Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 63

                                                                  Легенда за Джиханагир


Автори –
Елена Миняева
Иля Михайлов  


Легендата гласи:
Най –малкият син на Роксалана –шехзаде Джиханагир , още от раждането си е имал редица тежки ,хронични заболявания ,и във връзка с това  никога не е бил смятан от Османската династия за пълноценен  наследник на трона .Имал е проблеми със гръбначния стълб, нервната система и многочислени  психични разстройства.Джиханагир ,не е минал през церемонията “Връчване на меча”и никога не е бил назначаван за управител на някоя от провинциите .Също така  , най-малкият син на СС  не е имал семейство,деца и наложници.Той от най ранна възраст се  е привързал към  полубрат си Мустафа и не  е общувал много с баща си и братята си .Последните няколко години от живота си е прекарал в Маниса,провинцията която е управлявал Мустафа .Именно там Дж-р  е умрял от мъка по брат си ,няколко дни след екзекуцията му в 1553 г.Някои от съвремениците предполагат ,че младият принц се е самоубил .”

Историческите  факти   са :
Шехзаде  Джихангир е роден през 1531 г и  е бил  най –малкия син на  Султан Сюлейман и  на Хюрем султан .
Най младия от всички принцове на десетия султан на ОИ.
Джиханагир наистина е имал  някакви проблеми с гръбначния стълб още при раждането ,но никакви вродени проблеми със нервната система или пък психически разстройства не е имал ,сочат официалните източници.
Напротив ,много историци са писали ,че младият принц е бил много образован юноша и е бил прекрасен събеседник на баща си . И това косвенно потвърждава факта ,че версията за отсъствие на контакт с баща  му и родните братя а и също за привързаността му към Мустафа е  напълно несъстоятелна.Последното се потвърждава от факта,че Мустафа е бил назначен в Маниса през 1533 г и през следващите 8 години /до 1541 г./ е бил там . Тоест към момента на заминаването на Мустафа за Маниса ,  Джиханагир  е  бил двегодишен  и цялото детство е прекарал в Топкапъ  тъй като до пълнолетие  всички принцове трябвало да се възпитават именно там.
Затова и легендата ,че бил превързан силно към Мустафа , а не към родните си братя е силно несъстоятелна .

 Има  и още митове около личността на младия принц които не съвпадат   Например много често в Интернет а и в други източници се споменава ,че Джихангир не е имал деца ,наложници ,своя провинция и т н ,което автоматично го прави непълноценен наследник.
Това  също не е съвсем вярно.
В историческите източници се споменава ,че младия принц е бил управител на провинция Халеб/другото име на Алеппо/Днес  това е най-големият град в Сирия , а по времето когато Сирия е влизала в състава на ОИ,провинция Алеппо е била третия по величина град в държавата след Кайро и   Константинопол/Истанбул/.
Това говори ,че управлението на такава провинция   е било, не  по малко сложно и отговорно ,отколкото управлението на такива градове като Маниса,Амася и Коня ,  но  назначаването  в тях ,се е смятало за по пристижно.
Но все пак ,Сюлейман е вярвал в управленческите възможности на младия   наследник .
Да ,известно е ,че Дж-р не е имал деца ,но наложница ,както и всеки друг принц заминал за провинцията е имал ,жалко ,че името и ,не се е съхранило за историята .

И ако говорим за смъртта на Джихангир , то веднага трябва да кажем ,че много от споменатото в разни източници е пропито от   дълбоки заблуди като например това ,че последните години от живота си , Джиханагир е прекарал в Маниса ,където уж по това време е управлявал Мустафа .Също така ,че там той е умрял от мъка или се е самоубил заради  екзекуцията на любимия брат .

Що се отнася до суицида ,трябва да отбележим ,че както при християните ,така и при мюсюлманите  самоубийството се смята за голям грях .А не трябва да забравяме ,че Джихангир  е погребан в тюрбето на Мехмет а самоубийците не са били погребвани даже в гробищата на правоверните  ,още по малко пък в джамия  или тюрбе Нещо повече , един от централните райони на Истанбул носи името на шехзаде Джиханагир.

До този момент ,единственния достоверен  факт е,че Джихангир е умрял на 23 години ,в своята провинция Халеб на 27,11,1553 г.
Три седмици преди това в град Ерегли в провинция Коня е бил екзекутиран шехзаде Мустафа ,но Джихангир не  е бил с брат си по това време  .
Изхождайки от легендата , чеДжихангир е умрял в Маниса от скръб по брат си ,възниква закономерния въпрос:
 какво би правил Джихангир в Маниса по това време ?
Шехзаде Мустафа от 1541 до 1553 е управлявал Амася /12 години/и към Маниса не е имал никакво отношение . Там от 1541 е управлявал Селим .
Но даже и да предположим ,че Джихангир  е бил в Амася  по това време  ,то трябва да отбележим ,че разстоянието от Амася до Ерегли е 382км а по сухопътен маршрут около 500 . По тези времена , даже и един специален пратеник би пътувал около седмица ,  а слуховете още по дълго. Обратния път от Амася до Халеб ,би отнел още 10 –ина дни /а той все пак  е умрял в Халеб /
Тогава се получава следното –Джиханагир една седмица ей  така  е седял и чакал известието за смъртта на брат си ,след това десетина дена е пътувал до Халеб за да умре там от мъка ,депресия или нервен срив ..Изглежда неправдоподобно.
  Ако пък разгледаме варианта ,че Джиханагир   е бил в Халеб а Мустафа в Амася то възниква въпроса , какво толкова пък ги е сближило , когато са се намирали на стотици километри един от друг Още повече така да ги е сближило ,че той да не преживее вестта за неговата смърт а пък когато умира родния му брат Мехмет с когото  е бил много по близък ,с Джиханагир не се случва нищо и той без особенни сътресения преживява тази смърт .
Разстоянието от Ерегли до Халеб е по малко отколкото до Амася и  Джиханагир след 4-5 дни би трябвало да  е узнал  за смъртта на Мустафа , тогава пък излиза ,че поне две седмици е живял ,знаейки тази вест ,тогава изглежда  ,че не  екзекуцията на Мустафа е била причината за смъртта му .

Но всички тези въпроси ,така и ще си останат поредната неразгадана загадка от митовете за историята на Великата Османска Империя .