- Публикувана: 29 ян. 2013, 14:07 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2013, 01:22 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 181
Оф, беееееееееее от една хубост на друга скачам... след разкошното му изпълнение в 8-и, сега потъвам в очите на 9-и епизод.... очи ли са - да ги опишеш... 
)) губя, се бре! Ш`съ побъркам окончателно с тия кристални кадри! )) А ка ще успея да наместя всичко в колажи, умът ми не го побира. )) ГЮЗЕЛИЩЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
)) губя, се бре! Ш`съ побъркам окончателно с тия кристални кадри! )) А ка ще успея да наместя всичко в колажи, умът ми не го побира. )) ГЮЗЕЛИЩЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ 
Повтаря се и насилието,защото тя разбра намеренията на Мустафа,
но както преди тя не можеше да говори,така и сега Фатмагюл не може
да говори точно на тази тема.Повтаря се мълчанието и.
но както преди тя не можеше да говори,така и сега Фатмагюл не може
да говори точно на тази тема.Повтаря се мълчанието и.
Отвличането сравнено с изнасилването – реакциите на Мустафа и Керим
Фатмагюл обичаше силно и безрезервно Мустафа, вярваше му, доверяваше му се - чакаше да я подкрепи в най-тежкия момент в живота и, искаше да държи ръката и - получи това и въпреки всичко продължи да му вярва и да го обича.
Фатмагюл отново обикна силно, отново повярва, отново се довери - и тук очакваше да се случи " невъзможното" - да я открият и спасят. Отново искаше да има човек до себе си, който да държи ръката и- въпреки всичко случващо се.
Получи много повече.
А относно поведението на "Оня".
Според мен Мустафа си беше за психиатрично лечение.
Имаше нарушение във възприемането на реалността.
Отвличането на Фатмагюл - за него беше равнозначно на "спасяването" и от Керим.
"Държеше" се за това, че тя беше дала прошка на майка му - значи... "обича го още"
И точно тук той започна да "миксира" реалност, някакви негови "мечти" , случки от миналото пренесени в настоящето като реални и всичко това на фона на истинското осъзнаване, но неприемане на вината му спрямо Фатмагюл.
Още когато разбра истината за всичко което се беше случило - той си призна, че е един низък, страхлив и жалък човек.
Като прибавим и завистлив, и продажен, и злобен - нищо чудно, че истината "Фатмагюл обича Керим , както и той нея" отключи "лудите бесове" в него.
За мен си беше хем луд, хем престъпно нормален / всичко което направи от затвора беше с абсолютно ясно съзнание за последствията /. Тоест излиза, че и луд не е.
За мен диагнозата му е - луд, ама престъпник; престъпник - ама луд.
Според мен Мустафа си беше за психиатрично лечение.
Имаше нарушение във възприемането на реалността.
Отвличането на Фатмагюл - за него беше равнозначно на "спасяването" и от Керим.
"Държеше" се за това, че тя беше дала прошка на майка му - значи... "обича го още"
И точно тук той започна да "миксира" реалност, някакви негови "мечти" , случки от миналото пренесени в настоящето като реални и всичко това на фона на истинското осъзнаване, но неприемане на вината му спрямо Фатмагюл.
Още когато разбра истината за всичко което се беше случило - той си призна, че е един низък, страхлив и жалък човек.
Като прибавим и завистлив, и продажен, и злобен - нищо чудно, че истината "Фатмагюл обича Керим , както и той нея" отключи "лудите бесове" в него.
За мен си беше хем луд, хем престъпно нормален / всичко което направи от затвора беше с абсолютно ясно съзнание за последствията /. Тоест излиза, че и луд не е.
За мен диагнозата му е - луд, ама престъпник; престъпник - ама луд.
Препоръчани теми