Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 4 ДИСЛЕКСИЯ

То си е сол в раната и за мен, защото моите деца са в същата тази система, тя е бъгава и за моите, и за твоите. Вземането всеки час на нов урок не е от полза за никое дете, и макар моите да се водят "вписващи се", и аз съм прекарала стотици и хиляди часове вкъщи да обяснявам, да насочвам (и сега на моменти обяснявам, нищо че са в гимназия). В един казан сме. И аз искам индивидуално отношение, ама нЕма! Каквото някое дете не може да научи/направи/разбере в клас, го правим вкъщи. Наясно съм, че при 30 деца в клас учителката не може да огрее, ако ще да се клонира. В крайна сметка всички деца имат равни права, нали така, включително на индивидуален подход. А такъв подход няма за никого. Знаеш ли колко трудно беше и за моите да усвоят в първи клас задачите с празното квадратче! Също и защо се сменя знакът, когато го сложиш от другата страна на равенството. По български колко съм обяснявала и колко диктовки съм правила, защото по едно време пишеха "показасе". А текстовите задачи... ох, на маймуна съм се правила, за да измисля как да им обясня така схемата, че да могат да я разберат и да я ползват. Да не мислиш, че учителката или някой друг в министерството или в училището е седнал да се кахъри, че детето ми не разбира някакви неща! Не е! Какво индивидуално като подход да поискам? ОТкъде да зная, може да са имали някакви дислексични прояви, защото всеки от тях е имал някакви затруднения в определени неща. Аз и за себе си откривам някакви подобни особености, защото и сега ми е трудно да "завъртя" онези криви фигури, а планиметрията в гимназията ми беше кошмар. И имена трудно запомням, и години, а по история направо беше трагедия за мен. Когато уча чужд език, най-трудна ми е лексиката.
Та, написах всичко това, за да кажа, че в някаква степен всеки си има нещо и всички сме в бозата.

Права си, че на всички деца им е трудно. При моя дефицитите не са големи, но проблемите лъсват, когато стандартните методи - повече диктовки, повече писане, повече упражнения просто не помагат. И почваш да се чудиш, аджеба какво става и какво да правя, щом стандартните методи за обучение не работят.
Щото и 5 страници да напише с дадена дума на английски на 6-тата може да я сбърка. Същото е и по български. При диктовките в 3 и 4-ти клас три пъти пише вярно дадена дума и на четвъртия я сбърка - ми не е нормално.

доколкото зная, няма никакъв смисъл от писане на редове и страници от думи, защото се получава робско преписване. При дислексиците пък, преписването някои го смятат направо за вредно, ако не просто безполезно. То и за обикновените деца няма смисъл, защото изобщо не се замислят какво преписват.

Джуди, детето е 5 клас. И не сме от скоро заедно. Цялата минала година решавахме заедно задачи, аз и затова казах, че следя темата отдавна, за да си помогна евентуално с нещо. С математиката се справя, нека го кажем прилично, особено ако става дума за чисти алгебрични сметки, каквито са предимно действията до 5 клас,хванахме му някак си цаката и се сработихме.  Закъсваше и му беше трудно с текстовите задачи, с осмислянето на условието им, но въпреки  това с много труд добутаваше редовно до четворки, на НВО даже имаше 5. Проблемът там и сега, и миналата година беше  безкрайно бързото разконцентриране. Работи целенасочено в рамките на максимум 10-15 минути, след което някак блокирва. Трябва непременно да почине, да се раздвижи и след това нещата пак стават на прилично ниво. Но с английския е страшно.. В периода 1-4 клас го учил в училище и отделно уж е помагала някаква какичка. Но последната, както детето се издава, му е давала да се играе на лаптопа, а пред родителите това е минавало за интерактивни игри на английски. Равносметката показва  познаване на буквите, навързването им в думи, но не винаги правилно произнесени и почти пълно неразбиране на текста като съдържание. В 5 клас им е такъв учебникът, че на практика преговарят и допълват взети в начален курс времена и граматични норми. ОК, за всички беше ясно, че ще почнем отначало. И даже бях обнадеждена, че  нещата ще се получат, тъй като разбра и добре прилага правила за there is и  there are, за  this  и that,  за these и  those. Но с времената не се получава. Много, ама наистина много наблегнахме на сегашно просто. За момента,пред мен, облягайки се на цветните модели и картинки, правеше примери и сам. Но на контролното всичко е тотално оплескано... И не е въпрос на притеснение, проверката показа, че от ученото нищо не е останало в главата му, все едно е изтрито старателно с гъба..

Andariel,

Има истина в думите ти, но чудесно разбирам, защо някои потребители се засягат:

Тази тема е за подкрепа. Споделят се предимно трикове и техники, които помагат на деца и родители, да преодолеят трудностите в масовото БГ образУвание.
Няма по-хубаво нещо тук, от това да прочетеш, че някое дете се е справило...


Ако ти липсва конкретика, давам пресен пример:

Тази учебна година, сина ми е в 5. клас и започна добре. На входящите нива изкара оценки, каквито му бяха годишните, в 4. клас. Реши, че вече е голям и може сам да се справя, но уви!
Не го бях оставила без надзор, препитвах го "небрежно" и като че се справяше. Докато не получи 2 на теста по математика - десетични дроби /сравняване, събиране и изваждане/.
Върнахме се в изходна позиция, аз обяснявам, той повтаря като мантра "не мога, не разбирам, не мога". Лошото при нас е, че периода "не разбирам, не мога", може да продължи от няколко часа, до няколко дни, с екстри от сорта "остави ме намира, мързи ме, тъп съм!" Хубавото е, че засега минава и стига до подходящия момент на концентрация, когато е в състояние да възприема материала. Странното при него е, че в такъв момент възприема по-сложни неща, като постепенно се връщаме към по-простичките и му се струват "фасулски":
Към момента на "кризата", вече бяха взели умножение на десетична дроб с просто число, а аз му обяснявах умножение и деление на дроби с дроби.
За по-малко от час схвана как се умножава, и за още час - как се дели. После набързо минахме "надолу", със събирането и изваждането.
Накрая му дадох теста на който имаше двойка и го реши за 32 минути, с 3 грешки, две от които бяха примери от задачи и една частично решена задача с условие.
Но вкъщи различното е, че му давам задачите една по една /на малки листчета/ и засичам времето, само когато решава. На всяка втора или трета задача се разсейва, или му се ходи до тоалетна, или трябва да хапне нещо, сеща се за нещо "важно", да обсъдим ...

Наясно съм, че няма кой в училище да го чака, да се накани. Нищо, че може да реши всяка една  задача бързо. Но е факт, че види ли страница с много задачи, ако не блокира още в началото, понеже са МНОГО, обикновено прескача някои от тях.

Така е, ама кой да ми каже - факт е, че при мен този метод работеше.....и не е лесно да се пречупиш и да си представиш нещо коренно различно като методика на обучението.
Питала съм и съм се интересувала, но "редовите" учители вдигаха рамене. Като тръгна на логопед във втори клас и почна да му дава по-различни езикови задачи (по български) и детето се подобри. Стандартните упражнения в помагалата само го затормозяваха.

И Боби е 5-ти клас. На последния тест по математика има 4. Едни уравнения е омотал, а два дни преди това ги решаваше. Текстовите задачи са му верни като стъпки на решение, но се е оплел заради "страната е 45 и е с 5 по-малка от другата.... намерете обиколката" Това той го изписва 45-5 и изобщо не включва, че всъщност другата страна е 45+5. Когато му вися на главата и видя грешката и му кажа да си прочете пак условието, се усеща. Та, намерил е обиколката, но с грешен резултат.

Разбирам, но "подкрепа" не означава мижане с двете очи и напяване на мантри. При сегашното състояние на образователната система, да се иска, настоява, възмущава и пр. за индивидуален подход, е нелепо, още повече, че тук започна едно надъхване и набиране на това как всички други виновни, че не подкрепяли децата с дислексия. Е, това какво е, взаимна подкрепа ли? Затова написах, че каквото го правят специалистите "на запад", това го правят и нашенските специалисти, и това е в кабинета, също както и при западняците, въпреки отделните класове, пак децата ходят на индивидуална терапия. Искане заради самата идея "искам, защото искам и смятам, че ми се полага" е неконструктивно и само задълбочава отрицателното отношение към училището, а това след това го усещат и децата, и съвсем се демотивират.
То хубаво темата е за взаимопомощ, но се получава една твърде затворена група, в която всяка обяснява на другата и на себе си колко децата са специални, и накрая става отделяне от "реалността", защото детето бива възприемано само като такова, което има трудности и се различава от другите, вместо да се наблегне И на това, че то все пак е като всички други деца, а не другите деца да са някакви супе-дупер-отличници, които докато мигнат, и са разбрали задачите.

Това, което като цяло изпитвате вие в пети клас, го изпитват и повечето деца. Имате си и индивидуални особености, ти сама казваш за разсейването и т.н., но и при другите деца нещата вървят на тласъци - натрупва, натрупва, дори стига до отчаяние, а после изведнъж се отпуши.

Много бие на типичен дислексичен проблем. Детето ще има и занапред проблеми, ако не му се обърне внимание от специалист. Може би, ако бях на твое място, бих поговорила с родителите за това. Детенцето може много време да отдели и труд да положи, но това по никой начин няма да му гарантира резултати, а с напредването по класовете нещата ще се усложняват.
По БЕЛ как е? Не си писала, че се занимаваш с тази му подготовка, но ако има проблем с разбиране условията на текстовите задачи, вероятно и четенето му с разбиране не би било на много добро ниво. Ако в клас му се обръща внимание на това. Понеже, в зависимост от учителя, някъде освен тестове с готови отговори други проверки не се правят и истините лъсват тогава, когато е доста късно за помощ.
Вероятно си видяла в тази тема един линк с една книга преди 3-4 страници, даден от Веси1. Книгата е много хубава, аз съм на около 80-та страница от нея за сега. Логопедите правят упражнения и за концентрация, която при вас май точно липсва. Тя е част от третиране на проблема.
...............

Никой не твърди, че деца, без обучителни проблеми, си нямат проблеми със системата ни на образование.
Но тук става въпрос за нещо много по- различно и специфично. Налице са просто обективни пречки определени индивиди да дават средностатистически резултати или дори минимални такива при обучение и изпитване по стандартния начин. Затова са и налице ограничения на брой деца с такива проблеми в един клас, защото се счита, че тези деца, които задължително ходят в училищата ни с масовката, понеже друго у нас не се позволява, все пак ще бъдат обгрижени и те, според нуждите си. И така и следва да бъде. Няма как да не се подходи индивидуално. Все едно да обучаваш сляп човек и да го караш като при виждащите. Това е вече наистина нелепо.

Детето е за специалист. Докато родителите вярват, че на детето нищо му няма, то ще страда, а Русалката и на челна стойка да застане, няма да има ефект. Трябва да мине обследване поне от логопед, а може и от психолог. Така на парче не може да се работи.

А, хич не се отделяме от реалността....нямаме шанс  
Помагаме си да оцелеем психически именно в тази реалност,заради това темата изглежда "затворена".
Децата са достатъчно интелигентни сами да разберат, че са различни. В противен случай нямаше да я има ниската себеоценка, породена от сравнението им с техните съученици. И не ние ги сравняваме - те сами го правят, защото аз не познавам съучениците му, за да го сравнявам с тях. Ние се опитваме да ги убедим, че не са "чак толкова зле" и че ако полагат усилия ще успеят да се справят.
Много съм щастлива от факта, че моят син си намери приятел, който се справя бързо и чудесно. Говорят си за някакви техни неща и другото дете никога не го е обидило или натякнало, че прави нещо бавно или не разбира. Но за сметка на това от няколко други съученици непрекъснато чува подхвърляния от сорта "глей го тоя колко бавно набира паролата на клавиатурата" и подобни.

Анди," подкрепа" значи да се фокусираме върху положителните неща, които ни се случват или биха могли да се случат. Отрицателните са ни до болка познати....
Не знам откъде си направи изводите за "надъхване и набиране на това как всички други виновни, че не подкрепяли децата с дислексия"....... отрицателно отношение към училището, в частност една учителка съм имала за неща, които нямат нищо общо с дислексията. Смених училището и учителката и проблемът изчезна.

Джуди, помислих си същото покрай проблема му с текстовите задачи. Но не е това.. Без да се усети за целта на питането, го приканих да сподели как стоят нещата по други предмети.  По разказвателните  се представя отлично на тестове със заграждане, което значи, че разбира смисъла на зададения въпрос. По БЕЛ си нямам и понятие как е, но виждам все пак и по време на заниманията по мат как пише. Пише грозно, неподредено, но относително правилно. Допуска грешки, които в никакъв случай не са индикатор за по-специфичен проблем, защото са типични и за болшинството деца, тоест неяснота кога да пише о или у, кога д или т, з или с и т.н.

Джуди, видях линка назад още преди няколко дни. Ще я сваля в близките дни. Благодаря!

Андариел, спорно е това дали ще е напълно неефективна "челната стойка". Миналата година успяхме, нагаждайки се  постепенно един към друг, много да направим по математика. И тази година нещата вървят що-годе добре в тази посока. Даже сега в геометричната част на материала трудностите са по-малки, понеже може доста да се рисува и онагледява. Проблемът е   обаче английският...Не става и не става. 

Да помоля отново да се придържаме към темата, а не обобщение и хулене по образованието. Това не е целта на тази тема.


Русалке, то в един момент ще му излязат натрупаните знания и това да започвате отначало не е добре, по-добре да продължавате и детето ще зацепи (леле как се изразих) .

За английския съм споделяла, сам се занимава, отначало започна с образователни програми , след което мина на филми и съм гледала как гледа филмите в оригинал, пуска и връща по малко и повтаря. Щом ни усещаше се криеше. Бях помолила да не пише по английски и че едва ли ще може да чете, учителката ме срещна и ми каза че чете и пише идеално, пред нас не се показваше.


Сега испанския, доста думи знае, но каза че му е много трудно и му обясняваме, както е научил английски сега ще научи и испански, а той жално отговори, че вече много години учи английски. 

Съвсем ли не зацепва и е редно майката да отиде да говори с учителите и да обясни, че детето не е мързеливо.

Веси, малко ли неща се написаха как специалистите не знаят прословутите спешъл методи в Англия, как на децата им се подигравали, начинът на обучение не струвал, родителите на другите деца не ги приемали, нямало индивидуален подход... Е, това малко ли е? Беше обхванаа цялата околна среда на функциониране и живот. Остана ли някоя част от средата неизкритикувана и обявена за неразбираща, неприемаща, неподкрепяща?

Истината, е че няма никаква система за обучение за деца с дислексия. Но пък образованието е толкова занижено (колкото е труден материала в училище) и истината, е че всеки завършва.
Не става въпрос за критикуване, а за споделяне на хора със сходни проблеми.
И това е целта на темата. Както, и разбира се, да си даваме кураж. Защо не. Ако искат, някой да ги наричат мантри, но те помагат понякога човек да се почуства по-малко сам, по-малко слаб.
Проблемите, който ни сполетяха нямат нищо общо с университета. Нов Български Университет е наистина чудесен, различен, модерен университет, единствен, който признава дислексията.
Нещо, което нито другите университети зачитат, нито училищата. И ето това обсъждаме тук, няма никакви методи и техники, още по-зле, никой не признава дислектиците, а повечето даже не са й чували.
Не става въпрос за индивидуално отношение, а да има "учебници" за дислектици. И много други, отдавна открити помагала и начини да се образоват децата. А не всяка майка сама да открива "топлата" вода.
Разбира се, че всички деца имат проблеми, но има разлика в това да учиш много и да научиш от това да учиш двойно повече и пак да не си научил.
Моята дъщеря и днес понякога пише "показасе", а учим здраво правопис 12 години вече...

И аз се присъединявам към това, да се придържаме към темата.

Една интересна статия http://webstage.bg/socialni-temi/1122-kak-uchilishteto-ubiva-tal … Bwfq2MQg.facebook