Празниците идат вече,от подаръци затрупано е ЯНУАРСКОТО човече! (45)

бубе, мисля, че не си прочела добре ситуацията - носех две огромни торби с общо тегло над 10 кила и един от големите пакети памперси и да искам нямаше как да я гушна (да не споменявам, че бях с най-циганската част на лъвов мост и двама клошари ме бройкаха). и след около 30 минути тръшкане просто трябваше да намеря начин да се прибера, защото гостите, които бях поканила вече ни чакаха пред нас. какво смяташ, че можех да направя?
бтв, при дара вариантът с малко гушкане и после пускане не работи много отдавна

ПЕПИНКА ЧЕСТИТО БЕБЕ БОГОМИЛ ! БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ ЗАЕДНО И СБЪДВАЙТЕ МЕЧТИТЕ СИ ОЩЕ ДЪЛГО ВРЕМЕ

Аз два дни съм в болничен, че Борис е с конюктивит и не става за ясла.Милия толкова ми се радва вчера, че съм си у дома, че цял ден ме прегръща, милва, обръща главата само него да гледам, пее ...
И от 10 дни спим двамата с него- никой друг не ще до себе си-гони ги от стаята или реве, докато не легна с него.Вечер се буди и ме търси, едва вчера е спал непробудно и без да се огледа за мен.Пробвахме на спалнята аз,Борис и баткото, на не става-Борис риташе и спа по дължина на възглавниците- беше ужасна нощ.

Елч, и аз съм била в подобна позиция и вече правя планиране на дейностите и разхвърляне на отговорности-ПАЗАР+ БЕБЕ  на ръце-не !

Буби, Зая спомням си съветите на една приятелка с 3 деца, че в началото бебетата нямат нужда от такова суетене и обгрижване, но виж порастналите ни деца са жадни за внимание и ужасно разбиращи ! И никакви вътрешни упреци за това кой колко грижи и внимание получава !!

Телевизия почти не гледаме у дома-баткото мина през периода на детките канали и сега не се сещаме вече.Но имаше период на кодиране, че много простотии и реклами бълваха.

Елч, разбирам те напълно, защото на мен с Мартин най-редовно ми се случват подобни неща. През ден лежи в локвите и калта. Оставям го хубаво да се нареве, веднъж съм го влачила за качулката във входа ни, прибрах го и го оставих да реве между обувките в коридора. Чувствах се ужасно, точно като изверг, но в такива моменти никой и нищо не е в състояние да го успокои. В такива моменти мисълта за второ дете ми се изпарява, вчера даже малко го маризих през ръцете и по дупето и стоя наказан в ъгъла. Откакто си е вкъщи болен, прави всичко възможно да ми къса нервите, плюе, повръща, обръща купи с храна навсякъде. Все едно ни отмъщава за това, че миналата седмица го водихме на яслата. На всичкото отгоре реве като магаре, страшно ни манипулира с този рев, особено когато е късно вечерта, вече ме е срам от съседите, научи се, че така ще го взема при мен, иска да спи в нашето легло. Ако не стане неговата рев до откат.
На моменти имам чуството, че откачам, невъзможен е и малко остава да му дръпна един хубав класически бой.

На всичкото отгоре съм болна, той ме зарази и от 2 дни съм с температура и всички кости ме болят.
Като се сетя, че другата седмица съм на работа, а той на ясла и ми идва да се гръмна. Предстои кошмар на кошмарите, направо вече се чудя аз ли бъркам някъде, и дали няма нужда от психолог това дете, но ако скоро нещо не се промени аз ще имам нужда от психиатър, силни транквиланти и усмирителна риза

Кате,честит празник!Да ти е здраво,прекрасно и лъчезарно момчето като теб!Много ми е готин този Ади,макар да съм го виждала само веднъж,но си беше любов от пръв поглед!
Елч,този фюлм с тръшкането сме го играли няколко пъти и вече не се и впечатлявам много.Оставям я да се навъргаля и нареве и това е.И на мен ми е хубаво,че напоследък съм по-често тук сред вас/макар че силата ми не е в писането,а в живата реч /,защото всички сте прекрасни.
Ралиииии,я се стягай! Със сигурност е тежко,но всичко е преходно.Ще се наредят нещата...Оправяйте се бързо!
Красив петъчен ден на всички!Благодаря ви,че ви има!

како рала, нямаш причина да се чувстваш зле. аз не се чувствам зле, когато оставям дара да се тръшка. да се чувстваш кофти, ако знаеш, че на него на нещо му има и ти го възпитаваш - да, ама в тези ситуации нямам грам угризения. въпросът е все пак как да се постъпва, защото в случая с дара която реве по 40 минути без дори да намали интензитета на рев, преграква, повръща, получава тикове и не спира, финалът е гушкане, защото просто няма друг вариант за успокоение. а може би това отново е вид пречупване, не знам.
аз съм решила при срещата ни с психоложката да питам какво да я правя де. ще споделя после какво е казала.
(иначе досега съм говорила с две девойки, които са завършили психология, без детската психология да им е специализацията. те и двете казаха да се оставя да се тръшка. и след като се запознаха с дара и преживяха едно тръшкане и двете вдигнаха рамене, та ще ми е интересно по-компетентен специалист какво ще каже.)

иначе не се оставяй това да те спре за второ детенце. това са нормални периоди, оттук нататък цял живот ще влизаме и излизаме в такива. важното е дамо да сме живи и здрави, с останалото  ще се справим.

кате, вече за стотен път забравям, но този път няма - да ти е живо и здраво малкото момченце! да е все такъв чаровен сладур и да ви радва много!

Елч, мила, ти май ми се обиди   Не исках да става така. Аз гледам от моята камбанария - натоварена с торби, които едва държа, успявам да вдигна и джуджето, но аз съм си такава и винаги съм била - товаря се като магаре. Още повече, че ти имаш проблеми с ръката и няма как да стане това. Наистина ти се извинявам, ако съм те обидила.  А и не напразно казах, че от ситуация до ситуация винаги има разлика. Това как го описваш, до това как ние го виждаме и до това как е било в действителност....нали знаеш колко сме различни хората , както и възприятията ни.
Идеята ми като цяло беше, че Дара по този начин постига своето и то за съжаление по нейния си начин - с тръшкане и инатене. Определено в случая си нямала какво да направиш, аз говоря по принцип как бих реагирала и то самата АЗ в подобни ситуации.
И другото , разбира се, от дете до дете разлика колкото искаш. Намери своя си начин да предоотвратвате такива случки и то най-вече, защото до колкото съм запозната май точно това ни чака следващите 1-2 години (поне).
Извинявам ти се отново ако съм те засегнала, никога не бих си го позволила нарочно.  

То и при нас нещата винаги завършват с гушкане, но след като е разбрал, че няма да му мине номера, минал му е яда и сам идва да се подлага да бъде гушкан и целуван. Във фазата на истерията и дума не може да става да го гушкам, той е яден, удря, мрази ме. И за това го оставям да пореве хубаво. Иначе и той е като Дара, тикосва се накрая от рев и от надуване.
Баба му веднъж искаше да ни демонстрира колко са ни погрешни възпитателните методи и се опита да го успокои във най-върховата фаза- е такава глава и наби, че и вгради очилата в ретината. Сега като го види, че е изпаднал в истерия и отива през 2 стаи в трета.

Аз съм много костелив орех, няма да се дам, но искам да знам къде е границата между възпитателното и вече садистичното отношение към детето, не искам да се чувства отблъснат от нас и изоставен, но искам да имам авторитет на родител. Лошото е, че много бързо ми пада пердето

Между другото ходенето на работа си има и хубава страна, вечер ми е по-мил и съм по-търпелива с него, а иначе като сме по цял ден и цяла седмица заедно по-бързо се нервирам.

Да споделиш мнението на психолога, въпреки, че аз не виждам как може психолог да работи с толкова малки деца, цялата работа ми е като лафа за децата и теориите

Како Рала, спокойно, не си само ти.  Мисля, че всички деца имат подобни кризи и изпълнения. При нас също се редуват дни на послушание и дни на тарикатлъци. Зорница също много реве за щяло и нещяло, с цел да ни изманипулира. И също като Марти не дава да бъде гушкана, когато е ядосана, но пък като види, че й се сърдя ме преследва ревейки из апартамента, докато не я гушна сополива и изпотена от рев.  Май е съвсем нормално за възрастта. На мен също има моменти, в които ми иде хубаво да я нашляпам, но се старая да не губя самообладание пред нея.
И на мен ми е любопитно какво може да каже психолог по въпроса, макар че имам чувството, че днешните майки малко повече се втелясваме от необходимото... 

А в този ред на мисли, след няколко дни на голям тръшканак, Зори днес е просто прекрасна! Слуша ме, гушка ме, вика ми "мамиии!" и нямам думи... Иди разбери...  И естествено ми става още по-тъпичко, че няма да я има два дни (днес я взимат свекърите за уикенда). Мисля, че няма такъв мазохист като мен - хем ми е трудно с двамата, хем не искам никой да ми се губи от погледа.    Веднага почва да ми липсва диването, като я няма. 

Между другото се сетих за една случка по повод на тръшкането. Седим си с ММ в Морската градина във Варна, детето спи в количката и в един момент чуваме жесток рев. Едно момченце, около 3 годишно легнало на земята, рита в истерия с ръце и крака, а майката в напреднала бременност седи до него и само го гледа и от време на време го пита " Само толкова ли можеш да ревеш, аз си мислех, че можеш по-силно". Абсолютно непоклатима, отиде седна на една пейка и го остави да се дере, а ние с моя мъж седим и засичаме с часовника. Хората минават, гледат, цъкат, майката седи съвсем спокойно, без да демонстрира изнервяне. Еми порева 20 минути малкия, видя, че няма публика, която да е съпричастна с проблема му, накрая стана, поотупа се, отиде, хвана майка си за ръката и тръгнаха. Е направо евала и правя на тая женица за железните нерви
Сега нали съм вкъщи и чета " Изкуството да бъдеш родител" и според автора децата не трябва да бъдат успокоявани, но както казва Елч и както и аз съм го изпитала идва един момент, в който ситуацията става тревожна за психичното здраве на децата/ или на родителя,  не съм съвсем сигурна/


Буби, и аз съм като теб. Иде ми да го ударя в земята на моменти, но ми е много кофти да се разделям с него и никога не ми е спокойно като го давам с приспиване. Ама то не, че и някой много се натиска да го гледа де

Аз пък съм го закъсала с кръстта напоследък, в работат колежките ми пушат и едно постоянно течение, тъкмо се бях пооправила и от вчерашната температура пак ме стегна

бубе, запалих, защото ситуацията беше ужасно идиотска и още ме държи, а иначе ти си абсолютно права и аз съм напълно съгласна с теб - не трябва да им се даваме. въпросът е как да стане в някои ситуации...
и, разбира се, нямаш никакви причини да се извиняваш, не съм се и обидила. нали знаеш, че аз никога не се сърдя съжалявам, че те накарах да се извиняваш. и на мен не ми беше това идеята.    

обаче написаното от кака рала за пореден път ме накара да се замисля, че колкото и да са еднакви и да минават през едни и същи периоди хлапетата ни все пак са различни - дара като се тръшка не ме отблъсква, ако понеча да я гушна и на нея още не й е минало просто ме кара да я пусна, за да си се дотръшка. рали, а как се успокоява като се тръшка? сам ли?

буби, и на мен ми е все по-криво да оставям дара. започва да ми липсва още преди да са я взели. един-два пъти дори и по някоя сълза пускам. колкоот повече расте и по-осъзната става, толкова по-криво ми е като я давам някой да я гледа.

како рала, аз по принцип в къщи правя точно като онази майка - изобщо не ми пука, че дара се дере. обаче навън някак не мога да я оставя да се въргаля навън, а и изходът винаги е един и същ - тя се захласва и краят не идва. последният път в нас мм започна да се облича да сме я водели в някоя болница да й бият успокоително. смятай докъде я докарваме

Момичета, да се изкажа и аз по-подробно по темата.

Краят на лятото и есента ни беше периодът на тръшкането. (За носене малко се е тръшкал, понеже повече с количката излизахме).  Имаше дни, в които беше невъзможен. Удряше, хапеше, щипеше. Даже съм ходила при педиатърката да го види дали не го боли нещо, дали няма да му пробие зъб или нещо такова. Бях се видяла в чудо. При нас оставянето да се тръшка не даде резултат. Оставяла съм го по 40-50 мин и се дере като магаре със същата сила и енергия както и от първата минута. В такива моменти въобще не съм се чувствала гузно. Реших обаче да предприема друга тактика. Когато започне да се тръшка го оставям 5-10 мин да пореве, за да види че няма да стане неговата. Оставям го примерно сам в коридора (на място където да имам видимост към него, за да не вземе да се удари някъде , ако не го наглеждам). След това отивам пре него и го завеждам в другата стая. Някъде където да сме сами или отдалечени достатъчно от другите хора или от причината за тръшкането.  Слагам го да седне в мен и не му давам да мърда много много и постоянно му повтарям, че трябва да се успокои и ще се върнем при другите, когато спре да реве.  Не споменавам нищо за нещото, заради което е започнал да се тръшка (понеже може да са 1000 неща, а и не е редно да му го изпълнявам в последствие при това поведение). След 15-20-25 мин той започва да намаля реването. Според мен би било трудно на тази възраст да го оставя да се успокои на 100%, така че не прекалявам. Когато започне да се успокоява, го завеждам в другата стая(или съответното място).  Ако пак започне - се връщаме отново на "мястото за успокоение"

Напоследък като започне да реве и да ми ляга по пода, му казвам да иде в другата стая, защото ми пречи и не искам да го слушам (но това става, когато все още бесовете не са го превзели  ) и като спре да реве да дойде при мен. За момента работи безотказно т.е. след 30 сек застава ухилен на вратата.

От около 2-3 месеца Калоян не е имал периоди на тръшкане. Опитва се да реве от време на време, но определено не са като летните истерии, до които се стигаше. Мисля си, че е и от това, че повече разбира, но може и да се лъжа. Сегашните преревавания смятам, че са в реда на нещата, понеже не траят дълго и горе долу веднага се разбираме.

 Извинявайте за фермана, но исках по-подробно да обясня нещата, за да може всеки да прецени в какво ситуация може да го изпробва и дали би му било полезно.

буби по твоя въпрос баща ми ми беше казал следното - С деца трудно, без деца още по-трудно   

Елч, аз не само вкъщи и навън го оставям да реве. А за успокоението нямам универсална формула, понякога, особено когато сме вкъщи и няма публика сам се успокоява. Понякога се налага да го гушна и да му дам водичка. Понякога викам рязко и замръзва, напоследък му предоставям възможността да си избере ъгъл и да ходи в него да реве- последното не обичам да го практикувам, някакси той се държи като унижен, а искам детето ми да е със самочувствие, а не смачкано.
Не знам къде е златната среда за реакция.
И аз като твоя мъж на моменти се чудя дали не трябва да му бият успокоителни, при нас действа да му измием личицето с хладка вода
Той не се държи често така, но последните 2 седмици е ад и съм на ръба на физическите и психически сили- то и на двамата много ни се събра. Ясли, работа, болести, и мъжа ми вече е крайно изнервен и си изпуска нервите. Мартин направи неочаквано бурна реакция срещу яслата, а като знам каква борба водих докато го приемат 

Буби, Вал, готови ли са вашите хороскопи? Елч, страхотна е твоята мацка, да не и подаваш вътрешно инфо
Вчера ми върза на тото и то го пуснах, защото тя ми беше написала

Ох като разглобена съм, няма нещо, което да не ме боли. Добре, че утре идват нашите да ударят едно рамо. Завиждам ви момичета, които живеете с родителите си в един град, моите родители са страхотни, те са ми и най-добрите приятели и много ми липсва да прекарвам повече време с тях.

Днес съм на всяка манджа мерудия, но дискусията много силно ме вълнува. ОТ една седмица чета за адаптацията на децата в яслите, за истериите, но не че нещо много научих. При всяко дете е различно, мойто явно е свръхчуствително. А и освен да лежа по гръб за друго нямам сили.

ЧРД на Ади, да е здрав и усмихнат!
За тръшкането - гледам да го предотвратявам навреме - нямам нерви да гледам и слушам истерии. Познавам доста родители, които оставят децата си да се нареват и навъргалят по 20-30 минути и точно тези деца много често практикуват този тормоз. И познавайки децата си ходя на пазар само с количка - слагам си покупките в багажника, пък който иска да върви до мен, който иска да се вози. Даже нося колело или скутер, които после качвам на количката. Ако бързам, връзвам насила. Ако се затръшкат си тръгвам и бързо се отказват. Не знам дали е правилно, но другото ми се струва садистично - детето да се дере до истерия, от която само не може да излезе,а ти да му гледаш цирка. Ще ми е интересно мнението на психолога.
Детските са брутални, засега Михаела се задоволява с Дора изследователката, а Боян не гледа.
Буби, върна ме преди 2 години - така щом почнех да кърмя Боян, каката и се допишкваше или ожадняваше Бях го забравила.
Пръстът продължава да ме боли зверски, добре, че децата спят.

и ние в групата на тръшкащите  В такива моменти успявам да запазя спокойствие.Оставям я да се тръшка,не зависимо дали сме на вън или в къщи,преди се дразнех на хората които ме гледат,но сега и на тях не обръщам внимание.Факт е обаче ,че Нелката се сърди за много кратко време между2-3 мин. максимум.Като мине малко време  от тръшкането се опитвам да и обясня,че щом плаче няма да получи това което иска,смятам ,че ме разбира. Децата са изключително различни,за това няма правило което да важи за всички,Таня никога не ми се е тръшкала ,а детето на моя приятелка,само,че в в по голяма възраст,мрънкаше цели два часа,без да преувеличавам 
Между другото,преди време бях чела едно интервю на детски психолог по повод наказанията на децата,спомням си,че той критикуваше доста остро пращането на децата в другата стая,сравни го със силен шамар в съзнанието на децата.