Математически турнири - 20

Ant12 , прочетох с интерес всичко написано.
 Честно казано , не ми се е налагало да мисля по тези въпроси по простата причина, че синът ми учи в МГ след 7 кл.
  Това , което наблюдавам е ,че тези , които успяват да се справят с нетипови задачи  са децата с  наистина разчупено мислене. Няма учител, който да научи децата да се справят с непознати задачи. Те трябва да се научат сами на това, станалото е "папагалстване" /термин от МГ/. Рано или късно децата които използват "папагателствените" методи западат. Истинските математици са с вроден талант, както истинските художници. Те просто "виждат" нещата. Това , обаче са разбира в горните класове / след 8-ми/.
 Тогава математиката става различна и няма готов метод, който да ти помогне да успееш.
 Тепърва ще имам по-конкретни наблюдения по въпроса , но определено децата много променят представянията си по състезанията. Има изключения , разбира се , но те са еденици!

Не съм съгласен. Какво значи това: "Ние сме най-доброто математическо училище, обаче всичко си зависи от децата." Това, което ти казваш е в пряка връзка с "папагалстването".

Цялата система е изградена върху "папагалстването".

Аз искам да получа прост отговор: ако задам въпрос на г-жа Шаркова или на г-жа Петя Тодорова (учителка, в която синът ми се кълне и не дава лоша дума да се каже за нея у нас, а честно казано и аз съм и голям фен), каква е тактиката за справяне с непознати задачи. Какво трябва да ми отговорят. 

Ми я да пробвам аз да предложа разсъждения по темата...

Какво се случва когато ще сервират метод/теория/алгоритъм/правила за решаване на нов тип проблеми на децата...

Ми имали са стар мироглед/знания/умения и сега биват допълнени на готово с нови. Изправяме ги пред проблем и почваме да предлагаме новите методи/теории/алгоритми/правила... може да ги спускаме бавно, заеквайки- да се опитат да отгатнат какво следва преди да бъде произнесено... И тва вече е борене на нов проблем за децата. Аз като преподавам нов метод/теория/алгоритъм/правило гледам така да мънкам, че току виж някое се усети и се обади да ме предреди, да измисли нещото

Ми да, ситуацията на школа си е: децата които са по- наспали се, по- слушащи, по- любопитни, по- зачудили се, може би разсъждавали и преди по темата, задавали си въпроси "ех, кога ли ще науча как ли става тоя проблем в горния клас... я да поразсъждавам сам..." реално извършват научен подвиг да преоткриват наука сами (за съжаление- вече съществувала   )

Проблем: Често децата тренирани да приложат известен им вече алгоритъм към позната задача подхождат с недостатъчно уважение към нови типове задачи. Не осъзнават, че не се изисква да приложат сметка и този път, а е необходимо да допълнят мирогледа/правилата/теорията си. Но това е заслужено отношение- единственото възможно отношението което могат да имат ако имат да решат 20 еднотипни задачи между курса по чужд език и спорта...

Сори, ама ако детето е в такава ситуация му е отнет шанса да обикне математиката/ програмирането/ физиката/ логиката- то просто се превръща в компютър произведен да вземе кандидат гимназистския изпит по неприятния предмет.
Накрая ще обобщите, че то си се доказало, правилно че сте го насочили към езици/танци/гюбеци -там проявил заложбите си.

(моя смела вяра е, че гените не важат и всеки човек може да си стане максимално постигащ, стига да е отгледан в обстановката стимулираща го да твори, да изпреварва, побеждава проблеми)

И на школите по програмиране при мен доста деца са нетърпеливи- искало се е да разработят програма която решава разни различни разно рунтави проблеми и ето че след 50/150 минути програмиране/след 10 минути преписване от дъската се оказват с готов собствен код и вече проблема им е изчерпан, преминал, победен... Еееем, тук има нужда от малко търпеливост според мен: да забавят темпото, да поемат въздух, да огледат какво реално им е дал новия алгоритъм, да се сетят за други подобни проблеми, които все още не са си решили, да се сдерат от тестване на накоденото и да видят дали то дава верен резултат винаги или в сегашната си форма е обречено да работи половинчато... Какво ли е нужно за да можем да решим още по- широк проблем? А има ли задачи които вече можем да решим с новото умение/теория/мироглед? А има ли проблеми, които все още ни се изплъзват...? В този ред на мисли би могло да бъде вреден дори и един имащ всичките отговори стоварени на готово помагащ родител/помагащ google/помагаща енциклопедия. Желанието да сме пред проблемите са още една причина изкушаваща децата и родителите просто да вземат умението на готово без то да е било разчоплено до колкото заслужава.

Впрочем умението да се преборваш с непознати проблеми не е най- ценното умение на света, според мен... не е най- липсващото на обученията по точни науки в България.

Още по- ценно и още по- нетренирано умение е да си избираш/харесаш проблем: математиката има кофти тенденцията някой проблем да си губи очарованието когато бъде решен веднъж от някой на планетата и не останаха лесни неразрешени проблеми. Е, да ама програмирането няма тоя недостатък: всяко дете може да си намисли проблем, да седне да си го бори в своя програма и има нелоши шансове да предложи нещо принципно ново в световен мащаб.
Това как да умеем да си избираме проблем който да му измислим решение е още по- палава тема за която бих се раздрънкал още по- нежелателно много, затуй казвам накратко и млъквам:
Не е важно само проблема да е яко интересен и да прекрати световния глад/война/чалга/друго зло.
Важно е и да е разрешим с ограничените ни сили- да не е сложно решим, а просто малко хора да са си го поставяли. На няколко пъти през последните десетилетия някакви младежи с не много собствени възможности изненадаха света точно благодарение на това, че много умело си избраха оригинална цел. Следващия ще е наше дете, швиите  

Умението да се пребориш с непознат проблем наистина е голям процент талант и усет.

Кой е преподавал как да бъдат открити непознати неща, че да се стигне до колелото, парната машина, електричеството, самолетостроенето, космическите ракети. Кой може да научи някого как да стане творец, гений...

Но творец без познания няма как да се роди. На децата се дава огромна база от знания, изгражда се мироглед и който има талант - ще се справи с неизвестното... И ще надскочи неочакваното.

Защото  непознатите задачи не са пречка, а средство за израстване...

Интересен обрат на темата и много симпатични разсъждения на Яшу 

Според мен няма как предварително да се преподава "справяне с непознати задачи", защото това е стратегически, а не тактически проблем. В случая най-многото, което могат да направят добрите учители, е в последствие да анализират кой с какви идеи е захапал непознатата задача и докъде е стигнал.

А и математиците наистина в горните класове започват да се оформят като "решавачи" и като "изследователи", като вторите след време тясно специализират в някаква област и достигат до върхови постижения, нови закономерности и решения на комплексни проблеми; тяхното амплоа не е х задачи за ограничено време, покриващи максимално широки области от знания. Решавачите, разбира се, се чувстват като риби във вода в такава ситуация и съответно те са с по-високите точки по олимпиади. Което не изключва у тях способност задълбочено да изследват нещо.

Предполагам, че повечето от пишещите в темата знаят кой е Ердьош, един гениален решавач и number cruncher, който е смайвал с прости и елегантни решения на задачи, които са от далечни области, както и с гигантската си продуктивност; съответно има числа на Ердьош, означаващи колко близо си до пряка работа с него /1 - решавал си даден проблем директно с него; 2 - работил си с някой, който има число 1 и т.н./.

Справянето с нови идеи и задачи е творческата стъпка при всяко обучение, която кара добрият ученик да преодолее първоначалната си съпротива срещу учителя /защото, факт, най-много научават именно тези, които "отговарят" на учителя, репликират, съмняват се и нищо не приемат наготово и като даденост/ 

Факт е, че има родени гении, както е факт, че нерядко те са ощетени в други области. Но дори и да не е гениално дете, всяко умно дете може да се научи да разсъждава извън стереотипите и да търси алтернативи, да мисли разчупено. Но ми се струва, че това става по-лесно, ако се натрупа известна рутина с "папагалските" задачи. Бих сравнила с литературата - ако не си чел достатъчно книги, автори, жанрове, трудно можеш самият ти да пишеш добре, липсва ти речник, изразни средства. И със задачите е така, според мен. Ако нямаш стабилна основа, върху какво ще градиш. Това, което се опитвам да правя аз, е, когато детето ми каже, като решава някакви задачи: Мамо, това не сме го учили още, да му кажа: Опитай се да си намериш твой начин да решиш задачата, помисли. Не бива да се предаваш, само защото не си срещал такава задача досега.

Важат, важат гените. Постоянството е много важно, но не е достатъчно, за са надскочи посредствеността. Както казва народната мъдрост: "От всяко дърво свирка не става".
Както и обратното - талантът трябва да се развива, иначе ще се прахоса.

Моето виждане е най-близко до мнението на Stella Maria. Най-общо казано наистина количествените натрупвания водят до качествени скокове и затова за да се развие усет за намиране на нестандартни решения първо състезателят трябва да е натрупал база данни с типови решения и задачи. Впрочем това е и тактически въпрос. На състезания просто няма време за "измисляне" на повече от 1-2 непознати като тип задачи. Затова печелят тези, които имат най-голям брой типови решение в главите си, справят се бързо с познатите задачи и после почват да разнищват непознатите. 
За да се реши такава задача обаче се иска и вдъхновение. Именно затова при деца с изравнение възможности веднъж печели едно, друг път друго според това кое дете е "имало ден" и е дало 100% от потенциала си. Няма деца-машини, които винаги да са с максимален резултат.

Дааа, горното твърдение  (за средата която важи  и гените които не)  е исторически и научно доказано невярно, а и е в основата на комунизма.. плашещо е да го видя отново. Елфи, и аз като теб - важат гените, много важат. По-добре са се придържаме към темата:)

Иначе, Ант и Яшу - много хубава дискусия, интуитивно съм съгласна с Ант12 по въпроса с непознатите задачи. За там трябва да се развива различен тип мислене, децата да знаят, че има и такива задачи и да не ги причисляват към познат тип а просто да пробват интуицията си и да не мислят или да се притесняват кой как ще ги оценява.

Малко встрани от темата с леко летен привкус.Някой се интересуваше от лятната школа на Академия 21 век.Ето, както винаги точни и подробни:                                                                    http://www.academy21century.com/school-nature/green-school/sredn … rci2013/offer.php

Уфффф, това пък ни съвпада с лагера по кикбокс... Сега ще настане драмата.
Вчера му дадох едно австралийско кенгуру за сефте на моя третокласник (по-скоро той си го извади от мат.бг сам и ме попита какво е това, досега не знаеше) и той взе, че го реши. Мислех, че английският ще го притесни, защото не е решавал задачи на английски. Този лагер щеше много добре да му дойде.

Някой знае ли тази лагер-школа, която "Академия 21 век" организира в комплекс "Извора" - Средногорци, дали има нещо общо с турнира "Черноризец Храбър"? Или това си е просто обикновена лагер-школа, извън турнира, на която могат да отидат всички желаещи деца, а не само тези, които имат определен брой точки на "Черноризец Храбър"?
Защото на сайта на Черноризец Храбър няма информация за това, там има само за януарската, която беше в Сандански....

Аз чакам информация за лятната школа в Лозенец. Ако някой попадне на това, моля да пише.

Slon, а имаш ли инфо дали Академия 21 ще правят лагер-школа от Черноризеца или тази година ще пропуснат и ще останат само с тази школа?

Може ли да попитам за наближаващото Кенгуру,дали вече има информация или още е рано?
По всички у-ща ли ще се провежда и кога става записването?
Благодаря!