Баща му се намеси...

Е, то и аз се оправях в живота сама преди да се оженим, ама не му се размина! Какво общо има оправянето сам с живота? Като се оправях сама да не съм била сираче, че да не може да дойде да ми поиска ръката!
Не че точно не искам да зная с кого се загаджват, а че не искам да ми водят вкъщи всяко гадже, с което спят и да смятат, че трябва едва ли не да го обгрижвам като приемно дете. И не че не искам да зная нищо, а предпочитам да съм горе-долу наясно дали има задълбочаващи се отношение, а не да ми казват за всеки, с когото са преспали повече от два пъти или се водят гаджета от един месец. Нали говорим за пълнолетни хора, все пак, не за ученици! Моите родители видяха мъжа ми на снимка и знаеха, че нещата вървят към сериозна връзка, бях им разказала кой е, какъв е, какво ми е разказвал за семейството си, а и аз от 18-годишна не живея при тях, така че нямаше как по друг начин да разберат кой е. Да не мислиш, че съм им се обаждала да им кажа за всяко гадже! Отидохме вкъщи с определена цел - да ми поиска ръката, и тогава лично се запозна с нашите. До този момент нямаше как да знае дали насреща му няма да застане някой гаден кандидат-тъст и да сумти и пуфти. С неговата майка се запознах по стечение на обстоятелствата, а не защото специално е дошла да види коя съм и що съм. В днешно време сватовници трудно се пращат, защото хората все по-често не са от един град, затова им се налага да свършат лично тази работа с представянето.

Може да не е много приятно, но не вярвам и двамата да ми се отчитат с кого са се загаджили. Наясно съм, че ще имат и кратки сексуални връзки, от които нищо няма да излезе. А и аз не мога да си се представя да разбера за някое гадже, и да хвана автобуса/самолета, и да се изтреса да се запознавам с него. В момента, в който си "пуснеш" детето по широкия свят (в друг град или държава), значи си готов  да приемеш идеята, че все по-малко ще знаеш за интимния му живот. То няма и как другояче да бъде, иначе ще искаш да не напуска родния дом.

Ами може би понеже нито аз, нито брат ми сме имали някакви такива кратки сексуални връзки или такива за по месец-два, за мен гаджетата са си гаджета и бих искала да ги познавам.
Не мога да си го представя това искане на ръката, при условие, че не живееш с родителите си, честно. Какво има да ти искат, като ти си си самостоятелна бойна единица вече?
Но това е де, разни хора, разни разбирания. А и аз винаги съм живяла поне година с мъжете си преди да се омъжим, така че пък след толкова живеене заедно, тепърва да ходят да питат татко, си е направо жива смешка 
Не държа децата ми да се омъжват, или пък да им искат ръцете, ако решат да се женят, хич даже. Ако виждам, че са щастливи и доволни с човека, с когото живеят, другото са тотални дреболии, абсолютно маловажни.

Самостоятелна бойна единица не означава безроден. Смешка-несмешка, що пък да не отиде да пита татко? Какво ще му стане, ще му падне самоуважението ли? Че той, ако това не му стиска да направи, за какво ще си говорим нататък!
Виж сега, отживелица или не, дотук в живота за себе си съм разбрала следното нещо - ако някой не прави определено нещо, е възможно да не е важно наистина за него, но е по-вероятно да има някакви резерви и задръжки, които не иска да каже, но всъщност се оказват важни за него. С две думи - значи не е сигурен, дърпа се, протака, отлага. Един мъж, ако иска да се ожени, той го казва и прави. Няма такива филми "това не е важно за мен, какво е един подпис, нали живеем заедно и те обичам...". Не са една и две историите, в които ужким всичко наред и не му е важно да се подписват, пък после го гледаш с друга жена в гражданското, барабар с цялата рода.
Далеч съм от мисълта да защитавам и смятам своя начин на живот за правилен, просто обръщам внимание, че има неща като женитбата, които са важни за повечето хора. Някой назад описа много точно, че невярването в брака е всъщност невярване в брака с конкретния човек. Иначе как става така, че с една жена не се жени, твърдейки, че няма нужда и не вярва в брака, а после пада на колене и подписва с друга? Човек не си обръща вярванията за една нощ.

Аз едно не разбрах.Авторката какво иска всъщност:
- иска брак, но той не й предлага
- не иска брак, той също, но бащата не е доволен от ситуацията
Има ли и трети вариант?

Бърди, може би, когато си в друг град, е различно. Аз си виждам децата всеки ден, виждам как се чувстват, говорим си, познавам приятелите им.  И наистина не държа всяко гадже да ми е представяно.
Какво сте се хванали с това искане на ръка - за мен това е символично, запознаване с родителите. Не мисля, че все още има случаи, когато бащата решава дали да даде ръката. 

Да, по-скоро е символично, защото рядко двойката се изтърсва при родителите изневиделица и се иска ръката на момичето между пълненето на два буркана с туршия. Все има някакви издайнически знаци, които подсказват, че точно това посещение ще е по-различно. Но никога не се знае де, може в последния момент тъстът или тъщата да дадат на заден, а може и зетят да се откаже и дума да не обели.

Ако оставите настрана идеята, че двама души се женят заради "сигурността", която дава брака , има малък шанс и да разберете защо всъщност двама души сключват брак.
Нито като съм се женила, нито сега смятам, че подписа ми дава някаква гаранция за доживотна любов и сигурност.Мотивите ми да се омъжа точно за този мъж бяха и са много различни от така спряганата тук сигурност.
Единственото сигурно на този свят е, че ще умрем.
Нищо друго сигурно няма, с подпис или без.
Та, забравете за момент за сигурността и се запитайте защо двама души решават да сключат брак.

Съвсем сериозно.    
Дори не знам колко точно приятелки е сменил големия, предполагам, са повече от 10-на.....я си представи, че ми водеше всяка една да ме запознава с нея, или пък недай си боже да живеят у дома.....Та, то по-зле от хотел, бе....Като се "спре" с някоя по-дълго, навъртят връзка поне няколко месеца, година, защо не?
Ама да води всяка да се запознаваме......защо?!
И моите родители не знаеха за всичките ми гаджета, познаваха само дългите ми "връзки".

Чета ви, разбирам ви гледната точка, но за мен е просто смехотворно, изобщо не мога да си го представя това.
Нито искането на ръката (което направо съм изумена, че изобщо още го има като понятие), нито непознаването на гаджетата на децата. Не го възприемам по никакъв начин, макар че разбирам какво пишете и го осмислям, но за мен е абсурд и едното, и другото.
Като се иска ръката какво, чака се бащата да каже може или не може ли? Глупости.
Като с мъжа ми (втория) решихме, че ще се оженим (когато малката беше на годинка впрочем ), той ми даде пръстен, а на следващото ни ходене при родителите ни занесохме бонбони и бутилка уиски, похвалихме се с пръстена и им съобщихме за предстоящата сватба.
В 21 век живеем, емаципирана жена съм, издържам се сама вече 20 години, няма нужда да чакам някой да ми одобри мъжа за съпруг, това е мое задължение.

Това съобщение може да се приеме като искане на ръка. Поне според моите разбирания.

Но виж това


не го разбирам.

Имах една колежка, все казваше, че са си казали Честито с гости  и туй-онуй. Това значело, че вече са семейство, момичето отива да живее при момчето.


За гаджетата ме караш да се чувствам гузна. Но не - не съм искала. Щом детето е щастливо, чувства се добре, не ровя. Пък когато реши, да ме запознае. 

 

За какво уважение говорим, като жена чака да бъде избрана/взета/поискана. На жена, която статуса и зависи от някой си мъж и за да ѝ е ясен същия обезателно трябва да ѝ се подсказва от нещо си, жена която мигар става само за раждане на деца, жена която не може да избира и съществува с толкова ниско мнение за себе си...  Хаха ще падна от смях просто.
Никой мъж не може да бъде в живота ми, ако някога е стоял пред мен на колене и смелостта му е измерима с количеството ракия изпито с баща ми. 
Аз не съм собственост на някой, че да се иска нечие друго разрешение да бъда взета/ искана и т.н. простотии - това е нещо, което само аз мога да избирам.
Когато казах да се обадихме на баща ми и го поканихме на вечеря. На самата вечеря мъжът ми извади пръстена и заявихме, че ще сключим брак. Благодарихме и двамата, както се благодари на родител за всеотдайността, подкрепата и грижите, и си продължихме вечерята. Не е имало, ама може ли - не може ли, я пий една ракия тука и т.н. истории от селски вечеринки. Лично бих се обидила жестоко, ако някой си позволи да ме иска  , точно толкова, колкото и отношението към мен да е сякаш мога само да раждам и да правя салати.
Няма нищо общо с консерватизъм, нищо общо освен с тотална простотия и незачитането ти като човек, който може сам да избира и да живее живота си според собствените си норми и правила.

Е, то оказва се, че аз с целия си консерватизъм, съм най-смелата и най-модерната сред вас....    
Когато ние с моя мъж решихме, че ще "се вземем", просто се обадихме по телефона на моите родители (бяхме на 500 км от тях).Вдигна майка ми, поисках да говоря с баща ми и просто му казах "С Н. ще се женим!" и това преди 25 години.....   
След това вече се видяха родителите, уговорихме сватбата и т.н........

 ahasver , ти пак нищо не си разбрала......        Или четИ по-задълбочено, или не се излагай с глупостите, които пишеш.    

Мери си думите, към теб приказка нямам. 

Интересно защо не сподели с майка ти, а поиска да говориш с баща си - да даде ръката?

Моята майка винаги е държала да познава гаджетата ми. Аз пък от своя страна никога не съм й представяла мимолетните такива. Под покрива си и в леглото си съм допускала двама - с единият бях няколко години, другият е човекът, с когото съм в момента. Не мога да си представя как за близо година връзка, в която не се влага само 'абе да утрепем някакво време заедно', ще сме прекарали 1-2 вечери заедно.
От друга страна, майката на приятеля ми е с мисленето на Андариел, в което попринцип няма лошо. Приемам го, уважавам го, но ако и моята мислеше по този начин, извинявам се за откровеността, но секс щяхме да сме правили всичко на всичко 2 пъти.
За кого ще се омъжвам, зависи изцяло от мен и партньорът ми. Ако нашите не одобряват... ами, техен си проблем.

Романтика, ahasver, романтика! Винаги в една връзка трябва да има романтика! Дори някаква доза романтика трябва да има и към най-близките роднини. Повечето ритуали и традиции са една пиеса, в която всеки изпълнява определена роля, и когато тя е изиграна с вдъхновение и приятно чувство, се получава чудесно за всички участващи и зрители в пиесата. То е ясно, че "младите" правят секс отдавна, някои и бебето вече са спретнали, и че женитбата ще е по взаимно съгласие, че на практика жената вече е направила избор и т.н. прозаични неща, но усещането е съвсем друго, когато се участва в ритуалите, да се направят нещата чрез засвидетелстване на уважение към родителите и един към друг. Психологически ритуалите закрепват връзките, затова и всички религии, култове, че и компании разчитат на тях, има ги и в родовете. То е като разликата да ти сервират пържолата в хубава чиния и със съответната украса, или да ти я метнат в едно найлоново пликче - все пържола ще ядеш, ама някак ти изглежда по-вкусна в чинията с украсата, а не ядейки я направо от найлона. Надявам се, че сега стана ясно и за най-феминизираните и свободомислещи в темата.