Ужасно чувствителна съм. Това много ми пречи! Пречи ми в ежедневието, пречи ми нощем да заспивам, думи или действия, не толкова значителни за околните, за мен са причина да не мога да заспивам нощем. Приятеля ми се старае да бъде мил и го прави, но по природа той е малко по-груб в изказванията си, по-директен и след тях аз съм тъжна. Но това е едно от малкото неща, които ме притесняват. Това не е причина да се чувствам така, просто .... се чувствам така.
Особено тежко е положението нощем ... Когато легна да спя, явно не съм толкова уморена и не мога да заспя веднага. Направо се побърквам. От нищото се сещам за стари наши кавги, за неща, които са ме наранявали и това нещо не спира. Постоянно съм под стрес, сигурно ви звучи лигавщина, защото по принцип хората на моето място не биха казали, че имат кой знае какви проблеми ... Но съм такава ... Боли ме, защото не мога да се променя, не мога да стана по-твърда, явно животът ще не научи, но докато това се случи ще изстрадам още много нощи ми се струва .... Предполагам хората на моята възраст (20 години) вечер заспиват с усмивка, мислят си за хубави неща. Аз обаче не съм така ... Започвам да си мисля за хубави неща и в същото време се спирам с въпроса "ами ако нещо се обърка? ако еди какво си се случи? ако нямам този късмет да преживея нещата така както аз искам?" и се лутам в мисли и не мога да заспя .... А водя хубав живот, приятеля ми живее при мен, с родителите ми се разбирам добре, той също, няма напрежение в къщи, уютно ми е, имаме приятели, излизаме си почти всяка вечер за 1-2 часа, радваме се един на друг, но мен все нещо ме тревожи! И то все неща, от които понякога осъзнавам, че няма защо да м е тревожат ... Но само понякога.
Уча задочно. Приятеля ми си намери работа, работи и доста се измаря, не искам да го товаря, но прекалената ми нежност и чувствителност го правят. И той въпреки всичко ме разбира наистина и постоянно ми показва, че това е само един лош период, през който преминавам и че няма страшно. Аз си търся работа. По цял ден се чудя какво да правя, чувствам се непотребна, искам и аз да допринасям с нещо в къщи и може би това са причините да се чувствам така. Искам да започна работа и да ме поеме ежедневието, да си лягам вечер и да искам да се наспя , а не да се тормозя с глупости .. Искам да не мисля толкова за лоши неща, предпочитам да се измарям физически, да ставам рано сутрин и да правя нещо полезно! Но живея в малък град, където има работа - да, градът ни е доооста промишлен, но няма работа за млади момичета, освен като сервитьорки. А тази работа не е за мен, пробвала съм, просто не мога ... Измъчвам се и не знам какво да правя ... Ако някой е изпадам в моето състояние, моля да сподели и как се е оправил? Как успявате да бъдете позитивни? По принцип в ежедневието съм доста позитивен човек, но стане ли вечер, легна ли да спя и започват едни мисли ... Сякаш без да искам сами идват ... Помогнете ми!!!