За частното образование, за частните училища (2)

Здравейте момичета, нахлувам в темата само да внеса едно уточнение по повод цитираните по-назад линкове:


Искам да кажа, че статистиката на кодбг по отношение на училища е изкривена.
Какво имам предвид ? - Когато един участник пропусне някое състезание, то той пада надолу в класирането, защото му се смъква процента..., а недай боже да пропусне две...- направо е свършено с него )
Аз писах лично съобщение на господина да си я коригира, но той изложи някакви негови си аргументи, че той правил по-скоро индивидуална статистика за всеки състезател и участващите във всички състезания трябвало да изплуват напред.
Това е така, обаче после този състезател участва с класирането си и формира % на училището.
Каква е връзката с вашата тема - цъкнах рейтинга на ПЧМГ и Св. София 31 срещу 33 и няма гаранция , че това е действителния.
Авторът на рейтинга ме апострофира, че задача на училищата била да мотивира повече състезатели да се явяват на всички състезания и затова училищата, които не мотивирали достатъчно редно било да бъдат губещи; само че то не е само до мотивация - може да си бил болен, да си имал друго състезание в тоя ден, или просто да си се отказал вече да ходиш по състезания...и ако погледнете последните редове на състезателите с едно състезание , ще видите колко по-нисък им е % от реалния.
За пример ще дам едно девойче от ПЧМГ, което пропускайки 2 състезания се смъкна на 50и няколко си %, смъквайки по този начин и рейтинга на учлището, пък тя не е станала по-глупава по математика. Ще кажете, да ама то и в Св.София има аналогични случаи / даже случайно знам за един предстоящ - в смисъл детето трябва да избира между две състезания и като пропусне математическото ще се срине в рейтинга на кодбг /. Обаче не е ясно колко са едните, колко са другите ...и затова , ако ще броим правилно % и рейтинги нека те да мерят резултати, а не неявявания!
В самите таблици при индивидуалното класиране се появи един рейтинг* с реалния коефицент, взет само от точките на посетените състезания, но класирането не е направено по него.
Пиша този дълъг пост, за да обясня естеството на рейтинга на кодбг - по него не могат да се правят правилни изводи за нивото по математика на дадено училище.
По-скоро би могло да се използва рейтинга на Академия 21, но там има забележката, че се взема 2та по-високи резултата от 3те възможни...т.е. все пак човек трябва да е информиран как се образуват дадените рейтинги.

И накрая абсолютно съм на мнение,че всички родители и деца са различни и че човек избира за себе си, за своето дете според собствените си разбирания, затова едно училище е много подходящо за дадено дете, пък за друго - не е. Дано всеки да е доволен от избора си!

mimi_block, няма какво да си кривя душата. Определено в комуникацията с външната аудитория има много какво да се направи. Говоря като човек в тази сфера. Но това са си техни решения. Вероятно, само предполагам, че това е остатък от модата едно време, когато всички ЧУ и ЧДГ си криеха информацията за таксите. Св. Сф. е едно от първите ЧУ и определено си има какво да се желае в комуникационно отношение. Говоря за външната аудитория. Те разчитат основно и май само на информация "от уста на уста" и за мен, като човек, който се занимава с комуникации, е удивително как събират толкова много кандидати от години. Замисляла съм се, че това е и много добра стратегия - един доволен родител казва на друг доволен родител и т.н. Вторият случай е - всички си пращат и малките децата в това у-ще - ами ако си недоволен, едва ли ще го направиш.
Така че си мисля, макар и да нямат добра комуникационна стратегия (всъщност ако говорим профи - нямам май никаква), нещата им се получават в голяма степен - и с наплива, и с подбора, и със създаването на общност от родители, деца...

Добри практики в комуникационно отношения са Американския колеж и Увекинд, според мен.
АК си имат сдържано, но много полезна и информативна комуникационна политика.
Увекинд пък страшно отворени, енергични. По-скоро при тях май естествено им идва всичко, а не точно да е целенасочено граден такъв имидж.
При другите нещата тепърва ще навлизат. Има и други добри примери, но при повечето тепърва ще навлизат. Например, при ЧДГ е доста различно - голямата конкуренция на нови ЧДГ, накара и по-старите да търсят по-модерни начини за общуване с външната си аудитория.
Как да ви кажа имам доверие в "марката" и това е.

Ще ви кажа само един пример. Харесах си една ЧДГ. Направо се влюбих в нея. Почнах да събирам мнения за нея, да се ровя. Учителите, директорът - невероятни. Всичко точно. Почнахме. Изведнъж разбирам, че собствениците на градината са всъщност родители от Св. Сф. и дори големите ни деца се познават. Тогава се смяхме с мъжа ми, защото казах: "Пфу, защо ми беше цялото ровене и събиране на информация. За мен този факт е достатъчен".

Дотук с профи вметките.

За мен тази общност около Св. Сф. си е много-много ценна. И тя не е формална и институционализирана от у-щето, а се изгражда именно от духа на у-щето и всички сами се намираме и подкрепяме. Дано и при малкия ми син да продължават така нещата.

В този форум се изказвам като родител на две момчета - в 6 и в бъдещ ПУК. За мен е по-важно как текат вътре процесите и че комуникацията учители-родители е супер, а така също родители-родители и деца-деца.

...

Иначе - да, едно момче, което ни развежда в ААУ беше от ПЧМГ, а другото от СМГ.

ААУ много се различава от Св. Сф. и личното ми мнение е, че АК повече приляга на ученици от Св. Сф. Пак подчертавам - лично мнение.

...

Shumi, мерси за изчерпателния коментар. Тепърва ще се замислям в тези детайли.
Да, точно моят син трябва другата седмица да жертва състезанието в Шумен заради национален кръг на олимпиадата по информатика. Това ще му коства 4-тото място в рейтинга, но какво да се прави. Не всеки стига до такова високо ниво на национална олимпиада.
Така че и във всеки рейтинг си има и такива фактори, които няма как да знае страничен човек.
Но аз пак искам да благодаря на код, че този рейтинг съществува и че хвърля огромен труд. Хубаво е, че се почна отнякъде. Постоянно го подобрява и ще става все по-точен.
А пък сега като имаме и 2 рейтинга - на код и на Академия 21, още по-добре и по-точно ще се ориентираме.

shumi благодаря!

в статистиката много хора ще видят това, което искат да видят.
аз мисля, че 31/33 ПЧМГ/ Св. София е страхотно при 9/19г съществуване на училищата.
споделям мнението, че математичските състезания не са абсолютния критерий за доброто образование.

според мене най-хубавото училище в София не е българско; най-хубавото училище в София е ААУ. Годишната такса е 19,000Евро.  ако имате 3 деца с транспорта и ски училището имате годишен разход от 60,000Евро.

Училището има страхотна база.  Децата учат заобиколени от деца от други националности.
Има невероятен избор от спорт и музикални часове.  Като акцента в това образование, интересен беше коментара на danybon в блог статията за посещението там, в много случаи е към комплексни и екипни постижения и участие.

Друг е въпроса дали едно българско дете, от българско семейство трябва да учи от малко (начално образование) в чуждо езикова среда без да учи достатъчно за своята страна и корени. 

Моето желание за моите деца е да получат солидно образование в естествените науки и математика, които ги влекат, особено в класове 5 до 7ми и се надявам избора ми да се окаже правилен.

Успех на всички.

АК определено имат по-добра успеваемост в университети от ААУ.
Мисля, че Златарски дори имат по-добър резултат в IB.

ААУ е по-скоро пожелание заради хубавата база и международна атмосфера.
ААУ имат нужда от повече умни български деца, на които да дадат възможност въпреки високите такси да им качат рейтинга, хм.. и сигурно в крайна сметка и таксите.

danybon отчитам тук и в предишни постове информацията за общността в Св София и съм съгласна, че е много важна; това ме накара да се замисля за тях преди време;

решението да не ги търся е лично.  просто не е моето училище.

mimi_block, благодаря за доверието!

Разбира се, че човек си избира това, което е най-добре за него. Хубаво е да има информация от доволни и недоволни, а после всеки сам си прави изводите, търсенията, дори сметките. Най-лошото е да няма нищо за него в Гугъл. Направо вече си е съмнително. Оня ден се засилих да ползвам някаква нова услуга, че беше и на супер промоция. Пуснах в Гугъл - нищо. Пуснах по друг начин - пак нищо. Ами отказах се. Чак пък никой да не е драснал нищичко - направо си е подозрително. Иначе при положителни и отрицателни коментари - всеки си преценява на какво да се довери и как да ползва подадената информация. Те не са, за да навиват някого за нещо, а просто едно модерно общуване - ползваш нещо и оставаш коментар, за да си полезен на другите и да пестиш времето им.

В "Св. Климент Охридски" религията е избираем предмет - един учебен час седмично.
В първи и втори клас синът ми не посещаваше този предмет (тъй като и аз съм против изучаването на религия в училище), както и други негови съученици.
В началото на тази учебна година прояви желание и макар вътрешно да се съпротивлявах, все пак се съгласих. Не виждам негативни последици от тези часове при него.
Много е важно кой, под каква форма и каква информация ще поднесе.  

По въпроса за възпитателната роля на училището може доста да се говори.
При нас имаше момче, което така и не се вписа в класа - нападателен, незаинтересован, циничен. След много разговори и с него, и със семейството му, се наложи да напусне.
В този смисъл съм съгласна, че възпитанието трябва да се случва вкъщи. Това не изключва връзката между образование и възпитание. Напротив, те върват ръка за ръка - както в училище, така и у дома.  
  

Получи се много хубава дискусия! Поздравления!

Смятам, че на въпросите за избора няма само един верен отговор. И в това няма нищо страшно. Животът си е низ от избори и важното е човек да гледа напред към следващия избор, като осмисля резултатите от предишните такива.

В България има много умни деца и много добри училища. Има и страхотни обществени училища, но за съжаление нито едно което да ме устройва напълно на този етап /било като логистика, било като образователен и възпитателен подход/.

Вярно е че ААУ е страхотно училище, но .................... Със сигурност не е решението за толкова малки деца. Все пак те трябва първо да научат родния си език, писменост и граматика. Аз самият професионално страдам от липсата на лъскав професиоинален жаргон на български, защото съм учил висшето си образование на английски в чужбина. Светът е все по-достъпен и децата ни ще имат възможност за голям избор, когато укрепнат крилете им. Засега обаче живеят в България и трябва да се научат да живеят в България. А това включва и език, култура, история и т.н. Освен това, честно казано 20 000 евро на година от първи клас ми се струва направо прекалено. В крайна сметка това до 12 клас са си по 250 000 евро на дете, което е цената на цялостното обучение в университет от бръшлянената лига.

Що се отнася до дилемата Св. София или Питагор, не мисля че двете училища трябва да се противопоставят. По скоро трябва да се радваме, че сред частните училища има такъв добър избор. Тук разбира се не изключвам и някои други частни училища /визирам някои с немски език/, но те просто не са нашия таргет.

Нашият избор днес приключи. Заведохме бъдещата първокласничка на нов обход в Св. София. Хората бяха много мили и направиха всичко възможно детето да хареса училището. Дъщеря ни определено се впечатли, но....... Иска си Питагор. Дори се разплака в колата и помоли да не я насилваме да избира училище, което не иска. Естествено, че колкото и да харесваме Св. София, при това положение, решението е ясно. Детето трябва да тръгне с ентусиазъм в 1-ви клас, а не под родителски натиск. Така, че ето какво се случи в крайна сметка:

1. Голямата - 1 клас в Питагор;
2. Малката - предучилищна в детската градина /мина си тестовете и ще прескочи една група. Догодина вероятно и тя ще поеме към Питагор, освен ако не сме се разочаровали от него покрай каката/;
3. Малкият - то е ясно - детската градина и после по пътя на каките;

Вероятно ще сме едни от малкото родители с 2 деца приети в Св. София и отказали се да ги запишат. Въпреки това, мисля че направихме верен избор. Децата са щастливи, а и ние сме спокойни, че училището е добро. Ще има време и за равносметка. Моят принцип е, че човек не бива да съжалява за нещата, които не може да промени и последователно го прилагам в живота и семейството. Гледаме в бъдещето с надежди и радост.

При всички случаи, ако трябваше сега да започнем планирането на образованието и ако сега трябваше да избираме ПУК за голямата, щяхме да гледаме само към Св. София. И сега детето щеше да е щастливо и доволно да учи там. Не сме го направили и сега няма смисъл да съжаляваме, че тя сега иска друго. Животът си върви и всички сме спокойни и в хармония с решенията си /и родители и деца/.

Искам да благодаря на всички във форума за съветите, мненията и препоръките. Без дискусиите в този форум, възможностите ни за избор щяха да бъдат доста по-малки.

Желая на всички ви здраве, любов и хармония!!!

П.С.: Не се оттеглям и ще продължа да споделям впечатленията си с надеждата и те да бъдат полезни на други родители.

atsekov, мисля, че ние трябва да ви благодарим! Покрай вашата дилема наистина се зароди прекрасна и полезна за всички ни дискусия!
Бяха споделени много мнения и впечатления и няма как всичко това да не е от полза на родителите.

Успех на малката първокласничка! Сигурно е, че ще тръгне с усмивка на 15.09, зашото отива там където е пожелала.
Със сигурност изборът ви е чудесен и правилен и място за съжаление няма!
Ще бъде наистина полезно да споделяте и последващите си впечатления от училището.

Аз лично приветствам изучаването на християнските ценности и основни познания по религия.
Както казва Prizma, много е важно кой и как ги поднася, обаче. Не бих имала против такъв час.
И да, хубаво е при пропуски в семейното възпитание да има кой да обърне внимание, да реагира и да коригира своевременно.
За съжаление много често обичайният метод е детето просто да бъде преместено.
В "Ново поколение" също има застъпено християнско обучение, с което ме впечатлиха. Съвсем достъпно за децата се обяснява какво е добро, какво е зло, как да се отнасят хората помежду си, да се почитат родителите. Децата изнасят програми в домове за сираци и стари хора И някакси се учат, че животът е многолик. Работят само с одобрени от МОН книжки.
Точно за там търся повече информация от първа ръка.
atsekov, вярвам, че няма да се разочаровате Много успехи на децата пожелавам.

atsekov, успех на малката, на още по-малката и на най-малкия! Сега ви чакат само още по-хубави вълнения около първия учебен ден.

atsekov, с удоволствие четох постовете ви, тъй като до някаква степен изживяхме на два пъти подобна дилема. Миналата година приеха сина ми в СМГ и ПЧМГ - ние избрахме ПЧМГ и за секунда после не съм съжалявала. Тази пролет дъщеря ми кандидатства в Св. София и Увекинд - приеха я и на двете места. След много мислене и четене на мнения избрахме Увекинд. Едно изказване на детето реши дилемата - "Мамо и да двете места ми харесва, но в Увекинд всички са много усмихнати, а в Св. София госпожата не се усмихваше."
Децата са различни и слава богу, че имаме избор.

Защото в повечето случаи не става въпрос за пропуски във възпитанието, а за мислене и поведение директно наложени от семейната среда.  Такива случаи не подлежат на корекция. Няма как да се въздейства на родители, които насърчават децата си да мислят и действат в духа "тъпчи другите, за да не те тъпчат теб". 

Благодаря на всички за хубавите пожелания!

Ще споделям впечатления от училището, но дотогава ще мине доста време.

Между другото следя с интерес дискусията за религията и ми се ще да споделя няколко мисли:

1. Нито религията, нито училищното възпитание могат да бъдат адекватен заместител на семейното възпитание. Все пак децата се моделират основно чрез личен пример. В този смисъл никоя институция не може да замени влиянието на родителя. Основите на ценностната система се изграждат вкущи, а училището само надгражда.

2. Религията безспорно е система от ценности, но по съществото си е платформа за обществен контрол и моделиране. Особено в христянството мен лично ме влудява примиренческата философия. Не отхвърлям традиционните християнски ценности /те всъщност са си класически общочовешки ценности/, но смятам че доброто семейно възпитание е по-ефективно за формирането им. Горното, разбира се си е мое убеждение, с което не бих искал да обидя хората с различни възгледи.

Аз лично смятам, че в ранна детска възраст е по-важно възпитаването на упорство, амбиция, хъс и конкурентност. Затова е много важно детето да се поставя често в конкурентни ситуации. Точно това търся в едно училище. Спортът и другите състезателни дейности също са изключително важни за възпитанието на тези качества. Децата ни трябва да се научат не "да мачкат" другите, а да се стремят да бъдат "по-добри от другите". В този смисъл имам 3 любими цитата на Винс Ломбарди:

"Да побеждаваш е навик. За съжаление, и да губиш е навик."

"Ако приемеш, че загубата е възможна, никога няма да победиш."

"Най-голямото постижение не е никога да не губиш, а да се изправяш след като си паднал".

Общо взето на това искам да се научат децата ми, защото животът е конкуренция, а примирението не може да бъде конкурентна стратегия.

Доколкото часовете по религия обогатяват общата култура с някои библейски личности и притчи, аз съм ОК.
От притчата за Ноевия ковчег напр. синът ми е запомнил, че станал потоп, че животните трябвало да бъдат спасени по двойки от вид и че ковчегът се "приземил" в планината Арарат, която се намира в днешна Турция.
За влъхвите запомнил, че били източни мъдреци. А съм срещала уж образован човек да мисли, че те са .... жени. За милосърдието каза, че това е умението да направиш нещо добро за човек, който е в беда и да не очакваш похвала за това. Примерът, който ми даде е с това, че когато някъде има наводнение или земетресение, има хора, които се отзовават и изпращат храна, лекарства и дрехи на други хора, които никога не са виждали и няма да видят, но искат да им помогнат.
Той казва, че госпожата им е много добра и разказва много интересно.
В този вид не съм против един час седмично религия.
Всичко останало не бих възприела.

Prizma, напълно съм съгласен с подобен подход. Но аз лично бих се чувствал по-комфортно, ако тези притчи и ценности се изучават в часове по култура и етика, отколкото да се обличат в религиозна форма. Може и да съм краен, но религията много ми прилича на тоталитарните доктрини - насажда аксиоми без доказателства. Против съм всяка философска платформа, която налага догми.

А, иначе и ние вкъщи четем притчи и сказания. Дори в момента четем едни шумерски легенди, в които също се разказва за потопа. То всъщност културата на т.нар. западна цивилизация /т.е. всичко от Кавказ на запад/ се опира на 20-30 основни притчи и сказания, които се повтарят от различните религии и митологии във времето.

Стана интересен разговор. Още повече, че живеем във времена, в които ценностният модел в България е в пълен разпад. В последните 24 г. тоално се лутаме между крайностите - от социалистическа солидарнот до войнствен капитализъм, от атеизъм до сектанство, от Златния орфей до Чалга манията. Тежко е да възпитаваш деца в тази среда. И се изисква много, много, много работа и общуване с децата.