Андариел, благодаря ти за нападателния коментар, и мнението, което се промени благодарение на чуждите коментари. Не си напълно запозната със цялата ситуация и отношенията между мен и баща ми, нито със отношението ми към родителите ми, за да ме наричаш неблагодарна и така нататтък. Очевидно търпя и се съобразявам, именно защото живея в техния дом и ми е била подадена ръка в тежък момент, оценила съм го, отблагодарила съм се и продължавам да се отблагодарявам. Използвам форума, за да споделя нещо, което ми тежи, именно, за да не изразявам тези си мисли вкъщи, благодаря на тези, които все пак разбраха какво имам предвид.
- Публикувана: 4 фев. 2013, 15:32 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2013, 00:42 ч.
Когато съжителстваме с негативни хора...
Т.е. ти реши да натовариш форума с твоите неприятни преживявания? Ей така, не че търсиш решение, ти си се примирила и няма нищо да променяш, но да си кажеш негативните чувства и други да се почувстват като теб?
Благодариш на онези, които те съветват нищо да не правиш и са ти изслушали/изчели оплакването.
Браво!
Благодариш на онези, които те съветват нищо да не правиш и са ти изслушали/изчели оплакването.
Браво!
Съгласявай се с него. Защо ти е да спориш. Като оплюе някого, кажи , да точно такъв е да му се не види и готово. Дори не е нужно да го слушаш внимателно, така или иначе почти всяка тема, няма да ти е на сърце, най малкото заради разликата в поколенията. Да-каш и има мир. Насочваш към конкретни битови общи теми, детето и т.н.
Честно казано предпочитам негативист, който ми помага, пред оптимист, който само сипе благопожелания " всичко ще се оправи" пък да не ми подаде ръка.Моята майка е от вторите, заменям я за мрънкащия ти баща.
Честно казано предпочитам негативист, който ми помага, пред оптимист, който само сипе благопожелания " всичко ще се оправи" пък да не ми подаде ръка.Моята майка е от вторите, заменям я за мрънкащия ти баща.
Разбира се, Роис, че аз съм гаднярката с моя пост, защото ти казвам да си съберреш малко ума! А тези, които си мислиш, че те разбраха, те посъветваха да си нахлупиш капаците на ушите и да го игнорираш! Много ми се ще с една вълшебна пръчка да имаш възможност да видиш и към теб да се отнесе така синът ти като остарееш и му станеш негативна! Помниш ли я народната приказка за копанката? Едно врееме ние я учехме в училище, имаше я в читанката. Разбирам, че ти тежи, но това е цената, която плащаш за това, че си на топло, сухо, сред близките си хора, а не на улицата. Може да пробваш да си сама с детето, под наем и без подкрепа, пък била тя и от негативен човек! Гледната точка се сменя, когато се сменят и условията. Той ти е баща, и понеже ти в момента си по-силният психически човек от двамата, ти поемИ инициативата и му създавай някакви малки радости. Най-лесно е да го игнорираш, но от това нито на теб ще ти е добре, нито на него.
А защо винаги приемаме по презумпция, че ние сме белите и добрите, а в отсрещната страна са се събрали чертите на Антихриста?
Прост отговор: защото познаваме себе си. Знам кога имам сили да
продължавам. Виждам кога човекът отсреща няма сили, но иска нещо,
или пък има сили, а ги пилее. Понякога не съм най-добрата и също го
виждам.
И въпреки това негативните хора, ако така ги усещаме, не трябва
да се търпят безкритично, ако може леко да ги подбутнем към нещо
по-приемливо, елегантно, мило и интересно. Понякога те самите биха
искали това, особено по-възрастните. Хората обичат да усещат този
тип надежда- че още могат да са полезни.
Никъде не пиша, че съм бяла и добра, съзнавам добре своите недостатъци, които не са малко, предполагам има и такива, които не осъзнавам. не, не стоя и не правя нищо, работя по въпроса за самостоялтелно жилище, което смятам е най-доброто разрешение. не се замислих, че натоварвам психически читателите на форума, не съобразих, че има хора които съпреживяват силно написаното от напълно непознати, искрено им се извинявам за причиненото негативно усещане. Андариел, пак ще ти повторя, аз нямам явно изразено негативно отношение към баща си, пред него по никакъв начин не съм показала, че нещо ми тежи, именно защото смятам, че не го заслужава и заради подкрепата, която ми е оказал.
ЗапочнИ да го игнорираш и да си със слушалки на ушите по безценните съвети на някои много съчувстващи и разбиращи те потребителки, и ще му го покажеш от ясно по-ясно! Също и да се завираш в стаята си, може и дори да вечеряш там - ще е показване на много положително отношение, ша знайш! Истински пример на позитивен човек! Щом на вечеря стават негативни монолози, ти поемИ инициативата в диалог за хубави неща, включи и майка си, а такива все ще намери, например свързани с детето. Почти всичкидядовци си обичат внуците, готови са да ги глезят и говорят с охота и усмивка за тях и с тях - ето ти нещо хубаво като тема на разговор! Той е негативен, защото е зациклил, но ти можеш да отклониш тези му мисли поне за половин час, докато вечеряте.
Rois, "познавам" те от друг подфорум и си ми изключително симпатична, мила и позитивна. 
Нападките на някои личности тук изобщо няма да ги коментирам, защото не си заслужава дори да им се обръща внимание, пък камоли да си ги слагаш на сърцето.
Всеки човек си е с различен характер и темперамент - едни черногледи, други пък върли оптимисти, които пък лично мен много ме дразнят.
Обикновено на мен ми казват, че съм черногледа - майка ми често ми го повтаря, но аз съм такава само по отношение на здравето на най-близките ми хора. Винаги си мисля най-лошото и докато не отида по всички лекари не мирясвам.
Разбирам, че е тежко и натоварващо постоянно да слушаш негативните коментари от страна на баща ти. Не можете ли, ей така, на майтап, да му подхвърлите, че прекалено много се вживява в това и онова? И че животът е прекалено кратък, което ще рече, че не е зле да гледа по-ведро на нещата, защото с вечния си песимизъм сам вреди на себе си.
Колкото до теб - пожелавам ти скоро да си намерите собствен дом със сина ти, а и ти си хубава жена - няма да стоиш все сама, я!
Нападките на някои личности тук изобщо няма да ги коментирам, защото не си заслужава дори да им се обръща внимание, пък камоли да си ги слагаш на сърцето.
Всеки човек си е с различен характер и темперамент - едни черногледи, други пък върли оптимисти, които пък лично мен много ме дразнят.
Обикновено на мен ми казват, че съм черногледа - майка ми често ми го повтаря, но аз съм такава само по отношение на здравето на най-близките ми хора. Винаги си мисля най-лошото и докато не отида по всички лекари не мирясвам.Разбирам, че е тежко и натоварващо постоянно да слушаш негативните коментари от страна на баща ти. Не можете ли, ей така, на майтап, да му подхвърлите, че прекалено много се вживява в това и онова? И че животът е прекалено кратък, което ще рече, че не е зле да гледа по-ведро на нещата, защото с вечния си песимизъм сам вреди на себе си.
Колкото до теб - пожелавам ти скоро да си намерите собствен дом със сина ти, а и ти си хубава жена - няма да стоиш все сама, я!
Андариел, не правя, нито едно от тези неща, които описваш, слушалките са ми на ушите, когато работя и смятам, че ми е оправадаемо да не се разсейвам с друго. Никъде по-горе не съм се съгласила, че трябва да го игнорирам и избягвам, и да се изолирам в друга стая, напротив, написах, че това няма да стане. Опити за положителни разговори по време на вечеря и през другото време има и от моя страна, и от страна на майка ми. Може би недостатъчно и трябва да се опитваме повече, но във всеки случай не сме се отнесли с него като с нежелана отрицателна личност, от която се чудим как да се скрием.
Благодаря отново на всички коментирали, оценявам различната гледна точка на всеки, и се извинявам отново за натоварващия пост.
Благодаря отново на всички коментирали, оценявам различната гледна точка на всеки, и се извинявам отново за натоварващия пост.
какво казваш, за някои личности, Тонке! мислиш си, че като заблеете всички в един съчувствен хор, много ще й помогнете ли? Когато подклаждаш недоволството на един човек към негов близък със съвети от типа "игнорирай, гледай повече да си навън или в стаята с детето, сложи си слушалките" и пр., няма как да очакваш той да стане по-търпелив към своя близък. Дори напротив, още по-зле ще станат нещата, защото този, оплакващият се от своя близък (в случая Рооис), ще се почувства още повече в правото си да е недоволен, и ще му става още по-неприятно да е покрай близкия си (в случая бащата), а това ще породи гняв. И колкото по-гадно й става, толкова по-трудно ще поглежда баща си в очите, а той в един момент ще го усети и на свой ред ще стане още по-негативен, защото ще се чувства и самотен и отритнат. Ние, хората, имаме "сензори" за това кога сме нежелани, отбягвани или пренебрегвани, а на човек като него, вече на години и без това чувстващ се отритнат зарадибезработицата, ще му стане още по-зле и само ще се задълбочат проблемите.
Rois , мила , напълно те разбирам !
Много си ми симпатична , мисля , че го знаеш !
Не се натоварвай допълнително с нападки и от темата , достатъчно ти е това в къщи !
Негативният човек е наистина енергиен вампир .
И това няма нищо общо с неблагодарността .
Има една мисъл , че на добрият човек 99 лоши неща да се случат и само 1 добро , ще запомни доброто , а лошият - обратно , от 99 добри , ще се хване за единственото лошо ...
Това е до човек и няма никаква връзка с годините .
Моите родители са силно позитивни , никога и от нищо не са се оплаквали , слава Богу и аз съм така , винаги търся положителната страна във всяка ситуация .
Баща ти е досущ като бившия ми съпруг , няма оправия с такива хора , те имат вътрешна потребност да си изливат негативизма .
Обърни внимание на речника им , с какви думи боравят - все обиди , нападки и грозни коментари ...
Стискай зъби и дано по-скоро заживееш отделно , ще се родиш отново !
Много си ми симпатична , мисля , че го знаеш !
Не се натоварвай допълнително с нападки и от темата , достатъчно ти е това в къщи !
Негативният човек е наистина енергиен вампир .
И това няма нищо общо с неблагодарността .
Има една мисъл , че на добрият човек 99 лоши неща да се случат и само 1 добро , ще запомни доброто , а лошият - обратно , от 99 добри , ще се хване за единственото лошо ...
Това е до човек и няма никаква връзка с годините .
Моите родители са силно позитивни , никога и от нищо не са се оплаквали , слава Богу и аз съм така , винаги търся положителната страна във всяка ситуация .
Баща ти е досущ като бившия ми съпруг , няма оправия с такива хора , те имат вътрешна потребност да си изливат негативизма .
Обърни внимание на речника им , с какви думи боравят - все обиди , нападки и грозни коментари ...
Стискай зъби и дано по-скоро заживееш отделно , ще се родиш отново !
Сори, хепи мама, ама преувеличаваш! Мога да ти покажа лично хора, които толкова медени думи леят, направо те обливат с позитивизъм, и накрая се оказва точно обратното - само са дебнали да те унищожат! Твоят бивш мъж си е твой мъж - чужд човек, с когото сте се срещнали, живяли, неразбрали и разотишли, но на Роис въпросният "негативен" човек е родният й баща, който не я е оставил гола, боса, с дете на ръце на улицата! Ако щеш, има нещо, което освен човещината е и синовният дълг и уважение към родителя! В момента той е доста зле, поне по думите, с които го описва, той е един депресиран и слаб възрастен човек. Като е негативен, е негативен не към нея, нали така, не я обижда, не обижда детето (за разлика от описаното от една друга потребителка в темата), не я навиква, не я пъди, не й брои хапките и капките, не й диша във врата колко ток хаби и прочие дребнавости и тормоз, който иначе много "позитивни" родители правят! Роис е млада, здрава, права и много по-устойчива като психично състояние от баща си. На нея се пада ролята на възрастния, който да обгрижи по-слабия. Може да й е гадно, да й писва, но ако послуша съветите тук да гледа себе си, ще има да се случват тепърва грозни неща в семейството.
Дори бих я посъветвала да поиска изтриване на цялата тема, че след време ще й е срамно.
Дори бих я посъветвала да поиска изтриване на цялата тема, че след време ще й е срамно.