- Публикувана: 22 дек. 2012, 17:57 ч.
- Последно мнение: 10 март 2013, 11:37 ч.
Краят на света отмина, нащо февруарче смело скача в новата година (48)
дано утре да нямате драми сутринта 
То си е абсолютна драма, особено за мен, щото тя не реве и не се противи от ходенето на ясла. Знае, че трябва да отиде и от вкъщи до яслата е една тъжна, разстроена. Държи да я уверя, че ще кажа на госпожите, че въпросните деца не слушат и че ще я взема първа следобед.
Аз много тежко го приемам. 
Да, естествено, че съм казала на госпожите. Те самите са наясно - познават си децата. Просто има едни маймунки, да са живи и здрави, страхотни са момчетата, дето са по-палави. Аз ги гледам - добри и незлобливи са, ама помитат като тазманийски дяволчета други деца. 
Тя Диди рядко го отнася, щото се пази сравнително успешно, ама страда и други деца като са потърпевши. Е, след 2 доста стабилни синини по крачетата и някакъв удар по главата миналата седмица се е наплашила. 
Госпожите разправят, че фалове стават докато обличат децата - само две се занимават с това и който е облечен си вилнее без надзор. Тъпо ми е не заради случката, даже не толкова, че Диди страда (щото не е чак за притеснение, че се е разревала и възмутила няколко пъти). Тъпо ми е, че трябва да я оставя да се оправя сама, въпреки желанието ми да си я оставя вкъщи, да я гушкам и да я уверя, че винаги ще я избавям от некомфортни ситуации. 
Тя Диди рядко го отнася, щото се пази сравнително успешно, ама страда и други деца като са потърпевши. Е, след 2 доста стабилни синини по крачетата и някакъв удар по главата миналата седмица се е наплашила. Госпожите разправят, че фалове стават докато обличат децата - само две се занимават с това и който е облечен си вилнее без надзор. Тъпо ми е не заради случката, даже не толкова, че Диди страда (щото не е чак за притеснение, че се е разревала и възмутила няколко пъти). Тъпо ми е, че трябва да я оставя да се оправя сама, въпреки желанието ми да си я оставя вкъщи, да я гушкам и да я уверя, че винаги ще я избавям от некомфортни ситуации.
Добро утро!
Сияна имаше такъв период,когато имаха една госпожа по заместване.Не я харесваше,но пък и тя доста ги е наказвала,та има защо да не я харесва.
Тази сутрин нещо и стана тъжничко и както беше влязла в групата излезе и почна да ме целува.Питах я защо и е мъчно,а тя ми каза,че за мен и било мъчно!Отдавам го на факта,че съм няколко дни втора смяна и тя не ме вижда,а сега до като бяхме вкъщи свикна да сме заедно.
Юхич и аз като теб ми се иска все да съм до нея и все да я защитавам,но за съжаление е невъзможно Направо ме хваща страх за момента в който ще тръгне на училище,като знам колко лоши са повечето деца 
Сияна имаше такъв период,когато имаха една госпожа по заместване.Не я харесваше,но пък и тя доста ги е наказвала,та има защо да не я харесва.
Тази сутрин нещо и стана тъжничко и както беше влязла в групата излезе и почна да ме целува.Питах я защо и е мъчно,а тя ми каза,че за мен и било мъчно!Отдавам го на факта,че съм няколко дни втора смяна и тя не ме вижда,а сега до като бяхме вкъщи свикна да сме заедно.
Юхич и аз като теб ми се иска все да съм до нея и все да я защитавам,но за съжаление е невъзможно
Направо ме хваща страх за момента в който ще тръгне на училище,като знам колко лоши са повечето деца
Добро утро.
Юхче дано отмине по-скоро този ви лош период.Дано Диди отново да ходи с желание на ясла,че от това по-хубаво нещо няма.
При нас и днес имаше драми и писъци сутринта,ама то за нас е нормално де.Вече е научил пътя до яслата и все на едно и също място плаче,та днес мъжа ми смени маршрута и малчо се усети почти вече като бяхме стигнали,но това не попречи на плача му.Патенце ми е още.
Юхче дано отмине по-скоро този ви лош период.Дано Диди отново да ходи с желание на ясла,че от това по-хубаво нещо няма.
При нас и днес имаше драми и писъци сутринта,ама то за нас е нормално де.Вече е научил пътя до яслата и все на едно и също място плаче,та днес мъжа ми смени маршрута и малчо се усети почти вече като бяхме стигнали,но това не попречи на плача му.Патенце ми е още.
Със закъснение ви благодаря за милите пожелания за моето пораснало момче 
Добър вечер, аз по късните часове да се разпиша.
ponqakoga, в наше село децата ги прехвърлят от яслата като направят 3 и на мен ми е странно, защото има в 1 група и почти четири годишни. Реших да не споря обаче, защото перспективата ми бе да го оставя в яслата до септември, а той вече не е за там защото не им ангаджират вниманието с нищо и той подивяваше. Сега ходи с огромно желание, обаче да ми е жив и здрав е много палав.
ponqakoga, в наше село децата ги прехвърлят от яслата като направят 3 и на мен ми е странно, защото има в 1 група и почти четири годишни. Реших да не споря обаче, защото перспективата ми бе да го оставя в яслата до септември, а той вече не е за там защото не им ангаджират вниманието с нищо и той подивяваше. Сега ходи с огромно желание, обаче да ми е жив и здрав е много палав.
Ехо, добро утро, момичета 
!
Предлагам да започнем деня подобаващо:
и закуска:
Юхуу, много миличка Диди. Кефи ме, колко е ангажирана, разбира се, жалко, че така силно го преживява, но чувствителните хора са по-щастливи, по моему ! И 
Приготвям се тези дни за командировка, дано са здрави моите, че да съм спокойна...
Коте, за колажа ще вдигна бройката с 1.
Деа образува уртикария преди около седмица и беше на диета, но слава богу, не се повтори...Предполагам, че е от някои от лекарствата, които пиеше...
Много поводи, много нещо... Живи здрави девойчета, малки и големи палавници!
Мисля си за градината, ами Деа най-вероятно ще ходи последните две годи, които са задължителни... Не за друго, но нямам кой да я гледа, когато е болна, а аз болнични рядко мога да си позволя да ползвам, а годишния отпуск е само 20 дни...
Оставям ви, с пожелание за прекрасен зимен ден!
!Предлагам да започнем деня подобаващо:
и закуска:
Юхуу, много миличка Диди
. Кефи ме, колко е ангажирана, разбира се, жалко, че така силно го преживява, но чувствителните хора са по-щастливи, по моему ! И Приготвям се тези дни за командировка, дано са здрави моите, че да съм спокойна...
Коте, за колажа ще вдигна бройката с 1
.Деа образува уртикария преди около седмица и беше на диета, но слава богу, не се повтори...Предполагам, че е от някои от лекарствата, които пиеше...
Много поводи, много нещо... Живи здрави девойчета, малки и големи палавници!
Мисля си за градината, ами Деа най-вероятно ще ходи последните две годи, които са задължителни... Не за друго, но нямам кой да я гледа, когато е болна, а аз болнични рядко мога да си позволя да ползвам, а годишния отпуск е само 20 дни...
Оставям ви, с пожелание за прекрасен зимен ден
! 
Добрютро и мерси за кафето!
Не е ли задължителна само предучилищната?
Дано са ти здрави и всичко да върви по план!
Юхич, как е положението?
Деа най-вероятно ще ходи последните две години, които са задължителни...
Дано са ти здрави и всичко да върви по план!
Юхич, как е положението?
И аз благодаря за кафето, чудно ме разсъни. 
Коте, май предучилищната вече е 2 години.
Иначе положението е... международно, както се казва. Диди заспива с "не искам ляса", буди се посред нощ и хленчи, явно си изживява нещата. Говорим иначе по въпроса, много ми харесва, че разграничава нещата - яслата всъщност ѝ харесва (музиката, игрите), но не ѝ харесват някои неща - като не е сънена не казва, че не иска да ходи на ясла, а казва, че не иска ония момчета да я удрят и да ѝ пречат на играта, както и че не иска да спи в яслата. 
Вчера нещо се беше развихрила и нареждаше как иска да играе, да се пуска по пързалки, да тича по краченца и сандалки, да е топло, да плува във водата и т.н. Аз първо ѝ обяснявах, че сега е студено и трябва да ходи на ясла, а ние с баща ѝ да работим, за да изкараме парички. Обаче по едно време почнах и аз: "Не ми се работиии, искам да е топло, да ходя по разходки, да плувам във водата..." Тя ме гледа, гледа, пък по някое време почна да ме успокоява: "Няма нисто, няма нисто... Искаш гияеш? Искаш пуваш водата? Се стане топло, сега тудено, тлябва ботиш, аз тлябва ляса... Няма нисто!" Още по-гадно ми е да я гледам, че понася стоически неприятната ситуация и си преглъща горчилката, ама поне успя да погледне и през моята гледна точка и сега и двете сме се вкопчили дружно в мечтата за обозримото светло (и топло!) бъдеще и се успокояваме взаимно.
Коте, май предучилищната вече е 2 години.
Иначе положението е... международно, както се казва.
Диди заспива с "не искам ляса", буди се посред нощ и хленчи, явно си изживява нещата. Говорим иначе по въпроса, много ми харесва, че разграничава нещата - яслата всъщност ѝ харесва (музиката, игрите), но не ѝ харесват някои неща - като не е сънена не казва, че не иска да ходи на ясла, а казва, че не иска ония момчета да я удрят и да ѝ пречат на играта, както и че не иска да спи в яслата. Вчера нещо се беше развихрила и нареждаше как иска да играе, да се пуска по пързалки, да тича по краченца и сандалки, да е топло, да плува във водата и т.н. Аз първо ѝ обяснявах, че сега е студено и трябва да ходи на ясла, а ние с баща ѝ да работим, за да изкараме парички. Обаче по едно време почнах и аз: "Не ми се работиии, искам да е топло, да ходя по разходки, да плувам във водата..." Тя ме гледа, гледа, пък по някое време почна да ме успокоява: "Няма нисто, няма нисто... Искаш гияеш? Искаш пуваш водата? Се стане топло, сега тудено, тлябва ботиш, аз тлябва ляса... Няма нисто!" Още по-гадно ми е да я гледам, че понася стоически неприятната ситуация и си преглъща горчилката, ама поне успя да погледне и през моята гледна точка и сега и двете сме се вкопчили дружно в мечтата за обозримото светло (и топло!) бъдеще и се успокояваме взаимно.
