Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 4 ДИСЛЕКСИЯ

Във връзка с това как да помагаме на децата с домашните (дъщеря ми е трети клас с дислексия и дискалкулия), помага ли ви наистина метода с много повтаряне?
Когато се борехме в първи клас с научаване на буквите, изписваше цяла страница с една буква и като обърне листа и не вижда написаното напълно блокира и не може да напише нищо, ако не погледне.
С преписването не сме имали никога проблеми (слава Богу, поне с едно нещо), но като опре до запомняне ... мноооого слабо, колкото да не е нула. Ако не беше това със запомняне на всички глупави реклами, щях да съм убедена, че има мозъчно увреждане. Стела Богомилова ни каза тогава в началото, че при дислексиците няма смисъл да ги натискаме да повтарят безкрайно, с надеждата да запомнят. Не работи при тях. Как е при вас?
И пак в тази връзка, да си призная по какъв начин помагам сега с домашните по математика. Вече се научи да събира и изважда двуцифрени и трицифрени числа. Задължително написани едно под друго числата и със сметало. Дори събиране и изваждане до 10 не може да автоматизира (1+1, 2+2 запомни, но повече от това не - всеки път ги смята на сметалото и това я изтощава). Обаче много бавно действа и все върти молива в ръце, който съответно пада през 1 минута на земята. Следва ставане, разсейване, острене, защото е паднал на върха и т.н. Затова, за да върви по-бързо процеса и при положение, че вече знае как се прави, започнах да й асистирам със сметалото. Тя казва 2+3, а аз местя на сметалото 2+3. Тя казва колко е отговорът и го записва. Открих, че това е добро решение за нас и й е по-забавно. А всяко малко забавление, което успея да вкарам в процеса е от полза.

С умножението при моята помагаше записването на множителите не на един ред (237х25, примерно), а на два реда:
237
х25
---------
Освен това, вече в 8 клас, й показаха японския начин на умножение (с пресичащи се линии), схвана го невероятно бързо и твърди, че й е по-понятен, само дето не е свикнала и понякога обърква броя на линиите. Ползва го понякога, но основно работи по стария метод.
За помненето - мъдрим всякакви асоциации, звукоподражателни, римувани... бедна ви е фантазията. Колкото по-абсурдни, даже нецензурни, толкова по-лесно се запомнят.

Голяма мъка ни е запомнянето.По разказвателен например география учи урока за Африка /геогр. положение/ 4 дни от четвъртък до неделя по 1 точка на ден.Слуша го в Уча се, чете от учебника.
Сигурно ако го питам днес вече почти го е забравил. .....
По история е страшно с датите.Няма запомняне.Сега ги пишем на листчета.От едната страна дата, от другата събитието.Търся и аз варианти и все се надявам на някакво чудо и изведнъж да започне да помни по дълго време.
По български също правим табла за видове изречения, вметнати думи, купихме и помагалник по български и математика на издателство Домино. Много са ни полезни.

Сега ще правя и по физика на видовете сили. А бе кошмар, от който не знам дали ще ми останат сили още дълго време.

Модели на геометрични фигури
http://www.korthalsaltes.com/model.php?name_en=cuboctahedron стават за разпечатване

Абе, може да се смеете, ама най-работещия модел на Слънчевата система, който щерката е запомнила, е този от "Автобиография" на Нушич.

На фона на тази сценка много добре се обяснява и вакуум, и центробежни сили, и земно притегляне....

При нашият проблем с писането на думи по английски изобщо многократното писане не помагаше, както вече споделих. За четливостта на писаното от него не помогна изписването на ченгели и думи до откат, нито ежедневни преписи и диктовки. Много се измъчихме и двамата, докато разберем, че е напълно безсмислено.
Моят много бърка точно, когато преписва. Това също било специфика за неговия проблем. На диктовки и преразкази почти няма грешки, но ако преписва- не е добре. То и аз при препис се разсейвам и греша.
Например на едно състезание по математика бе преписал погрешно няколко отговора от собствения си лист. На друго, на което не са преписвали отговорите, се е класирал добре.
Вероятно това му е помогнало някак пък да си развие паметта. Когато бяхме при логопедката тя му прави пълни тестове и му прочете един непознат разказ, който той й повтори мо-та-мо.
Т.е. нашият проблем си е концентриран и се казва "писане" и е доста специфичен. Не всяко писане.
За тренировка на паметта аз му давам вече събота и неделя да ми прави по един преразказ писмено. Прочита си текста, разказва ми го устно, задавам въпроси към него, да видя, че е разбран, затваряме източника и той пише. Когато разказва повествование, което му е интересно, не бърка и не пропуска епизоди. Но ако му нахвърлям просто термини, думи, понятия- не ги помни и не ги възпроизвежда или поне повечето от тях няма да ги запомни. Стихотворения, например, не обича и не ги запаметява бързо и лесно. Вероятно защото са в една изкуствена за него мерена реч и не са изцяло логически повествователен текст. Аз така си го обяснявам. И пак сравнявам с мен, понеже това бе и моя специфика.
Просто мисълта му тече различно, при него трябва да има връзка, логика, както и асоциация с нещо познато. Той си представя буквите и цифрите в цветове /и аз така/. Когато чете или слуша може да ми опише как си представя героинята. Например когато гледахме един филм за Хари Потър се възмути, че професор Макгонагъл нямала много общо с неговата представа и ми я описа изключително подробно като как битува в неговата глава. Дъмлъбдор, обаче, бил същият. Вероятно картинните представи го карат да помни по- добре и да разбира. Както е и с думичките по английски- с интерактивните карти се справяме.

Пропуснах да спомена и не знам при вас как е- моят разбира и запомня най- добре текст, когато си го чете на глас. Сам е стигнал до този извод и си практикува така вкъщи. Насърчавам го. Не мисля, че ще има полза, ако го карам насила да чете на ум. Дори художествената литература засега предпочита да я чете така. Как е при вас в това отношение?

Не, нямам представа защо обучението е такова. Аз лично, не съм искала промяна в системата. Ако има друга система дето да помага на деца с дислексия - ще е добре дошла. Само дето, според мен, има голяма вероятност дислексията да се окаже еволюционна и повече деца ще имат затруднение с тази система и ще не ще, ще трябва да се промени. Но не ангажирам никого с това мое съждение. Да, не е невъзможно да завършиш висше образовение - просто не си на "равна нога" с другите и ти е значетилно по-трудно - страда им самочувствието и т.н. - чела си достатъчно статии. Сега да уточним влезе за да обясниш "че всеки трябва да се нагажда" ли? - Ми че то това се случва всеки ден с всеки един дислектик, с всеки един различен от шаблона ... негативите за това си ги отнася конкретният индивид и едва ли на теб ти се накривява шапката от това.

p.s. Признах си че не съм следила спора и трудно се оринтирам за какво е точно. Не знам коя английска система спрягате - но това са два различни езика и подхода трябва да е различен. Лично аз не съм попаднала на добре и безотказно работеща система за български език ... и в момента единственият метод, е точно това "нагаждане", за което явно Andariel размахма пръст да се примиряваме и да не си позволяваме много многто да надигаме капака на кацата....

Сега прочетох цитата на Андариел, даден от Темп.
Не, не обявяваме един наследен метод за негоден, а търсим и прилагаме различни, които сработват при различните хора, като не издигаме в култ един, понеже сме му навикнали от столетия и не ни се ще да си размърдаме мозъците и навиците, а натискаме до изнемога хора, за които той е неприложим и за които си има разработени и работещи други такива.

Ааа, не, не ми слагай думи и мисли в устата и главата, Темп! Никъде не съм писала за примирение - това си е чисто твоя интерпретация! Правиш ли разлика между нагаждане и примирение? Явно не, поне доколкото чета какво си написала. Дислексията може да е еволюционна, но докато не се натрупат достатъчно значими статистически данни, за да превърнат изключението в норма, т.е. трябва да се натрупа достатъчно количество хора, че да се прекрои системата така, че да се промени методът. А засега дислексията не е норма, нито близо до нормата, още повече, че има разновидности. Аз разбирам каква ти е болката, но от сърдене, особено на мен, полза няма - не аз определям правилата.

Да, когато човек не е на равна нога с другите, му е по-трудно, но това причина ли е да се отказва? Да, на децата с дислексия, особено тези с по-голяма тежест, им страда самочувствието. Но и не можем да си затваряме очите и да се примиряваме, като казваме, че другите са виновни, системата е виновна! Да, доколкото е възможно, децата се научават с времето да работят по друг начин, но това става в логопедичния кабинет. Определено човек с дискалкулия едва ли ще учи математика, но може да учи литература, ако няма проблем с езика. Може да се занимава и с дизайн, ако е добре с пространсвените отношения и т.н. Та, накратко, нагаждането е човек да се възползва доколкото може от системата, като в същото време се възползва и от помощта на специалист, за да се справи, доколкото е възможно, с дефицитите и трудностите. За децата със СОП има ресурсни центрове, които по правилник им осигуряват или поне трябва да осигурят ресурсен учител, логопед и евентуално психолог. Да, съгласна съм, че по нашенско не се представя необходимият обем ресурсна, логопедична и психологична помощ на децата с дефицити, особено с тези с тежките дефицити. Но докато логопедичните и психологичните услуги не минат през здравната система и не се плаща за тях от касата, ще се наложи да се ходи повече на частно или да поемат много работа родителите с детето.

Аз попитах как става този номер с индивидуалния подход в клас, но така и никой не ми отговори как точно изглежда като организация. Джуди само приказва, че имало такива методи, но нищо конкретно не казва, а се измъква като ми похвърля линкове. Толкова ли е сложно да ми обясниш, Джуди, това, което искам - да ми опишеш как точно според въпросните нови методики за ондивидуален подход в клас, учителката успява хем да обхване обикновените деца, които се ограмотяват без проблем по вече възприетия за най-подходящ за българския език метод, и в същото време да ограмотява по един начин дете с фонологичен тип дислексия, друго дете с оптичен вид дислексия, трето дете със смесен тип, четвърто с дефицит на вниманието... и така за всяко дете? Защото, аз ако имам дете с дефицит на вниманието, също ще държа учителката и за него индивидуален подход да има, не само за дислексиците! Колкото разстройства - толкова и нужди от индивидуален подход. Хайде, кажи ми, как се случва това на практика! Щом си запозната - казвай! Какво по-лесно от това!

И, да уточня - не става въпрос за култ, а за система, която хората са проучвали, нагласяли, и са стигнали до извода, че е най-подходяща за ограмотяване на български език. Повечето деца съвсем спокойно се справят. Никой не е виновен, че има деца, които са с обучителни проблеми и точно тази система не им върши работа. Не хвърляйте всичко на системата, околните и пр., макар така да е най-лесно - има виновен и на човек му става по-леко.

Pooh, помненето  и е трудно точно като при вас – и аз съм се съмнявала там горе всичко ли й е наред. Сега е 5 клас – 14 учебни предмета. Всеки ден тъпчем в главата нова и нова информация. За преговори рядко има време. Прочетох в едно списание, че най-ефективно се учи с тестове. Накупих тестове и по тях преговаряме.
По разказвателните сме намерили начин – мисловна карта, но с повече картинки и с по-малко думи. Всеки урок го чета и го рисувам НА ЕДИН бял лист. Отнема от половин до един час. В средата рисувам заглавието –или го пиша, но с една дума.Ограждам го в ярки цветове. Например ако е за траките –заграждам го със златен венец, ако е за слънцето –рисувам ярко слънце. Целта е веднага да се отличи кой е урокът при разлистване на картите. Около центъра  в кръг рисувам отделните точки от урока. За всяка точка по една,две, три рисунки на най-важните изречения. Например „римляните завзели траките” е златния венец, заобграден он хищни сиви ръце, под които пише „Рим”също със сиво. Цветът е съществен! После й го разказвам – всяка точка поотделно. Тя я разказва след мен, гледайки картинката. Годините от урока са с подходящия цвят – ако е някоя битка от цифрите капе кръв. Ако е азбуката – 855 –  петиците са ореолите на главите на Кирил и Методий. Картата се носи в училище и когато учителката зададе въпрос - един поглед в картата е достатъчен да намери отговора. Вдига ръка и това прави впечатление. Някои учители виждат картите, но нямат нищо против. Детето се е готвило за урока им.
По математика решава две задачи и се изморява. После се включвам в изчисленията. Купили сме малка бяла дъска, на която се пише с четири цвята триещи се фулмастери. Тя много харесва да пише по нея. Записвам числата за по-бързо и тя ги смята, после преписва в тетрадката. Домашните понякога са огромни за нея. Когато и това я измори, аз смятам пишейки и говорейки наглас, като от време на време я питам за следващата цифра –тя знае, че трябва да внимава. Но умори ли се и от това –край. Няма смисъл да я мъча, резултатът ще е нулев. Следва изостряне на отношенията ни и вече го избягвам.
По английски съвети не смея да давам, защото още не сме открили начина. Нейният частен учител строго ни е забранил да я караме да преписва една дума по сто пъти. Той казва, че за всички деца това е противопоказно, защото е скучно и те се отвращават. А успехът при ученето зависи главно от отношението към материята. Те първо научиха азбуката – как всеки звук се произнася в онази песничка, но и разбъркано. Когато тя се затрудни –той казва :”това се чете като в азбуката”.Разпечатват цветни картончета с по една думичка: сини са paint,lake, cake…жълти са light, kite, five…,зелени са sleep,meat,bee…. –това са й лесни думи. Четат ги набързо в началото на часа всеки път. В непозната дума той казва: „това е като в lake”. Прави й кръстословици с думи от новото урокче /казвам урокче, защото е кратко/. Първо ги решават при него, после сама в къщи за домашна и трети път пак при него. Толкова- каквото влезе –влезе. Забелязвам, че доста думи ги е запомнила вече и ги пише вярно сама.
Често за самостоятелно изпълнена домашна я награждавам с масаж. Имаме тарифа –за дълга домашна –гръб, за по-лесна –стъпала и т.н. Абе на маймуна ставам…
Това с изтърването на химикалката преди ме вбесяваше и си изтървах нервите. Вече я разсмивам като не я пускам да се изправи. Смехът ни действа и на двете разтоварващо.
А да ни видите само мисловната карта за видовете изречения – от това по-нецензурно… Най-прилично е съобщителното изречение: „Краката ти миришат.” Обаче ги запомни завинаги.

Жив култ е кланянето на един- единствен метод и монополизиране на образователната система от него. Култ е да се поддържа идеята, че нещо, което доказано не сработва в определени случаи, които се оказва, че се множат, трябва да бъде, въпреки това, задължително.
И точно за примирение става въпрос, след като хората, които не могат да ползват определен метод, биват карани да го правят. Те нямат друг избор, освен да се примирят. Т.к. и денонощно да работят по него, резултатите или са нулеви или крайно незадоволителни.
И не знам защо упорстваш и направо обиждаш родители и деца, Андариел. Просто си си навила нещо на пръста и го повтаряш постоянно и многократно- и е безполезно, и е погрешно. Хората ПОЛАГАТ усилия, редовни и големи. Въпреки системата и единния й метод на преподаване и изпитване. Въпреки унификацията. И средства влагат, и време, и усилия и всичко. Такива, каквито родител на дете без подобен проблем идея си няма.

Какво конкретно да ти кажа, като не прочиташ от даденото и не обсъждаш?
Аз конкретни методи споделих за себе си- и на лични и в темата. Вместо, напр., в нашия случай да ни дават за домашно да пишем няколко реда сгрешени думи или по английски да ни дават редове думи за писане, могат да ни възложат точно това, което правим в момента и което дава резултат. Е кому пречи нашето домашно да е различно, да е съобразено с особеностите на конкретното дете? Защо да губим време за неефективен метод, от който няма полза, докато не ни насочват към друг, полезен за нас?
Прочетох за други такива и тук и на други места. Ти едва ли би помогнала с нещо на мен и на друг с такъв проблем. И освен да пишеш общи постановки и да апелираш за още и още зор, безрезултатен, всъщност друго не правиш.
За деца с дискалкулия не е нужно да се забраняват калкулатори в клас. Не виждам никакъв смисъл. Липсата им не помага те да смятат по- добре. Нито безкрайните упражнения. Така и губят време и усилия, които могат да впрегнат в разбиране на текстова задача. И за деца с проблеми в ръкописа не е задължително да се набляга на него, след като те могат да пишат по друг начин, вкл. печатно и на ел. носител. Цел е да се научат да пишат, да го правят четимо, грамотно и смислено, а не да пишат просто ръкописно. И пак могат да показват резултати и напредък.
По история не е нужно усилията да се съсредоточават около запаметяване на дати. Дори не само за дислектиците се отнася. Нито е нужно да се знаят формулите по физика наизуст, като човек, който знае къде да търси, може просто да си отвори, да си намери нужното и да си реши задачата, ако има проблем с паметта, а не с разбирането на материала. И по химия не е нужно да се изпитва дали детето е наизустило валентностите и номера на елемента в таблицата /прави се често, както се оказва/. Кому е нужно това? Особено пък при хора, без друго затормозени в такава насока. 
Малки примери. Истинските специалисти могат да дадат доста повече.
Говореше се тук за нуждата от покриване на училищата от специалисти, които в момента са недостатъчни и се занимават само с краен брой случаи, а останалите фактически са без предоставена държавна грижа. Но с държавни претенции към тях да карат по общия ред. Начините на изпитване /далеч не касае само НВО, както се спомена няколко пъти/ следва да са различни, когато това се налага. 
Преди години имах един съученик, който биваше изпитван самостоятелно, не в клас, защото имаше "проблеми". Изпитването беше с помощ от страна на някакъв специалист /не знам какъв, била съм ученичка/. Никой не е наричал тези проблеми "дислексия", отдавна беше, е, не преди повече от 20 години, когато понятието е било световно известно, но у нас си вървим с век назад. Никой не се е противил на различния начин на изпитване на това момче. Имаше и специални консултации самостоятелно. Обясняваха му по друг начин.
Как, например, успяват да съдействат на деца с такива проблеми в общообразователните училища тук:
http://www.napraviuchilishte.org/%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8% … B4%D0%B5%D0%BB-1/
Приложими начини и за у нас, стига да се избавим от крайния консерватизъм, прекомерна самоувереност за безкрайна и неотменима правота и безплоден инат:
http://dyslexia.vivacom.bg/bg/%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0% … D0%BA%D0%B8/test/
"При възможност може да се използва диктофон или касетофон за записване на идеите. След диктовка учителят може да помогне на учениците да напишат текста. Тук ще се оценява не писането, а съдържанието.
Ако писането на ръка затруднява, най-доброто средство е компютърът. Лесно се пренася и използва лаптоп когато трябва да се пише есе, да се водят бележки или да се напише каквото и да е."
Много неща могат да се направят. Но у нас ни спира липсата на мисъл и широта на идеите. Както и емблематичния безплоден консерватизъм.

Проблем е подготовката на учителите в момента у нас. Често те не разпознават проблема, освен ако не е крайно видим, и не реагират адекватно на него. Определено смятам, че е важно да са запознати с тези неща, т.к. работят с децата. С всякакви деца. И често се случва незапознат с проблема да кара детето да пише повече /което е безсмислено/, да намалява оценка за неположено старание, да изискват и детето с трудности непременно да научи наизуст стихотворенията, да калами за неположени старания публично /имала съм такива съученици, писах, по времето, когато понятието бе тера инкогнита у нас изцяло, има ги и сега/ и т.н.
Ето споделено от учител в тази насока:
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=7921
И психолози отчитат като минус в полученото тук образование неизучаването или твърде беглия пробег по този този проблем.

При наличието на такъв процент засегнати не ми е ясно защо все още съществуват занимални от остарелия тип с 30 деца на куп, а няма организация за занимания на такива в самото училище.
Допълнително аз, напр., потърсих литература на български и се оказа, че не мога да намеря книги на Дейвис, а друга, която е имала издание, в момента е неналична- тази, на Робин Темпъл. Няма превод на метода Дейвис на български. Поне аз не открих. За мен това е не само липса на грижа за хората с такива проблеми у нас, но ми говори и за целенасочено облагодетелстване на определени тесни кръгове, които не предоставят възможност за широк безплатен достъп до информация на хората у нас.
Дано някой конкретно не се почувства обиден, но аз се почувствах така, след като не открих такава литература. А тя е налична по света. Отново липсва у нас.

За да не ставам причина за продължаване на подобна безплодна дискусия тук, това е последният ми пост по отношение на това, какво може и следва да се промени в общото ни образование в полза на децата и на всички нас. Ни най- малко не държа да се споделя. Но очевидно нуждата от промяна и професионализъм е голяма.

Искам да попитам някой знае ли откъде мога да си намеря книгата на Робин Темпъл? Не е налична в никоя от книжарниците, където потърсих, вкл. и електронни или за книги на старо.

къде ти се сърдя?
p.s. Намесих се щото видях че бушува нещо, а не схванах защо бушува.


не, не е и не виждам някой да се отказал. Единствено смятам че и известна доза разбиране не е излишна.

кой това? дай да го линчуваме.

А относно как трябва да изглеждат нещата ли?
1. Учителите трябва да получават добри заплати и уважение в обществото.
2. В следствие на първото - учители ще стават каймака на обществото, а не тези които няма какво друго да правят.
3. В следствие на второто тези хора ще имат желанието (а в следстиве на първото и отговорноста) да се интересуват от всичко в областа, да мислят над проблемите и да влагат сърце и страст в това което работят.
4. Като видят че на едно дете му е трудно, ще намерят няколко минутки да му обяснят нещата по разбираем за него начин
5. и т.н.

ама извинявай че съм дислектик, който иска да събори системата  
само дето не пиша това от позицията на дислектик ... ама найсе ...

а иначе, напрактика:
1. опитвам се да обяснявам на дъщерями нещата по различен и забавен начин
2. уви пише яко букви и я "натискаме" и няма хлабаво за четенето и писането - защото трябва и защото в днешният свят няма да може да просъществува неграмотна.
3. Занимавам се много със самочувствието и.
4. Учи френски във френският център (не английски както до сега)
5. Ходи на логопед от 5 годишна - не че съм убедена че и те имат нещо което да и предложат по-особено. Но и това което имат мисля че ще и е добре дошло.
6. Следена е отрано, следя и другата си дъщеря
7. Учая че преди всичко трябва да бъде човек и то добър човек

Едва ли за някой от тук пишещите нещата са различни.

Но си дай сметка и за друго - аз имам и знанията, да различа проблема, и възможностите с нея да бъде работено добре и от самото начало ... има деца дето просто биват заклеймявани. И да не смятам че е честно и да смятам че в системата има място и за тези различните. Дет се вика един скрининг поне не би бил излишен.

Обаче спирам да пиша - защото имам работа с която се издържам и ... писането тук ми отнема доста време и енергия, а все още ми се губи целта му ....

By the way ако познаваш системи, които са подходящи за дислектици, ще е се радвам да споделиш. Това е и причината да следя тази тема, не да водя философски разговори за системата. Аз нямам проблеми с нея (поне не и големи   (надявам се чувството ти за хумор да е на ниво)) и не е и необходимо да ми ги преписваш.

Успешен и спорен ден!

Джуди, ще възложа на нашата библиотекарка да ми я намери и ще я сканирам.
Все ще я има в някоя библиотека в страната.

Къде и кого обиждам, Джуди? Каши какво обидно съм написала! Аман вече! Нямаш право да ме обвиняваш в обиди, защото никого никъде не съм обидила! А ако смяташ, че съм - посочи! Не може нещо като не ти е по сгодата, и веднага да се припознаваш като обидена, че и да твърдиш, че съм обиждала родители и деца! Все едно аз да се обидя, че някой ми казва, че не съм с данни за балерина - ами, не съм, какво сега! Да обвнявам хората, че обиждат всички родители и деца, които не са за балет?

Никой не задължава децата с дислексия да се ограмотяват точно по този начин. Но ти казваш, че било задължително. Защо ли? Защото при огромна част от дислексиците, това се открива едва в края на първия срок, а е възможно и след години, когато се види, че детето не успява да се научи. В крайна сметка учителката не е логопед, че да види, че детето е с дислексия. Той може само да каже, че с времето и работата забелязва, че детето не се справя. Но някои учители дори не смеят да насочат към консултация, защото родителите скачат обидени, че ги обвиняват или смятат децата им за глупави, пък учителката виновна. Хората, които вече са ходили в предучилищна възраст или в ДГ на консултация с логопед, те си знаят и правят необходимото, за да се ограмотят децата по друг начин. Родителите много често не знаят, а и не си водят децата на консултация като започнат проблемите, а първо хвърлят вината на учителката, че била некадърна. Как детето да бъде ограмотено по друг начин, ако никой не знае, че то е с дислексия, и то точно определен подтип? ЗвИздИтИ ли ще им го говорят на учителите?

Между другото, на доста деца с дискалкулия не им е проблемът само в числата и калкулатора, а изобщо във възприемането на операциите с числа като граматика. А това калкулаторът не го оправя.

Колко да е различно вашето домашно? В един клас от 30 деца има по няколко деца с диагностицирани или не обучителни проблеми. Представям си как учителката специално ще подготвя за всяко дете отделно домашно. И то всеки път.

 

Темп, няма виновен! Линчуването може да ти свали емоционално временно напрежението, но нещата пак ще са същите - проблемите няма да изчезнат, и пак ще се наложи да се справяш с тях.

Ако аз имах дете с обучителни трудности, нямаше да разчитам на системата, а щях да се опавям индивидуално - с частни уроци, терапия и др. В скоро време няма да се заприлагат наедро методи за деца с обучителни трудности, така че и да пискам, и да не пискам - на никого не му дреме. Приказката за неволята я знаем.

Само дето балета не е задължителен и може да не се занимаваш. А другото го бориш ежедневно, нищо че нямаш "данни", трябва до го преодолееш.
Сега си се представи в ролята на балерина без данни, но искаш или не трябва да излезеш на сцената. Кое ще ти помогне - някой да ти каже "Ти си некадърна" и да те избута пред публиката или да ти каже "С тази и тази стъпка се справи добре, покажи каквото си научил" и тогава да те избутат пред публиката? Или това е непосилно за учителя?

Молбата ми е да не обобщаваш така за родителите. Има неглижиращи децата си, но има и такива, които биха се вслушали в съвет.....същото важи и за учителите.

Пишещите в темата какво правят според теб? Не пречи да си мечтаем и да си говорим. Човек се чувства по-добре, когато има с кого да сподели и да види, че не е сам. Но друго си е някой да ни напомни, че нещата няма да се случат.....и то с един такъв назидателен тон, щото звучи по-категорично.