СЕПТЕМВРИйчетата вече пеят, танцуват, рисуват и в снега лудуват

Grix, Jos, благодаря ви много за милите думи, за подкрепата. Джос, моите съболезнования за твоята огромна загуба и мъка....пропуснах в предния пост, извинявай! Не знам какво да ти кажа просто, каквото и да кажа няма как нито да ти помогна, нито да намаля болката ти, само знай, че те разбирам и ти пожелавам и ти да намериш сили да продължиш напред, да родиш едно здраво и прекрасно бебенцето!
Мен винаги ще ме боли от това, че децата ми няма да познават баща ми, че ще растат без дядо....ужасно е просто! Ние винаги сме били едно голямо разширено семейство...расли сме заедно с баби, дядовци, лели, чичовци, братовчедки....а моите няма да имат този шанс....така се получи....и без това само този дядо си имаше Мая....Тя още говори за него, не може да разбере, че го няма, а на нас ни се свиват сърцата всеки път....Не знам и как ще успее майка ми да продължи, тя трябва да започне да живее на ново някак си, винаги е живяла чрез него и заради него. А той беше велик човек, един истински човек, на погребението имаше над 300 човека, без да се броят роднините....
Оф, за това не исках да пиша, защото ако почна няма да спра, а не искам....не искам да ви занимавам, все пак темата е за дечицата ни...а аз не съм в състояние да участвам много адекватно...

vesy_evi, имало е значи за какво да се притесняваме, че те няма... Приеми и моите съболезнования за милия ти татко. Много съжалявам, миличка Веси.. И аз не знам какво да кажа, само ти си знаеш какво ти е на душата, голяма мъка е това.
Знам, че и ти, и jos имате доста естествен и правилен подход към децата си, но ако искаш погледни и ти линка, който й дадох на нея - може да намериш нещо допълнително за себе си.
А и аз това си мислех да ви кажа - вие двете с jos може да сте си голяма подкрепа сега. Никой няма да ви разбере така добре, освен някой, който изживява същото.
Веси, ще те чакаме тук, когато си готова .

jos, vesy_evi буца заседна в гърлото ми докато ви четях  . Огромни съболезнования и за двете.Отлично знам какво преживявате и от опит мога да ви кажа,че само усмихнатите личица на децата ви могат да намалят болката.Бях на 17 когато баща ми почина ей така докато каже,че му е лошо.Месец преди бала ми.Целият ми свят се срина.За мен той беше всичко.Майка ми си я обичам много само тя ми остана,но тя е от хората който смятат,че жената щом се омъжи вече не принадлежи на това семейство.Пък и още от време оно за нея е съществувал само брат ми.Сега той не и се обажда с месеци ,а аз всеки ден по няколко пъти живее изцяло на ръцете ми,но помощ от нея не получавам грам и понякога ми идва в повече.Въпреки всичко си я обичам защото имам само нея.Когато се запознах с бащата на големите ми деца,в него започнах да откривам много прилики с баща ми  и така по лека лека се влюбих.Зори и Джони никога не са имали дядо и мисля,че така и не схванаха значението на тази дума.Най-големия удар в живота ни беше когато баща им почина.Зори беше на 11 Джони на 10. За тази болка вече няма лек.Въпреки,че минаха толкова години и тримата все още живеем с надеждата,че баща им един ден ще се прибере.Имахме любов като в приказките ,въпреки,че разликата в годините ни беше огромна.Аз съм благодарна ,че съдбата ни срещна и ми подари няколко години с него.Мъката ме беше сломила и живеех механично само заради децата,когато срещнах Жоро.Само за няколко месеца той успя да не накара да разбера,че трябва да намеря начин да се чувствам полезна и така животът ми ще продължи.Когато забременях с Габи шока беше голям,но Зори и Джони ми казаха,че може би точно това ни липсва за да осмисли животът ни отново.В началото в плановете ни не влизаше Жоро,но с напредването на бременоста и тримата осъзнахме,че и той трябва да бъде част от живота ни.Когато бебето се роди намерихме спокойствието и смисъла на живота ни отново.Времето не лекува,но ти дава шанс да преосмислиш нещата и да продължиш напред.Не знам защо ви разказах всичко това.Може би исках да ви кажа,че въпреки болката, вашата сила и воля за живот е в вашите коремчета.Тези бебчета и малките им сладки каки,който от ден на ден стават все по интересни в опита си да опознаят света около тях ще ви помогнат да преминете през това тежко изпитание.Прегръщам си силно и двете.Би ми се искало да мога да взема от болката ви(аз поне вече съм свикнала с нея),но .............Извинявам се за дългия и досаден пост,но след прочетеното тази нощ и снощното ми преживяване май отново почвата под краката ми се пропука.След като вече споменах за него ще кажа и това.Снощи Жоро стана да направи на Айси лекарството и още докато се изправяше от стола видях как лицето му стана червено.Реших,че отново му се кашля а се опитва да не се напъва,но в следващия момент се удари в секцията и падна по гръб на пода като отсечено дърво.Не помня как двете с Зори прескочихме масата и се озовахме до него.Слава богу за кратко не беше в съзнание,но така ме уплаши,че не можах да си намеря място цяла нощ.Каза,че е добре,че не знае какво точно е станало,но не иска и да чуе за лекар.Ужасно ме е страх,че напрежението и стреса си казват думата.Докато се опитвах да го свестя си спомням,че виках на Зори да вика линейка и чувах пулса си по силно от всичкия шум на около и крясъците на малките тати,тати.Случи се по време на вечеря и всички бяхме около масата.Толкова ме е страх от снощи,че върху ми тегне някакво проклятие.Моля се само малките да не преживяват това ,което сполетя голямите.В такива моменти се сещам за сентенцията в която се казва,че "дори не подозираме ,колко сме силни".Колко  ли сили обаче са ми останали на мен?.....................Както вече jos каза "споделена мъка - по лека мъка"......................съжалявам за поста ми ....................За да не е всичко толкова черно ще ви споделя че на 10-ти станах леля на прекрасно малко момиченце,което за сега виждам само на снимки,защото все някой в къщи е болен.Покрай него така се размечтах пак за бебе 

Емили А. мила  Благодаря за думите, за подкрепата....и искрено съжалявам за твоите ужасни загуби...остава ни само надеждата, че така обичаните от нас хора са някъде на хубаво място и че ще са живи за винаги в спомените и в сърцата ни....
Представям си какъв шок си изживяла снощи...хубаво е да го убедиш да отиде на лекар, кажи заради всички вас да го направи, за ваше спокойствие, мисля че ще те разбере и ще го направи, ако знае как се чувстваш....
Честита ти племенница, да е здрава и много щастлива....а ти още бебета...лелеее неуморима си 

добро утро    нека е добро на Благовещение!

Емили, Веси, голяма е болката на човек при загуба на близък.
Емили, и аз като Vesi ще ти пиша да накараш Жоро поне на ЕКГ да отиде на док, кръвното да му измерят, само за преглед,
ако отлага нищо не променя, това, че не иска да иде на док не успокоява нито него, нито вас. 
дано няма нищо и да е било моментно нещо, но за да си по-спокойна и ти, и децата, и той да е уверен в собствените си сили - нека да иде, за няколко часа е.

и аз след тези дни накарах баща ми да иде при лекаря си, да му види сърце и тн.

Прегръщам ви силно и заради болката ви, и заради вас, и заради дечицата ни.
Ако мога да ви дам сили, давам ги, да гледаме напред.
Снощи Мили като се събуди да пишка и сълзички й напират в очите и ми казва в просъница в полутъмното: баба Паля е нависоко, на звездичките, да и тя дойде да ме цунка за лека нощ.
и ме гушна, изпишках я и пак легна в леглото си, гушкайки палячото плюшка.

Нещо по-разведряващо, отделно, че много кашлюкащи в групата й пак, 3 деца донесоха тая сутрин бележки от педи  ами готвят концерт някой си април пред родителите, дано са здравички милите ни дечица, де, и да пеят тогава,
но такива сложни песни учат 
с много думи, аз не ги знам, само едното, някакви нови са... и като игра са.
видях ги на таблото, отделно, че Милица ми казва по някой друг ред
май трябва да ги препиша, да ги намеря в нета като мелодии и да ги пеем вкъщи.
пък дали ще е на концерта, не знам, де, но да ги научим.
какви ли неща учат в другите групи не знам 
ваши, които са на ясла, какво учат като стихчета и песни?

Веси, съжалявам и за твоята загуба

Еми, убеди го за лекар. Ще се справите заедно с това 

jos, не мога да кажа какво учат в яслата щото още не говори.
Но много вярно 'пее' песнички. Той ходи в края на февруари и явно са пели 'Мила моя мамо' щото от тогава това е основната мелодия.
Правят и опити за рисуване на линия, кръгче - редовно изнасят рисунките. Видимо дамската част се представя повече от добре. Мъжете, начело с моя, определно са скарани засега с моливите.
И другото което е - при нас доста държат да се обличат/събличат сами. При Сами има напредък в това отношение.

Здравейте момичета. Отдавна не съм писала, но ви чета.
Не можах да не се разпиша след като прочетох за загубите на Веси и jos. Моите съболезнования момичета, направо ми се сви сърцето след като разбрах какво се е случило и на двете ви и то в този най-щастлив ваш период - вашата бременност. Иска ми се да мога ви дам сили за да продължите по нататък. Но знам, че няма да е същото вече, загубата ви е огромна. 
Емили, прегръдки и на теб. Дано повече да не ти се налага да "разбираш колко си силна", ние знаем, че си такава. 

Здравейте и от мен! След като прочетох тези драматични редове, и аз реших да се включа набързо. Много много съжалявам за ужасните загуби! Когато аз бях бременна с Николета, 2 седмици преди да се роди, почина пра-баба й, бабата на мъжа ми. И тогава разсъждавахме по тези екзистенциални въпроси с мъжа ми, че когато идва нов живот, често си отива друг. Тъжно е винаги, но когато си отидат хора в разцвета на силите, които биха могли да имат много години пред себе си, и да радват околните, е по-жалко. А вчера сякаш е имало нещо в деня, на мен ми се събраха един куп бели. Понеже таткото ни е в командировка, се отглеждаме двете с малката. И, първо се появиха ужасни сополи(днес съм болничен по този повод), после се счупи парния котел, т.е. останахме освен без топлина, и без топла вода. Не можахме да подкараме бойлера, а за капак съседа направи купон ( той е музикант) Е, не се оплаквам, нищо не е това, бели кахъри. Оставям ви сега, и да се оправяте всички!

Мили момичета, много съжалявам за загубите ви, това са толкова тежки моменти в човешкия живот, за съжаление непредвидими и необратими  Важното е че имате хора край вас, с които да споделите мъката си, бъдете силни 

Ние вкъщи сме в ужасно състояние, двете с Кристияна сме с варицела, след като преди 2седмици и Дани я изкара. Много тежко минава с безброй обриви, Т и какво ли още не, а на всичкото отгоре Дани в петък за разкош ни е донесъл вирус и от неделя му започнахме инхалациите с Вентолин. Естествено зарази и Криси и тя е с червено гърло и най-вериятно и двамата ще пият АБ 

jos, vesi, Емили... не знам какво да пиша, освен да Ви кажа, че Ви прегръщам силно и трите...

vesi, jos, искренно съжалявам за тежката ви загуба! Едва ли има думи, с които някой може да ви утеши в този момент. Дано поне времето излекува болката и мъката! Вярвам, че ще намерите сили и кураж да продължите напред. Заради усмивките на малките ви слънца. Прегръщам ви силно и ви изпращам цялата си подкрепа!
Емили,   през толкова много изпитания си преминала досега. Дано от тук насетне животът ти е подготвил само щастливи изненади! Защото ти го заслужаваш!    

 Момичета, прегръщам ви силно!
 Защо трябва да се случват такива трагедии, когато трябва радостно да изживявате всеки един миг от бременността? Съжалявам за загубата ви, все близки хора, много близки- майка, баща, това е семейството! Дано малките човечета ви дадат утеха, на вашите родители, останали по сами, също!
 Още веднъж ви прегръщам!
Емили А., честита ти племенница! Да расте здрава и красива и много да си играят братовчедите!
 Ние пак сме в къщи от миналата седмица. Ники е с отит и на АБ. Вече е добре, но с това до сега не се бях сблъсквала. А така добре се задържа, от ноември не беше пил АБ!

дано сте добре с дечицата в това мрачно време.

само да ви кажа, че малката много хареса пастата на Билка с вкус на мандарини. направо с кеф си мие зъбите. благодаря ви за отзивите за нея.

в градината ще имат концерт пред родители, само да са здравички тогава.
искат ни за момичетата тениски с дълъг ръкав бели и бели чорапогащници.

аз й бях приготвила бял с калинки, че мислех да е калинка.
понеделник ще питам дали трябва да е чисто бял. ако е така ще й направя ту-ту поличка, пък отгоре ще видим. искат по-рано няколко дни и костюмите.

някоя от вас скоро да е приготвяла костюми, какво правят родителите? батмани, цветя, животни, принцеси? въобще нямам ориентир.

jos , страхотно е, че и родителите ще присъствате на тържеството. Това са толкова мили и запомнящи се моменти. Да покажеш после снимки. 
И ние сме с пастата на Билка, като от известно време Никола вече се научи, като си изплаква устата, да плюе водата.  Струва ми се, че е по-изчистена като състав. Ивана малко й се мръщи, защото не е много ароматизирана. Преди тя беше с антикариесната паста Elgydium Kids със силен ягодов вкус (препоръчана ни от зъболекарката), но се наложи да я изхвърля, след като видях, че съдържа парабени, а и след всичко изчетено за флоура. 
Емили, честита племенница и от мен! Да е жива и здрава, и да порастне щастливо и усмихнато дете!
И да не забравя да споделя, че имам голям напредък с отбиването на Никола. Тази седмица за пръв път пропусна да си потърси вечерното кърмене и сега вече се кърмим през ден. Явно дорасна до идеята, че може и без това. Разбира се, от време на време се сеща и си иска, като пита "Може ли?" и приема спокойно отказа ми.
И още нещо интересно, на които попаднах - "Арт бебешориум се нарича специалната програма "Мама (татко) и бебе" на Арт клуб Рояна (ул. Цар Самуил 22, тел. 0898/419775, www.royana-bg.com), предвидена за деца от 18 месеца до 4 години. Всяка неделя, в две групи: от 10 до 10.45 и от 11 до 11.45 ч. малчуганите и техните родители попадат в света на боите, глината, вълната, филца и всякакви други материали. Заниманията са насочени към насърчаване на детската креативност, подобряване на координацията ръка-око и фината моторика, запознаване с цветове и форми - всичко това чрез игра и рисуване."
Приятен уикенд на всички!

Мирка, супер напредък е, ето нещата идват от самосебе си, браво!
имай търпение дори и да се върнете малко назад, после пак ще тръгнете напред в процеса на отбиване.
супер изглеждат тия занимания, но гледам вкъщи уикенд или след градина да правим, поне имам дар Божи за изкуство, че с тия бацили, някои родители хич не се съобразяват. визирам клубчета, де, не това място.
сега дори и от басейна се отказахме за тоя период.

но идеята е добра. дори и ние по-натам да си я направим по септемврийски.