Как да разпрееля времето си между двете деца,съпруга,дома и собственото ми АЗ?

Авторката пише, че не излизат. Къде да види детето компания?
По принцип и аз бих дала съвет За градина, предвид, че моите и двете са минали от там и не е имало апокалипсис, напротив.Но...както пишеш-всеки си решава.

Jizzlobber, как апокалипсис Аз съм доволна от детската градина, попаднахме на много свестни учителки и лелки и в двете групи, спокойна съм за децата си. Нямам никакво намерение да казвам че в градината е лошо.
Но в къщи децата учат по-лесно, защото всичко е като игра, по-забавно им е. По-отпуснати са в общуването с другите деца, защото знаят че са вкъщи с мама, децата от едно семейство общуват повече помежду си и си стават по-близки.
Иначе- за усвояването на навици- вероятно си зависи от семейството. Чувала съм много познати да казват че няма да се занимават да учат детето на това или онова- щели да го научат в ДГ.
Аз пък смятам че аз отговарям да науча децата си на почти всичко, а в детската градина отива възпитан и научен.
Лично аз, както и брат ми не сме посещавали ДГ- започнахме първи клас много лесно и спокойно, без проблеми и стрес.

Просто смятам че и двата варианта са добри за децата

Иначе- писах и по-горе- не само излизането е вариант за срещи с деца- много удобно през зимата е да се събират няколко майки с деца вкъщи. У нас се събираме редовно по 5-10 деца и 4-5 майки и е много весело. Преди да си тръгнат моля децата да си съберат играчките и често след сбирка остава по-подредено от преди да дойдат (както казах в домакинската работа не съм добра )

Е, у дома учат, ако има кой да ги учи. Не всяка майка е роден учител. И не иде реч за стрес в 1 клас. Авторката просто пише, че не излизат.Т.е. голямото дете не контактува със себеподобни. За учене не съм и споменала...Аз не умея да уча децата си на много неща и да-разчита на учителите. Опитвам се да съм в един отбор с тях, да сме екип. От мен възпитанието, от тях обучението...например...Не умея всичко.
Номера е по-голямото дете да има разнообразие, въобще не говоря за учене на това и онова. У дома, затворено с мама и бебето-не го намирам за ОК просто. Поне да излизат навън.
ПП. Под учене нямам предвид да се научи да се храни и обслужва, а да пише, чете, учи как се преразказва, овладява учебния материал по принцип, а не да се учи на обноски , възпитание и елементарна хигиена.Това, последното влиза във възпитанието.В градината си имат подготовка, прелюдия към писането, развитие на фина моторика и прочее...една майка с бебе у дома, което лази и дърпа молива  на баткото, или пък майката не умее-като мен-и ето ти пропуск.

Jizzlobber, затова казвам че всеки трябва сам да си преценява
Аз освен да възпитавам много обичам да си говоря с децата и да им обяснявам всякакви неща. Някак неусетно, дори не знам как точно стана големият ми син научи буквите и цифрите, още преди да тръгне на ДГ, както и куп други неща
Но ти си права, че затворено вкъщи с мама и бебе дете вероятно скучае- т.е. и според мен трябва да се помисли да варианти- излизане, канене на други деца, детски клубове или детска градина

Може би не трябваше да коментирам, т.к. изобщо не съм противник на детските градини, но мился, че ако голямото дете не е свикнало да ходи на детска градина е по-добре да остане известно време вкъщи, заедно с бебето. За да не излиза че заради бебето го отпращат на детска. Ако голямото дете си ходи вече и бебето не се появява едновременно с тръгването на ДГ е друга бира. Просто съвпадението е кофти за голямото- излиза "сега имам бебе за което да се грижа и затова ти трябва да ходиш на ДГ/да те гледа баба. Затова и ако би се налагало големия да посещава ДГ бих го пуснала или докато съм бременна или няколко месеца след раждането на бебето.

Как ще излезне, ако детето тръгне на градина-е въпрос на това, как ще го интерпретират родителите.Ако те се тюхкат и вайкат едно, ако го поднесат адекватно е друго.
Как да е, Темата не е за градините, просто ми направи впечатление, че не се излиза, и детето не е на градина.Да намерят друг начин, ако не искат градина.Не държа специално на градината.
Но има и нещо друго в подобни теми...
някак, няма как ние вместо нея да нагласим ежедневието.Дори с разказите си как ние сме правили-авторката не е нас.Тя трябва сама да си Усети битието и като как да го пдреди, а не под наша диктовка.Аз се затруднявам, защото на мен лично ми е било безумно лесно с бебе и дете да си оправя къщата, да излизаме, и всичко.Друг ми беше дерта, ако го нямах картинката би била Идилия.Но чисто битово-нахранени, изкъпани, разходени, обслужени деца, къща чиста и сготвено-ми е било със затворени очи.Но моя график тя не би следвала, така че е  излишно сякаш...

Не,не е излишно, Jizzlobber , ясно е,че нама как да изкопирам вашия живот и график,но ако щеш вярвай вече се чувствам по-спокойна,че ще се справя и съм взаимствала от всяка една по нещо,което след празниците ще опитам.Затова благодаря на всички ви!!!
Относно излизането,сега излизахме беше хубаво времето,просто не смея с малката нба много студ,но мисля след нова година да се престраша и на по-студено да излизаме.
Относно детската градина,аз не съм против.Баткото беше на частна градина от както стана на 1г.и 7м. наложи се,там ходеше с желание до последно,когато забременях го спрях,зашото си стоях вкъщи и исках да спестим тези пари,а и да си прекараме времето заедно.Беше ни чудесно,говорите за учене аз го научих на много неща,включително да смята,вече си решава задачи човека.Приеха го в държавна градина и пробвахме на ходи есента,да ама там не е като в частната,определено остана разочарован и недоволен и тругваше всяка сутрин с рев и решихме след като и педиатърката ни посъветва да си го оставим вкъщи.
Дадохте ми страхотна идея за парти клубове и ще видим дали ще му е ок там за час 2 
И се чудя дали от есента да не го запиша в училището до нас на предучилищна,той така или иначе е януари и може да тръгне с предния набор.Ще е с децата до обяд,а после с мама,пък и като кажа,че е училище и е задължително няма мърдане 

Супер, радвам се тогава!Аз лично ти желая спокойствие.Всякакво-и финансово и здравословно и лични вътрешно.Имаш ли го-дните ви ще са песен и без да си организирана по конец.Аз от малка просто съм такава-така ме е научил живота, който живея и нещата, с които съм се  занимавала и ми идва от вътре.На теб и да не ти идва-не е и нужно в крайна сметка.Редувай нещата, не се вманиачавай и ще си ок.

За записването в училище догодина. Направо ти е идеално, нямаш поводи за притеснения.Живейте си живота

Собственото ми Аз временно съм го позабравила... или съм приела, че то е искало две деца и в момента те са най-важни. Времето с баща им - като заспят. Ако малкият въобще спи спокойно.. но и това се израства. Най-лесно ми е , когато нямам изисквания към себе си, които не мога да покрия.

Стана ми интересна темата и реших и аз да разкажа за себе си.

Това, което съм установила през годините, че организацията му е майката. За всичко има време и няма невъзможни неща.
Има 3 деца, дъщеря и 2 момчета-близнаци, разликата им е 6г. Нашето семейство живее малко по по-различен начин от другите.
Нямам постоянна помощ от мъжа ми. Работата му е такава, че е извън дома 4м и по месец-два си е вкъщи. Преди години го нямаше по 9-10м. Като се върне, той поема пазарене, готвене, сметки.
Децата са били на градина, включително и на ясла. Аз съм ЗА да ходят там. Не съм преспивала и носила на ръце.
Живота ме е научил да сменям крушки, да пробивам дупки, да слагам вериги на колелета, да боядисвам и ремонтирам, да оправям сифони, да карам колата на ремонт като се наложи и още куп неща убегнали ми в момента. Научих се да си светвам лампите с чело, защото ръцете ми са били заети с пълни легени с пране, да отварям вратите с лъкът или крак.
Да влача пълни чанти и да зареждам хладилника, да готвя, шия, кърпя, да правя компоти и туршии. Да водя хлапета по мероприятия и разни техни задачи. Винаги нещо се случва и винаги съм на стенбай вече 17г.
Да не забравя да кажа, че имам 22 години трудов стаж.
Жива съм и имам сили за още.
И ако някой мисли, че съм изоставила себе си, не излизам без грим и червило. Не пропускам всяка неделя кафетата с приятелки или заформил се купон.
Винаги ми е било смешно, някой като вземе да хленчи колко трудно било с 1 или 2 деца при това и с постоянно пребиваващ баща у дома.
Това е моя живот.
Предлагала съм на приятелки, да се сменим за 24 часа, но никой не иска.

От Вас има ли желаещи?

Аз пък искам. За още 1-2 деца не само крушки ще сменям, легени с пране ще разнасям и на работа ще тичам, ами и в поза свещ ще жонглирам с палачинките за закуска. Ама нейсе...
Между другото, наистина си е друго с мъж до теб. Моят мъж работеше в друг град през първите 2 г. и пътуваше всяка сутрин и вечер. И хем писах по-горе, че успяваше доста да ми е от помощ вечерно време. Но го оцених наистина като помощ, когато започна работа на 5 мин. от дома ни и започна да води и взема децата от градина, да се прибира в 16-17 ч. и да може да реагира на всяко обаждане от страна на децата я за бързо прибиране у дома, я сега за някоя забравена тетрадка с домашно или забравени стотинки за закуска. Сега липсва само по някой и друг уикенд, но по-скоро гледам на това като на начин да си починем един от друг. Представям си какво е да го нямаше с месеци.

Синьо Лято, ако живееш в ски курорт, където може да се кара извън пистите- сменям се без проблеми
Въпреки че много си харесвам живота такъв, какъвто е, но обичам предизвикателствата.
И аз много искам още поне 1 дете, но мъжа ми още се дърпа...

От наблюденията ми над познати многодетни семейства - обикновено мъжът винаги "капитулира", когато жената има желание. Успех!

Аз пък не знам какво е това бебе да заспи само, не ми е ясно как става. Затова винаги съм гушкала, пяла,  разнасяла.

Аз пък не знам какво е това разнасяне и приспиване на ръце.
Просто от самото начало оставяш бебето в креватчето и седиш до него - говориш му, милваш го или просто правиш нещо друго, докато му пееш песничка и скоро само започва да си заспива. Най-лесният начин да не заспят моите деца беше точно някоя леля или баба да се опита да ги приспи. Но и никога не са плакали при оставянето в леглото - ако плачеха, сигурно и аз щях да ги разнасям.

И аз не знаех, какво е разнасяне и приспиване на бебе на ръце, докато ситната не хвана бъбречна инфекция... после зъби, кошмари и т.н. и т.н. и сега още спи на спалнята 

децата са различни - големия никога не съм го приспивала, със ситното беше така докато не стана на 10-тина месеца