Тъжно ми е, защото нямам истински приятели. Няма кой да те изслуша, на кого да споделиш, кой да те подкрепи и да ти даде съвет. 
- Публикувана: 27 ян. 2013, 21:38 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2016, 03:20 ч.
Днес съм тъжен/а, защото...
+1
+ още 1.
Молих години наред приятелката ми да ме вземе на работа във фирмата, където работи / тя е началник там и ако поиска, веднага може да ме вземе /. Всеки път ми казваше, че не търсят хора...аз си знаех вече, че просто явно няма желание да ми помогне и спрях да ѝ го говоря...
Сега тя излиза с едно момче, виждали са се два или три пъти и онзи ден ми каза, че бил без работа и щяла да го взима при тях и че чак е говорила с другия пряк началник в кой отдел да го сложат, къде ще му е най-добре...
Да обяснявам ли колко тъпо ми е в момента и как се чувствам...знам, че има много по-сериозни неща от тази тъпотия, която пиша в момента, но за мен тя наистина вече не е никаква приятелка
Молих години наред приятелката ми да ме вземе на работа във фирмата, където работи / тя е началник там и ако поиска, веднага може да ме вземе /. Всеки път ми казваше, че не търсят хора...аз си знаех вече, че просто явно няма желание да ми помогне и спрях да ѝ го говоря...
Сега тя излиза с едно момче, виждали са се два или три пъти и онзи ден ми каза, че бил без работа и щяла да го взима при тях и че чак е говорила с другия пряк началник в кой отдел да го сложат, къде ще му е най-добре...
Да обяснявам ли колко тъпо ми е в момента и как се чувствам...знам, че има много по-сериозни неща от тази тъпотия, която пиша в момента, но за мен тя наистина вече не е никаква приятелка
Жана, тази не ти е приятелка определено! Пътя и чантата и айде...
Аз така доста хора разкарах от живота си, включително и роднини-ми омръзна ми само аз да пиша, да търся, да им честитя рождените дни
Вече съм на принципа-колкото получавам толкова и давам.
Иначе и на мен ми е тъжно, че като гледам ще мине доста време докато се махнем от България. Не ми се живее вече тук, не ми се карат празниците с роднини!
Аз така доста хора разкарах от живота си, включително и роднини-ми омръзна ми само аз да пиша, да търся, да им честитя рождените дни
Вече съм на принципа-колкото получавам толкова и давам.
Иначе и на мен ми е тъжно, че като гледам ще мине доста време докато се махнем от България. Не ми се живее вече тук, не ми се карат празниците с роднини!
Днес ми стана много мъчно и плачех, докато вървях из Съдебната палата... Тъжно ми е, защото загубих баба. Тя ми беше като майка, с нея съм прекарала целия си съзнателен живот, с нея имам повече спомени, отколкото с рождената ми майка. Стана ми тъжно, защото вечерта преди да почине исках да й се обадя, но се прибрах от работа към 20.00 ч. и бях много изморена, тъжно ми е, че отложих разговор, който така и не успях да проведа, защото на другата сутрин почина внезапно. А какво бяха само 5 минути, нямаше да ме изморят повече ... 
Тъжно ми е, защото за втори път не успях да се сбогувам с един от най-близките ми хора. Баща ми почина внезапно на рождения си ден преди 10 години - тогава бях на 13 и гледах да не мисля за това, но този път тъгата ме погълна...
Тъжно ми е заради Коледа, всяка година я прекарвах с баба, а сега я няма, няма с кого да споделя толкова неща, които ми тежат и които ме огорчиха.... 
Тъжно ми е, защото за втори път не успях да се сбогувам с един от най-близките ми хора. Баща ми почина внезапно на рождения си ден преди 10 години - тогава бях на 13 и гледах да не мисля за това, но този път тъгата ме погълна...
Тъжно ми е заради Коледа, всяка година я прекарвах с баба, а сега я няма, няма с кого да споделя толкова неща, които ми тежат и които ме огорчиха....
veselinova1, съболезнования за баба ти Дано е светло на душата й, тя винаги ще е част от теб и ти от нея. Аз също загубих много близки, вкл. и баща ми когато бях малко по-голяма от теб и знам твърде добре каква празнина остава..но животът, колкото и клиширано да звучи, наистина върви напред, и ние, живите го вървим и заради тези, които вече не могат. Не те познавам лично, но ти изпращам една силна, много силна прегръдка 
Оплаквам се, че само за няколко дни профуках близо 600 лв., за глупости
Дано е светло на душата й, тя винаги ще е част от теб и ти от нея. Аз също загубих много близки, вкл. и баща ми когато бях малко по-голяма от теб и знам твърде добре каква празнина остава..но животът, колкото и клиширано да звучи, наистина върви напред, и ние, живите го вървим и заради тези, които вече не могат. Не те познавам лично, но ти изпращам една силна, много силна прегръдка Оплаквам се, че само за няколко дни профуках близо 600 лв., за глупости
veselinova1, съболезнования... Мир на праха й.
Тъжно ми е, защото постоянно се карам с любимия човек. Той просто не ме разбира ... Няма с кого да споделя... Тъжно ми е и заради сериозни здравословни проблеми в друга част от семейството... Любими за мен хора се държат по неочаквано лош начин... Идват празници, а аз отново ще съм на работа... Тъжно ми е...
Тъжно ми е, защото постоянно се карам с любимия човек. Той просто не ме разбира ... Няма с кого да споделя... Тъжно ми е и заради сериозни здравословни проблеми в друга част от семейството... Любими за мен хора се държат по неочаквано лош начин... Идват празници, а аз отново ще съм на работа... Тъжно ми е...
И днес като и вчера и онзи ден плача постоянно. Стигнах фазата, в която плачеш, но нямаш сълзи. Изглеждам зле. Едвам ми се минава работния ден. Искам да дойде по-бързо утре на обед и да се опитам да оправя, ако може нещата. Напоследък все аз давам от себе си да има разбиране, все първа се извинявам дори и в случаите, когато не съм изцяло аз виновната. Толкова ли е трудно да кажеш: "Извинявай." Не се ли усеща човек, когато обиди даже нарани отсрещния човек с думите си. 
Днес ми стана много мъчно и плачех, докато вървях из Съдебната палата... Тъжно ми е, защото загубих баба. Тя ми беше като майка, с нея съм прекарала целия си съзнателен живот, с нея имам повече спомени, отколкото с рождената ми майка. Стана ми тъжно, защото вечерта преди да почине исках да й се обадя, но се прибрах от работа към 20.00 ч. и бях много изморена, тъжно ми е, че отложих разговор, който така и не успях да проведа, защото на другата сутрин почина внезапно. А какво бяха само 5 минути, нямаше да ме изморят повече ...
Тъжно ми е, защото за втори път не успях да се сбогувам с един от най-близките ми хора. Баща ми почина внезапно на рождения си ден преди 10 години - тогава бях на 13 и гледах да не мисля за това, но този път тъгата ме погълна...
Тъжно ми е заради Коледа, всяка година я прекарвах с баба, а сега я няма, няма с кого да споделя толкова неща, които ми тежат и които ме огорчиха....
Тъжно ми е, защото за втори път не успях да се сбогувам с един от най-близките ми хора. Баща ми почина внезапно на рождения си ден преди 10 години - тогава бях на 13 и гледах да не мисля за това, но този път тъгата ме погълна...
Тъжно ми е заради Коледа, всяка година я прекарвах с баба, а сега я няма, няма с кого да споделя толкова неща, които ми тежат и които ме огорчиха....
Искам да те поздравя с една песен... просто затвори очи и си мисли за нея
http://vbox7.com/play:1cffe324fd
Моля, извинете ме, че нарушавам правилата на темата с този коментар!
Прочетох във фейса една история на приятелка от Бургас,за една баба която се е молила за 10 ст.Сърцето ми се скъса,какво са принудени да правят някой възрастни хора Някой път изтръпвам когато чета за възрастни хора,нападнати,сами,забравени 
А немската реклама ме остави без думи
В труден период съм,снощи за пореден път се убедих че сестра ми не ме обича и не и пука за мен.Много ми се събра напоследък,не знам до кога ще издържа,не мога с нищо да помогна и да променя
Някой път изтръпвам когато чета за възрастни хора,нападнати,сами,забравени А немската реклама ме остави без думи В труден период съм,снощи за пореден път се убедих че сестра ми не ме обича и не и пука за мен.Много ми се събра напоследък,не знам до кога ще издържа,не мога с нищо да помогна и да променя
Днес съм тъжна, всъщност не само днес, всеки ден съм тъжна.. Тъжна, защото гледам мои близки да страдат. Тъжна, защото гледам непознати да страдат. Тъжна, защото ви чета тук и за някои ми става наистина гадно, а единственото, което мога да направя е да кажа 2-3 думи, и то по интернет. Тъжна, защото мога само да гледам как хората страдат. Тъжна, защото не мога да им помогна, въпреки че единственото, което истински искам е да им помогна. Да помогна на всички в нужда. Но не мога по ред причини. И това ме убива бавно и мъчително. Да гледам как хората страдат е най-голямата болка за мен.