Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?

Има хора,които по цял ден стоят пред телевизора и пак мислят за самоубийство...Всичко е въпрос на психика...
Всеки си има собствена истина.Няма прави и криви в случая.
А това за боя и дори пребиването в залата,постоянно го казвате...Аз не го вярвам,може ли линк към подобни изказвания?

Като стил на писане наистина е под всякаква критика. И ученик в 7-ми клас би се справил по-добре.  Не знам дали все пак ако Нешка беше се хванала да я прочете преко воля тази книга, нямаше да реагира малко по-спокойно.

А, вие и темата даже не следите.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sport/2000/09/08/2047 … _na_gimnastichki/

.

То има ли въобще доволна (от Н.Робева) гимнастичка?!

Трещи, не казвам изобщо такова нещо, но ето майка ми си е изпуснала нервите, не е успяла да се контролира в даден момент, може би и заради факта, че съм ѝ дете е изпуснала ръката си по-лесно - да я обвиня в терор ли... майка ми даде всичко от себе си като учител в даден етап от пътя, който трябваше да извървя.
След този случай тя се оттегли, като учител най-вече поради факта, че връзката ми с родителите ми беше изградена на такава основа, че нямаше начин и време да ги приема за този авторитет, който е способен да направи от мен професионалист.
Лесно няма никъде, особено ако целите, амбициите и мечтите ти са големи.
Аз съм била ученичка на художник-ученик на В.Д.-Майстора, няма да ви описвам за опита си в това ателие, но думите повтаряни по 50 пъти дневно бяха 1% талант, 99% труд, пък нека хората си вярват, че Нощна стража е нарисувана докато си лежиш на кълка.

Може ли линк? Не мога да го намеря ..

А какво да ви кажат, че от сто човека само един е достатъчно талантлив, за да пробие и остане в историята ли? нали това означава разярени родители да се втурнат и да го разкъсат този човек, две-трети от учениците да се депресират, или да закрият училището! Повечето хора сме неталантливи, но и ние имаме самолюбие, надежди и амбиции, а и трябва да живеем по някакъв начин, та какво по-добро успокоение от това, че талантът бил само един процент! Някак нечовешко изглежда. Поне ни остава надеждата, че можем да натрием носа на някой Моцарт като разправяме колко труд ни е струвало постижението, а той колко е мързелив, и ако не е бил баща му да го бие, нямало е да бъде Моцарт. Ние, обикновените хора, обичаме мъчениците, това ни дава усещане за спокойствие, че и нашите мъки могат да се увенчаят с успех.
Нощна стража е рисувана с талант, не с бой с рамката.

Според мен да. Радвам се, че съм обикновен човек, и се надявам у децата ми да не бъде открит някакъв талант, който ще ги лиши от нормалните човешки изживявания на обикновените хора.

Вземи прочети Рембранд сам на какво е подлагал учениците си... 

Аз не съм мъченик и не се изживявам като такъв - целите ми до този момент аз съм си ги постигнала на една или друга цена, която сама съм избрала дали да платя или не.
И хората напротив в по-големия си % са талнтливи, друг е въпроса какъв път ще изберат в живота си, какъв труд са готови да положат, какво са готови да дадът от себе си изобщо, колко са големи мечтите и целите им, и т.н....

http://www.youtube.com/watch?v=DP_OZ0Sk6aw

от там нататък част по част вдясно от менюто

Във филмът става в-с и за Бианка, като голяма надежда , може би не е била приемана, като дете, но очевидно е резерва за Виена ( световно) и готова да замести Лили И. , което аха-аха да стане

Действително не показват побоищата, за които твърдите, но Нешка Р на няколко места казва, че ги наказва, показани са безкрайните тренировки и система 5 без грешка и тн и тн. една доста сурова реалност

Какво точно за Ребрранд? Доколкото зная, той сам решава да стане чирак и по своя воля се учи от разни художници, макар да е можел да си стои в университета. Човекът е имал влечение към рисуването и сам е отишъл да се учи. Можел е и сам да си тръгне. На всичко отгоре е бил вече достатъчно възрастен, а не дете, което да е бутано. Иначе как е цял да остави толкова много картини след себе си, ако не е бил талантът? Той е щял да прави нещо, докато го бутат. Какво за учениците? Нима мислиш, е жестокостта е оправдана, само защото е от авторитет и е "за благото на детето"? Има и нещо друго - когато човек не може да промени нещата в миналото си, дори когато се чувства използван или тормозен, той търси начин да ги приеме, да се оправдае, да оправдае и този, който го е тормозил - например, "тренирах по -айсе часа на ден, обаче беше за мое добро", или "ако не ме бяха ударили с рамката, нямаше да стана това, което съм". Някак много лесно приемаме и оправдаваме жестокостта към и спрямо нас самите!

Връзването - да.
А лишавал ли го е умишлено от храна и вода?

Разбира се, че не е така. Но аз да ти кажа, че според мен има и леко преувеличение. Малко тип казармени легенди или родилни. Всички ходили в казармата уж били много тормозени, имало е и такива, но след време с носталгия си спомнят, най-добри приятелства завързвали. Същото е и с героините родилници. Колко е геройско и страшно Има лека художествена измислица в тези истории.
Публикувах линк към едно интервю с Петър Дачев за "Забравените шампини на България", слънчево и чаровно момче, вече мъж. Световен и европейски шампион на дълъг скок. Сестра му, Петя Дачева, също е спортистка, хърделистка, после и тя се ориентира към скок на дължина. Точно преди 10 дни публикува на стената си едно много мило съобщение - спомен от активните им години. Лайнкато е от повече от 150, вече може би и 200 нейни приятели, спортисти. В коментарите пишат точно как си спомнят "гладните дни", как са си купували тайно бурканчета с майонеза, за учителите си, за труда си, но ви уверявам, че от всичко това струи оптимизъм, носталгия и само хубава енергия.
Убедена съм, че е било трудно, но смятам, че има лека легенда и демонизиране. Не знам от времето ли е или от собствена изгода за някои.

Иначе Елица, що се отнася до това, че в чужбина не ги бият, то е ясно. Може пък някъде и да ги бият, знам ли. Както същото важи и за у нас. Ни в книгата, която препоръча мъжът ми, журналистът е посетил десетки страни, на всички континенти. Питах го точно във връзка с това, че обвиняват Робева, че ги е карала да правят по 100 пъти повторения и той каза, че именно това е застъпено в методиките на много спортни школи. Повторенията. Не е издевателство, това е метод - повтаряш и научаваш. Започна да ми разказва за мускулите и прочие, анатоми и пак доказателства в тази насока.  Я ми кажи как се трупа речников запас при изучаване на чужд език - с повторения и зубрене.
Талантът или по-скоро физическите дадености са факт, но без труд няма как да се развие.

Специално за Андариел - в книгата има публикации за сестрите Бронте, за Микеланджело, който от 13 годишен отива да чиракува при художник и когато го му казват колко удивителна е дарбата му, той отговаря, че ако знаят колко труд му е струвало, по друг начин ще гледат на нещата.

Южна Корея започва да произвежда таланти в женския голф, нима само там са родени талантите в голфа? Труд и методика.
Русия - тенисистки. Със сухи тренировки. Хиляди повторения без топка.
Кюрасао - бейзболисти.
Повечето отлични бегачи са деца от многодетни семейства. И то не 2-ро, а примерно 4,5-то дете. Изследване показва, че това най-вероятно е от голямо значение

Изобщо интересни неща, но аз от целата работа/тема съм назад с 8 паунда, щото мъжът ми се подсети за книгата и си поръча още една, подобна   Сърдита съм ви

И какво да каже Рембранд? "Гледайтиииии и завиждайтиииии" ли?  Нали е имало някакви социални правила, които важат и днес - леко да омаловажиш природните си способности, че да не те намразят. Също като при Оскарите - "благодаря на майка си, баща си, учителя си, президента, защото без тях нямаше да съм това, което съм".