Писах и на Джос, но да кажа и тук, мен ме махнете от списъка момичета, за съжаление няма да имам възможност да се включа!
Емили, много се радвам че писа! Виждам, че още никак не ви е лесно, но се възхищавам на силата и позитивизма на цялото ви семейство, дано наистина всичко се случва по най-добрия за Айси и вас начин и след време да израсте всичките проблеми и дори и да не си спомня за тях
Сигурна съм, че тези трудности са ви направили всичките по-силни, а това е хубаво...нали винаги трябва да има и нещо хубаво 
Мирка, направо ме изуми с тези реакции от ваксините, извинявай ако си писала, но съм пропуснала...сигурно е било ужасно, аз много бих се притеснила, добре че в крайна сметка всичко е наред, но УЖАС! Аз пък точно за Пентаксима се чудех дали да не я оставя нея, нали за следващото бебе мисля да не ваксинирам, но още обмислям дали да сложа евентуално някоя ваксина...знам за тези и възможни реакции, но сега и ти като писа...не знам.
Иначе за кърменето, изобщо не знам какво да те посъветвам, но се чудя как издържаш, аз не мисля, че бих могла. Децата са различни, способностите им да понасят фрустрация също, както и много други неща, но аз лично бих пробвала да го поизмъча малко
не са вече толкова малки и предвид това, че ще го подкрепяш в трудностите, ще плаче, ще му е мъчно, но ще си до него, ще обясняваш....от друга страна не мисля, че е добре за него да е чак толкова всемогъщ все още. Ще обясня с две думи от психологическа гл.т. макар че нещата са по-сложни по принцип - та до един момент имат нужда и е хубаво да са всемогъщи, да имат колкото се може по-малко моменти на фрустрация, това обаче се отнася за доста малките бебета, от тук нататък развитието на всяко дете е свързано с понасяне на все по-големи дози фрустрация (това е начина, по който реалността може да навлезе в техния свят, иначе си остават само в техния си фантазен такв), колко фрустрация, кога и по кои въпроси може да понесе едно дете е много индивидуално, но относно кърменето на този етап би трябвало да можеш да му изземеш този тотален контрол, просто става лошо за него, неполезно....Границите, контрола, който ние налагаме, забраните, всичко това е абсолютно необходимо за здравото психично развитие на децата ни. Те са в особена възраст в момента, в която все още забраните идват отвън (може да се очаква след 3г да почнат да стават и вътрешни, т.е. да могат сами да се ограничават дори и в наше отсъствие), освен това властва т.нар негативизъм (всичко е НЕ) и в голяма доза агресивно поведение, всичко това е нормално, но ние не трябва да оставяме нещата така, забрани и ограничение трябва да има, колкото и те да им се противопоставят (това е признак на нормално развитие), трябва обаче да се последователни и емпатични, това е начина, по който те в един момент ще се откажат от могъществото си и ще заменят удоволствието, което изпитват от него с удоволствие да направят нещо, което мама иска, да се почувства горди от това, че са успели да се справят с някакво наше изискване ще им носи също толкова удоволствие, колкото им е носело това да са могъщи, всеможещи. От тази гл.т. определено мисля, че е дошъл момента ти да поставиш условията около кърменето ви, но те трябва да са постоянни, решаваш кои са моменти, в които не се кърмите и се подготвяш за тази трудно битка, която трябва на всяка цена да спечелиш, заради него! С много обяснения, много любов, с много разбиране за начина, по който се чувства, така той ще се чувства разочарован, но не и сам....това ще му помогне да мине една крачка напред, една необходима крачка е това.
Извинявай ако всичко това е напълно неприложимо при вас и едва ли ти казвам нещо кой знае колко ново, просто ми се иска някак да помогна, защото наистина не знам как издържаш!
Успех!
Емили, много се радвам че писа! Виждам, че още никак не ви е лесно, но се възхищавам на силата и позитивизма на цялото ви семейство, дано наистина всичко се случва по най-добрия за Айси и вас начин и след време да израсте всичките проблеми и дори и да не си спомня за тях
Сигурна съм, че тези трудности са ви направили всичките по-силни, а това е хубаво...нали винаги трябва да има и нещо хубаво Мирка, направо ме изуми с тези реакции от ваксините, извинявай ако си писала, но съм пропуснала...сигурно е било ужасно, аз много бих се притеснила, добре че в крайна сметка всичко е наред, но УЖАС! Аз пък точно за Пентаксима се чудех дали да не я оставя нея, нали за следващото бебе мисля да не ваксинирам, но още обмислям дали да сложа евентуално някоя ваксина...знам за тези и възможни реакции, но сега и ти като писа...не знам.
Иначе за кърменето, изобщо не знам какво да те посъветвам, но се чудя как издържаш, аз не мисля, че бих могла. Децата са различни, способностите им да понасят фрустрация също, както и много други неща, но аз лично бих пробвала да го поизмъча малко
не са вече толкова малки и предвид това, че ще го подкрепяш в трудностите, ще плаче, ще му е мъчно, но ще си до него, ще обясняваш....от друга страна не мисля, че е добре за него да е чак толкова всемогъщ все още. Ще обясня с две думи от психологическа гл.т. макар че нещата са по-сложни по принцип - та до един момент имат нужда и е хубаво да са всемогъщи, да имат колкото се може по-малко моменти на фрустрация, това обаче се отнася за доста малките бебета, от тук нататък развитието на всяко дете е свързано с понасяне на все по-големи дози фрустрация (това е начина, по който реалността може да навлезе в техния свят, иначе си остават само в техния си фантазен такв), колко фрустрация, кога и по кои въпроси може да понесе едно дете е много индивидуално, но относно кърменето на този етап би трябвало да можеш да му изземеш този тотален контрол, просто става лошо за него, неполезно....Границите, контрола, който ние налагаме, забраните, всичко това е абсолютно необходимо за здравото психично развитие на децата ни. Те са в особена възраст в момента, в която все още забраните идват отвън (може да се очаква след 3г да почнат да стават и вътрешни, т.е. да могат сами да се ограничават дори и в наше отсъствие), освен това властва т.нар негативизъм (всичко е НЕ) и в голяма доза агресивно поведение, всичко това е нормално, но ние не трябва да оставяме нещата така, забрани и ограничение трябва да има, колкото и те да им се противопоставят (това е признак на нормално развитие), трябва обаче да се последователни и емпатични, това е начина, по който те в един момент ще се откажат от могъществото си и ще заменят удоволствието, което изпитват от него с удоволствие да направят нещо, което мама иска, да се почувства горди от това, че са успели да се справят с някакво наше изискване ще им носи също толкова удоволствие, колкото им е носело това да са могъщи, всеможещи. От тази гл.т. определено мисля, че е дошъл момента ти да поставиш условията около кърменето ви, но те трябва да са постоянни, решаваш кои са моменти, в които не се кърмите и се подготвяш за тази трудно битка, която трябва на всяка цена да спечелиш, заради него! С много обяснения, много любов, с много разбиране за начина, по който се чувства, така той ще се чувства разочарован, но не и сам....това ще му помогне да мине една крачка напред, една необходима крачка е това.Извинявай ако всичко това е напълно неприложимо при вас и едва ли ти казвам нещо кой знае колко ново, просто ми се иска някак да помогна, защото наистина не знам как издържаш!
Успех!
. 
. Клеевата тинктура обаче я ползваме често. Според мен доброто хранене е най-важно, но за съжаление и моята мома стана злояда напоследък, и май боледуванията зачестиха след това. 