Заядливост, Злоба,Хейтърство или Критичност, Песимизъм, Отстояване на мнението ?

Подходът ти е грешен- ти вземаш само успелите и разсъждаваш върху тях, без да отчиташ колко талантливи хора не са успели ( много ако се чудиш) защото по една или друга причина не са работили.

А ти обърна ли внимание на думата "мъчи"?  Не мога да приема, че нещо, постигнато с цената на мъки е добро за този, който го е постигнал. Поради причините, които Андариел е посочила.

Да, мислила съм по въпроса за извадката и това да се подвеждам по очевидното. Тъй като обичам да наблюдавам хората и явленията, съм търсила доказателства и в двете посоки в случаи, до които имам достъп. Да вземем децата от една школа по изкуствата - обичайно има един репертоар, през който минават всички деца, така да се каже, задължителна програма. От цялото количество деца, които се занимават там, и имам лични дългогодишни наблюдения и информация относно изявите им, има няколко, които веднага приковаваат вниманието, дори когато изпълняват обичайните упражнения, защото по някакъв начин успяват да им придадат индивидуалност. Има още няколко деца, чието изпълнение е много чисто, личи си, че детето е работило, дори има привнесено сценично поведение, но няма искра. Първата групаа деца се справят и доста по-успешно на конкурси, но обикновено си личи по силата на аплодисментите. И теззи деца са от съвсем малки натова поприще, година след година се вижда как израстват - някои бяха силни още от самото начало, други бяха по-плахи, но си носеха искрата, а болшинството се стараят. Лично аз досега не съм забелязала дете, което в началото да дава заявка за талант, да се е оказало мързеливо и заради това да не се е справило. Дори да проявява някакви признаци на мързел, то това е кратък период и свързан по-скоро с възрастовите особености, но този мързел все приключва в един момент, защото надделява талантът. По мои наблюдения има някакви устойчиви личностни характеристики, които до  голяма степен предопределят развитието на детето.

ТИ не можеш да приемеш, но тези хора са щастливи с това което са, с това, което са постигнали. Макар, 1е не им е било талант (даден), все пак им е било ме1та. Така, 1е да не прибързваме със заклю1енията.

А ти ги познаваш всичките и затова си сигурна. Айде верно да не прибързваме.О, я виж ти:


Съзираш ли разликата? Ако мечтаеш за нещо, пътят към него няма да ти причини мъка. Леко с думите, че подвеждат.

А, моля, има мъки и мъки. Ако не си сръчен и не ти идва леко
някоя част от рисуването, ще те научат и ще те упражнят.
Ама хем да не знаеш откъде да го почнеш, хем да не ти казват
по някой трик ей така за старт, хем и да ти се карат и подиграват-
е това вече не е обучение, а наистина гавра.

Иначе всеки може да се научи да рисува, но с правилен подход.

А мъката е дотолкова, доколкото да "отключи" по-свободни
способности. И в музиката, и в рисуването, не е докрай мъка,
от един момент човек пробива и става лесно и леко. Но доста
обучаващи не знаят как да те докарат до този момент и всички си мислят,
че наистина изкуството е сто процента неприятно повтаряне.

А това, на което му казват "музикален талант", по-скоро е вид лична
енергия и излъчване. Щото аз познавам мацки, на които техника и
други работи им идват много по-отръки, но им липсва...еротична енергия,
в най-широкия смисъл. Ако щете- искра.

За какво говориш? Кои всички да познавам? Нещо конкретно ли искаш да кажеш или така да си спорим?

Факт е, че в крайна сметка хората, за които споменах по-горе, са си добре. Трудно са стигнали върха, но затова пък победата им е сладка.

E, чак пък всеки.......

А това лична енергия и излъчване ли е ЕДИНСТВЕНО???

http://www.youtube.com/watch?v=B8Jvr5lg8vE&playnext=1&li … L2D0F68755DEF0358

Говоря за това, че има значителна разлика между това някой да бъде насилван в някаква посока, към която няма афинитет, да бъде 'мъчен', както ти се изрази, и това сам да се стреми да постигне нещо, за което няма изявена дарба. Ти говореше за отделни случаи от втория вид, но го описа като първия.

Според мен наистина всеки може да се научи да рисува
етюдно и илюстративно. За изкуство не се знае, но
едно време почти всички в училищата са рисували на ниво поне долните
класове на худ. гимназия, а младите дами са рисували в разни
албуми- щото е нямало стикери и списания със снимки.

Всъщност номерът е доста прост и може да изкара доста
добри неща от човек, който е можел да прави само
схематични човечета, например.

Конкретно на онова детенце трябваше да му кажат само
едно изречение- да не се опитва да рисува грънците,
а да рисува празното пространство около грънците.
След това да му дадат една празна рамка да гледа през
нея и да "прерисува". Така и Ван Гог е започнал, че и
по-големи.

А то горкото се опитва да нарисува стомна така, както
в главата му има образ на стомна и знаете какво излиза.

Може, само да не е насила.

След първите 10 мин. на недоумение рисуването на
очертанията около предметите е едно от най-приятните
и релаксиращи неща на света, така че и да те накарат
да го правиш, ще ти хареса доста бързо...

За възрастни хора ли говорим или за деца?

Техниката се учи, но донякъде. Напоследък имаше няколко събития покрай класа по инструмент на дъщеря ми и гледах/слушах всичките деца. Направи ми впечатление едно, което явно се отличаваше с ... амбиция. Започнало е да свири значително по-трудни неща, баба му ходи след него и му говори като втори учител (това да не забравиш, на онова внимавай). Личи се, че много труд и усилия се полагат. Детето се справя, но звукът, който излиза под струните е като стържене на жици. Просто няма пръстчета за струни, явно и слух няма. Това не може да се поправи. Свирело по 3 часа на ден и е започнало на 4 годинки. Моето и по 2 не свири и то не всеки ден, но възпроизвежда с лекота ангелски звуци. Казах си, че е талантливо.  
Ясно че без труд нищо не става, но при талантливите не са нужни много усилия, а и това което правят те не го считат за труд. Трудят се другите, но без талант постиженията им са строго лимитирани.

В горната връзка ми се струва, че за много малко деца в ранна възраст може да се каже, че са талантливи и не е много подходящо да учат от 1-ви клас в училища по изкуства. В 4-ти вече е пълно с такива, за които е ясно, че не могат или не искат да се занимават с музика, рисуване или танци, обаче след училище по изкуства е трудно да се адаптират в кварталното училище и да наблягат на математиката и става мазало.

Щях да забравя.
Честита Нова година! Да сте здрави и много любов ви желая.  

За всичко от шимпанзе нагоре:)

И на детенце може да му стане приятно рисуването, с малко
по-различни зарибителни техники. Но за възрастни също е доста приятно.