Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 4 ДИСЛЕКСИЯ

dara18 , министерството писмено е отговорило (в прикачения линк), че е достатъчен само документ от специалист (логопед или подобен),но на практика нещата са различни (РИО е на друго мнение).
Аз занесох документа на директора (искам да подчертая, че човека беше съвсем добронамерен и съпричастен), но РИО държат да се мине на комисия за да разрешат изпит в същото училище, удължаването с 1 час и присъствието на учител по предмета (това са облекченията). И понеже това е изключително важен момент (завършването на средно образование) реших да не рискувам и да не са разправям.
Така, че аз минах по стандартната процедура, нищо че имах становище на специалист логопед и то с много добра репутация в средите.
Самата матура наистина иска подготовка - отделна стая в същото училище, трима квестори (само за моето дете), учителя, който преподава съответния предмет, в ролята на консултант. Там бяха директорът и зам-директорката. А в нашето училище нямаше други матури. Така се получи, че само за нея имаше 7-8 човека ангажирани този ден.
А сега малко да ви позабавлявам какво всъщност се случи:
Първата матура - дъщеря ми се натрови с една пилешка супа и от 3 часа през ноща беше със страшни колики и разстройство. Сутринта, когато отидах да я будя беше жълта като лимон и цялата в студена пот. И представете си - чакат ни сумати хора за матура по български, а тя неможе да стане от леглото. В края на краищата я натъпках с лекарства и я закарах. Просто предупредих да я пускат колкото пъти иска, без да се съмняват, че ще преписва. Само веднъж и се беше наложило.
Втората матура - този път не ядем нищо опасно (матурата е два дни след първата), но все още беше малко отпаднала. Излизаме навреме, но ... акумулатора на колата падна и тя не запали (две денонощия е светил плафона на колата). Започнах да изчислявам, кое по-бързо ще стане: да тичаме до стоянката за такси или мъжът ми да слезе да ми даде ток. Отново звъня на директора и му обяснявам, че ще дойдем, но малко ще закъснеем. Стигнахме навреме, но беше много емоционално.

... след още два дена беше абитурентския бал.

... след това се възстановявах известно време.

Много е хубаво момичета когато има резултат на положените усилия. Забравяш всички часове прекарани до детето, всички съмнения, терзания и самоупреци.
Защото виждаш, че детето е пораснало и по-своя си начин се оправя.
Защото усилието се забравя и остава само хубавото чуство, че детето е успяло!!!

Margeli,

ти сподели, че дъщеря ти е вече студентка. Каква специалност, (университет) учи? Как се насочихте към точно тази специалност.   Как се справя вече като студентка, нуждае ли се все още от помощта ти за да се подготвя за изпити? Лично мен ме интересуват въпроси то от този род?
И един още един въпрос, (ако сметнеш, че е прекалено личен не отговаряй) върнах се назад в постовете ти и видях, че доста се поработили заедно с дъщеря ти. Ти самата имаш ли постоянна работа и как успяваше да отделиш толкова време да се занимаваш с нея, да и правиш презентации и т.н. . Аз определено не си го представям в моя случай, съвместяване на часове работа с детето и моя 8-часов работен ден.

И при вас ли ,момичета, ден със ден не си приличат?
Един ден съм въодушевена, че съм видяла някакъв напредък и все пак ще се получи.
На следващия буксуваме и се изнервяме и нищо не върви, и най-наученото.

Спокойно не си сама Добре,че съм си вкъщи.
При нас е точно така за съжаление.Вследствие  на което аз непрекъснато си сменям настроенията, ту съм радостна, ту нещастна .Имам чувството,че ако поне малко прояви интерес към това, което учи ще си повиши оценките.Толкова е бавен.Ето вече стана 5 часа и отиде на плуване, ама успяхме само по бълг и мат. да напишем домашните.Чакам го да се върне и продължаваме - има история, руски , трябва и повече упражнения да направим по български за сложните изречения.

 Цитат от Чърчил:
Никога не се предавайте – никога, никога, никога, никога; нито за големи, нито за малки неща; нито за значими, нито за незначителни; никога не се предавайте, освен на убежденията си за чест и здрав разум. Никога не отстъпвайте пред силата; никога не отстъпвайте пред очевидно превъзхождащия ви противник."

Както се очертава, май със щерката ще уча повече, отколкото аз като бях ученичка.

Много благодаря за отговорите.
В четвърти клас е и ще кандидатства в СМГ. Лошото е, че не й стига времето, а може да си реши задачите. Поне така беше на последния изпит.
Лошото е, че тя се чувства супер добре като решава задачи, много й харесва и опредлено й се отдава. НО на изпити се представя изключително зле. И това ми го казват 3 нейни преподаватели по математика - класната, учителката от уроците в СМГ и частната учителка по математика. Просто под стрес не може да работи.
А горката като удавник за сламка се е хванала за тази математика...

И аз съм си добър математик, ама чак СМГ, не бих си го причинила никога  .

Дъщеря ми е судентка в Нов Български Университет - Фотография. Този университет е страхотен, въпреки всички глупости по негов адрес,... и единствения, който има облекчения за дислектици (при писмени работи по български не се взимат предвид граматически грешки) За един дислектик визуалните специалности са вероятно най-доброто решение. Ще видим... Но аз продължавам да се притеснявам, как ще се представи през сесията. Но съм най-гордия и щастлив родител, защото през дългите години в училище винаги съм се притеснявала как ще завърши и най-вече как ще вземе двете матури. За университет не съм и мечтала...Но моя позната, която има дъщеря без никакви проблеми, също е учила през всички години с нея за да вземе хубава диплома и когато става студентка в Софийския университет продължава да учи с нея. Така че всеки си има своите проблеми - ние не сме някакви екзотични екземпляри.


Няма никакъв проблем да ми задаваш всякакви въпроси. От нищо не се срамувам и притеснявам, на всякакви въпроси мога да отговоря. Аз цял живот работя в банка, на 8 часов работен ден. Работата ми е много напрегната и отговорна. Но пренареждам приоритетите си така, че детето е на първо място. Години наред като се върнех вечер, правех като другите мами - сядах да пиша домашни и да уча уроци с детето. Помагали са ми и други хора, безспорен факт. Като по-малка известно време ходеше на частна занималня, после една учителка се занимаваше по два часа следобед с нея, а вечер аз. После беше във фондацията на Стела Богомилова. Там тя се чувстваше страхотно, но финансово ми беше трудно. Най-добре се получи всичко в частното училище. Но винаги учех с нея вечер - около час, час и половин и през уикенда. Много е трудно, обаче като има работа за вършене я вършиш
Не смятам това за геройство. Нито за нещо специално. Като чета мамите с малки дечица тук, направо им свалям шапка, какви работи правят. Аз и половина не съм ги знаела, камо ли да ги направя. Много умни и трудолюбиви сте момичета.
Относно презентациите, аз ги започнах на доста късен етап - от 10 клас нататък. Просто задобрях много в правенето и копирах картинки и най-важното от урока. Но в частното училище имахме привилегията да ползваме от сайта им резюмета на всеки урок (най-важното) и техните презентации, които ми служеха за пример.
Борбата ми въобще не е свършила, но важното е че вървим. Пътят е най-важен.
И по примера на kalona ще цитирам Чърчил - известен дислектик и един от най-големите политици в света:
„През цялото ми време в училище аз бях до голяма степен обезкуражен. Не е приятно да се чувстваш изцяло превъзхождан и да си най-отзад още при началото на състезанието.”

Дните никога не са си приличали - един ден някак се справя детето, друг ден нищо не върви. Въпросът е да не се отказвате и обезкуражавате. То в живота е така при всички. При децата всички е натрупване, бавно и методично, ден след ден. И в един момент те отскачат. Понякога видимо друг път неуловимо. Търпението е ключа.

„Трябваше да се упражнявам върху това, как да задържам вниманието си. Така се научих да си представям какво чета, за да мога да го разбера.”
Tом Круз, актьор



“Никога не четях в училище. Имах ниски оценки по някои предмети и много добри и отлични по други. През втората седмица на 11 клас аз напуснах училище. Когато ходех на училище ми беше много трудно. Почти всичко, което трябваше да науча, аз го учех слушайки го. В моите рецензии винаги пишеше, че не оправдавам потенциала си.”
Шер



„Учителите ми казваха, че съм малоумен, баща ми казваше, че съм глупав и аз едва ли не реших, че съм кретен.”
Томас Едисон



„Децата се забавляваха с мен, защото бях чернокож, с голям нос и дислектик. Дори и като актьор ми отнема много време да проумея защо думите и буквите се разместват в съзнанието ми и излизат наяве различно.”
Дани Гловар, актьор "Смъртоносно оръжие"



„Трудно изкарах училището. Чета много бавно, но обичам да намирам неща, които никой друг не е намирал – като динозавърско яйце, в което има ембрион. По света има 36, аз съм открил 35.“
Др. Джон Хорнер, палеонтолог

Margeli, благодаря за отговора!

Дано твоето момиченце и в бъдеще да има успех. Да наистина трябва много работа и може би и на нас ни предстои същото. Аз лично нямам спомен някой вкъщи да е учил с мен, може би след 2 клас. С учключение на математиката, (там малко майка ми ми помагаше) на по-всичко останоло се справях сама. А сега с моето детенце от 4 години сме започнали и аз и баба й да се занимаваме и ме е страх да си помисля какво ни очаква занапред. Наистина има напредък, но всичко става прекалено бавно.
От всичко прочетено до тук направих за себе си един извод. За да успеем да помогнем на децата си ефективно са необходими доста финансови средства - частно училище, допълнителни уроци, до известно време и логопед + много работа вкъщи. И въпреки това пак няма да са от най-добрите.

Няма да са "най-добрите" (кому е нужно да си най-добрият?) в едно, но ще са много добри в друго. Има място под слънцето за всички.

Какво значи "най- добрите"? За къде и за какво да са "най- добрите"?
То това място, ако въобще има такова, не се пази по подразбиране дори за хора, без каквито и да било проблеми. Пък и всеки човек го бива в едно, а в друго- не. Важно е да развива качествата и талантите си, които притежава, а не да се състезава, като олимпиец на всяко състезание, с всички ей- така, за принципа.
Че то дори писатели дислектици има:
http://dyslexia-center.eu/content/view/22/37/lang,bg/
и доста хора успяват да се развият в своята си сфера не "въпреки", а благодарение на някаква своя специфика.
Понеже общата маса, отговаряща на общите стандарти, пък си има своите минуси, също.
............
Моят вчера на шаха пак набъхтал редовете един в друг и една дама, дето била на а4, си я разчел, че е на d4,  като си решил задачата така, само, защото над "а"-то от горния ред имало запетая, която оформя отдолу точно d. Просто му казахме с учителя да записва през ред- тетрадката му там е голям формат с широки редове, но по- тесни от обикновените широки. Той просто трябва да се научи да подрежда и изписва нещата така, че да се чете и от други и от него. Е, поне буквите му вече се четат и много по- рядко задрасква, за да напише вярната буква отгоре. Останаха разни благинки още да доизкусурим, като тази, например. Де що е време- пред нас е, пък каквото стане, накрая.

Dream09, не е толкова черен дяволът, а и извън училището има живот, да знаеш!
Според мен, това, с което най-много можем да им помогнем (и то не само на дислектиците), е да ги научим да търсят и анализират информация, да отсяват най-важното, да са гъвкави и да не се отказват при най-малкия неуспех. И да не ги оставяме да са в ролята на "догонващи", в която и да е област.

Разбира се, че има място под слънцето за всички не това исках да кажа. И разбира се, че са не по-малко личности, хора от останалите.  И да ако има "талант" - ами супер, ще се развива в тази област за сметка на другите, ще бъде дорър художник, фотограф (без да знае два езика например) и т.н.

Но ако няма, (каквито между другото са повечето хора) ако няма особени дарби да бъде певец, артист, художник, склуптор и т.н. Ако нямаш дарбите на Том Круз, Шер или Томас Едисън. То какъв е смисълът да се наливат толкова пари по части уроци, училища, университети, допълнители специализирани занимания и още всичко за каквото се сетите??? Просто се питам?
Защото ДА, според мен, въпреки цялата допълнителна подготовка, те винаги ще бъдат "..... в ролята на "догонващи"."

Та си мисля дали не е по-удачния вариант едно "селско" училище със супер занижени критерии и после  университет, напр. лека хуманитарна специалност, разните форми на задочно, дистанционно обучение и т.н Да си тормозим излишно децата, пък и себе си.
Дайте да не се лъжем по отношение на образователната ни система - В България този който не е поискал, той не е завършил и не само гимназия, но и университет. В Б-я има и много добри училища/университети, които дават образование на европейско равнище, но все още я има и другата крайност. Абсолютно всеки според мен може да "изкара" и средно и висше образование.

Само един пример - моя близка приятелка беше вече студентка в университета и ме питаше кои числа са четни и нечетни, какво означава "преди и след Христа" ??? Имаше тотални пропуски в основни неща, и съм убедена, че не е имала дислекция    И не само, че завърши успешно, но и сега работи по специалността си?

Разбира се, това са си само мои размисли, никого не ангажирам с тях. Всеки сам ще решава за детето си, съобразявайки се с неговите специфики, но аз лично колкото повече размишлявам и Ви чета, толкова повече си мисля за подобен вариант в нашата ситуация. Разбира се дъщеря ми е още малка и имам още време да се ориентирам и разбира се ще я заведа на допълнителни изследвания при специалисти за да се преценят реалните й способности, наклонности и т.н.