Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 4 ДИСЛЕКСИЯ

Свикват и се научават и да четат и да пишат. Отиди да говориш с учителя.

Помагайте! 
Дъщеря ми - втори клас, с дислексия - днес сподели, че в занималнята са й се присмяли две момчета, че още смята със сметало. Децата са си деца, не ги обвинявам. Госпожата ... не може да чуе и види всичко.
Въпросът ми е - какво да кажа на детенце?
Направо блокирах, а иначе винаги имам какво да кажа.

Че те не разбират и имат проблем и да не им обръща внимание.

Първо я научи да смята на пръсти- аргументи:
- пръстите са си с нея винаги,а сметало трябва да го носи
- с пръстите се смята по незабелязано, понякога децата просто си представят пръстенцата си и го пресмятат

-вероятно още дълго време ще й трябва помощно средство за смятане- пръстите са по удачен вариант
Второ - кажи й, че всички хора са различни, едни може едно , друг- друго. Научи я, че тези , които се присмиват са слаби хора- силните не се присмиват, те се добри, отзивчиви, помагат, а слабите са уязвими поради някоя своя слабост и за да не се разбере тяхната слабост, изтъкват и се присмиват на другите. Всеки има слабости и винаги ще има хора, които й се присмиват- научи я да не им обръща внимание- на едни се присмиват за сметалото, на друг, че е дебел, на трети ,че мускулите му са слаби или няма мускули ит.н.
Дано съм ти от полза.

Намерих едно клипче в туба, но е май само за броене с пръсти, не за смятане. Моят също смята с пръсти. Дори си мисля, че някъде в нета имаше клипчета и за умножение с пръстчета, но когато го открих  ми се виждаше ядски трудно и объркано.
Не знам как е при вашите дечица, но на нас всичко ни е трудно - не иска да чете, нито да смята, за писането се водят войни....а в клас все му прощават и той като едно царче по цял ден лентяйства....

Има ли дечица на които да не са им открити никакви заложби?На нас всичко ни е трудно, няма един лесен предмет. Съсипах се.Нито да рисува обича, нито да пее ....нито да констуира . ...Само телевизия и да играе с децата. Учи след обяд с учителка, събота и неделя с мен.Откакто е почнал училище всяка вечер си играе по 1-2 часа. Събота  и неделя по цял след обяд игра. Входни нива изкара 4-5, англ - 2. Старае се много ,но...

Така- какви професии са подходящи за такива деца? Плаша се, че нищо няма да може да работи един ден. Нищо не му се отдава.Всичко с мъка.

Има ли  други като нас? Да имаше поне един предмет дето да няма затруднения.
Как ще учим нататък?
прощавайте, ама ме хваща отчаянието, то не че ме е пуснало ,де.

Darena, и при нас е така! Всичко е насила. В момента съм си в къщи и на моменти имам чувството, че до лудница ще стигна. Интересното при нея е, че на моменти учи бързо например по история понякога са необходими 15 - 20 мин. да научи урока, а друг път и два дена не стигат. Забелязала съм, че като се умори сякаш се изключва, пуска някаква защита и каквото и да правя няма никакъв шанс за каквото и да било. С математиката е голяма мъка и аз като теб съм отчаяна, и на моменти си мисля, че няма до стигне 12 клас. Знам, че не трябва да се отчайвам и  трябва да се борим, но е трудно.

Привет момичета!
Трудно е, но няма да се отказваме! При нас математиката е единствения предмет, по който работи без да руптае. Нооо по всичко останало е много, много трудно...
darena, на спорт някакъв ходи ли? Нашия на стадиона най-добре се изявява. Искаше да ходи в спортно училище(за да не учел), но няма футболна паралелка и решихме, че не е особено добър вариант към момента.
Тази година имат много промени в училище, нови учители и класен ръководител, нови деца, станаха 30! Дисциплината в класа е под всякаква критика. На нашето момче все другите са му виновни - закачали го, говорели му, разсмивали го... Сраснат е с телефона, ТВ е винаги включен, при възможност и компютъра. Като прибавим и навлизането в пуберитета - смяната на настроения, все по-честите опити за лъжи, скатаването и т.н., понякога ми се плаче и като съм сама, признавам си, правя го. Но не се отказвам. Старая се с любов, търпение и разгорови да го науча, че на първо място трябва да стане добър човек. Оценките не ме притесняват толкова, колкото поведението... За работата след време също нямам опасения - всеки ще си намери мястото някой ден. Вчера говорих с една майка на дете с дислексия(2 клас) и жената ми каза, че като са я установили при дъщеря й(скоро), тогава е разбрала, че и тя самата е дислектик. Успяла жена е, с прекрасно семейство и добра работа. Споделя ми за трудностите, които е имала и има, но се справя. Беше ми много интересно. Дороти е също прекрасен пример! Винаги за нея се сещам в трудните моменти. Кураж на всички, момичета! Само да сме живи и здрави, другото ще мине! 

На мен също никакъв талант, само математиката ми харесваше, ама не на високо ниво. Та икономически техникум, бях доста добра. Не че бях с отлични оценки, но си ми беше ясно.
С една дума вкючила в гимназията.

Баща ми беше много умен човек, но също не се изказваше добре. Скоро попаднах на дипломите му. До 8 клас 3-4. Гимназията 5-6 . Никой не се занимавал с него. После висше отличен.

vabgobi  - твоя пост все едно съм го писала аз. Има добри и лоши дни. В първи клас лошите бяха повече , сега са по-малко. Послушен е, не отказва да учи, полага много усилия.

mаr4ela5,       Ходи на тенис. Средно добре се справя. Ходеше на плуване- много обича да плува. Сега ще го запиша пак поне един ден в седмицата да ходи. Единственото, което обича е плуване. Днес не знам как стана, хвана китарата ми и аз му показах песента с която се научих да свиря. Има дълги пръсти и от първия път изкара чист звук, което ме удиви!Знам на мен колко време ми трябваше. Но няма го мерака!Аз сън не спах да се науча да свиря.... Въпреки всичко според мен пак дислексията му пречи,  а иначе като техника ми се вижда по-добре от очакваното.

Още не съм ходила при д-р Ментешев. Ще взема и там да отида.
 Ако е само дислексия, някъде ще излезе нещо, което му се отдава- не талант,/не е изключено, но не е задължително/, а просто нещо ще му се отдава по-добре. Но ако не е дислексия, а нещо друго. Убива ме мисълта, че не знам, какво му е точно. Едно ЕЕГ не съм му направила, макар да не знам, какво ще даде това ЕЕГ.
Мозъкът се развивал до 23 г. Въпросът ми е- има ли надежда да включи в гимназията? Какво става с тези хора? Всеки случай е индивидуален-да, но има ли вариант да включи  и ако - да - какви са признаците- по какво да разбереш, или как да го предизвикаш ако може.

вижте, какво е постанала нашата логопедка във фейса

http://myvelikoturnovo.com/2013/10/11/djonatan-tailar/

 а етокакво намерих аз
това ми се струва най-важно
Разстройства на психичното развитие
 

Това са голяма група аномалии на раз. на детето, като общото между тях е, че възникват в ранно детска възраст (до 10 год.) в резултат на увреждане или задръжка в развитието на псих.функции. В по-голямата си част те са резултат от увреждане в структурите на ЦНС или от заболяване на тяхното съзряване. Присъщо им е хроничното и стационарно протичане. При по-голяма част от тях етиологията не е достатъчно изяснена. Не рядко обаче се установява фамилна обремененост. Успоредно с израстването на детето обикновено настъпва подобрение, поради неизменно протичащите процеси на спонтанно възстановяване,  в резултат на компенсаторна реорганизация на мозъчните функции. В преобладаващата част от случаите е необходима логопедична и психологична терапия.


ето цялата статия ,която поставя много питанки- какво е всъшност?
http://psychologist-timova.alle.bg/%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1% … 1%82%D0%B8%D0%B8/

Дарена, отговорила съм на въпросите ти, а втория ти пост ще го прехвърля в първия пост.

А талант се сетих имах - стрелба. Състезавах се и бях обещаваща, ама нямаше как да тренирам, баща ми работеше по чужбина и цялото семейство пътуваше с него. (не се оплаквам)

Doroty,  , отговорила си, прочетох го и оттам взех" да включи".

 Просто казвам, че всеки случай е индивидуален, а има и такива, които нямат таланти, дарби т.е. не е задължително ..., но ще се надяваме ние да ги развием по-късно.
 

Дарена, според мен си се "вторачила" малко повече от необходимото.
И аз съм имала такива моменти. Като се замислиш, за всеки е трудно да се ориентира какво да прави с живота си. Да не говорим, че правиш едни планове, пък то изскочи друго.

Личната ми настройка е, че каквато и професия да упражняваш, каквото и да работиш един чужд език винаги ще ти е от полза. Целта ми е да овладее базови неща, без които няма как. Не е важно каква оценка има в у-ще, а дали ги е овладял.
Отделно подаваш различни неща (спорт, рисуване, музика) и виждаш как се справя.
Има и един друг момент - с китарата пред теб може да не е проявил ентусиазъм, но може да пробваш да го заведеш в някое читалище и да пробвате с учител как ще се държи. Поне при моя, разликата е драстична. Взех учител по английски, с кеф работи, трудно му е, но не е с нежелание.

Моята приятелка ми разказа за процедурата за осигуряване на по-дълго време за изпитване.
Необходим е документ от логопед - най-общо наречено "обследване", в който се обяснява какви са трудностите на детето. Другият документ е от за "психично здрав". Тя е ходила в някакъв младежки център за психично здраве. Записването ставало за месеци напред.
Тези документи, придружени с молба се подават в РИО. Ето линк към софийския, има и бланки на документите (молби и подобни).
http://www.rio-sofia-grad.com/web_folders/integrirano/integr_main.html
http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_me … 2009_deca_SOP.pdf - това е наредбата, в чл.17 и в чл. 21 (с хронични заболявания) са изрбоени всички възможни документи.
Това всъщност е и процедурата за искане за ресурсно подпомагане. И тъй като в нашето у-ще няма ресурсен учител, явно това е начина да про-има. В класа на Боби има и едно момиченце, което също има трудности с ученето.

Децата, освен удължено време, са в отделна стая с учител, който трябва да следи дали детето е разбрало правилно изпитния въпрос. Това при моя юнак е ключово. Когато аз му прочета условието - схваща какво го питат, но когато той чете.....олеле-малеле.

vesi1,  !
за вторачването си права.
за чуждия език също, но ние не потегляме на нито един чужд език досега./не съм пробвала всички езици естествено/
за подаването- подадох- пиано, тенис, акордеон, баскетбол, плуване. Много обича плуване, но засега няма къде, продължавам да търся, тенис - долу-горе се справя. За китара- говорих - ще пробваме - пък дано!Английският с частна учителка е забавен, но резултата е почти нулев.И не е вината в учителката.
за базовите неща- си права- страшното е, че всичко забравя, ако не го повтаряме.Кои са според теб базови неща? -защото от база до база има разлика, нали?

За ресурсно подпомагане съм категорично против, проучила съм го много добре.