Когато съжителстваме с негативни хора...

  • 10 178
  • 91
  •   1
Отговори
# 45
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 011
Андариел, пак ще кажа, не си запозната със семейната ни история, за да си сигурна кой с кого и как се е отнасял сега и преди, и да знаеш кой до колко може да влияе и как на друг член в семейството ми. Само че това са неща, които не обсъждам и не желая да обсъждам тук, идеята на темата беше други потребители да споделят подобен опит, всъщност аз не съм търсила съвет, защото ми е пределно ясно, поне според моето виждане и нашата ситуация, какво трябва да се направи. Но все пак се надявах и че в думите на някой може да ми проблесне за нещо, за което не съм се сещала досега.

Касита, съжителството с родителите ми не беше единствения вариант, кйто съм имала, но навремето съм преценила, че би било най-добре за детето. Честно казано от известно време се съмнявам в този си избор. Със сигурност финансово и морално ми е било по-лесно, отколкото бих се справила сама, но в изграждането на борбеността и самостолятелността ми като личност е навредило силно, а това са качества, които със сигурност ще са ми необходими напред в живота, защото не искам, а и не мога цял живот да се уповавам на родителите си. Не, вина за това нямат родителите ми, те само са се опитвали да помогнат, винавно съм аз самата, че съм предпочела по-лесния вариант.

# 46
  • Мнения: 10 547


Касита, съжителството с родителите ми не беше единствения вариант, кйто съм имала, но навремето съм преценила, че би било най-добре за детето. Честно казано от известно време се съмнявам в този си избор. Със сигурност финансово и морално ми е било по-лесно, отколкото бих се справила сама, но в изграждането на борбеността и самостолятелността ми като личност е навредило силно, а това са качества, които със сигурност ще са ми необходими напред в живота, защото не искам, а и не мога цял живот да се уповавам на родителите си. Не, вина за това нямат родителите ми, те само са се опитвали да помогнат, винавно съм аз самата, че съм предпочела по-лесния вариант.

Именно!  Peace Такъв избор е направила и моята майка, когато се е развела. Такъв избор направихме и ние със съпруга ми- да живеем с възрастен член на семейството. Всяко зло за добро обаче.
Разбирам, че ти е трудно, неспокойно. Пробвай, живейте с СМ сами, но пак пиши как е след време.   bouquet  

# 47
  • Мнения: leet
Андариел, стига натрапва тоя синовен дълг. Дълг, дълг, ама не на цената да се разболееш и да пренебрегнеш собствените си потребности и тези на детето си. Роис няма за какво да се чувства виновна, по постовете й разбирам, че е коректна и възпитана в отношенията с родителите си, сигурна съм, че участва финансово в битовите нужди и сметки, стиска зъби и търпи. А и пак по постовете й има една неизказана линия, че тоя баща явно не е бил най-прекрасният родител в дадени моменти.  Отърсете се от тия патриархални рамки. Да, остаряваме, често ставаме нетърпими за себе си и децата си, но и децата ни не са длъжни да ни търпят на всяка цена, поради криворазбран синовен дълг. Не малко пъти наблюдавам как се злоупотреба с вменяването му и ползването му като оправдание да тровиш живота на детето си.

# 48
  • София
  • Мнения: 62 595
Тоест, Роис, ти си искала да си сформираш група за подкрепа, така ли? Да те погладят по главицата колко ти е трудно, да се излеят една камара изповеди на подобна тема, колко баща ти е лош, и как всичко ще се оправи? Някой трябва да излезе виновен за проблемите между тебе и тебе, и къде по-удобен от баща ти, дето е негативен и си имате някаква история в миналото. Какво има да проблесне, освен да се изправиш пред себе си и да решиш какво искаш и как да го постигнеш? Баща ти, добър-лош, негативен-позитивен, ти е дал подслон и храна. Твоята работа е малко като на пуберите - хем искат свобода, ама хем не искат да изпускат това, което имат. Едно да ти е ясно - всички от тази тема ще си решат техните проблеми по някакъв начин, и който ще каквито съвети да ти дава, не е отговорен какво ще решиш, защото това е твоят баща, а не моят или на другите потребители, и ти да го гледаш в очите занапред, колкото време  ви е отредено заедно. И никак не е често да казваш половината, че и четвъртината от историята, а то да се окажат съвсем други нещата! Напомня ми на онази тема за благотворителността, в която се спестява част от истината, когато се търси помощ.

# 49
  • Мнения: 10 547
О, стига, Анди, знаеш, че точно подкрепа е искала, не укори, дори не съвети, или поне не по-различни от тези, с които ще е на една вълна.
Това е естественият развой на 75% от темите тук. Останалите 25% се обръщат в лаф "за по принцип", т.е. в общи приказки.

# 50
  • Мнения: 2 215
Rois,нервите ще са ти нужни за детето, не ги пилей Wink

# 51
  • Мнения: leet
Няма нищо лошо в отрезвителния шамар, но не мисля, че му е мястото тук.

Една тема се пуска с няколко мотива, по принцип. Да се оплаче човек, да потърси съвет, друга гледна точка, да си свери часовника. Често мнозинството е право и отговорът сам идва при теб след малко дискусия.

# 52
  • София
  • Мнения: 62 595
Тогава специално в заглавието или с някакъв специален знак да става ясно "тук могат да пишат само хора, които са на мнението на автора, мислят с неговите мисли и говорят с неговите думи. Всичко мнения в разрез с очакванията и желанията на автора ще бъдат изтрити". Така инакомислещите няма да развалят духа на темата.

# 53
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 011
Зилозавър, разчела си доста неща.  Peace

Андариел, интерпретираш според собственото си желание. Не съм търсила група, която да оплюе баща ми, а хора, които да споделят подобен опит с близки и недотам близки, но не за да реша проблемите си по техен пример. Да оправдавам себе си и собствените ми личностни проблеми, чрез негативнизма на баща ми - това никъде не присъства в постовете ми. Виждам, че сериозно си наела, но имаш пълната свобода, разбира се, да виждаш това, което искаш и да анализираш и обвиняваш както ти се харесва.  Peace

# 54
  • София
  • Мнения: 62 595
Е, хората споделиха - някои опит, другите съвети! И то какви само - такива, които ще влошат нещата. А може ли да те питам, ако баща ти не беше такъв, какъвто е сега, а беше усмихнат и веселяк, щеше ли да се съмнявваш в решението си? Но честно си отговорИ на този въпрос - доколко твоите колебания са свързани с личността и състоянието на баща ти, и доколко с някакви други причини, които са между теб и теб или някакви трети лица? Има нещо друго тук, не е само негативизмът на баща ти. Не те карам да отговаряш публично, отговори си сама на себе си! Нямам никакво намерение да анализирам, но така, както си представила нещата в първия си пост излиза, че ти си бяла и добра, а живота ти го вгорчава безработният негативен баща, който не ти дава възможност спокойно да се навечеряш от негативни монолози по адрес на целия свят, че и защото работиш вкъщи ти пречи, ама пусто, той си е в дома и не върви да му държиш сметка къде ходи. Ако не стоеше твоето има като автор, какво щеше да си помислиш?

# 55
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 011
Ама наистина четеш каквото искаш! Още в първия пост пише, че не знам как се игнорира човек, който ти е близък и който обичаш, а не ти е просто безразличен познат, никъде не пише, че ми пречи самия човек, тормозя се от отношението му към живота, което не значи, че не се тревожа за него самия, но съм достатъчно наясно до колко аз бих могла да му повлияя. Ако баща ми беше усмихнат веселяк - за съжаление това не мога да си го представя, защото не знам какво е. Но желанието ми да не живея с родителите ми, не е свързано с негативизма на баща ми. Връщането ми в родния дом винаги е било временна мярка, желанието ми да не живея с тях се диктува най-вече от желанието ми да съм самостоятелна, да завися сама от себе си и не напоследно място да не тежа на никого. Заради тези причини съм се изнесла и на времето от вкъщи, а не защото някой вкъщи ми е пречел. Така че дори баща ми да баше най-усмихнатия човек на света, пак бих се стремяла да живея отделно.

# 56
  • София
  • Мнения: 62 595
Отново прочетох първия ти пост с надеждата някъде да съм пропуснала важна точка. Ти самата пишеш, че не издържаш, че навремето ти е било по-лесно, защото той е работел и това го е държало извън къщи. После пак известно време си се опитала да го игнорираш, но не ти се получава. Сега вече не издържаш, защото той е безработен и е по цял ден вкъщи, а ти също си вкъщи. Колкото и да сменям гледната точка, пак ми се набива в очите това, че всъщтост теб те интересува единствено как да направиш така, че да не му обръщаш внимание. Ако трябва, ще преброя колко пъти си написала "игнорирам", но са поне три-четири, също колко пъти "не понасям", "не издържам". Ти сама си подела тона на темата, затова и хората ти отговориха със съвети как да игнорираш - слушалки, затваряне в стаята, излизане навън с детето". Колко пъти в поста си си написала нещо хубаво за него? Май веднъж, колкото да споменеш, че си са ти помогнали материално и морално, и един път, че е роднина и близък човек, когото обичаш. И задаваш въпрос на хората как те се абстрахират и дали могат да променят човека. Чета това, което си саписала! Духът на целия ти пост е как да се абстрахираш и  игнорираш, а не как да подобриш отношенията, защото "той си е такъв" и каквото и да му кажеш гго приема като атака. Излиза, че цялата вина е в него, а ти си малкото сладко зайче, което едва търпи, ама засега няма друг избор.

# 57
  • Мнения: leet
Роис, няма смисъл, остави.

Дърт турчин ходжа не става.

# 58
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво, "остави"! Абстрахирай се, че познаваш Роис, и просто прочети първия пост, все едно ти е даден като литературен текст и задача от типа "четене с разбиране"! Какво впечатление ще остане у теб от текста?

# 59
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 011
Зилозавър, съгласна съм, отказвам се да обяснявам.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт