Когато съжителстваме с негативни хора...

Анди - будната съвест на БГ Мама.
 

Защото такава е приказката, макар че и буквално може да излезе така. Ако направи една сметка колко би й излязъл един наем и колко пари дава за общото домакинство, нищо чудно да яде и хляба. В цялата история трябва да има и един "добър" от двамата, щото някак кофти излиза и майката да е негативна. Вероятно майка й много й помага и за детето.
 
Честно, за толкова години съм стигнала до извода, че когато човек не се чувства добре с решенията и живота си, обаче не знае или се страхува да предприеме някаакви конкретни действия, винаги търси и намира виновен. Обикновено се люшка между това да обвинява себе си и поне един друг човек. Най-често го отнася много близък човек, с когото по някакви причини има някакво напрежение или този близък се е оказал прав за нещо, което е било много важно за недоволния, и му е в полезрението. Всеки обикновен, нормален човек гледа да се самооправдае, защото иначе не може да живее със себе си. Но трябва да има виновен, иначе сметката не излиза.

Еее, ти пък, чак будна съвест! Просто обръщам внимание на нещата под повърхността. Струва си човек да се замисли какво има и как биха изглеждали нещата, ако това, което има в момента, вземе че изчезне по някакъв магичен начин.

Е гати и сектата сте тука. Направо няма начин някой да каже нещо различно.
Не ги слушай другите, само нас.
Ние се познаваме, знаем си родата едни други, никой друг не може да припари до нашето затворено общество.
В това ли са се превърнали Семейни отношения? Пуска един тема, не за съвет, не дори и за да се изпусне парата, а за да събере овчиците да поблеят заедно, да се наслади на погалването по главичката, да прочете как и другите плюят роднините си, или приятели, или колеги.
Не съм съвсем съгласна с мнението на Андариел, но съм съгласна с нея за темата.

Rois, а не се ли замисляш, че баща ти и майка ти  имат повече нужда от помощ, отколкото ти?
Разбирам, че баща ти е песимист по природа, но годините няма да го направят по-позитивен, даже напротив. Един мъж на възраст може да удари в земята по мрънкане и най-досадните жени. Освен това човекът е и безработен. Предполагам, майка ти го издържа. Като капак на всичко, дъщеря му има провален (предполагам, не съм чела постовете ти назад) брак... На какво отгоре да е позитивно и оптимистично настроен? Няма начин да не е изпаднал в някакъв вид дупка, от която едва ли ще излезе без чужда помощ. Ти утре ще си хванеш детенцето под мишница и ще се спасиш поединично, но майка ти ще остане с него и ще трае тирадите и мрънканиците му до безкрай...
Моят съвет е първо да поговориш с майка ти. Сигурно и на нея не ѝ е лесно, ако издържа всички ви в момента, отделно тревогите покрай теб и баща ти. Сподели чувствата си с нея, не с нас. Опитайте се да помогнете на баща ти да излезе от депресията. Опитайте се да му намерите работа чрез ваши познати, поговорете с приятелите му, с ваши роднини... Времето не е много подходящо за разходки навън, риболов и други "мъжки" занимания, но все ще измислите кой, как и по какъв повод да го измъква от къщи. Даже и да е за по едно кафе или една бира някъде.
Казваш, че по време на вечеря е във вихъра си. Опитайте се с майка си да разчупите шаблона. Ако вечеряте пред телевизора и бълващите апокалиптични вести новинарски емисии, опитайте да спирате телевизора или да смените канала. Нека майка ти го насвие, че с тирадите си стресира детето. Давайте му възможност да прекарва повече време с него - да се разхождат, да играят заедно, да гледат детски филмчета... Ако баща ти обича музика, намери му в нета любимата и му подари няколко диска. В нета напоследък има и страхотни комедиии - и едновремешни, и нови. Абе, ако искате, все ще измислите как да го обградите с неща, които да не го потискат допълнително. Ако мислиш, че не преживява безработицата си и причината за твоето присъствие там, много се лъжеш. Може да не го показва, но няма начин да не се измъчва вътрешно и да не се чувства неудачник - и като мъж, и като баща. И да не вини себе си затова, че на теб също не ти е потръгнало в живота. Родителите са така - като порасне детето ти, ще го разбереш.
Не си малка вече, майка си. Излез от клишето "дъщеричката на мама и тати", проумей, че в един момент ролите се разменят - родителите се превръщат в децата, които имат нужда от помощ. А вчерашното дете трябва да проявява повече разум и да помага, с каквото и когато може.
Порасни.

Свободни съчинения правиш , Анди !

Виж какво пише :

Анди, под повърхността ти само предполагаш какво е.
Не можеш да си толкова сигурна точно как стоят нещата.

Не я защитавам, всъшност аз никога не съм се сблъсквала с подобно нещо.
Разбирам само желанието й да напише за  проблема си - дори просто, за да го препрочете на глас.

Не мога точно, защото няма как да го разбера от два поста, но се промъкват достатъчно намеци и думи. Ако се оплакваше от свекъра, защото мъжът й не  дава дума да се издума да се ознасят, пО щях да разбера - живее при чужди хора, с които е напълно възможно да не се разбира, заложник е в ситуацията да се развали семейството или тя да търпи и пр. подобни неща. Но ситуацията тук е друга и доста благоприятна за авторката. Баща и няма да става по-добре с възрастта, дори нещата още се се изострят, та просто трябва да го приеме. С възрастните е така - остаряват и толкова са им възможностите. Той е направил каквото му е било по силите.

Слава Богу , че моите родители не са като някои тука !
Провален брак имала !
Още малко и нея ще я изкарате провалена !
Дъщеричката на мама и тати ...
Как само си слагате етикети на хората ???

Само за инфо - не само моите родители , а и свекърите ми бяха твърдо на моя страна за развода .

Четете - човекът си е бил винаги такъв , не е от годините .
И майката е поела всичко през годините , а той винаги е недоволствал .

Казах, не съм чела постовете ѝ, предполагам, че щом живее при мама и тати, вместо с мъжа си, сигурно се е разделила с него. Хайде, от мен да мине, с бащата на детето си, ако думата брак вече е станала мръсна.
Опитвам се да обърна внимание на проблема от друга гледна точка, от тази на родителите, ама вие като сте решили да циклите във вашата и отказвате да вдигнете поглед от пъповете си, ОК.
Другия път си пускайте темите с пропуск "Само за тийнове".  

Андариел-

ти си мазохист.

Не всички са като теб,но това не означава,че са лоши хора.

Браво, великолепни съвети и гледна точка  Дано авторката да вникне в тези думи 

Егоизмът е на почит в тези времена и никой не се опитва да разбере другият, още повече че има вече проблемни взаимоотношения. Малко повече любов и топлина, размръзват и най-големият песимист. Трябва просто авторката да го поиска и за баща си, а не само себе си да гледа. И не мисля, че въпроса е толкова на материална база и къде живее, а просто човешко отношение и разбиране.

Точно обратното трябва да направиш на съветите, че трябва да си запушиш ушите със слушалки или да игнорираш думите му. И това трябва да ти идва отвътре, без насилие и с много обич. Иначе - би трябвало да си събереш багажа и да си ходиш.

Дрън-дрън! Характеропатията на един възрастен човек не се променя ако ще на главата си да застанеш.
Начинът да са си мили е да бъдат възможно по-далеч един от друг и да сведат контактите до нужния минимум.

Дадох на майка ми да прочете темата. Тя знае никът ми тук, съответно видя и какво съм писала за нея. Тя и така и така си знае, де. Наскоро имахме пространен разговор по въпроса за нейното, моето поведение и цялостния ни живот заедно.
Посъветва те, Роис, да поговориш с баща си, да му кажеш всичко, което ти тежи и те дразни у него, но не с критикарски тон и уклон на разговора от типа "съветвам те, ако ли не...". И да го попиташ какво пък него дразни в теб, какво на него му тежи. То последното мисля е ясно- цялата картина около него е кофти, не че е нормално, но болшинството си го изкарват на близките си. Той поне не го прави агресивно. Това което съм виждала е, невероятната любов към СМ.

Много сте млади и зелени още затова си въобразявате че с разговори може нещо да промените.
Аз съм си изтъркала езика от разговори цял живот, но децата не са в състояние да направят личното щастие на родителя, което му липсва. Цялата им неудовлетвореност е от там- от липса на любов и щастие във взаимоотношенията със съпругите. Колкото и да не си дават те самите сметка - там е коренът на всичко.

Тази негативност е от край време, дълго от преди не само провалената ми връзка с бащата на сина ми, дълго от преди въобще да съм имала някаква връзка, дълго преди да е останал безработен, от времето, когато съм била дете. Почти сигурна съм на какво се дължи и става дума за недоволство от крайния резултат от собствените му решения. На издръжката на баща ми не само не съм сега, а и почти никога не съм била. Миналите ми отношения с него, които ме притесняват, са почти напълно забравени от моя страна в последните 6-7 години, ако това не беше така, щях да го игнорирам без никакаъв проблем и въобще нямаше да се вълнувам какво и къде говори, но именно защото не ми е някой безразличен човек, ме притеснява отношението му към живота, което пречи и на него и дотяга и на  нас. Вероятно не съм направила достатъчно да се опитам да го променя, някои от съветите на Как'Сийка може и да пробвам. Касита, отсега ти казвам, че подобен откровен разговор, с какъвто и да било тон, ще доведе до война. 

Може би ще дам темата за заключване, не беше това насоката на разговора, който търсех, но долколкото разбирам е твърде егоистично да искаш да прочетеш как някой друг се справя в подобна на твоята ситуация, благодаря все пак на всички, които се включиха, беше ми полезно, да прочета какво мислят различни хора по темата.