Не искам да ви се мешам в спора, но наистина за една добра домакиня не отнема повече от час-два да посрещне неканени гости. Канени- може и до 3 часа да отидат.
Добре, но ако ми отнеме два часа посрещането, т.е. приготовлението, те през това време какво ще правят?Нали са неканени, няма как предварително да приготвя каквото и да е?
Аз не помня някога да ми се е случвало да ходя неканена на гости.Освен в студентските ми години, когато не всеки имаше телефон, случвало се е да си гостуваме без покана, но само на кафе или ако на някого майка му е пратила кекс, сладки :
Не ми тежи да изчистя,напазарувам и сготвя. Почти винаги имам помощ в кухнята,както и при разтребването след това. Но виж,неканените гости са нещо друго. На тях просто не им отварям вратата. Другия тип "гости" които не харесвам са тези,които са дошли на обяд,а си тръгват след полунощ. 
След такова гостуване се чувстваш меко казано изцеден. Добре,че скоро не ми се е налагало да посрещам такива. Добрият гост трябва да знае кога да си тръгне. 
Много от вас написаха как едно време са ходели с родителите си на гости и това много им е харесвало, играели са си с други деца, докато възрастните си говорят, смеят и забавляват. Моите спомени също са такива, може би заради това много обичам гости и много често каня, жалко, че често ми отказват поради една или друга причина, като аз знам основната- на хората вече не им се общува с други хора. Явно е много по-готино да висиш сам пред компютъра и да зяпаш тъпо фейса или някой форум, вместо да си говорите с приятни хора за неща, които ви вълнуват. Много важно, че трябвало да ударите една метла преди това, или пък да напъхате чиниите в съдомиялната, това го правите всеки ден и без гости, нали? А за готвенето, винаги може да се вземе някоя готова салата и мезе, нещо от някой кулинарен магазин, ако толкова не ви се занимава да готвите. Лятото- домати и краставици, пържени картофи и разни нарязани мезета не отнемат чак толкова време. Просто хората нямат желание за нищо, това е толкова тъжно .... 
