Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?

Така си е! Имам талант, ама лошо го обгрижвам, за което аз сама съм си виновна! Но явно назрява критичният момент, в който ще трябва да избера. Съвсем сериозно го казвам. Виждам, как се пропилявам с глупости. Да са живи и здрави децата ми, защото чрез тях откривам и преоценявам някои неща за себе си. Дори бих казала, че се старая често да вземам пример от тях, защото определено те са много по-талантливи и трудолюбиви от мен.

Според мен сливането в едно на родител и треньор е порочно - нито родителят е родител, нито треньорът е треньор.

И аз помня как в начална и основна степен учителят по физическо се отнасяше към момчетата - подиграваше им се, че били женчовци, скришом ги щипеше, сритваше и буташе. С момичетата не смееше , но момчетата си го отнасяха редовно. Тогава, обаче бяхме малки, и както някой назад писа, всеки възрасттен, в чието полезрение попаднеше дете, се считаше за овластен да нарзидава, наказва, порицава, дърпа уши, обижда и прочие "възпитателни" дайности, та много и не сме се замисляли дали е редно или не - отиваш на училище и слушаш.

Понеже никой не ми отговори, се разтърсих в нета и ето какво намерих:

 http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=325&aid=7867

Тук Лили ми се струва доста по- откровена, отколкото в интервюто по повод книгата на Бианка.

Обърнете внимание на тази част:

Има ли защо да си благодарна на Нешка Робева?
Игнатова: Да. Детекторът: Да.

А не ти ли се струва, че критиките ти към нейните методи понякога са били прекалено остри?
Игнатова: Не. Детекторът: Да.
Игнатова: Аз никога в публичното пространство не съм я критикувала, никога не съм я отричала. Единственото по-остро нещо беше мое мнение, което изразих в “Шоуто на Слави“. Казах, че според мен в целия “ начин на работа някои неща можеха да се направят по-добре и посочих къде точно са тези слаби моменти. Първо, ние трябваше на всяка цена да сме шампиони. Приемаха се планове за златни, сребърни медали и като не изпълниш плана, имаше наказания. Оттук нататък един човек като Нешка, със силно развито чувство за отговорност, наистина възприе максимата “целта оправдава средствата“. Но това е само спорт! Ако бяхме в концлагер, където трябва да постигнеш нещо, за да спасиш нечий човешки живот - да, но тук става въпрос за деца и за спорт! Независимо че представяхме България, трябваше да има някакви граници. Нешка си позволи да извади от нас мотивацията и тя да поеме нещата. Това е много важен момент - ако мотивацията е вътре в теб, твоят праг на поносимост е много по-висок, възможностите ти се повишават. Но когато мотивацията излезе извън теб и ти станеш просто изпълнител, тогава какво се получава? Единствено някакъв външен контрол, при който започвахме да се скатаваме всеки път, когато тя не ни наблюдаваше. А за мен не е ценно някой да направи шпагат, когато ти го натиснеш отгоре, а той сам, със собствената си убеденост и сили, да стигне до шпагата.
Човек трябва сам да стига докъдето може и ако някой не може повече, по-добре го остави и провокирай някой друг, който има по-голям капацитет. Освен това талантът не включва само възможностите, а и способността да преодоляваш трудности, да бъдеш постоянен. Ако имаш дарба, но нямаш характера да бъдеш шампион, никой няма право да те прави шампион. Както се казва, на някой просто може да не му е съдбата да бъде шампион! Така се случи, че нашето поколение, освен че бяхме възпитани от Златка Бончева, имахме и личностните качества да бъдем шампиони. Разбира се, това не изключва и таланта на Нешка като треньор.

Добър треньор ли беше Нешка Робева?
Игнатова: Да. Детекторът: Не.
Игнатова: Аз не отричам това, което Нешка е постигнала. Но тя допусна сериозни грешки. Ние много вярвахме на Нешка и бяхме готови да скочим и от стотния етаж за нея. Тя обаче започна да ни натоварва прекалено много - вместо на моменти да бъде по-гъвкава, да намали напрежението, тя, в желанието си да се презастрахова, ни натискаше още повече. Лиши ни от доверието си, а ние минахме в опозиция и стана война. Вярно е, че ние станахме шампиони. Но въпреки всичко мисля, че шяхме да станем шампионки и ако бяхме направили сто опита по-малко. Убедена съм, че има и друг път към успеха, различен от нейния. Да, пътят минава през трудности, през жертви, но именно заради това мотивацията трябва да е вътре в човека и той сам да поиска да върви напред.    
  

Ами не е вярно това! Колко още личен опит (и не само) трябва да се сподели в темата, за да го осмислите!?
Не става само с талант, както не става и без него. Успехът винаги е съвкупност от двете.

При гимнастичките от онова "златно" поколение тренировъчния процес може и да е бил една идея по- суров отколкото е в момента, но да не забравяме в кои години се случва всичко и каква е била политическата обстановка в света. Спортът е бил едно от оръжията за пропаганда и се е използвал малксимално. И никой и през ум не му е минавало да остави нещата на кантар, да рискува титла от първенство, защото видите ли, 17 годишната гимнастичка се е влюбила, примерно. Отговорността и надеждите върху тях са били немалки и те са ги понасяли, защото са знаели, че има една камара момичета, които бленуват да са на тяхното място. Ако се бяха отказали сега щяха да са абсолютно неизвестни.

  Не видях някой да оспорва труда. Оспорвам, поне лично аз, метода чрез бой, пресиране и публично унижение - към прогрес. Знам, че се практикува широко, и че много хора го приемат за себе си и оттам и за децете си като път към успеха, но мисля че е редно да изтъкнем, че не е единствения правилен път, а от гледна точка на дългосрочното развитие може да се окаже и причиняващ щети.

Искаш да кажеш,че не е виждала какво става с тези,които са в топ 3?Че не е знаела каква цена ще й се наложи да плаща,за да стане шампион?Че до тогава не й се е налагало да прави жертви в името на гимнастиката?
А за връзката й с женен мъж на 17,може би трябваше да й ръкопляскат ли,какво?Или е нещо нормално,особено пък за ония години...

а кой е казал, че споделените в темата лични опити са точно от талантливи хора? Защото може и да не са! логически погледнато, талантливите са малко, а повечето са неталантливи. От това следва, че извадката на неталантливите, което ще дадат личен пример, ще  е значително по-голяма в сравнение с извадката от талантливите. Количеството на изказалите се тук хора не е извадка от тези с 99-те процента талант, а тези с 99-те процента труд. Нищо лично към никого, просто си упражнявам логиката и статистиката.  

Линията е изключително тънка, а гледащите отстрани ( още повече след десетилетия чрез чужди спомени) най вероятно изобщо не могат да я преценят реално.
Едно вдигане от масата на вечеря на дете, което си играе с храната, може да бъде както лишаване от храна , така и абсолютно уместна корекция. И така с всяко  нещо.
Аз питах по назад, но никой не отговори дали е чел Бойният хим на тигрицата майка, там има доста интересно описание на източния вс западния подход, възпитание, поглед към света ако щете.

Забележете колко много се различават мненията на майките и на тези, които още нямат деца...

Ше се върне детето ми вечерта в къщи със сълзи на очи, бито и унижавано, след като е положило толкова труд... ?

 Е, щом момичетата са били ''идеологически оръжия'' значи права е била Нешка! Може да ги изстисква като пране, да ги държи гладни, да ги бие и връзва! Важно е да се докаже нещо си там. Като човек с леви убеждения категорично възразявам на такова мислене!

Кристалната топка ли си гледаш:))

Па ако питаме бабите за внучетата им сигурно трябва да не мърдат от пухения д'шек преди да ги нагостят с мекици и да им поднесат чехлите.

Чела съм я, Рокси. Не одобрявам. За мен "западният" подход е хуманен - а хуманизмът е изстрадан продукт на столетия войни, самоусъвършенстване, грешки, размисъл и философия. Другият е... примитивен. Ако и да води до някакви резултати, смятам, че посоката на развитие на човечеството е една.

----

По темата - прочетете по-старото интервю с Лили Игнатова, което пусна Вселена. Доста по-балансирано и честно звучи тя в него. В новото ми е много "защитна", отговаря на всеки въпрос с въпрос, сприхаво и стегнато.

   Ами ето, Лили си го е казала. Тука спорите въпрос на талант, или на труд е успехът, а той е въпрос предимно на мотивация. Успяват не най-талантливите, нито тия дето бъхтят безмислено, а тия, които са най-мотивирани и си следват целта. Да мотивираш детето е редно, а не да го наказваш, обиждаш и да го правиш зависимо от похвалата си,и респективно от личността си.
 Не виждате ли, че и до ден днешен тия жени са толкова зависими психически от "създателката си", направо са се смахнали, един път казват едно, друг път друго, не знаят да я обвиняват ли или да и благодарят. И нито една няма и намерение да следва методите и, та да "произведе" някой шампион.

 Аз съм чела за майката тигрица, даже тук сме я обсъждали, да Нешка е нещо подобно. Но дори и онази жена не успя с децата си - едното свиреше и постигна търсения успех, но другото и би дузпата на методите.

Много интересно е интервюто на Лили Игнатова.
Аз съм съгласна с много неща направи ми впечатление частта с 'ваденето на мотивацията', което личи и от филма на Дюлгеров.
Другото което ми направи впечатление е разликата  (ментално) с нивото на Бианка Панова.
Още една причина да си мисля, че всяка интепретира миналото според багажа си, така да се каже.

Аз съм сигурна, че е имало издевателства, имало е публично унижение, имало е шамари. Въобще не смятам Нешка за светица, обаче не смятам и че воплите на една вече зряла жена са уместни. Не разбирам как така се приема по дифолт, че едната е жертва, другата палач. Пълен инфантилизъм - да беше казала колко е тормозена, бита, пребивана, мачкана тогава, когато е била на 12-13, не сега на около 50. Освен това, смятам, че БП преувеличава, нормално е. Тогава може да е била жертва, сега вече е зряла жена и носи отговорност за постъпките си. Абсолютно неуместно е не изнасянето на тази информация, за която негласно всички знаят, а реването колко нещастна е била, докато е ставала световна шампионка. На кой му пука всъщност? Понастоящем тази информация, освен чисто клюкарска, друга стойност няма.

Да, това искам да кажа. Шампионките едва ли са търсели дечицата в залата, за да споделят с тях, колко часа са останали след като всички са си тръгнали и как са били наказани, ако не са взели медала. Между жертви и жертви има огроооомна разлика.

По въпроса за връзката й, аз не смятам, че вариантите са или психическо и словесно унижение, или ръкопляскане. Имало е десетки начини да се реагира по- гъвкаво в ситуацията, така че и вълкът сит, и агнето цяло.  Точно заради крайностите на Нешка Лили казва това:

... тя допусна сериозни грешки. Ние много вярвахме на Нешка и бяхме готови да скочим и от стотния етаж за нея. Тя обаче започна да ни натоварва прекалено много - вместо на моменти да бъде по-гъвкава, да намали напрежението, тя, в желанието си да се презастрахова, ни натискаше още повече. Лиши ни от доверието си, а ние минахме в опозиция и стана война. Вярно е, че ние станахме шампиони. Но въпреки всичко мисля, че шяхме да станем шампионки и ако бяхме направили сто опита по-малко. Убедена съм, че има и друг път към успеха, различен от нейния. Да, пътят минава през трудности, през жертви, но именно заради това мотивацията трябва да е вътре в човека и той сам да поиска да върви напред.