Публикувана: 10 фев. 2013, 20:06 ч.
Последно мнение: 7 апр. 2013, 21:52 ч.

Как се справяте с тантрумите при 2 годишни деца

9 106
64
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е значението на "tantum"?
Как мога да се справя с избухливия характер на 2,5-годишната си дъщеря?
Как да се справя, ако детето ми има пристъп на гняв на публично място?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е значението на "tantum"?
  
  Тантрумът се отнася до поведение, проявявано от деца на възраст между 2 и 4 години, характеризиращо се с изблици на гняв, плач или истерия. Това не е признак на глупост или разглезеност, а по-скоро резултат от развитието и незрялата нервна система. На нашия език го наричаме "тръшкане".
- Как мога да се справя с избухливия характер на 2,5-годишната си дъщеря?
  
  Справянето с избухванията изисква търпение, любов и последователност. Важно е да поставите ясни граници, да обясните правилата спокойно и последователно и да избягвате ситуации, които могат да провокират подобни реакции. Преговорите и разясненията за очакванията в определени ситуации също помагат. Важно е да се избягват наказания, които могат да фрустрират детето.
- Как да се справя, ако детето ми има пристъп на гняв на публично място?
  
  Ако детето ви изпадне в пристъп на гняв на публично място, от решаващо значение е да го предпазите и да го поставите в количката му, за да предотвратите сцени. Предварителните разговори относно очакванията в определени ситуации и избягването на провокиращи фактори могат да бъдат полезни. Важно е обаче да се избягват наказания, които биха могли допълнително да разстроят детето.
- Какви са някои стратегии за справяне с избухвания?

# 15 16 фев. 2013, 15:21 ч.

Мнения: 105

Цитат на: nana77 в сб, 16 фев 2013, 11:54

Цитат на: Sourcherry в ср, 13 фев 2013, 13:48

Поставяне на граници е ключа от бараката.
Дете на почти 2 и половина изобщо не е малко, за да знае какво може и какво не.

На същото мнение съм.
Подобни прояви обикновено са от разлигавени деца, които грам нямат респект от родителя. Тоест много добре знаят, че ще им минат номерцата.

В случая едва ли става въпрос за разлигавено детенце, майката спомена че има ред и дисциплина, според мен смяната на обстановката не му действа добре на детето, може би изпитва някакъв детски гняв който не знам какво се дължи, но е хубаво да се консултира с психолог Simple Smile

# 16 16 фев. 2013, 15:39 ч.

Мнения: 2 478

Оф, като започнете с тези етикети "разглезени деца"!
Децата са с незряла нервна система поне до 3-тата година и искайки или не преживяват някои неща. Понякога тези преживявания са съпроводени с неразбираеми за тях емоции, които са причина за т.нар. тантруми. И изведнъж разглезените деца след 3-тата година си стават съвсем нормални малки човечета, които вече се владеят и не се тръшкат.

# 17 16 фев. 2013, 15:44 ч.

Мнения: 102

Цитат на: axel_chiara2430 в нд, 10 фев 2013, 20:06

Моля за съвет и идеи как да се справя с тантрумоте на дъщеря ми. Тя е на 2.5 години и пищи , плаче всеки път , когато не стане на нейното. В къщи си има стриктни правила и понякога ги спазва , но пищенето е всекидневие. Особеното е че не живея с биологичния й баща и тя прекарва две нощи с него и го отдавам на смяна на режима , говорих с баща й : всичко било така както съм го инструктурала, не знам дали да вярвам засега прави абсолютно по начина който аз съм казала. Това , с което не мога да се справя са писъци, вкл. И по време на сън.
Благодаря на всички предварително за времето и идеите!

Игнор към тов поведение и обяснения до припадък защо не се толерират тези прояви Simple Smile

# 18 16 фев. 2013, 16:12 ч.

София
Мнения: 12 579

Цитат на: Le Soleil в сб, 16 фев 2013, 15:39

Е, хайде, хайде. Много модерно стана да се обяснява обикновената лиготия с модерните "тантруми". Всъщност става въпрос чисто и просто за несправяне на родителя със собственото му дете.

# 19 16 фев. 2013, 17:55 ч.

Мнения: 1 136

Е определено е ясно че към момента не се справям и затова съм пуснала темата, но както и да е . Пробвах съвета с хващането и малко по-силно , това я щшокира и се спря за момент , вторият път също имаше ефект, при започване да пищи , без да се обяснявам я вземам и я оставям сама в стаята и всеки път като се опита да излезе я вкарвам обратно без да говоря. Вчера обаче ми изигра много хубав номер 2 пъти в рамките на един час ..пресичаме главна улица , натоварено движение на пешеходна пътека сме
- тя не е в количката , Си Джей / брат й/ се държи за количката която бутам с другата ръка и Моник запчна dа пищи и легна на улицата!! Купон отвсякъде, след това на връщане легна на земята отново - какво да правя не знам вече! Моля дайте ми съвет!

# 20 16 фев. 2013, 22:25 ч.

Мнения: 15 376

Ако се чувстваш безпомощна на улицата нека тя да е в количката си, за да няма сцени.
Нещо друго - предусещай сцените и се стреми да ги избягваш.
Отсега разговаряй с нея, че на улицата има правила, които е абсолютно задължително да се спазват.
Поставяй границите - безкомпромисно и неотменимо.

# 21 17 фев. 2013, 15:49 ч.

Мнения: 1 136

Взех си поука от сцената на улицата , отсега ще е в количката , обяснявала съм и поставяла правилата но досега нямах такъв проблем. Значи накратко какво да правя - при всеки опит да пищи и обяснявам с по суров тон даспре, ако продължава я качвам в стаята й и я оставям да пищи за около2-5 минути и отново се опитвам да спра писъците

# 22 18 фев. 2013, 07:58 ч.

в огледалото на живота
Мнения: 8 194

Тантрум,инат,проява на характер или каквото било още с такъв термин овладявам с много търпение и лично отношение към детето.
Зависи и от ситуацията много.
Ако се налага да пресека улицата,а дъщеря ми се тръшка и иска сама да премине без много приказки я стисвам за ръката и туширвам проблема ако и да пищи.Въобще не ме интересува чуждото мнение тогава;безопасността ми е по-важна.
В къщи нещата са сходни,но проявявам повече внимание за да обясня кое не е редно например.
Думите Не трябва,не Бива, се усвояват много бързо стига да има правилен подход човек.

# 23 18 фев. 2013, 10:28 ч.

Пловдив
Мнения: 1 665

Също е добре да се казва на децата какво трябва да правят, а не какво не трябва. Случва се те да не са наясно какво и как точно трябва да направят, а като им кажем Недей, това само да ги изнервя и обърква още повече.
Например: вместо Недей така да държиш чашата, защото ще се полееш (обикновено казано с нервен тон), може да се каже Хайде да държиш така чашата (показваме), за не изскочи млякото. Wink

Или не Спри да ревеш, а Хайде сега, вместо да плачеш, да ми кажеш защо си ядосан или да направим еди-какво си.
Кризи се предотвратяват и с кратки и ясни разяснения за това какво следва. Например: мием зъбите, четем приказка и лягаш. Но наистина трябва кратко и ясно и после да се следва задължително казаното.
Освен това аз съм казала, че като реват, нищо не разбирам и не мога да направя каквото искат, понеже не разбирам какво е то. Mr. Green

За пресичането: хващам под мишница/ за ръка детето и хич не му мисля и не се обяснявам.

Последна редакция: пн, 18 фев 2013, 10:33 от yulinga

# 24 19 фев. 2013, 13:19 ч.

Мнения: 6 365

Цитат на: axel_chiara2430 в вт, 12 фев 2013, 11:14

Моята грешка предполагам е че веднага като спре да пищи аз я гушкам и целувам , може би трябва да се държа по хладно

Хладното държание е криптонит за малките супермени.

Каквото и да правя, го правя с топлота.

Просто защото си спомням моментите, в които родителите ми са се опитвали
да се държат дистанцирано и мислите ми в този момент- неприятна смесица от
дива омраза и дива нужда да привлека вниманието и топлотата им.

Без хладно държане, моля! Хладен ум е за шпионите, не за мамите!

# 25 23 фев. 2013, 12:16 ч.

Мнения: 1 136

Благодаря за съветите ви , ще се възмолзвам от тях.

# 26 23 фев. 2013, 19:34 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 475

Клишето в подобни случаи е "поставяне на граници!" Когато обаче родителят не отстъпва пред тръшканията и детето не получава това, което иска, а положението ни най-малко не се подобрява, че даже напротив, много е вероятно проблемът въобще да не е в липсата на граници. Напълно даже е възможно точно прекалено многото изисквания към детето да водят до подобни истерии.

Чувството да нямаш контрол над нещата и непрекъснато да се налага да изпълняваш желанията и прищевките на останалите, не е най-приятното на света. На децата им е нужно да усещат, че имат някакъв контрол над живота си - за някои е много по-нужно от колкото за други. Така че е много хубаво човек да се замисли доколко изискванията му към детето не са прекалено много. Малко са безкомпромисните изисквания към 2,5 годишни, най-вече свързани с безопасността, от там насетне разговори, договаряния, избор между зададени алтернативи и подобни неща, за да се чувства детето, че има контрол някакъв над ситуацията. Избягването на ситуации, които се знае, че провокират подобни реакции, предварителни обяснения за очакванията към детето в определени ситуации, като се набляга на това, какво искаме от него, а не какво НЕ искаме - тези неща също помагат.

Отделно наказанията също биха могли още повече да фрустрират едно дете. Аз принципно винаги съм си имала едно наум за наказанията, прилагани пък на дете на 2,5 години - съвсем.

# 27 23 фев. 2013, 19:50 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: ЧеКа в сб, 23 фев 2013, 19:34

подкрепям горното мнение

# 28 23 фев. 2013, 23:30 ч.

California
Мнения: 264

Цитат на: Le Soleil в сб, 16 фев 2013, 15:39

Съгласна на 100%. Всичко е до време и отминава. Най-важното е да показвате на децата си, че ги обичате! Съгласна съм и с мнението на Чека - наказанията и твърдите безбройни правила често имат точно обратния ефект! Съветвам авторката каквото и поведение да избере спрямо детето си, да се придържа към него, иначе детето се обърква Peace

Последна редакция: сб, 23 фев 2013, 23:38 от ~Sleepwalker~

# 29 25 фев. 2013, 08:59 ч.

Мнения: 513

Моят син имаше подобно поведение допреди няколко месеца, тоест почти до 5-годишна възраст. Много е чувствителен, бързо се изморява и изнервя, когато има някаква промяна или за дълго време е на шумно място с много хора наоколо. Точна рецепта за справяне аз не можах да намеря, лично за мен най-важно беше първо да запазя спокойствие, после да пробвам различни начини на действие. Когато беше по-малък го разсейвах или го оставях да се напищи. Навън в опасна ситуация го влачех за ръката или носех към вкъщи или към по-безопасно място. После започна да му действа рязката смяна на обстановката- ако сме вън, веднага се прибираме, качваме се в колата или нещо подобно. Понякога съм виквала и се е стряскал и е спирал да пищи и да се тръшка. Гледала съм винаги да сме на по-спокойни места, когато е изморен, да не го водя на места, където има много хора, но това не винаги ми е било възможно. Поведението му се смени като с магическа пръчка точно за един ден, не знам дали нещо внезапно му повлия или просто порасна, или и двете заедно. Надявам се с дъщеря ми да успея да съм по-спокойна и по-лежерно да приемам тези кризи, които според мен неизменно са свързани с израстването, защото децата усещат, когато родителят е изнервен, дори да не го показва.

Препоръчани теми

Курс за парамедик Бургас

Има ли някой който е завършил софтуерно инженерство в ТУ Варна?

Проблеми във връзката

Искам бебе, но съм в PAP IIIA група

21
Искам бебе

Причина:

Причина: