Имам две племенници, обучавани в държавна градина. Имам контакт с детски учителки - някои практикуващи в държавни градини, някои в частни (като правило първите са възрастни жени, вторите - млади; поне в моята извадка). Също и контакти с други деца, посещаващи детски градини; няколко, посещаващи кооперативи; няколко, гледани вкъщи.
Тъй като все пак аз съм ходила на детска градина, през изминалите години на наблюдения върху алтернативите с изненада открих, че като психологическо развитие и подготовка няма съществена разлика между трите групи - или ако има, тя за съжаление рядко е в полза на първите. Също общувам и с преподаватели в училищна предучилищна група. Искам да ви кажа, че тия хора се борят с вятърни мелници. Нямам думи каква недомислица е това "4-5-годишни деца в училище". Само с държавни чиновници от МОНМ нямам контакти, но и не искам.
Имам все пак известна представа и от бюджетирането. И там не си съвсем права, въпреки че, естествено, услугата не струва 60 лева. Обаче, не струва и нищо близко до 800.
Отговарям ти конкретно, защото се обърна лично към мен с въпрос.
За начина, по който ходят на училище/градина децата от село/град, където липсва съответната институция, няма хич и да почвам. Не е приятна картината.
И пак казвам: не е въпрос дали някой иска или не иска една услуга, а на елементарна демокрация. С един недемократичен закон се прехвърля отговорност от държавата върху родителите. С нарушаване на права "компенсираме" това, че не сме осигурили възможност.
Просто ми се повдига от демагогия, но наистина не искам да звуча като политагитатор (не ми е това целта), затова спирам.