себе си , вкъщи.. на сигурни за тях места. Покажете им , че нещата са познати и НЕ страшни. Тогава ще "изпълзят" от дупчиците си   В много от случаите това трябва да стане малко насила първия път , но виждайки веднъж , че не е толкова страшно изблиците намаляват. И не ги щадете. Обикновено пищят много по-показно и драматично отколкото изглежда. Железни нерви желая на всички за да устискате в трудната ситуация хладнокръвно. После си ревете тайно колкото искате

Не са глупости, а е живата действителност. Мога да го твърдя от двегодишния ми опит, като учител в детска градина и вече четвърта година, прекарана в коридорите на едно "елитно" масово училище. Разбира се, който разделя нещата само на черно и бяло, винаги греши. Нещата са с различни нюанси на сивото. Има учители и учители. За жалост, искам да ви кажа, че известен процент от детските учителки са силно невротизирани личности, които упражняват различни форми на малтретиране върху децата. Забележете - върху децата в норма. Това включва бой (скришом от останалите, разбира се), крясъци, заплахи, щипане, наказания, гонения, подигравки и т.н. Това е стандартна практика в детските градини, но остава скрита от очите на родителите. Има, разбира се и значително по-меки учителки - те се ограничават с това само психически да манипулират децата, за да постигат дисциплина. С това не искам да кажа, че всичко това се случва от някакви садистични подбуди. Просто това е тяхното виждане за педагогика. Тя може да го ошляпа, а след 5 мин. да го разцелува и разпрегръща, да му казва, че е най-доброто дете, колко много го обича и че не иска това безобразно негово/нейно поведение да се повтаря. От цялата работа детето се чувства виновно, че е разсърдило добрата учителка, която само му мисли доброто. Най-много да разкаже на родителите си, че днес в градината "децата бяха безобразни" и госпожата им се кара. Това, което ще премълчи е, че то самото е изяло пердаха или е било навиквано, наказвано и прочее. Щастливи сте тези, които не сте наблюдавали подобни сцени. Детската градина, особено в БГ, е място за ранно пречупване на детската психика. Всичко остава зад затворена врата, обаче. Нали не смятате, че проверяващите от инспектората стават свидетели на нещо от това? Не - те гледат хигиената и правят документални проверки. А там всичко е на 6. Но това е за децата в норма. Няма да повярвате какво се случва в ПУ. И пак казвам - има учители и учители. Затова човек трябва да е внимателен и да търси маркерите в поведението на всеки конкретен учител. Апропо, на пазара има интересна книга - Алис Милер "В началото бе възпитанието". За жалост книгата е сериозна и е основана на лесно проверима фактология. Без алабализмите на популярната литература, която иначе залива пазара. Хората с повече смелост биха разбрали доста неща от нея. И още нещо за финал: Вие, нали не смятате, че учителките говорят за вас, като родители, все хубави неща? Колкото и радушно да са ви изпратили вечерта, още на другия ден клюкарникът влиза в действие. Ако не сте наясно, да ви кажа аз - родителите са виновни за всичко (според тях). Да не говорим ако има дете с някакво увреждане. Мислете повече. Успех!

Може въпросът ми да е глупав но не разбирам защо не смените градината.
Знам че е лесно но това е вариант и трябва според мен сериозно да го обмислите.
Друг е въпросът кой дава право на госпожите да се държат така с едно беззащитно дете. Може да започнете борба срещу тях, дори можете и да спечелите, но няма как да смените отношението им към детето. Спомням си че Таня бяха сменили градината. Ние бяхме готови да го направим ако се наложи. в край на сметка това е нещо с което родител на такова дете трябва да се примири. Имам впредвид не да се примири с факта че ще "прищипват" гушката на детето - за това не може да има примирение , а това че трябва да се променат условията докато намери оптимума за детето. Все пак все някъде има градина с учители която е добра за него. трябва да се търси...

Марк
всеки един родител който иска да види, който е заинтересуван в детето си, който го разпитва и чете зад думите му пък било то и единични ( дори при моят син който допреди година не говореше )е наясно с цялата тази схема. Какато и какво говорят зад гърба ни, какво дават на децата от почерпките за рожденните дни и прочие. Но трябва да кажа че не всички учителки в градините и училищата са такива и не трябва да им слагат общи етикети. Може това да се дължи на някаква тяхна вътрешна доброта и човечност. Не знам дали е закономерност но при нас в групата на сина ни по-младите учителки са много по-гъвкави по-човечни по-приемащи , не само титулярките но и тези които заместват през ваканциите. При него се смениха три учителки за три години ( все по -младите при оставаща втора учителка титулярка и страшилище) и ние всеки път бяхме на тръни дали ще сменяме градината. И всеки път новата учителка се справяше чудесно - и с ресурсната и спроблемите и с желание и с хвалба какво правило детето на нейните занятия. Просто виждаш по лицата им как като го вземеш искат да го похвалят- какво направил за пръв път- с какво се справил. Виж учителките от старата генерация за съжаление те са закостенелите поне аз останах с такова впечатление. Това е мое мнение между другото отново основано на собствен опит защото откъде другаде мога да черпя такъв освен то това което се случва с детето.

Преди време една майка също ми каза, че говоря пълни глупости, без да е вникнала в смисъла на написаното от мен. След това го разбра, но го мина метър, без едно: "извинявай". Не знам какво в моя вчерашен пост говори за това, че отричам ролята на ДГ за социализиране на децата.  Ето какво съм казала.


Някой ще отрече ли, че при сегашната криза с ДГ в големите градове, шансът да приемат детето ти в друга общинска градина е почти нулев? А дали и в частна ще го приемат, след като попитат, защо е напуснало другата ДГ и разберат за диагнозата му?

Казвам това, както и наблюдението си за емоционалните кризи преди тръгване за ДГ и при вземане от там от личен опит, разговори с други майки (на дете с хиперактивност, на дете с дислексия, на дете с ГРР, на дете с Даун синдром и на дете с Аспергер) и споделеното в този форум и други форуми на майки (английски, американски, руски). Когато едно дете се тръшка всяка сутрин и се мъчи по всякакъв начин да се скрие и да не отиде на ДГ, значи, че там не му е добре. В друга ДГ може да е друго, но възможностите са малко.

Но не разбирам, защо някои майки подценяват опита ми. Все пак, освен, че съм отгледала двама сина, които са ходили на ДГ, опитът ми с дете от спектъра вероятно не е по-малък от този на която и да е друга майка, тъй като отглеждам внука си като майка от 1 годишната му възраст и съм преминала през всичко, през което преминават останалите майки. В периода, когато  той ходеше на ДГ, много често го водех и вземах аз и имам лични впечатления и съм се борила с тези му кризи.  

Ето накратко нашият опит, който частично съм споделяла и по-рано. Ние решихме да спрем нашето дете от логопедичната ДГ  след 1,5 години. През първата година беше сравнително добре, докато нямаше диагноза. След това, когато питах, как е било, ми отговаряха: "Ами не слуша. Тича, пречи на заниманията на другите. Наложи се да го държи лелята на пейката. Нищо не яде. С какво го храните у дома? Пасирате ли му храната? и т.н и т.н." Наблюдавала съм игрите на двора при хубаво време. Учителките си говорят на пейката, другите деца си играят заедно, а той в едно ъгълче на пясъчника ровичка сам.  

На 4 години и 2-3 месеца детето нямаше осмислен говор, но имаше прекрасна памет и знаеше наизуст "Работна мецана" и редеше успешно малки пъзели. Когато казвах това, ми се усмихваха снизходително.  Не беше на памперс, миеше се сам, дъвчеше добре и ядеше доста неща и въпреки това първоначално вероятно го смятаха за умствено изостанал, а след като разбраха диагнозата, за безсмислено да полагат усилия.

Снимките му от този период, направени в ДГ демонстрират напрежението в погледа и мимиката му.

Решението да го спрем от тази ДГ дойде, когато имаха една млада заместваща учителка. Посрещна ме с думите, че е блъснал едно момиченце, което имало хроничен здравословен проблем. Останалите майки стояха на разстояние и гледаха към нас, явно подготвени за атака. Започнах да се извинявам, когато тя си пое дъх и каза: "И следобед като ги сложихме да спят, целуна едно момченце по пъпчето!" Направо се втрещих и попитах: "Какво искате да кажете?!" Отговорът беше: "Не знам. Утре ще изясним" А моят беше: "Няма да има утре." Представяте ли си за какво мислене на един млад педагог става дума? Коя майка не целува детето си по пъпчето и не е ли най-близко до ума, че детето имитира?!

Опитахме в няколко ДГ, където първият въпрос беше, защо е напуснал другата ДГ и казваха, че за съжаление нямат места. Само от една се съгласиха за 3 часа дневно, 3 дни седмично на пълна такса. Така стигнахме до отглеждане у дома до предучилищната група.

Мисля, че не са малко майките, които са имали подобни преживявания и са сменяли ДГ. Още веднъж подчертавам, че не отричам ролята на ДГ като институция, а говоря за конкретните случаи, когато детето прави кризи. Съветът ми е ясен - да се опита с добро.  

А мислите ли, че у нас е невъзможно да се случи това, което е станало в едно масово училище в САЩ - да арестуват едно аутистично дете, защото учителят го наказал да стои затворено в едно стая, а то започнало да се катери по стената. Вместо да потърси родителите, учителят повикал полицията. А 9-годишният, който бил в емоционална криза, дори бил обвинен, че нападнал полицая. Вижте снимката и преценете сами. Има и 46 коментара - някои защищаващи полицая. http://www.copblock.org/21538/officer-assaults-and-arrests-9-yea … school-classroom/

Добре, че детето ми  сега не е в  детска градина. Бих се уплашила от думите ти Марк и бих тръгнала с нагласата, че там тормозят детето ми. Бих подозирала конспирация и лошо отношение във всяко тяхно действие и бих се държала с недоверие и подозрение.

Добре, че вече две деца смениха по две детски градини и видях само добро отношение и рядко се сблъсках с единиците от описаните от теб ситуации.

Знам за какво говориш. Да, има такова отношение към някои родители, но обикновенно госпожите не грешат и родителите наистина имат вина за децата си. Да, има инциденти с децата и понякога са от невнимание от страна на госпожите. В случая с целунатото пъпче - аз като родител на момиченце бих изискала изясняване на случая, ако някое момче целува пъпа на дъщеря ми в детската. Имали сме и ние оплаквания . Мишо прегръщаше две момиченца в детската. Родителите бяха бясни. Аз не обвиних тях и госпожите, че ми го казват, а потърсих начин да накарам детето ми да престане и намерих сили да се извиня и обясня определено неприемливото му поведение.

Госпожите се държат студено с родителите, защото имат граница на фамилиарниченето - неприемливо е родител и педагог да фамилиарничат, но се държат студено и когато родителя показва негативизъм към тях.

Попадала съм на много прекрасни педагози, имам приятелки педагози, все още поддържам прекрасни отношения с преподавателите на Мишо от детската. Нищо не ми пречи да им звънна на  деня на народните будители или 15.09 или Коледа да им честитя. И те виждат обичта ми към тях ( а аз наистина ги обичам) и ми отговарят със същото. Дори и да са ме коментирали зад гърба ми са спрели някъде във времето, когато са усетили, че аз не ги коментирам и им показвам нужното уважение.

Не съм единствения родител видял добро отношение от педагозите - не от всички разбира се, но хората сме различни, не можем всички да се харесваме.

В училищата положението е същото. Но ако тръгнем с нагласата, че там са зверове, и те наистина ще са зверове. Вярвам, че при добро отношение от страна на родителя и показано уважение към преподавателя - нещата ще се наместят и преподавателя ще стане по отзивчив към проблемите на детето. Тръгна ли с нагласата, че там са зверове, набия ли тази нагласа в главата на детето - ами там наистина ще видим зверове.

Може би и аз като Катина бих реагирала с хумор, ако ставаше въпрос за момиченце. Но нашето момченце целунало пъпчето на друго момченце. Когато ми го каза въпросната учителка, погледът й беше изпитателно-ироничен, а усмивката ехидна. Едва ли не 4 годишното аутистче, отглеждано без майка, има хомосексуални наклонности или прави това, което гледа у дома. Не знам какво е било говорено на семинара по сексуалните проблеми миналия месец, но вероятно всички сте установили непукизма на нашите деца към собствената им голота. Тичат голи и не се притесняват като Адам и Ева преди грехопадението. Нашето момче едва, когато започна да общува с братовчедката си, започна да обръща внимание на различията между момчетата и момичетата. Сигурно част от подрастващите проявяват сексуално привличане, но то е значително по-късно от това при децата "в норма". И това няма връзка с нивото им на интелигентност. Не си го измислям. Чела съм изследвания на английски и американски учени.

А престоят в тази ДГ беше безсмислен щом нямаше насърчаване на комуникацията с другите деца. За обучението, да не говорим. Аз съм въздържан човек и рядко си позволявам откровения като тук . Приех например без да реагирам думите на логопедката след повече от година в ДГ: "Знаете ли колко се изненадахме всички. Той нареди това пъзелче за отрицателно време. Казвам на колегите. А те не вярват. Казват: той ли, не е възможно, абсурд."  
Не реагирах и на открития урок, на който не му бяха възложили нищо, дори познаването на цветове. Когато казах, че познава цветовете, ми отговориха, че ги бърка. Малко по-късно установих, че той не само ги познава, а познава и нюансите от най-светло до най-тъмно.

Колкото до баща му, той е образец на почтителност, толерантност и миролюбивост в контактите с колегите си и хората, занимаващи се с детето, вкл. учителите - толкова много, че понякога това е в негов ущърб и ущърб на детето.

От скромния ми личен опит съм стигнала до извода, че трябва да сме доста претенциозни към избора си за ДГ/у-ще.Ако съберем предварително информация за всяко едно уч.заведение и навреме запишем децата си, може да им спестим много неприятни ситуации.
nadejda.v.l, напълно съм съгласна с написаното от теб за наградите.Вътрешно ме е яд, че при Хриси, ако й дам това което иска, започва да слуша.
Ситуацията към линка, който е дала констанца показва нагласите на обществото към различните.
За съжаление и в България положението не е по-различно.
Тази сутрин след случая в Метрото и убийството в столичния квартал "Гоце Делчев", пак се заговори по радиото за спешна реформа в психиатричната помощ.Как всичко е оставено на семействата, които живеели в изолация.
Понякога ми се иска да бъда като мъжа ми.Да не се интересувам от нищо и никой.Само да си дам психично спокойствие.След работа се изолира в другата стая и дори не идва, когато го викам.
констанца, може би ние най-много оценяваме труда на децата си.Когато споменах на една жена от персонала на ДЦДУ, че Хриси обича да реди пъзели ми бе отговорено, че нямали никаква образователна стойност.Дори не са започнали с PECS, а аз си мислех, че съм закъсняла.

Ние не можем да сменим градината.
Когато момченцето ми бе на 3 години ,започна да ходи в държавна до нас,на съседната улица.Обикновена градина като всички останали.С времето осъзнавахме,че не го искат.Започнаха всячески да го показват,пречел им.Той не желаеше да ходи там.Всяка сутрин съм го теглила и носила на ръце,с рев и писъци След това започнаха да ни го казват в прав текст,по добре да го преместим в логопедична градина.Аз ходих до инспектората,пишех молби за ресурсен учител в тази детска.Директорката се опъваше,беше и неприятно.Най-накрая с 300 мъки ,назначиха ресурсна,но бя беше толкова незаинтересована,мързелива ,че не работеше с детето.Един път била болна,другия път в отпуска.
Отидох до логопедичната градина,говорих с директорката,беше януари месец.Молих я да го приеме още тогава.Но тя каза,ще го приемем,но от новия семестър-септември.
Така и стана,преместихме го в логопедичната градина.Но тя го сложи в първа група,с деца родени 1 година след него.
Изкарахме една прекрасна година,той с радост ходи там,с усмивка.
Имаше 2 учителки,една пред пенсия и една млада която стои и до сега.Той много обичаше старата учителка,тя него също.Но от тази година се пенсионира.Остана младата,с една нова.
Младата учителка е много груба,сега той като я види и се гушка в нас,не иска да влезе.
3 месеца правиха ремонт на покрива.Той се страхума от режещи машини.Но ние не можехме да го гледаме 3 месеца защото работим.
Като свърши ремонта,нещата се нормализираха,започнаха редовните уроци.Назначих му там и психолог,който се плаща отделно.
През лятото юни месец и изобщо като се стопли времето,като ги извеждат навън,му забраняват много неща.Не му дават да се качва на пързалката и го тикат в пясъка,за да могат да си почиват.Той от скука се чуди какво да прави.Замерял децата с пясък.Карат му се.
Чудя се защо не изтъгнат тези пързалки и катерушки,като не има дават да се качват на тях?
Плаша се като се оправи времето.Еми тези неща пак ще се повторят.Пак ще го тикат в пясъка.Той ще полудее.
Учителките са студени,не желаят да говорят,не казват истината,изтъкват само лошите неща.
Ето сега ходи 2 пъти на психолог.Тази ли психоложка,ще го отучи да хвърля пясък? Съмнявам се.
Той като вижда ,че му забраняват това или онова,започва да прави така на пук.Да хвърля пясък,да крещи,да се бунтува.
Сигурна съм,че не махат тези пързалки ,за престиж.Да се вижда отвън-ето това е детска градина ,има си всички съоръжения.
А какво става вътре.Терор.
Ходила съм,говорила съм и с директорката.Но те са екип,те се защитават.
Все никой нищо не знае.
Като питам ял ли е,спал ли е,отговорът е все един и същ "Не знам,не съм била тогава на смяна"
Сутринта мъжа ми е питал една лелка,кой му прещипа гушката,тя казала " Не знам,не съм видяла,не съм била на смяна"

Ние не можем да си позволим частна градина.Аз съм на държавна заплата,а мъжа ми е частник,работата му е нестабилна.
Това е,боря се колкото мога,правила съм го всячески през всичките години.
Ето днес ще отсъствам сутринта от работата и ще ходя поне да поговоря с логопедката,ако ме приеме

Къде видя хумор в думите ми  

Много съм сериозна. Дъщеря ми си имаше гадже на три годинки в детската. Родителите се познавахме и одобрявахме. Веднага щом ги видяха госпожите да се целуват по бузките ни извикаха и изяснихме ситуацията. Съгласихме се с тях и забранихме целувки в детската. На площадките с нас го правеха, но отговорността за целувките и това кой ще целува детето, си носехме ние родителите - не преподавателите.

Какво остава да бяха видели момче да целува момче. Ще реагират разбира се и с право. Ти изясни ли, обясни ли различното възприемане на сексуалността при аутистите. Поговори ли с родителите на целунатото момченце, обясни ли?

Може да съм си въобразила, че в думите на Катина има хумор. Обикновено тези бебешки трепети се възприемат така.

По времето, когато се развива действието, бяха минали месеци от поставянето на диагнозата. Опитвах се да не се катурна обратно в пропастта на депресията, от която успях да изпълзя сама без лекарства и психотерапия. Но бях много ранима. Страдах за това, че майката се оттегли заднешком, когато научи диагнозата. Този факт бе известен в ДГ и може би това ме жегна още повече.

Т.е. не знаех нищо по въпроса за сексуалността на аутистите. Ясно ми беше само, че детето е чиста и невинна душичка и исках да го предпазя дори от мръсни погледи и предположения. Пък и както казах, нямаше смисъл да остава повече, щом нито се социализира, нито научава нещо.

Но децата от спектъра са като слънчогледи - у дома слънцето е мама, а в ДГ/у-ще госпожата. Не им ли обръща госпожата внимание, те реагират с отдръпване, омърлушване, безразличие, а понякога и с изблици на гняв.

Катина наистина не си добре. Деца на 3-4?

Сина ми в детската едната леля го беше ошамарила. Направо като тръгне човек към него той си криеше главата и вдигаше ръце да се предпазва. Хубавото е, че веднага я сложиха на друга група да бие други деца.