... и с всяко постижение ти се иска и още и още и по този начин се оставяш на треньора да работи с теб.
Сравнението не е подходящо
Треньора е този, който знае как да превърне качествата и таланта ти в количествени постъпления.
- Публикувана: 27 ян. 2013, 16:44 ч.
- Последно мнение: 26 май 2014, 11:26 ч.
Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?
Оставяш се на треньора... Понеже не съм тренирала никакъв спорт и сама по себе си идеята да се оставя на някого и да му гласувам безграничното доверие ми се струва чужда. Предполагам в спорта се налага. Писах и в предишен пост - прилича ми малко на отношението между господар и подчинен или гуру и последовател...нещо такова. Малко такава една патриархална зависимост. Ето затова ми се струва, че се сърди Нешка (Как смее, Бианка! Какво си позволява!). И затова онези деца са слушали треньорите си, много повече отколкото родителите си и са се влияли от тях.
Сравнението не е подходящо
Треньора е този, който знае как да превърне качествата и таланта ти в количествени постъпления.
... и с всяко постижение ти се иска и още и още и по този начин се оставяш на треньора да работи с теб.
Сравнението не е подходящо
Треньора е този, който знае как да превърне качествата и таланта ти в количествени постъпления.
Докато спортът не стане държавен приоритет -
винаги ще има списващи мемоари./Б.П./
винаги ще има списващи мемоари./Б.П./
Добре е спортът да стане държавен приоритет, но не професионалния, а масовия. Мемоарният жанр ми е любим, надявам се винаги да има "списващи".
Не знам доколко си спомняте онези времена. В училище влизаше сестрата, раздаваше хапчета, не отговаряше на въпроси какви са, а родителите не реагираха, когато им се съобщаваше.
Далеч "по-безобидно" действие в нашата ДГ предизвика грандиозен скандал, стигна се до ниво министър и т.н.
Казвам просто, че не може да съдите от позицията на сегашната действителност.
Далеч "по-безобидно" действие в нашата ДГ предизвика грандиозен скандал, стигна се до ниво министър и т.н.
Казвам просто, че не може да съдите от позицията на сегашната действителност.
Докато спортът не стане държавен приоритет -
винаги ще има списващи мемоари./Б.П./
винаги ще има списващи мемоари./Б.П./
Добре е спортът да стане държавен приоритет, но не професионалния, а масовия. Мемоарният жанр ми е любим, надявам се винаги да има "списващи".
Тук се заформи нещо като бунт на посредствените. 
Не одобрявали, не приемали ... като че ли някой ги е молил да стават велики спортисти или да одобряват и приемат нечии треньорски методи с доказан резултат.
Не одобрявали, не приемали ... като че ли някой ги е молил да стават велики спортисти или да одобряват и приемат нечии треньорски методи с доказан резултат. Че нали именно претърпелите тия методи се изказват против тях, а не ние, посредствените. На нас Робева нищо не ни е направила.
Аз усещам, че не е подходящо, но не мога да го опиша по друг начин. Откакто се зарових в конкретната история, ми стана любопитно и искам да разбера повече за тези отношения /защото според мен имат голямо отношение към драмата/. Отчасти и затова пуснах темата. Исках тези, които са го изпитали да го обяснят. За тази силна връзка на подрастващия спортист с неговия треньор.
Просто му имаш доверие и в твоите очи той е авторитет. Много често прекарваш повече време с него отколкото с родителите ти, в негово лице имаш и закрила и ласка и каквото се сетиш. Странно е, но нямаш ли доверие - нямаш връзка
Тук се заформи нещо като бунт на посредствените. Не одобрявали, не приемали ... като че ли някой ги е молил да стават велики спортисти или да одобряват и приемат нечии треньорски методи с доказан резултат.
Не одобрявали, не приемали ... като че ли някой ги е молил да стават велики спортисти или да одобряват и приемат нечии треньорски методи с доказан резултат. Че нали именно претърпелите тия методи се изказват против тях, а не ние, посредствените. На нас Робева нищо не ни е направила.
Тук се заформи нещо като бунт на посредствените
Видяхме ги "непосредствените" от спортните училища... как бързичко тръгнаха с дебелите вратове, анцузите и бухалките към всякакви житейски успехи
Това не се отнася за гимнастичките, разбира се, но само по принцип. В показанията на Бианка аз съзирам желание за отмъщение и обработване на травми, което рядко е рационално (дори и по филмите...) Това не значи, че Нешка е цялата в бяло и че не е истина написаното.
По повод това, че била "достатъчно голяма" - два статистически факта.
Като състезател Нешка Робева се записва да тренира художествена гимнастика на 20 години. Точно така, на 20, не е грешка.
Бианка Панова е в националния отбор от 14-годишна. Повечето възпитанички на Нешка на 20-21 са вече "пенсионерки". Правете си изводите сами...
По-добре гуру и спортист, отколкото наркотици ...както е сега!
Викаш, по-малкото зло, така ли?
Да, има зависимост точно като гуру и ученик. Без такава почти напълна подчиняемост нещата няма как да вървят, поне до момента, в който ученикът не е готов да възстане и да си поеме пътя.
По-добре гуру и спортист, отколкото наркотици ...както е сега!
Спортистите гълтат доста неща, които (поне според мен) са опасни, колкото наркотиците...
По-добре гуру и спортист, отколкото наркотици ...както е сега!
Викаш, по-малкото зло, така ли?
Да, има зависимост точно като гуру и ученик. Без такава почти напълна подчиняемост нещата няма как да вървят, поне до момента, в който ученикът не е готов да възстане и да си поеме пътя.
Ами по - добре е защото колкото и да е кофти професионални спорт изгражда редица качества, които трудно се разрушават - дисциплина, психика, старание, последователност и т.н.т. и дори да се откажеш преди да навлезеш в професионалния спорт те остават.
По-добре гуру и спортист, отколкото наркотици ...както е сега!
Спортистите гълтат доста неща, които (поне според мен) са опасни, колкото наркотиците...
С това съм абсолютно съгласна, да не кажа, че сега за да имаш върхова спортна форма при толкова напреднали технологии и подобрени рекорди е свръхчовешките възможности
Рокси, достатъчно доказателства има, че автоимунните заболявания се предизвикват от стрес. Друг е въпросът, че всеки сам избира на какъв стрес да се подложи.
Освен това не съм особено съгласна с това, че всеки си избира стреса, прекалено ми е опрестено и дори как да кажа, инфантилно. В живота не всичко е в наша власт, по отношение на спорта пък хептен. Най малкото никой не си избира гените, които го правят подходящ за един или друг спорт чисто физически.
Много гласове се надигат против професионалния спорт ( и художествената гимнастика изобщо не е сред най жестоките), но каквото и да си говорим той съществува, радва се на подкрепа и вдъхновява милиони. Тъй че най малко можем тук да отсечем, че от него няма смисъл.