Дете, което не иска да си тръгва от градината?

  • 2 103
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 094
От две седмици имам проблем с прибирането на  тригодишния ми син  от детската градина.
Като ни види и се тръшка на земята,изпада в истерия и почва да реве.Никакви молби,подкуп с любимите му неща за ядене и убеждения не помагат.Дори и няма значение кой го взима от градина.
Той няма приятели там ,не говори още добре и не си прекарва кой знае колко весело сигурно за да си помисли човек,че му харесва и не иска да си тръгне.Сутрин отива без особени проблеми и всичко изглежда нормално,но вечер е кошмарно.
Знам ,че при децата всичко е на периоди и като излезе от градината е в добро настроение и сякаш нищо не е станало,но ми е много неприятно да се боря с пищящото дете и насила да го обличам .
Моля ви ,дайте ми съвет какво мога да направя за да се реши този проблем.

Последна редакция: пт, 18 яну 2013, 11:00 от гъбка

# 1
  • Мнения: 3 993
Изчакай да премине този му период. Продължавай да му обясняваш, че няма избор и трябва да си тръгне все някога, нали градината си има работно време и затварят.
Според мен там му харесва и затова не иска да си тръгва. Може би си прекарва по-весело и по-удовлетворяващо като цяло, отколкото ти си мислиш.  Simple Smile Другото ми предположение е, че може да е видял от друго дете това поведение и да копира. В нашата група в момента има мода, децата се състезават помежду си кой ще го вземат първи следобед, чия баба/майка ще дойде първа.  Laughing

И моята дъщеря в първа група имаше пристъпи на такова нежелание да си тръгва, а сега във втора група доста зачестиха тези случаи. Сърди се като дойде време следобед да я приберем, защото й разваляме играта и я откъсваме от приятелите й в градината.  Simple Smile Но във втора група вече имат изградена ежедневна рутина в градината, изградени приятелства, всички се познават и си станаха близки, обичат си госпожите и т.н.
Синът ти за първи път ли посещава детско заведение?   

# 2
  • Мнения: 4 094
Миналата година ходеше на ясла ,но по три дни месечно и останалото време беше болен.
Странното е ,че вече 4 месеца всичко беше нормално-взимаме го към 5-5,30 и той с радост си тръгваше.
Питала съм го много пъти защо прави така и нищо не може да обясни,обещава че няма да се повтори и пак го прави.В началото беше от време на време сега е всяка вечер.
Основния проблем е,че той е доста силен и тежък е е трудно да го прибереш изпаднал в истерия ,а и персонала ни гледа като някакви садисти дето детето им не иска да се прибра при тях.

# 3
  • Мнения: 3 993
Дали не се прави на интересен пред родителите си, нарочно?  Thinking
Мойта ми прави фасони под формата на истерии само на мен, когато иска нещо, а аз не давам. А в градината много слуша госпожите и поведението й е съвсем друго, да си помисли човек, че говорим за различни деца.  Laughing
Пак опитай да измъкнеш от него причината защо го прави. Ако успееш да получиш някакъв отговор, ще решиш загадката.  Simple Smile

# 4
  • в здрача
  • Мнения: 2 208
Няма пълно щастие. Малката ми е от децата, които реват вечер, не - сутрин и то защото трябва да си тръгне от детската градина. Петък започва с уговорките как иска на другия ден отново да е на градина. Е, вече не плаче, но пък като ме види, че съм дошла започва да се крие. Половин час ни е обличането и тръгването. Малко помогна разхождането в събота до градината, за да види, че е затворена, вечер я взимам една от последните в 18.30. Дето се вика са останали само тя и още едно детенце. Почти заключваме градината /работи до 19 ч./ и като види, че всички си тръгват е съгласна да си тръгне и тя. Аз не съм по силовите методи, предпочитам убеждението. Е, не убеждавам в нищо тръшкащо се, пищяшо и ревящо дете. Оставям го да му мине истерията, като гушкам от момента, в който ме допусне до себе си, защото в началото на истерията не иска никой да я докосва. Но поне вече няма истерии и ревове. Те бяха един месец в първа група. Познай с каква завист ме гледаха родителите на децата сутрин - техните реват, че не искат на градина, а моето бърза и с усмивка влиза. Не вярваха, че истериите са вечер. Ама вечер не бързам да я взимам, говоря си с учителките до последно, в час съм с всичко което става с моето дете в градината /нали имам време докато я чакам да се крие и да приеме, че все пак е време за прибиране/, не че учителките не помогнаха, дори веднъж си тръгнахме заедно за да види, да се убеди, че и те се прибират по къщите.

# 5
  • Мнения: 4 094
Ще пробвам твоя подход Tsv,не че имам друг избор..  Като беше по-малък беше лесно хващам и си го нося накъдето съм решила ама вече е Мъж както казва той Grinning

# 6
  • Мнения: 15 376
Питала съм го много пъти защо прави така и нищо не може да обясни,обещава че няма да се повтори и пак го прави.

Обяснението е много просто - детето така разтоварва цялата емоция трупана през деня.
За помощ бих помолила госпожата - нека тя да го облича няколко пъти, когато го взимате и по възможност да го изпраща до вас, с пожелания за "Довиждане".

# 7
  • Мнения: 4 094
Те като видят ,че идваме се скриват вътре и не искат да се занимават с него.
И без това само се оплакват от него как нищо не може и не прави сам.

# 8
  • Мнения: 15 376
Те като видят ,че идваме се скриват вътре и не искат да се занимават с него.
И без това само се оплакват от него как нищо не може и не прави сам.

Какво не може да прави сам?
Поработете вкъщи а усвояване на базисните самостоятелно хранене, обличане, миене на ръчички.

# 9
  • Мнения: 4 094
Не може да се облича сам с храненето и миенето на ръце се справя.

# 10
  • Мнения: 15 376
Ами ето защо госпожата/лелята да не се правят на ощипани, а да обличат детето в първите пъти. Така ще му спестят доста, а и за вас ще е улеснение.

Вечерните истерии при взимането като нищо може да са продиктувани именно от неспособността му да се справи сам, може да му е казвано, че не може, може и друго да има.
Детето сюблимира с тръшкане и криза и докато не разреши конфликта си, т.е. да стане по-уверен и самооблужващ се, те ще продължат.

Тренирайте у дома обличане/събличане. Давайте повече увереност с похвали, насърчение.

Нещо друго - в понеделник, който го остави в градината е добре да му каже "Сигурна съм, че при взимането днес от градина ще се държиш добре и всичко ще мине спокойно. Разчитам на теб!".

Ако детето е спокойно при взимането е редно да го похвалим с нещо от рода на "Ти се държа прекрасно! Гордея се с теб. Това ми показва, че си пораснал.".

# 11
  • Мнения: 403
вземай го с последните, малко преди да го преместят в дежурна група, когато всички приятелчета са си тръгнали.

# 12
  • София
  • Мнения: 9 517
подкрепям Sourcherry - най-вероятно това не е желание да стои в детската, а истерия, свързана с взимането - доста деца го правят. Опитайте се да го взимате по-рано и да го научите да се оправя сам. Аз бих поговорила и с госпожите да не ми се крият като го взимам - да излизат и да го изпращат, да му казват чао, бих обсъдила с тях, какви проблеми има детето ми и да ги решим заедно.
Успех!

# 13
  • Мнения: 369
И ние имаме същия проблем с взимането, но също така и сутрин понякога прави изпълнения. Той е втора група и миналата година не сме имали никакви проблеми. Декември месец беше кошмарен, какви ли не комбинации правихме с учителките. Говорих и с психоложката защото той си има затруднения в развитието. Сега като тръгна януари една седмица беше много спокоен и весел. Следващата седмица изпълненията се правиха когато беше на смяна една от учителките, а тази сутрин тръгна с желание от вкъщи, но като започна да се съблича реши, че не иска на градина. Взимам го нарочно преди 16ч. защото няма много родители, други дни ме гледат все едно детето ми е прокажено. На мен най-голямия проблем ми е, че той става малко по-агресивен в тези моменти и ако има нещо около него се бута, чупи. Той е по-едър за възрастта си и много силен, изключително трудно ми е да го успокоя. Говорим постоянно, хваля го като се е държал добре, но пак си продължава. А защо го прави никой не може да каже, успокояват ме, че е период и колко ще продължи никой не знае. Аз съм изтощена и всеки път се чувствам ужасно пред всички в градината като прави така.

# 14
  • Мнения: 4 094
В петък казах на майка ми да бъде максимално спокойна,разбираща ,да го гушка и да не показва ,че се разстройва от поведението му и е минало много по-добре от предишните дни.
Дано успеем по този начин да му покажем,че има по-добри начини да изразява чувствата си.
Много ми се иска да помоля възпитателките за съдействие,но от миналата година така съм наплашена от лелките в яслата ,че вече ме е страх пак да не вляза в някакъв конфликт.

Общи условия

Активация на акаунт