Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 58

 

     Не знам дали „дължината“ на брадите  (jupetrov7 пост 503)  предопределя и дължината на постовете, но ми си струва , че чета познати мисли изказани с по-различни думи. Не мога да разбера защо се противопоставят два сходни по произход и поведение образи –Хюрем и Ибрахим. Защо аналогични постъпки на единия предизвикват пълното одобрение сред едната част от пишещите, а идентичните постъпки на другия водят до пълното отрицание на решенията му (й). И двамата бранят позициите си с целия арсенал от оръжия, с които разполагат. Безпощадно, без капчица милост към противника. Впрочем колажът на anna3com е много точен – гледам се, а в отражението виждам само своя противник (или брат /сестра близнак). Всъщност има ли някаква разлика в мотивите и постъпките на двамата?! Може би, но тя е трудно уловима. Все пак къде минава границата между любов, лицемерие, преданост и предателство?! Изглежда няма такава (поне за двамата герои), а това ме натъжава. Според мен никой, ама наистина никой няма право, да отнема човешки живот и изобщо няма цел, която може да оправдае убийството. А убийствата бяха много и от двете страни, дори ми се догади от мирисът на кръв. Питам се защо двама човека избрани по техните достойнства стремглаво се опитаха да унищожат и малкото човещина, която можеха да съхранят.
     ПП  По принцип винаги съм подкрепяла постовете на fenkata1968 и Елена Алексиева защото (в моите „очи“) те са се отличавали с кристална мисъл и много добре обосновани аргументи. Никога не съм възприемала изцяло тезите им, но съм се възхищавала от  изчистеният им слог и логически аргументи. Не на последно място  е фактът, че защитават определено непопулярни схващания. Привличат ме нестандартните мнения, особено когато са поднесени по оригинален начин. Направи ми впечатление и поста на Dore Mi, много емоционален, но малко претенциозен и прекалено  екзенстенциален (според мен). Не мога да подмина   и постовете на denisass,   не знам поради липсата на нановар (не помня точното име)  или нещо друго мненията й придобиха особена свежест и индивидуалност.  Въпреки, че враждувате надявам се да приемете моите поздравления.  
     Извинете ме за „дългата брада“. Следващия път ще я подстрижа.

Изкушавам се да споделя и моето мнение! Аз не съм нито от Ибрахимките, нито от Хюремките, от от Нигярките!  Наистина впечатли ме този образ много, но с това не съм съгласна! ДА -Имаше любов от страна на Ибо, но точно това беше любовта на Великия Везир, а не на рибаря от Парга, там той беше господаря, а тя робинята, приласкаваше я и отблъскваше когато той реши, изискваше и заповядваше без да дава нищо от своя страна - дори и обяснение,съдеше я и наказваше, остави се да го боготвори и обича безрезервно без да се налага той да се старае или доказва - нещо което винаги му е липсвало в живота! С Нигяр той изживя мечтата си - да бъде толкова важен и значим за някого - повече от всичко на света, повече и от живота! С цялото си държание Ибо показваше, че обича като господар, като Бог - Нигяр беше просто една нещастна жена, чието идинствена награда бе дадената й възможност да го обича! Да не забравяме думите ми за Есма Нур - това дете е само мое!!!!!!!!– Не се подлъгвайте по само веднъж изречените думи пред брат му - че иска да замине с нея - това беше просто някакво успокоение, което той сам дължеше на себе си - един вид - ето имам и друга възможност! Ибо знаеше, че възможност да се върне назад няма - нито с Нигяр, нито без нея - той нигота не може да бъде отново рибаря от Парга - освен това Нигяр никога не е била достатъчно ценна за него, че да жертва нещо от живота си за нея!

Говорите за Ибрахим ... за неговото самозабравяне. Говорите за неговите слабости. Говорите за думите му... За Лъвоукротителя.

ЗАщо така сте вперили поглед в Ибрахим ?? Защото макар и огъня да пари, той все пак привлича нощните пеперуди. А в този филм няма по-голям, по-ярък огън от Ибрахим.
Не го разбирате - явно, след като тъй яростно отричате го.

Самозабравил се -- КОГА?? Султан Сюлейман сам му каза в прав текст: Тези, които ще ме следват, са ясни. Аз искам ти до мене да вървиш.
Нима Ибрахим поне веднъж забравил е, че султана е султан? НИКОГА. Но и носи с гордо вдигната глава онова, което СУЛТАНА настоя на раменете си пашата да поеме!!
Нима трябваше да ходи сгънат като мишка?

Слабостите му -- та кой ги няма? Да Ибрахим е властен, понякога арогантен, дързък ... Да, той е Ибрахим паша - Великият везир на Световният император и султан Сюлейман Хан!!! Грях ли е това? Такъв е. И носи свойте грехове. Не се отрича и дори не се брани. Няма да му пляскам, но и не ще отричам достойнствата които носи.

Думите му -- перфектен е!!! Дипломат в мозъка на костите си! Ей такива да защитаваха днес България! Така добре умее да борави с думите. Застанал срещу чуждите посланици как знае какво да облече, как да се държи, как с думи съвсем подбрани да ги смаже и да получи всичко!!!
Дипломация - когато водиш преговори всичко е позволено. Имаш една цел - да получиш договора, който те облагодетелства, без да дадеш прекалено много. Каквото трябва ще играеш, каквото трябва ще кажеш... Важното е да успееш!
Истината -- французите дадоха на пашата каквото им поиска. Не бяха щастливи и отидоха да се оплачат на султана ... а какво им каза той? "Оправяйте се с Ибрахим паша" а какво каза Сюлейман на Ибрахим ???? Това помните ли ? "Паргълъ, с теб не искам да се пазаря. Ти си много по-лош от мен" С усмивка му го каза и го потупа в задоволство от постигнатото.
Какво тогава за думите му имате предвид?
Да, той говори ... Но две неща нека да обмислим
- нима с някое свое действие показал е, че не зачита своя Господар?
- нима е толкова в несвяст, че не вижда седналия в дъното писар, и другите свидетели??

Лъвоукротител ....

НИма хюррем не иска точно тя да е в тази роля?? Това е нейната мечта! Драпа, бори се, дра, убива, плака, моли се, ... Единствено и само да бъде тя на мястото на тоз Паргълъ. Тоз същият, който в сърцето на султана неизменно място има!

Нейните думи, нейните действия, нейните СЛАБОСТИ ... те КЪДЕ СА???
Защо приемате тя да е лъвица, а отричате правото на ИБрахим да е такъв?
Защото той не се нуждае от вас. От вашата защита. Той е умен, политик, войн, любовник, МЪЖ. Той е бъдещето ... и сега пред султана още го плюят за неговата прогресивност - за масата, за книгите, за картините, за корабите, за дързостта да мечтае за Рим

А тя ... освен да тропа с крак друго може ли да стори? За да държи в ръцете си пашите създаде фондация. Кога прояви политическа мъдрост и виждане за държава? Кога направи някому добро заради доброто? Кога поиска нещо, което не е за нейното добро, не е облага?
Истината е, че характер има, но освен да иска друго няма ... Когато получи власт просто иска още ... Какво ще иска, когато нищо не остане?

Казвате, че тя е долу ... защо я подценявате? Защото дори да е вече на върха тя няма нищо! Нито Сюлейман е нейн, нито хората лежат пред нея ... Това, което тя (и вие) искате е Ибрахим паша да се пречупи! Да бъде ваш ... нейн. Не друг , не друго... НЕГО ИСКАТЕ. Благодаря Ви, че показвате къде е той, къде сте вие  

Мерием май е взела някаква награда

Dore Mi, карай малко по-спокойно, та това е само един филм, пък бил той и на историческа тематика. Много рядко пиша, защото в повечето случаи някой вече е изразил мнение, припокриващото се с моето. Но толкова емоция наистина ме изуми. Колкото до Ибрахим - ами не, не го искам. Предпочитам Бали бей

Ани ,благодаря  ,че си превърнала идеята ми в колаж       

Наистина , като се замислиш  , сценаристите ни ги показват  почти   като огледални образи - но аз снощи писах за това ,няма да се повтарям .

Здравейте момичета 

Сладурчета, дали излезе вече новият преведен епизод 81... Благодаря предварително !

А, защо в сцената където се прегръщат СС и Ибрахим на заден план се вижда Бали бей? 

Е,и питате защо Бали Бей-ами любимец всеобщ е.
Кадъра е от по стара серия-това са спомени.

Толкова много енергия за един филм... Със сигурност има по- полезни посоки, в които да поеме )))
Както и да е.
Да кажа и аз за Хюррем и Ибрахим, а пък вие не жалете камъните после ))
Ибрахим и Хюрем стартираха състезанието за надмощие от различни позиции - Хюррем беше просто наложница, а Ибрахим  - първият приятел на султана, а скоро след това и първият мъж в империята след султана. Ибрахим използва цялата си власт, за да смачка Хюррем и онова, което ще му се случи е лично негова изработка. Той изцапа ръцете на Хюррем с кръв, когато я затвори в онази стая на двореца му и я остави с една купа отровен локум и невинният Лео.
От този момент никоя емоция на екранният Ибрахим не успя да ме разчувства и всяко действие на Хюррем срещу него му е малко! Посееш ли ветрове, бурите са ти гарантирани!

Добра вечер!  

eleaem , благодаря (днес е световният ден на думата ''благодаря") за последният ти пост! И не за друго, а точно защото не си съгласна с тезите ми (ни), но въпреки всичко ги четеш и осмисляш. Всъщност изобщо не съм очаквала някой от тук присъстващите да е съгласен с мен , дори и тези ''четири интелигентни жени" сме много - ние наистина защитаваме и се опитваме да разбираме непопулярната гледна точка, непопулярния герой, а това наистина не е лесно. Но пък е интересно - да надскочиш дребнавото, битовото, което  е трудно да се прости и да погледнеш от високо и да оцениш цялостно в мащаб....Бидейки с историческо образование (извините са претенциозността) съм свикнала да правя това. И неслучайно дръзнах да наредя Ибрахим Паша до Александър, Цезар, Наполеон. Защото всичките много си приличат - все  пълководци, стратези, завоеватели, доминатори; експресивни, екстравагантни, носители на новото, различното, с поглед в бъдещето. Великите личности като тях имат нещо наистина много дръзко, странно и необяснимо в характерите си, изглеждат така сякаш се самозабравят и отричат всичко. Но те просто имат своя гледна точка, своя позиция, те са..себе си. А това е най-трудното – и тогава и днес. И винаги се наказва..със смърт.
И понеже тук се подхвърлят разни цитати, кой от кой по-верен, нека и аз да сложа един, нищо че може да се окаже, че пак бъркам понятията..Все едно..не може всички да сме прави, да сме на едно мнение тук – точно това му е хубавото, да сме различни, цветни, с риск някои да изглеждат смешни и жалки..

Та : "Да бъдеш ограбен, излъган, заблуден, да, поведен по грешен път, подмамен, сетне подигран, и все пак при всичко това да гледаш надолу от висината на твоето по-голямо Aз и да се усмихваш, знаейки, че има една пролет, която ще дойде в твоята градина да потанцува в листака, и една есен, която ще накара гроздовете да узреят; знаейки, че ако дори само един от твоите прозорци е отворен на Изток, къщата ти никога няма да бъде празна...."

"Градината на Пророка" - Джубран Халил Джубран

И накрая понеже всичко тук се обяснява и ''показва''  с ‘’око за око, зъб за зъб’’ заради децата.., аз пък ще обърна другата буза..да видим..

А..и фрагман си имаме..толкова е тежко, че чак не се гледа..Това се казва реквием..