"Каним ви на гости, но не у дома!"

Никаква добра домакиня не си. И на мен ми беше интересно, какво правят гостите в този час-два. Как Сийка го обясни.

Абе тя май имаше предвид, че като се обадят непредвидено и кажат, че ще дойдат след 2 часа, човек има време да се подготви. С което съм съгласна, но с другото - тц 


 

Преди, като нямаше интернет и сто програми по тв-то, всичко се съчетаваше чудесно-и навици, и свободно време, и желание, и вкусове....   

И на мен понякога ми липсва онова непринудено и спонтанно събиране....
И никой не държеше на пет-степенно меню.Ако е лято, мама ще нареже салатка, ако е зима, ще извади туршия....докато си пият питието, ще метне едни картофки на фурната, + някакви мезета (винаги имаше в хладилника сирене, кашкавали, луканка....) или домашни луканки, и ето ти и гостито, и вечерята, и приятното изкарване.
Сега сме "Европейци"-ходим на гости с покана, очакваме специални менюта и ястия и да ни посрещат поне като принцове.....

     Не, Краси. Сега масово хората са много по-натоварени в ежедневието, работата от 8 до 5 е мираж, често след работа имат сили само да си измият зъбите и да вземат душ. Образно.
     За много от нас общуването с хора е начин да избягаме от разянето на салати и мезета. Точно защото се прави ежедневно. А онези час и половина -два се посвещават на външния вид и създаването на подходящо настроение за срещата. Може би в повечето случаи липсва спонтанност в такива срещи, но като се замислиш - точно толкова липсва спонтанност и в задължителните ежеседмичен гостувания на разменен принцип. И те се превръщат в навик.
      ПП Не е въпрос дали сме принцеси, а как си почиваме и се разтоварваме. Всеки си е намерил своя начин.

Ами...."привилегиите " на демокрацията.И свободата.....превърнахме се в роби на работа, пари и кариери.
Вероятно си права....
Но дали ще нарежеш и днешната поредна салата за трима, или за 5-ма, за мен няма кой знае каква разлика.Дали ще обеля 6 картофа за вечерята, или още 3 -за двамата гости, пак няма кой знае каква разлика....
За мен проблема не е в желанието и умората, а в отчуждението, студенината, завистта, инерцията ако щеш, които са завладяли хората.

Гости навън не каня. Щом са гости, значи ги каня в дома си.
Мога да поканя приятели да ги почерпя навън, това е различно.
Но, като цяло каним гости вкъщи По-удобно ми е

Ох, голям кеф беше през комунизма, да нямаш нищо и да се чудиш дали утре на опашката за банани няма да ти стъпчат палците.

Спонтанността е заложена. Имам близки, които са с много натоварени и отговорни професии, но веднага след работа могат да откликнат на покана. Както и други, които имат много свободно време, но предпочитат всичко да е планирано. Това си е до характер, и при едните, и при другите, ако им нарушиш ритъма (ако караш спонтанните да планират, и планиращите да скачат веднага), ще направиш живота им некомфортен.

Аз съм подреден човек и ми е изключително неприятно да ида някъде спонтанно. Даже да нямам никаква друга работа, просто мозъкът ми не го приема.


Именно 
Някои хора намират за приятно да подготвят сами нещата за гостите и това ги разтоварва, за други и една салата е равна на тежък физически труд. Различни хора, различни усещания.

И аз това си помислих.
Обичам да имам гости и да ходя на гости.
Не го приемам ангажиращо, напротив - не ми пука дали е изчистено и сготвено, ако няма нещо се слиза до магазинчето. Хората, които идват вкъщи и при които аз ходя са ми достатъчно близки. Никой не идва у нас, за да види дали съм си избърсала прахта и измила чиниите   .   Особено сега през зимата, предпочитам дъщеря ми да си играе с приятелчета, отколкото да зяпа тв /и сега не скачайте колко лоша майка съм.... дори и да съм супер майка няма как постоянно да чета приказки, апликирам, играя с куклите... и т.н./.

Това няма нищо общо с ходенето или посрещането на гости.
Ние се събираме с приятели почти всеки ден, но не си ходим по гостита. Домът ми е неприкосновен - трудно допускам някой, ако не ми е достатъчно близък - родителите ни, кумовете ни, кумците, няколко от най-близките приятели и роднини и то при извънредни случаи /събират се общо 4-5 пъти в годината някой да дойде на "класическо гостуване" и още 4-5 пъти някой да мине набързо за кафе или бира/. Хубавото е, че прителите ни са на "нашата вълна" - купонджии сме, но гледаме на дома си като на място, където можем да си намъкнем пижамите и да се излегнем с чаша бира пред телевизора или просто да си седим само семейството и да релаксираме.
Но почти няма ден, в който не сме излезли сами или с приятели - всеки има избор какво да си поръча /това по къщите няма как да стане, нито домакинята може да знае кой какво яде или не/, всеки може да дойде и да си тръгне в удобно време, никой не е ангажиран с домакинстване и можем спокойно да общуваме и т.н. И не е задължително да сме на заведение - ходим и в парка, и някъде на разходка, и на пикник, и по вили /там се купуват пластмасови прибори и готова храна и всеки носи по нещо, а после заедно почистваме/, по рибарници, на палатки и подобни.
А неканени гости вкъщи не посрещам - идвали са 2 пъти. Първият път бях още студентка и живеех сама, а мой братовчед и гаджето му ми се натресоха за цели няколко дни, без предупреждение. Първия ден се притеснявах, но на втория им показах, че не става така и те си тръгнаха. Втория път беше пак по време на самостоятелния ми живот - тогава ми се изтресоха едни мацки на гости, без да питат може ли - нямахме тогава вода, аз стоях с насапунисана глава насред къщи и се опитвах да пера и да събирам багаж /на следващия ден трябваше да заминавам командировка/. Изобщо не ги пуснах да влязат, въпреки обяснението им как уж само по едно кафе ще пият. В семейния ми живот никой не е правил подобни опити. Подобни "изцепки" позволявам само на една приятелка, която живее близо до нас и се случва да звънне и да пита дали искам аз да отида или тя да дойде, но пред нея не се притеснявам нито да й откажа, нито да й кажа кога е време да си ходи, нито да й кажа да свърши нещо, докато си говорим.
А конкретно за каненето навън - то е само по повод, когато някой има повод да почерпи. Останалите излизания са след уговорка, че и двете страни имат желание и възможност, вкл. и да си покрият собствените разходи.
А готвене за гости за мен е равно на самоубийство - та аз за нас го намирам за тежък физически труд и всячески гледам да си го спестя...
А и откакто не се пуши по заведенията и спокойно може да излизаме големи компании с деца и да хапваме вечер навън, за да може и децата да поиграят и поговорят, и ние да се позабавляваме - всичко е повече от перфектно.

Вярно, вярно, това бях го забравила!Направо образно си го представих как и по табуретки и библиотеки си поставяхме чашите на купон

А обръщате ли внимание вас как ви посрещат?

не съм съвсем съгласна, че е било баш непринудено, Омния! Просто животът тогава е бил относително по-спокоен в сравнение с нашия сега на възрастта на родителите ни навремето. Те не са се притеснявали, че утре ще ги уволнят или фирмата ще направи съкращения, не са разнасяли децата на сто класни и извънкласни неща, бабите и дядовците се пенсионираха рано и поемаха децата, парното десет лева..., вратите дори не си заключвахме в блока, си спомням! Как да не им е било по-непринудено отсега! А и не вярвам хич да не си чувала как се съберат познати и колежки на майките и започнат да се оплакват, че снощи пак са имали гости, вдигали са и са слагали, а са искали да си починат и т.н. Просто хората повече се съобразяваха с патриархалните нрави и "типично българско гостоприемство", и с нахалството на всеки да ти звънне на вратата "минавайки наблизо". Демек, личното пространство е било сведено до минимум, живееше се повече колективистично. На теб ти се вижда много романтично, защото си била дете. Я сега да те видя колко често посрещаш канени или неканени гости!

Хм. Странно. Аз нямам спомен да съм поканила някого и да ми е отказал. По-скоро имах затруднения да разкарам натрапниците - такива, които много обичат да ходят по гости, но никога не канят хора у тях. Онези, които много обичат "да дойдем да се видим", но никога не предлагат "елате да се видим" или поне "да излезем някъде да се видим". 
Забавни са до един момент, с годините човек се изморява и да посреща, и да забавлява хора, които вече не са му интересни (често няма какво и да си кажат), както и да се чувства използван...
А за общуването - не те разбирам. Какво значение има дали си общуваме с теб на обща маса, или всяка пред компютъра си? Е, вярно, ако не ти пусна камера, няма да видиш дали ми е ошетано вкъщи, дали нямам прах по секцията (нямам секция  ) и с какво съм облечена, ама... Ще се наложи да го преглътнеш.   
Също и ако ми се приспи, няма да чакам да благоволиш да се сетиш да си тръгнеш (щото не било възпитано да си гониш гостите или щото нашенчето е свикнало да ходи по гости през седмицата и да седи до малките часове, нищо че домакините може сутрин да стават рано за работа), просто ще ти пожелая "лека нощ" и ти няма да се разсърдиш, че съм те изгонила.
Времето, когато бяхме деца и мама и тати купонясваха по цели нощи, отминаха отдавна. Нито годините ни са същите, нито живеем в соцвремената, когато всички ходеха на работа от 8 до 5, без някой да им придиря дали работят, или само дремят на работното си място. Ти работи 9-10 часа, пътувай още 2-3, прибери се вечер след 19-20 часа, капнала от умора и с единствената мисъл да се трупясаш на дивана, пък да те видя дали ще подскачаш от радост, когато ти цъфнат на вратата неканени гости: "Изненадааааа, минахме да те видим какво правиш!" и очакващи от теб да ги обслужваш цялата вечер.

Азаф,тъкмо се чудех кога ще се включиш !
При теб всичко е перфектно и изчислено.
Визирайки теб - в нашата страна - дай Боже,повече такива ,като теб !
Радвам се,че се отличаваш на фона на останалите мнения и хвала на себеусещането.

защо непременно общуването в хора очи в очи да става в дома на някого? Не може ли да се ползва за целта неутрална територия и да не се налага на никого да удря метла, купува готови блюдкажи или да готви за други в къщата си?
И снощи и днес на ранен обяд бяхме с приятни хора, забавлявахме се чудесно за по два часа и доволни се разделихме. Сега, ако те бяха дошли у нас за обяд, щях да разчиствам и мия, а аз си почивам, докато домашните спят. Ако пък снощи имах гости, едва ли щях да имам физическата възможност да посрещна други за обед днес.