СЕПТЕМВРИйчетата вече пеят, танцуват, рисуват и в снега лудуват

  • 62 584
  • 746
  •   1
Отговори
# 240
  • София
  • Мнения: 4 918
Ооо, jos  Hug
Майка ми поне успя да види Сами Sad
Гадното е, че все си мисля, че притеснението покрай неговите проблеми помогна да се появат пак разсейки от рака...

Бъди силна  Peace

# 241
  • Пловдив
  • Мнения: 7 397
jos, каквото и да напиша, няма да мога да изкажа съчувствието си Hug
Съжалявам за случилото се!
Бъди силна, с брат ти подкрепяйте баща си и мисли за позитивните неща, които предстоят!
Гушкам те силно Hug

# 242
  • Мнения: 25
jos  Cry, моите съболезнования    action032

v_spasova - бързо да оздравявате  Hug

# 243
  • Мнения: 1 350
благодаря ви за милите думи  Hug
в такива моменти наистина трябва да сме силни. много е трудно.

как сте вие?
Мъниче, как си с бебо?
толкова много мами не са писали тук, че се чудя те как са, дечицата?
вън е такава зима, че ще ходя с колата да взимам малката от градинката, после племенничката, че е в друга градинка. не че не са на 5-10 мин. пеша от нас, но е - 2-3 градуса и така духа сняг...

# 244
  • София
  • Мнения: 4 918
УжасТ ...
А аз гледах в един сайт сандали Simple Smile

И нямам кола. Нещо се разсвети по таблото. Аз културно се обадих на мъжа да предупредя, той я заведе на преглед и сега тр. да се сменя някакъв катализатор.
Но подозирам, че бързо ще я оправи. Тази седмица с това тичане на лекар за Сами и зъболекар за Лора нещо му дойде в повече. И се добави и разходка до съседния квартал, че не само Сами е болен, ми и братовчедите. И горката ни баба гледа 3бр. деца. Добре че Сами се освести, а пък другите не са толкова зле и си играят с 'бебето' Simple Smile

# 245
  • Пловдив
  • Мнения: 7 397
Eva2010, честита Ви радост вкъщи Hug

jos, добре сме...уж...
Информирам се още, че има много неизвестни, пък от това най ме е страх...
Както върви - около 3-4 ще ме режат, но все още нямам точна дата Praynig
В понеделник ще идвам до София, че трябва да ходя до клиниката по гастроентерология... Ако си свободна и остане време, може да звънна, да се видим, евентуално Hug

И тук е ужасен вятър - сутринта татито ни закара малчо на ясли, сега чакам чичо му да го доведе. Цял ден не съм си подала носа навън и вече не ме свърта на едно място... дано утре вятъра утихне ooooh!

v_spasova, бързо оздравяване на дечицата Hug

# 246
  • Мнения: 3 839
jos, моите съболезнования, много се натъжавам, като прочета или чуя за загубата на някой. и никога не знам какво да кажа  Confused
Giada и всички болни да се оправят. Тази зима си беше тежка май за всички с тези вируси. Много ни измори и нас, никога не сме били толкова болни.
Аз на този етап се отказах от яслите, през есента на детска градина. Сега сме все навън, с колелото, в парка, с познати дечица, в детски кътове, кръжоци.

# 247
  • Мнения: 73
 jos, моите съболезнования! Разбира се, че ще споделиш!!!  Искрено съжалявам за загубата ти!
 Ники е с отит и пак сме си у дома. Лошото е, че аз трябва да ходя на конкурс с учениците и свеки ще го гледа събота и неделя. Притеснявам се как ще дава АБ. Да не сгреши нещо с дозата! Вечер мъжа ми ще си е при него, но сутрин тя ще му дава. И капките в ушите..... Оххх, дано се справят! Иначе е добре, не го боли вече, почти няма Т, само вечер варира от 37 до 38, но не е както в началото.
 v_spasova, дано оздравеете бързо!
 И не си мисли такива неща! Сами и е донесъл толкова много радост! Сигурна съм, че това чувство е било по-силно от притесненията!
 Когато бях бременна в третия месец, почина дядо ми, който ми беше повече и от баща (родителите ми са разведени). Не можа да види Ники, нито знаеше че съм бременна..... на мен това повече ми тежи! Толкова искаше правнуче! Не беше добре и не дойде на сватбата, остана сам в къщи, но ми каза да не съжалявам, че няма да е с нас на този важен ден и че като родя един ден на крака ще му донеса бебето. Не доживя... Но Ники има неговия нос, в профил толкова много прилича на него! И сега е най-голямата радост на баба ми!
 Не знам защо написах всичко това, но думите си "излизат"

# 248
  • Мнения: 1 350
v_spasova, вярвам, че ще се оправят скоро, то времето поне да беше с малко слънчице днес.
аз навсякъде с колата...
velizarka, много си преживяла и ти наистина, тези малки моменти, както пише и v_spasova, най-тежат... но добрите хора си отиват така, неусетно.
затова приживе трябва да се уважаваме, почитаме.
ето, Ники, носи негови черти Simple Smile сигурна съм, че дядо ти е на едно по-добро място и се грижи за вас и ви закриля  Hug
marigold_, защо сте се отказали от яслата, бяхте ли приети или сега ще кандидатствате?
съжалявам, че ей така тъжно се получи, но тия дни са ми кошмар...

Мъниче, понеделник отивам до МД да си взема 45 дневния болничен към 14;30 сигурно и преглед, така че се обади като си в София ако съм фри да се видим ще ми е приятно.

желая ви светла събота и неделя и повече слънце!

# 249
  • Мнения: 11
jos, миличка, много, много съжалявам... Голяма болка е това, не искам да си представям дори.. и то в такъв момент за теб... прегръщам те.
Искам само един съвет да ти дам, ако може - изплаквай си мъката толкова често, колкото имаш нужда, и сама, и пред близки. Не се притеснявай, че ако плачеш много, ще усети бебето. То със сигурност ще усети, ако не си позволяваш да плачеш. И за Милица също. Казвай й колко си тъжна, не си крий чувствата, тя и без това ги е усетила. Но й казвай и че ще се оправиш - за да не чувства тя, че тя нещо трябва да прави или да се грижи за теб. Мисля, че този съвет ще ти помогне, случайно го слушах в нейното предаване миналата седмица.

# 250
  • София
  • Мнения: 1 193
jos, мила ,приеми и моите съболезнования  Hug .Голяма мъка ,изобщо не мога да си и представя как се чувстваш .Струва ми се ,че на Люляк съвета е много добър  Peace .
Силно те прегръщам !

# 251
  • Мнения: 1 350
благодаря ви, момичета. това и правя. Милица усеща и се гушкаме, говорим си. Но много ми е тежко наистина. Добре, че ММ сега е тук, не е командировка.

ето, пролетта идва  bouquet нека е по-слънчева и топла.

# 252
  • Мнения: 106
Ето ме....благодаря, че питате за мен, не мислех да пиша, но след като прочетох Джос....не пиша по същата причина...баща ми....отиде си, внезапно, неочаквано, здрав, млад, остави две бременни дъщери и една все още неомъжена и майка ми....която неможе да диша без него, тя приживе не можеше, бяха неразделни и влюбени....толкова много мечти, планове, толкова несбъднато щастие. Трагедията в семейството ми е много голяма, не искам да ви натоварвам с подробности...за това и не пиша, какво да кажа, аз нямам други мисли, нямам други чувства, ужасно ми е тежко и трудно.
Пред Мая не само че показвам, но и казва всичко, тя знае какво се е случило с дядо и, доколкото и както тя го разбира, знае че е на небето, гледаме звездичките....ходим заедно в църква да палим свещички....тя беше много тъжна, когато отидохме във Варна, няма как да не усеща детето, то е голяма трагедия, плачеше и казваше, че и е тъжно, без реално да знае защо, казваше че иска да си ходи в София, а винаги не е искала да си тръгва от Варна...и ей такива неща, не можем да ги предпазим от живота, но можем да сме до тях в трудните моменти....
Сега сме постоянно разкъсани между София и Варна, хем искам да съм там, хем не мога все да съм там...въпреки че сме три сестри аз съм най-голямата опора на майка ми и ми е мъчно, че съм най-далеч....след няколко дена заминаваме пак...за 40ден...
Това е, не исках да ви натоварвам....за това и не пиша....някои ден може пак да се върна тук, но за сега....

Последна редакция: сб, 23 мар 2013, 15:17 от vesy_evi

# 253
  • Мнения: 64
jos, vesi_evi  Hug Hug Hug Hug Приемете и моите най-искрени съболезнования за загубата на толкова близките за вас хора-майка и баща. Наистина голяма мъка и трагедия, не мога дори да си представя през какво преминавате....Надявам се, да намерите утеха и сили да продължите напред, още повече, че носите нов живот в себе си, а и Милица, и Мая са все още толкова мънички и имат огромна нужда от вас. Прегръщам ви силно, в мислите ми сте и се моля да имате вяра, кураж и надежда, както и голяма любов към живота. Сигурна съм, че близките ви са на по-добро място и ви закрилят. Живейте и заради тях, защото те биха били доволни и спокойни, да ви видят щастливи.     
Praynig Praynig Hug Hug Hug Hug

# 254
  • Мнения: 1 350
vesi_, толкова ми е мъчно като прочетох  Hug
моите искрени съболезнования, болката е огромна, не минава.
децата усещат наистина, не можем да крием, а и с педи и психоложката говорихме, звездичка да показваме на небето, да говорим, да ги прегръщаме, имат и те нужда.
много ми е тежко за майка ти. надявам се бебо да е добре, силно те прегръщам и ти давам сили да имаш да крепиш себе си и близките.
бъдете силни сестри и се подкрепяйте и обичайте, бъдете си опора и опора на майка ви.

благодаря за подкрепата и аз, нямаше как да пиша в темата, ако не бях споделила.

като си в София после, обади се, ако искаш.

Общи условия

Активация на акаунт