СЕПТЕМВРИйчетата вече пеят, танцуват, рисуват и в снега лудуват

Благодаря за пожеланията и добрите думи за кончето 
Люляче, нямам много време да пиша, иначе за разказване много има  Като цяло се справяме, но често аз съм на ръба от недоспиване, нерви, умора, желание за малко време и за мен...особено откакто взех кобилката...има моменти, в които се отчайвам и си казвам защо я взех сега като не мога да стигна до нея изобщо...как и кога да се занимавам с нея не знам...то хубаво каката на градина, а аз все с Йоана в слинга, но първо тя каката не е на градина сега, а и доста неща не стават заедно с Йоана...и така. Иначе съм щастлива с тях двете, те са прекрасни, Йоана става все по-чаровна...общуването все по-пълноценно, най-много обичам да я взема да се погледнем в очите и да си приказваме, много ми е приказлива и тя и много обича, цялата сияе и ми говори и не и омръзва...може по цял ден това да прави, няма нужда от играчки и други забавления, стига да я взема и да си говорим и щастието е пълно!
Днес Мая я ухапа улично куче...но сега не мога да ви разкажа, че Йоана мрънка...много гадно беше, ходихме в Пирогов, раните са на лицето...и двете изживяхме голям кошмар, дано тя го забрави, аз едва ли...събори я на земята и почна да я дави все едно се бие с друго куче, ей така...не знаех в какво състояние ще си я вдигна от земята....кошмар просто!

Майчице мила!!! Веси, голям кошмар сте преживели.......... И аз съм го преживявала, но на сън и то няколко пъти. Това е големият ми страх!!! Как може да се случват такива неща, как може да си пускат свободно кучетата, без нашийник!
 Аз в последно време само чета, без да пиша! Налегнала ме е една меланхолия...... Всякаш всичко около мен е спряло! Еххх, това е друг въпрос. Но след като прочетох това сърцето ми се сви! Дано всичко е наред и не останат белези - най-вече емоционални! Сега страхува ли се като види куче? Мен ме е гонил като малка ( 1 клас ) доберман, споменът е ужасен, все още помня всичко! Дано малката и възраст помогне да забрави след време случилото се!
 А сега да честитя рождените дни на нашите малки сладки септемврийчета! Да са здрави, да им се случват само хубави неща и да ни носят радост и утеха!!!
 Ники е добре, свиква с градинката, но все още е доста назад с говоренето, иначе пее песнички. През първата седмица се напикаваше по 2-3 пъти на ден, но вече се отпусна и този проблем изчезна. Остана и да проговори на госпожите, че само ме тормозят за това: "Ама защо не си казва като иска още храна, защо не се включва в стихотворенията и песните?" А като се прибере ми ги пее, значи знае какво прави и помни, но там не може да се престраши. Оххххх, много ми е стеснителен...... Но пък си има приятелка - една сладка Симонка, тя го посреща и изпраща, ходят хванати за ръчичка постоянно. Всъщност тя е по-напористата, а той просто се носи по течението (за ръката) Засега е здрав, дано така да продължи. И най-важното за мен - свършиха проблемите с акането, без никаква намеса от моя страна. Не е всеки ден, но през ден-два си върши работата. Е, имаше доста обяснения, как трябва лошото ако да отива всеки ден в тоалетната, за да не стои в коремчето и да прави лоши работи вътре и това някак помогна, та от 2 месеца сме вече добре по този въпрос.
 Това е засега от нас! Още по-щастлива ще съм другата седмица, когато се очертава да заличим ипотеката и вече да дишаме спокойно! Но има време, предварително не смея да се радвам, че банкови неща - да не ни измислят нещо ново......
 
 

Ужас

Като имаш време пиши как е Мая.

vesy_evi, много страшно ми стана, като прочетох за случката  Дано наистина да забрави Мая 

Веси, направо не знам какво да кажа за това, което ви се е слу4ило ... Като се поосвободи6, пи6и наистина - Мая как бе6е психи4ески веднага след слу4ката, как е сега, говори ли не6то за това, усе6та6 ли да й се отразява в някакви съвсем други моменти. Може и да съм досадна с този емпати4ен подход, но пак да си кажа, 4е аз бих я насо4вала сега, докато е прясно, да си изказва и изплаква целия ужас, който предполагам е преживяла. Ох, аз не знам даже дали не бих я завела и на психолог, май не бих могла да се справя сама със себе си, а какво остава за детето. Това би било голяма травма за всеки... дори и на мен да ми се слу4и ли4но, не знам как бих излязла от това не6то. Тя наистина може и да забрави, но на подсъзнателно ниво - едва ли. Но ти самата си психолог и вероятно ве4е прави6 каквото може да се направи. А да не говорим, 4е както и ти самата каза - твоята травма вероятно е не по-малка от нейната, та и там трябва да си обърне6 внимание. Ами пожелавам ти да се възстановите бързо от вси4ко, и без никакви трайни последици.

 Здравеѝте, vesi evi, ужасно е това, което се е случило ! Изтръпнах като прочетох. Как е сега Мая? Аз чета редовно форума, докато пътувам , но ми е трудно да пиша от телефона. Иска ми се да ви разкажа за нас, да коментирам вашите разкази, но все не успявам ...Радвам се на все по-интересните мигове с детето, често ѝ се ядосвам също;), но като цяло минаха онези трудни първи години. Много трудно заспива вечер, и бих искала да се посъветвам с вас, но сега ще ми е невъзможно да опиша подробностите. Вашите деца как са със съня? Повече няма да успея да напиша, прегръдки за всички

Весии изтръпнах. Дано Мая е добре и раните бързо зарастват.  Днес ще ви мисля как сте. Пиши като можеш и кажи как е Мая и как преживява случката. И аз като другите мами, се безпокоя да не й остане травма, най-вече в емоционален план. Вие имате куче и тя общува с него от бебе, та се надявам то да й е добра утеха, а също и разговорите с теб.
Дано някой от общината или който там е отговорен, обезвреди уличното куче, за да няма повече такива инциденти.

Ето ме отново, за по-дълго. Люляче, grix, vesi_evi, много обичам да чета постовете ви, добре че сте вие да раздвижвате форума. Преживявам с вас всички вълнения, и взимам добри идеи за отглеждането на децата и изобщо за отношението към живота.

Бях ви писала, че при нас основния проблем е с приспиването. Докато Николета беше на ясла, така и не можахме да й изградим режим, пригоден към нашия. И винаги закъснявахме. Надявах се, че сега в новата градина ще успеем, но вече една седмица се опитваме безуспешно. Вечер все се стига до ревове, разиграва ни по всякакви начини, мотае се, и накрая се паркира към 11.30- 12 в леглото. Сутрин не можем да я изстържем и е много кисела, не можем да я облечем, обуем, тоалет...всичко е мъка. Тази сутрин за пръв път беше в добро настроение. Частично знам, че се дължи на адаптацията към новата градина (която като цяло й понася много добре), но има и други фактори...Не мога да се справя, и не знам какво да променя в собственото си поведение и отношение, за да постигна резултат. Основните проблеми за мен са два:
 - притеснявам се, че детето не се наспива (макар че явно компенсира със следобедния сън)
 - аз самата не мога да си почина, както и мъжа ми, и нямаме никакво време за себе си.

Като изключим приспиването, Николета е станала много сладка. Напоследък е и доста опърничава обаче, и голяма хитруша. Рисува по стените, слага си зелен флумастер на устата, лакира се с червен, налива вода по разни съдинки, скрита в картонената къщичка....Ей такива работи. Доста прави напук, явно сме много меки родители?

Покрай нейното отглеждане, и отговорностите ми на работа, почнах много да се замислям за себе си и какви недостатъци на характера имам, и как мога да коригирам отношението си към света...Все си мислех, че на тази достолепна възраст, на която съм, би трябвало да съм намерила златната среда, но уви, все има какво да се учи. Особено от децата!

Е, засега това основно исках да споделя с вас, ще се радвам на съвети или да разкажете вие как сте се справили в подобна ситуация.

Giada удоволствието от общуването тук във форума е взаимно , особено когато се включат повече мами и обмена на мисли, идеи и опит е по-голям

Ще се включа непремено по твоя въпрос с приспиването, но малко по-късно понеже сега готвя. За обяд-тиквички с ориз.

Само набързо споделям тази новина уникален музей в Дорково

Момичета, привет  !
Веси..., без думи ме оставя преживеният ви кошмар... Бързо заздравяване на физическите рани и преодоляване на емоционалните и психологичните травми и на двете ви!
Giada, мога да споделя за нас и моето виждане по питането ти. Моите деца спят обеден сън около два часа, приблизително от 14 до 16 часа. В яслите децата спяха от 13 до 15 часа. Вечер могат да заспят по различно време. И рано и късно. Зависи кога ще започнем ритуала по вечерната подготовка за сън. Започвам със съобщение към двамата, че след 10 минути ще се приготвяме за сън, но имат още малко време да си поиграят. Питам ги, чухте ли и изчаквам и двамата да ми отговорят "да, разбрахме". След 10 минути им казвам, "отивам в спалнята и ви чакам". След минутка, две, завършвайки си започнатите игри идват. Следва вечерен тоалет и лягане. Всеки ми носи по една книжка с приказки, която иска да изчетем (тънички с картинки). Прочитам едната, после другата. После им давам да си ги разгледат известно време самостоятелно. Те разлистват, "четат"... Понякога заспиват както "четат", понякога като се "зачетат" дълго, ги приканвам "хайде, гушкайте книжките и заспивате!" Не след дълго вече спят  
Това се повтаря, независимо кога ги слагам. Може да започнем в 20,30ч и да сме заспали в 21,30ч (когато ходим на градинка). Може да започнем в 22,30ч и да заспим в 23,30ч (когато не сме на градинка).
Та, моят съвет е, опитай да я сложиш по-рано да спи Николетка вечер. Правете същото каквото си правите, но началото нека е по-рано
Ние още не сме тръгнали на "голямата градинка", защото все още е в ремонт. Очаква се поне още 2 седмици да е така. Та, половината седмица моята майка ги гледа, другата половина, свекърва ми Но те са много добри деца, много се заиграват сами, говорят си, измислят си игри и като прибавя, че безпроблемнно се хранят и ядат всичко, мога да обобщя, че си имам две златни дечица Бабите се справят  Тя, моята майки си ги гледа от бебета двамата, но от това лято и свекървата се престраши и си имам помощ, когато се наложи
Иначе, много искат вече на градинка, но ще трябва да почакат още малко
Поздрави и много усмивки на всички  

И ние имаме ритуали, които се опитвам да почвам по-рано, но за съжаление не протичат така гладко, както при вас 

И при каката това е проблем... Малкото е ок - той може и на килима сам да заспи след 9.30 (това му е предела).
И си признавам, че почвам да крещя на Лора. Редовно ме разиграва до 11, че после има и драми защо не искам да чета.
Сега е на етап - добре де, стига крещя, лягам, но ще четеш тази книжка. И обикновено към 10.30 ляга, до към 11 е заспала, но тр. да съм при нея. После се местя на другото легло.

Ето ме, докато Мая спа следобеден сън, успях да напиша отговора си.
ilik123 много ми хареса как си описала вашата вечерна подготовка за сън. Изглежда при вас нещата са добре отработени и всичко върви гладко, но пък и ти сама каза, че дечицата са много разбрани и послушни

Giada предполагам, че Николета се опитва вечер да навакса с общуването с мама и татко, понеже сте й липсвали през деня. Въпреки това обаче, според мен е хубаво да съставите един план график за времето преди лягане и да го спазвате всеки ден, дори и през уикендите или времето в което не е на градина. Определете заедно време за лягане, по-ранен час и го спазвайте всеки ден. Вечер избягвайте: да пускате ТВ или компютър, десерти и сладки неща, както и по-шумни или енергични игри. Зложете на тихи игри и четене, по-ранна баня (при някои деца, топлата вода ги активизира, вместо да ги успокоява) и по-приглушена светлина. Въобще атмосферта и обстановката в къщи да подканят към намаляване на активността и подготвяне за сън.
Можеш да изпринтираш картинки и да ги залепиш на видно място, които да илюстрират всяка една дейност, която правите преди да си легне детето. Идеята е детето да е подготвено какво го очаква и да знае кое след кое следва. За вдъхновение виж тези bedtime routine printables Може да направите подобна схема и за сутрешните дейности (morning routine) и за да взема участие и тя, ако ги ламинираш можете с изтриваем маркер да отбелязвате кое сте направили вече.
Понякога на децата им е трудно да оставят дадена дейност и да се прехвърлят в следващата. За да им помогнем е нужно да им казваме предварително, какво да очакват и да им дадем мъничко време да свикнат с идеята. Например:.......след 2 мин ще мием зъбите, после обличаме пижамата и ще четем приказка... или имаш още малко време да довършиш играта си и след това ще мием зъбите. Това което спомена, че прави и ilik123, а американските автори го наричат "transition times". Децата преминават през тези "транзишъни" ( ще ме извинявате за думата) много пъти на ден и особено вечер, когато са уморени им е много трудно, без правилното насочване да се справят. Да не говорим, че като "превъртят" и са преуморени не можем да разчитаме на голямо съдействие от тяхна страна. Забелязала съм също, че ако Мая си легне вечер късно, някак си се нарушава ритъма й на спане и сутрин обикновено става по-рано, съответно е по-кисела и несговорчива, дори за обикновените дейности, като ресане, обличане и т.н Ето защо е важно да си лягат по-раничко
Също така четенето на повече от две приказки според мен разсънва , затова може да отбележиш в схемата две приказки/ стихотворения и ако детето иска повече, да се позовеш на нея и да кажеш, че това е договорката и времето за четене е свършило.
Ти не споменаваш дали я приспивате, но ако това ще помогне за по-бързото заспиване, можете с мъжа ти да се редувате и да стоите в стаята, докато заспи. В къщи само аз приспивам, но това ни е наследство от кърменето
Сигурно има още какво може да се каже по темата, но това ми дойде на ум да споделя. Надявам се с нещо да съм била полезна и ще очаквам в най-скоро време да споделиш какво е дало резултат.

Още няколко идеи за подобно онагледяване на дейностите
1, 2 и 3

А и още нещо се сетих, можеш да прехвърлиш отговорността по обявяване на времето за лягане на часовника. В смисъл навиваш часовника за 8.30 да речем и когато звънне съобщаваш: Време е за приготвяне за сън. Така може да е по-лесно на детето да приеме, че не мама и татко казват, кога ще се приготяваме за сън, а часовника.

grix, мерси за съветите, ще обмисля кое е приложимо при нас. Ние имаме ритуали, но тя прави всичко възможно да ги саботира. Аз пък си мислех, тъй като виждам, че вече е много стресирана от това приспиване, след като я измия и тн и я заведа в спалнята, да я оставя сама да се занимава и да реши сама кога да заспи. Защото в момента прави напук на всичко, което се опитвам да ѝ наложа. Една вечер ѝ казах, щом не икска да ляга, аз отивам да си почивам в хола, а тя да си играе в спалнята и сама да реши кога да си легне. След пет минути спокойствие се домъкна, обяздила камиона, и всичко почна отначало. Ще прегледам твоите линкове и дано имат ефект мерките. Снощи беше поредния кошмар.