Незнам тъжна ли съм ,нещастна ли съм....Не ни е добре.Плаче ми се
- Публикувана: 27 ян. 2013, 21:38 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2016, 03:20 ч.
Днес съм тъжен/а, защото...
Днес съм тъжна, всъщност не само днес, всеки ден съм тъжна.. Тъжна, защото гледам мои близки да страдат. Тъжна, защото гледам непознати да страдат. Тъжна, защото ви чета тук и за някои ми става наистина гадно, а единственото, което мога да направя е да кажа 2-3 думи, и то по интернет. Тъжна, защото мога само да гледам как хората страдат. Тъжна, защото не мога да им помогна, въпреки че единственото, което истински искам е да им помогна. Да помогна на всички в нужда. Но не мога по ред причини. И това ме убива бавно и мъчително. Да гледам как хората страдат е най-голямата болка за мен.
Не страдай заради болката на хората. Ти не си Бог, за да помогнеш на всеки и Слънце да огрееш на всякъде
Светът е пълен с болка и страдание и до скоро и аз бях тъжна като теб, защото съм безсилна да помогна някого. В крайна сметка започнах да се чувствам много зле от това и да губя здравето си. Когато мога помагам, но когато не мога продължавам напред, за да спася поне себе си. Ти нямаш вина за страданието на хората, за това не се самонаказвай. Не си струва. А аз пък съм тъжна, защото на всички на които съм помагала ме забравиха, когато имах и имам нужда от тяхната помощ. Казват, че всичко в живота се връща, но не вече не вярвам на това.
Тъжна съм... имам чувството, че живея на друга планета. С никой не разбирам, с никой не мога да си пасна истински... все съм неразбрана.
Тъжна съм... имам чувството, че живея на друга планета. С никой не разбирам, с никой не мога да си пасна истински... все съм неразбрана.
Тъжна съм... имам чувството, че живея на друга планета. С никой не ce разбирам, с никой не мога да си пасна истински... все съм неразбрана.
Все едно аз съм го писала. Най-редовно се чудя от коя планета съм се стоварила тук, защото никога не успявам да се впиша в "пейзажа" и винаги оставам криворазбрана. С времето постепенно спря да ми дреме за колко странен човек ме имат хората или дали са ме разбрали правилно. Стана от самосебе си, но ми олекна на душата, определено.
Днес се натъжих много, когато видях един дядо да стои подпрян на един кашон в хипера и да си преброява неколкократно жълтите стотинки, явно беше притеснен, че няма да му стигнат. Поисках да му помогна, ако не му достигат за нещо, но той още повече се притесни и ми отказа... А на мен ми стана още по-мъчно
Това е обичайна картинка за нашите ширини, знам, но не мога да я приема и всеки път като видя някой възрастен човек, който с притеснение да дрънка жълтици и ми се доплаква
Тъжна съм, защото моята приказка свърши още преди да е започнала. Защото вече 3 години се боря с призрака на една жена, която вече е продължила по своя път, но все още е в сърцето Му. На този, заради когото преобърнах живота си и живота на детето си на 360 градуса. На този, в чиито крака сложих бъдещето ни-моето и на детето ми. Тъжна съм заради неизпълнените обещания. Тъжна съм, защото не знам докога ще плащам за греховете си. Тъжна съм, защото се уморих да се боря, а нямам сили да започна пак отначало-за трети път. Защото вече не става въпрос само за мен, а и за едно невинно същество, и за семейството ми, пред което се правя на щастлива. Тъжна съм, защото от Златното момиче, както ме нарича моята най-скъпа приятелка, се превърнах в емоционална развалина...
sad_woman, вероятно имаш предвид 180 градуса?
Съчувствам ти, объркана си Всичко ще се нареди от само себе си.
Съчувствам ти, объркана си
Всичко ще се нареди от само себе си. Но наистина вече нямам вяра, че всичко ще се нареди. Вместо това с всеки ден се обърква все повече. 
Но наистина вече нямам вяра, че всичко ще се нареди. Вместо това с всеки ден се обърква все повече.
с един мъж света не свършва... 
Тъжна съм, защото младо момче си отиде по жесток начин от собствения си дядо. Аз не го познавах лично.
Имах час при него за татуировка, отмених го, извиних му се, а той го прие с усмивка. Писахме си малко. Но ми се плаче за него.
Дядо му го е застрелял с 4 куршума и после се е самоубил.
Тъжно ми е, гадно ми е. Не го познавах, но ми се плаче за него.
Имах час при него за татуировка, отмених го, извиних му се, а той го прие с усмивка. Писахме си малко. Но ми се плаче за него.
Дядо му го е застрелял с 4 куршума и после се е самоубил.
Тъжно ми е, гадно ми е. Не го познавах, но ми се плаче за него.