СЕПТЕМВРИйчетата вече пеят, танцуват, рисуват и в снега лудуват

v_spasova, нали малкият досега е ходил на ясла и е бил приеман, надали е единственото дете, което не говори. Майка ми работи в ясли и казва някои говорят, други не, различни са децата.
Извинявайте, че ви занимавам, но днес майката на момиченцето ме беше изпреварила и говореше с директорката. Тя беше много мила с нея и с момичето. После, когато казах, че искам да говоря с нея, ми каза, че вече знае за случката и ми показа, че не иска да говорим. Щом се било случило извън класната стая, не било техен проблем, да си говоря с майката. Момичето имало проблем, ходило на психолог и пиело лекарства. ние сме имали проблем, че той не говори езика.
Пролича ми, че се разпених, сега се притеснявам да не окаже моя спор негативно влияние върху сина ми  

Офф, супер тъпо е да каже, че проблема е във вас заради неговоренето. Не е педагогически най-малкото.
А учителката взела ли е отношение?

Случката беше в коридора и нямаше учител, затова ми каза, че не са отговорни.

Понеже писа, че са заедно и малките, и големите - мисълта ми беше да се говори и с учителката и тя евентуално да следи по-голямото дете дали тормози малкото.

Мариголд, ужасна история, дано детето се справи с тази ситуация без травми! Ако не е тайна, къде живеете? Аз като съм била по на-запад от БГ, винаги съм срещала възпитани хора и деца, странно ми е, че при вас толерират такива неща...

vesi_evi, вашата база да не е близо до ферма Елата? Чак и на мен ми се иска да пояздя. Като един типичен стрелец, толкова обичам конете, но за съжаление предимно ги наблюдавам отдалеч...

grix, абсолютно позна, Доломитите са. Вече за втори път ги посещаваме, но и втория път беше знаменито! Препоръчвам горещо на всички любители на планината.

Grix, не сме много близо, в района сме, но ние сме след Плана...срещу космическата станция...тя тази база не е наша само кобилата ми е там и то за сега, после ще е в Банкя.

vesy_evi супер за сбъднатата мечта! Пожелавам ви незабравими мигове от общуването със Зита и да зарадвате, и помогнете на много дечица! Мая за пръв път пожела да се качи на конче, онзи ден на празника на децата в Градската градина и остана много очарована. Кончетата бяха две и тя си хареса не понито, а другото по-високо конче. Със сигурност ще ти се обадим за един урок по езда, пък дано й хареса и за повече Успех в начинанието, последователна си в целите си и това е гаранция за постигане на нови мечти!
btw Лари Коен пак ще идва в БГ, ще ходиш ли на лекцията? Той издаде нова книга, която излезе преди една седмица и е посветена на детските страхове и притеснения. Свалих я на рийдъра, основава се на същия похват с игрите и ако ме заинтригува ще отида и на лекцията.

marigold_ понеже питаш как бихме постъпили в тази ситуация, аз бих говорила първо с майката и то на момента, в който това се е случило. След това бих говорила и с учителката, за да разбера две неща: 1. дали има подобни инциденти и през останалото време, когато децата са под тяхно наблюдение и 2. какъв е подходът им в подобни ситуации. Изказването на директорката е повече от разочароващо.  И защо да не изслуша и твоята гледна точка?! Какво излиза от нейните думи, че щом не говори езика им, това е проблем, който поражда други проблеми и ако те се случват в работното им време, но не в класната стая и все пак под техния покрив и с техни възпитаници, те не се чувстват ангажирани?! Абсурд! Нали и те трябва да имат принос в това, да учат децата на толерантност и разбиране и да го изискват от тях, както са правили всъщност в частната ви ясла?!
Децата ни са малки и не могат да се защитят сами от агресори, дори и ако са на тяхната възраст, камо ли по-големи. Имат нужда от нас да ги защитаваме и пазим от подобни неприятни инциденти. Говори и с момченцето си и му обясни, че той няма вина и че момичето има проблеми и й трябва помощ от възрастните, за да ги осъзнае и да се промени, да стане добър човек. Нещо подобно му кажи.
Ако разговорите не дадат задоволителни резултати, бих преместила детето си на място с по-добри възпитателни подходи и отношение към децата. Успех!

Не на последно място Честит имен ден на всички с имената София, Вяра, Надежда, Любов! Бъдете живи и здрави и много щастливи!

Благодаря ви, че взехте отношение, говорих с директорката, защото тя е и в ролята на единия учител в групата.
Да, много мили и възпитани изглеждат всички, дотолкова, че не се вдига шум, не се повишава тон. Всякакви въпроси обаче се решават тихо и подмолно зад гърба ти.
Друг печеливш вариант е да те гледат в очите и да се лъжат за някакви факти, които не могат да се оспорят изобщо.

Мая нещо настина в това променливо време. Снощи запушен нос, кашлица малко, температура. Съответно отказа да яде на вечеря и аз й казвам: - Ами добре, хайде тогава да си мием зъбите и да си лягаме, а тя:-Мамо, защо да си мия зъбите, като не съм вечеряла?! 

Изкарахме трудна нощ, но днес е по-добре. Само сополките останаха. Дадох веднага осцилококциум, а по-късно и инфлуцид. И тази година ще разчитаме обаче на сиропа от черен бъз. Майка ми е заредила няколко трилитрови буркани и отлежава

Здравейте, мили мами!
Чета си ви, а не остава време да се разпиша. Имах и аз много нужда да си "поплача" във форума предните седмици, но не ми оставаше време. Но сега реших да се разпиша заради marigold. Аз и се въздържах досега да ви се оплаквам с моите тревоги, защото Дара ходи на т.нар. прискул само по два часа и половина, и не знаех как ще се приеме от вас, на които ви се налага да ги давате децата за по цял ден. Имам предвид по-специално тези дечица, на които им е трудна (или им е била трудна миналата година де) адаптацията.
marigold, аз не че мога да ти помогна в тази неприятна, меко казано, ситуация, но реших и аз да пиша, понеже са ни доста сходни ситуациите - имам предвид че и на двете ни децата не говорят местния език. Ти не пишеш какво говорихте с директорката последно. По думите ти разбирам, че пак не е имало резултат. Надявам се да не проявяват някаква дискриминация, това би било ужасно. Но каквато и да е причината, начина, по който се реагира на станалото, е толкова неправилен! И ще остави само притеснения у теб за напред.
Иначе при нас нещата как са - 20 деца с една учителка и една помощничка. В групата са и три, и четири годишни, т.е. има и такива, които са на четири, но отиващи към 5 след два месеца примерно. Та и при нас Дара е май най-малката. Не знае почти английски. Юни месец като разбрахме, че е приета, започнахме тук-там да вмъкваме основни думи и фрази. Аз още преди това бях започнала да си й чета книжките от библиотеката и на английски, а не само да ги превеждам на български както до преди това. Но вече започнах да се чудя дали не направихме голяма грешка като не й говорехме и на английски в част от времето. Ама пусто, българския, та българския! Да, ама за сметка на кой?! ... На мен ми е ясно, че щеше да си мине през период на адаптация дори и да поназнайваше английски. Но до колкото можем да предполагаме това е голяма част от стреса, който изпитва. Учителката й е много печена в това отношение. Беше ми казала преди да започнат, да й пратя по имейла няколко думички и фрази на български, като "Мама ще дойде скоро", "Имаш пиш, имаш ако?", някакви ей такива. Много й показва, обяснява й с жестове... нормално де, иначе как да общува с нея. А и детето бързо-бързо научава основни фрази, които използват там.
Но тя по принцип си беше, а и все още понякога е доста боязлива сред много деца. Иначе си я имам за много общително, и невероятно емоционално и изразително дете, но й трябва време.
Убедена съм, че и ние й предаваме без да искаме част от страховете си, няма как, работя уж върху себе си, ама... Толкова "работя над себе си", че една седмица преди тръгването й на прискул започна да ми се влошава едно заболяване на окото, което си имам от миналата година, беше ми почти изчезнало. И в неделята преди първия учебен ден - не мога място да си намеря от болка и бодежи в окото, айде до спешното - превръзка на окото, антибиотичен мехлем... абе ужасии някакви бяха три дни. Както се чудех седмици преди тръгването й как ще преживея деня и нощта преди първия ден - ето ти ерозията на роговицата на окото! Не ми даде и възможност от болка да помисля какво притеснение ме чака на следващия ден .
Тя плака първите два дни, а на третия - ревейки, докато бяхме още в парка (тя ходи на прискул следобяд), като трябваше да тръгваме вече, ми казва "Да, да, да тръгваме! Само искам да си седя на килимчето там!". При което аз не можех да повярвам на примирението, което чувах от тези нейни думи - знае, че няма избор, все едно отива на заколение... но молеше поне, ако може да седи на тяхното килимче там, да не я карат да прави разни неща. Е това примирение, което се излъчваше от нея, ме смазва първата седмица. И още ме смазва като си помисля за тази, и една-две други нейни реплики. Почти всеки ден плачеше на взимане обаче. Което било нормално при някои деца - нали им се отприщва при мама и при тати сдържаното напрежение и емоции. Най-играната игра в къщи е на "прискул" . Отиграваме ситуации, измисляме някакви нелепи и смешни неща, които се случват на недолюбваната от нея помощничка , отиграваме предполагаеми нейни тревоги, изиграни от любимата й кукла... ей такива неща. Още на втората седмица видях огромна разлика. Не че ходи с песен на уста, но поне това ужасяващо ме примирение го няма. И тя се разболя в края на втората седмица, та не ходи два дни. Почва тука вече да пее някакви песнички, да казва първите 5-6 букви от азбуката, вмъква разни думички на английски вече (които едвам разбирам кои са на моменти де ).
Като цяло това ми е важно - да говоря с нея за чувствата, които изпитва, да я оставям да си поревава, когато й се реве (а това е доста по-често сега откакто тръгна, особен първата седмица). И така, надявам се, да го премине по-леко този стрес, и най-важното без последствия за увереността й за в бъдеще.
А пък аз, да ви кажа... от няколко месеца съм се запалила по ТЕС (техника за емоционална свобода), визуализации и разни други подобни техники. Всъщност аз използвах малко и преди няколко години някои техники от прословутата "Подсъзнанието може всичко", но за доста кратко време. А сега от известно време съм впрегнала всички сили да помагам на себе си, и на Дара, с тези методи. Имам чувството, че специално визуализациите много ми помагат за случването на някои неща, към които се стремя при Дара.

grix, много се радвам, че писа за книгата на българската авторка наскоро. Определено ме заинтригува, и то най-вече защото ти си тази, която я препоръчва. Ще си я набавя по-натам. А иначе ние с тебе сме "опасни" с тези книги! Ами на мен точно днес ми пристигна от Амазона новата книга на Коен . Аз от кога я дебна (че мойто дете има доста страхове и тревоги ).. даже мислех да я поръчам още преди издаването й, имаше такава опция, но в крайна сметка си изчаках, и на десети я поръчах. Ако си бях в София, бих отишла с голямо удоволствие на лекцията на Коен, и аз бях видяла, че отново ще гостува в България, което много ме зарадва. Аз между другото не съм чела почти нищо от половин година, защото много чета в специалния форум за ТЕС, и други подобни неща, но сега ще си почна тази на Лари Коен, нямам търпение. А по свекърва ми другата седмица пращам подарък за сестра ми -  книгата на Лора Маркам. Аз не съм я чела, но отдавна съм голям фен на сайта й ahaparenting.com.
Майчето да се оправя бързо!

marigold, надявам се на на-доброто разрешение за вас в тази ситуация!

vesy_evy, честито сдобиване с кобилката ! Ех, как завиждам на такива хора като теб с волна душа! И най-хубавото е, че неминуемо ще предадеш това качество и на дъщерите си, няма начин! А вие как я карате тричките? Разказвай, моля те, ако ти се отвори време.
giada, и на теб завиждам, ама съвсем неблагородно, за тая величествена красота, която сте видели !

Ох, не съм ви и казвала, че още се кърмим . То при нас си стана "Внимавай какво си пожелаваш, че..." . Не ми пречи въобще, защото се кърмим само за заспиване, плюс мноооого малко на брой ставания през нощта. Беше ги разредила до 0-1-2 пъти, но напоследък определено се усеща, че й избива последния 20-ти зъб... та-да-да-дъм! ... Докарахме ги и ние до двайсе най-накрая .

Като го усетих във вторник сопола на Сами - Самбукус (сироп от черен бъз) , вит. Ц и мазане на гръбчето с Пулмекс-бебе. Този път вирусчето минава леко.
И предните 2 години в яслата съм давала Самбукус - отразява му се добре, стига да отвори устата и да пие.

Люляк, много е трудно това с тъгването и отделянето от мама ...
При Лора нямаше особени драми, но тя си вървеше към отбиване.
Но Сами беше кошмар. Уж беше през деня за приспиване и 2-3 пъти нощем. Но след тръгването започна да виси по мен през деня, стига да ме докопа, а през нощта беше още по-зле - не ме пускаше. Кошмар за около 2 месеца и нещо. Може да се каже, че толкова беше неговата адаптация. Нещата се успокоиха малко, след като спря да плаче в яслата.

И при вас нещата ще се наредят, трябва малко време и търпение 

Тия дни ще надписвам дрехи. И това доживях. С каката не знаех какво е това изгубена или объркана дреха.
Добре поне, че слагат на Сами дрехите на едно познато момченце и обратното - на момченцето слагат на Сами дрехите.
Тук  вече Самчо е виновен - харесал си е раничката на детето, която е с картинка на Сондж Боб, и я носи нея на лелята.
Сега ползвам една раница, обикновена, без картинки, но просто е по-голяма и събира 4-те комплекта дрехи, с които го пращам. Но ще търся раничка с картинка, която моя да запомни.

Макар и с ден закъснение искам от сърце да честитя рождения ден на Мая на vesi_evi.

Честит 3-ти рожден ден на малката прелестна Мая! Бъди здрава, весела, лъчезарна, любознателна, прекрасна малка фея и обичлива кака! Незабравимо, вълшебно и щастливо детство, мило дете!

Люляче, аз пък бях сигурна, че не трябва да уча детето ми на език, който не ми е майчин.
Чела съм и на мен лично ми се видя напълно логично и развитието на сина ми си го показа, че най-добре е деца, които са в двуезична среда, да учат до три годинки единия език и след това втория.
На мен лично сега около три сина ми се вижда много отпушен и като попивателно.
Да не говорим това лято, като се прибирах в България, на колко деца се нагледах, които на 4-5-6 години не магат да се разберат с баба си на български, камо ли да говорят. Защото родителите им са наблегнали на чуждия език само.
Или втори вариант от объркване от двата езика - деца на 4 не говорят нищо почти на нито единия.
Разбира се има и такива, които си тръгват рано на ясла и успоредно рано проговарят и двата езика
При всички случаи слушането на два езика е страхотна гимнастика за мозъка после тези деца освен чужд изик имат добра памет, мислене.
За мен лично си им е време да си влязат в групата и да свикват и не бих имала никакво притеснение при нормална добра среда в градината.

Моят син е на антибиотик за 10 дни, защото е с афти и бактериална инфекция на езика. Не знам дали не е херп ангина, мисля, че тя така изглежда точно - бял език с червени дупчици по него. Съответно си е вкъщи и не ходи на градина.
Забелязах, че за много кратък период снежно белите му зъби потъмняха. Мием ги сутрин и вечер. Възможно ли е да е от инфекцията, която продължава доста вече? 

Съжалявам, че чак сега отговарям, но времето мие  абсолютен кът...
Доводите бяха, че в случай на пристъп инхалация с ФР не би помогнала, а за такава с вентолин, си трябва точна дозировка, защото и минимално отклонение, би могло да има повече вреди, отколкото ползи...

Ние вкъщи групово изкарахме едно вирусче - първо се разсополеви Дидко, последва го баща му, след което аз и за капак - малката... Ей, бях забравила какъв ужас е да си имаш хремаво кърмаче За щастие всички вече сме добре
Иначе по цял ден сме в София с татито и Габи - той "кормува" в парка на Военната Академия, а аз съм вътре на очни Като стане време за ядене, се прехвърлям зад оградата, за да я нахраня и бягам пак в час...абе лудницата е пълна...

И да не забравя, да честитя РД-тата на най-сладките дечица - нашите Да са живи и здрави и да радват мама и тати

Изчезвам, че трябва да се подготвям за защитата на курсовата ми работа, ще Ви хвърлям по едно око

marigold_ , не знам точно как изглеждат афтите - моя е правил като по-малък и тогава не отваряше уста, за да видя език/гърло.
При афти той вдига Т и педи изписва Орофар/Тантум верде за пръскане в устата. И уточнява да давам нещо за Т, ако е много висока или на детето му е некомфортно.

Бели налепи знам, че се образуват при ангина. И ако се е стигнало вече до налепи - АБ е задължителен.

Червени точки по езика - това ми звучи като 'малиновия език' при скарлатина (което пак си иска АБ). Но щом лекарят не изказал такова предположение, значи едва ли ще е такова чудо...

За потъмняването за зъбките - малко се съмнявам да е от инфекцията, но не съм зъболекар все пак. За мен е по-вероятно от някаква храна да има промяна. Но само така си мисля де.
Като стигнем до нашата лекарка и се сетя, ще я питам. След пулпита на Лора тр. да има прегледи на 6м. и определно е време пак да ходим. Даже ако тази седмица има свободни часове, ще запишем час и ще заведем децата.