Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?

Кой пък се интересува от семейството на Бианка и от това колко деца е отгледала? Ако не беше книгата и изявите й в шоу предавания никой нямаше да се сети за нея.

Не говорим за инцидентно изречена обида, а за "методите" на Нешка Робева.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sport/2000/09/08/2047 … _na_gimnastichki/

Божееее, то едно време даскалите по физическо редовно си ни биеха - и аз помня, и мъжа ми помни, и доста народ помнят. Беше си нещо нормално.

Само даскалите по физическо да бяха.

В едно от всичките интервюта, които прочетох тези дни Нешка обвиняваше именно Илиана, че имало много контузени състезателки в нейната школа.
Може би не е достатъчно да се откажеш от садистичните практики, за да правиш нещата както трябва.

  Нешка ми е изключително неприятна жена. Колкото до Бианка, от интервютата, които изгледах, прави впечатление направо на превъртяла - то не са духовности, то самопознание...

 Напълно съм съгласна по темата с мненията на Вселена.

 

 

Спомням си времето непосредствено преди 10-ти и никога учители не са ми посягали. А учителката ни по физическо беше гимнастичка по спортна гимнастика, много готин човек, доста момичета запали да тренират и никога не е вдигала ръка. Може би в по- ранни години на соца да са го правили.  

В тази тема имам чувството, че някои съфорумки и за убийство биха казали "е, хайде сега, голяма работа, така се става световна сила".

Не оправдавам нито Нешка,нито Бианка - всяка си има трески за дялане...
Обаче след толкова години едва ли не да търсиш саморазправа с хората от миналото си,и то да го направиш публично,пред цяла България,си е пълна излагация...

А защо тя е отгледала (на 20 години) невръстния син от първия брак на мъжа си? Как така са заминали в чужбина с това малко дете, а майка му е останала тук? Все си мисля, че съпругът на Бианка и доста опасен мъж и има много силно влияние над нея.

Оооо има, има!
Справка залата по спортна гимнастика във Варна. Е, курви чак не съм чула, но цветисти епитети не липсват. Не одобрявам, но и не драматизирам излишно.

Много ще ми е неприятно да съм създала такова впечатлени е у теб.
Моето мнение е 'някъде по средата".
От една страна е ясно, че в тези времена методите са били сурови. Имало е голям натиск в/у спорта. Не съм била там, не съм видяла бият ли ги, какво ги правят, но предполагам че е имало и крайности, които не одобрявам, но си ги обяснявам.
От друга страна обаче не вярвам в това, че методите са били твърде крайни масово.
И най-вече  - всичко е в крайна сметка в/с на избор - стоиш ли там, или не стоиш. Хеле за този офицер от ДС, бащата на Бианка П

И на мен. Може би е време някой да напише книга за контактите й с Ванга, вещерските й занимания и участието й в окултния кръжок около Людмила Живкова. Както и отделна книга за въпросния кръжок.

Честно казано, пропуснах драмата Ирен Кривошиева/Стефан Данаилов, както сега пропускам явно и драмата Бианка Панова/Нешка Робева... Не съм гледала нито едно от цитираните интервюта, не бих прочела и книгата, защото художествената гимнастика не е и  никога не е била в обсега на интересите ми. Имам мнение на база наблюдения, но ще го спестя.

Влязох да напиша, че животът, спомените и интерпретациите на събитията са нещо много лично и субективно. Лицето Х написало книга, в което споменало лицето Y с лошо... Много важно. Има поне още 10 книги на A, B, C, D и прочие, които величаят въпросният Y. Кой както го е видял, преценил и почувствал - така го е написал. Заинтересованият читател ще прецени на кого да даде вяра. На незаинтересованият така или иначе му е все едно. За мемоари става въпрос, не за изследователски труд с историческо значение.
Махленски разпри с претенции за вселенски скандал.

И само да се изкажа по другата тема - за училищното насилие. Завършила съм 1991 година, тоест - по-голямата част от ученическия ми живот е минала преди десети ноември. НИКОГА не съм била обект на каквото и да е насилие от страна на учител. Една учителка по физическо възпитание ни обиждаше на "крави", "кашкавалени крака", "торби" и т.н. - родителите се оплакаха  и  въпросната другарка незабавно беше отстранена от училището. Просто тогава начинът не беше да се пише до директорката, че се накърняват правата на учениците, а се пишеше до РК на БКП, че се проявава несъвместимо със социалистическия морал поведение и се дава недостоен пример. Винаги е имало начин човек да си защити правата и да не е обект на тормоз, стига да иска.
Говоря за преките си наблюдения - София, 1979-та постъпих в 1 клас, 1991 завърших.

Аз съм учила в спортно училище, слава богу бях фигупистка, а не гимнастичка. Режима навсякъде беше жесток, отношението, далеч от ласкаво. Моите родители не са ме пресирали да стоя там до дупка, предлагали са ми и други възможности. Факт е обаче, че се даваше възможност на деца да тренират, без да се разоряват родителите. В Австралия родителите спонсорират децата си. Трениорите са непрофесионалисти и неплатени поне до степен "републиканско". Ако детето е талантливо и го канят по състезания, родителите му покриват всичко. Единици са тези, които успяват да имат спонсори и да снимат реклами.
Тази тема ми е като ремикс от един филм, пак "вдъхновен" от Бианка Панова от края на 80-те. За мен не са странни нещата, защото съм виждала диетите и съм се сблъсквала с отношението на трениорите (за правописната полиция - ер малък за повече от три години така и не открих), но и ги разбирам. повечето имаме деца и ни е ясно колко е трудно да ги накараме да са съсредоточени и да постигнат нещо повече. Някой деца, обаче преживяват това като травма и насилие.

Защо? Това важно ли е? И омаловажава ли всичко постигнато от нея?