Ох едвам се удържам да не ревна, не съм спала цяла нощ и мисълта, че някой ми тормози детето ме влудява, а още по-гадното е, че няма как да разбера и няма и какво да направя. Освен да ми падне пердето и да стисна някой за гръцмуля
Днес го оставих вкъщи, но много скоро няма да има на кой да го оставя. Изпитвам чувство на вина, че не съм до него. Направо по-безпомощна никога не съм се чувствала
Днес го оставих вкъщи, но много скоро няма да има на кой да го оставя. Изпитвам чувство на вина, че не съм до него. Направо по-безпомощна никога не съм се чувствала
Рали, сигурна съм, че никой не го тормози. Напълно разбирам как се чувстваш, изживях същото с малката. Отминава, ама докато мине... Не го бият, не се тревожи. Децата дори на тази възраст си казват. Ако едно не може например, другите ще разкажат. Не си втълпявай такива мисли. По-скоро е шокиран от промяната. Храни ли се нормално у вас? Наблюдавай го след няколко дни дали ще продължава да спи неспокойно, дали ще се храни нормално. Това според психолози е добър показател въпреки нервността и плача. При нас първият етап беше - рев там, рев вкъщи. После имахме втори - в яслата спокойна, кротка, а вкъщи кисела и мрънкаща нонстоп. От момента, в който я изведа оттам, почваше да ме влудява буквално с мрънкане. Но отмина! Имай кураж! 
Миналите петък,събота и неделя дадох и двете на майка ми, и аз се наспах!!!! Ми,то иначе няма издържане..... и аз станах като някакъв вампир.... по цели нощи не спим...ужас 
А през деня - на работа 
Ще отмине и това 
. Ама Дара наистина ли седи на него, като я обличаш? Леле, колко са различни дечицата. Нашият повивалник беше прибран на 6-ия месец, стана потенциално опасен, малкото се мяташе и гърчеше на него като червей. Сега я обличам/сменям памперс само права и - много често - в движение.
, че мъжки няма доверие на бели престилки)С рехабилитаторката се разбират добре- аз действам, тя го занимава, преквалифицирахме я на аниматорка женицата. 
след седмица сме на втори контролен...надявам се последен.
