Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 184

Изобщо не я е хванал. Просто в този кадър е проектирано така, че почти изглежда хваната. Не заблуждавай публиката - момчето само посяга към рамото и. )) Хваща опасната зона на друго място - ние си знаем къде. ))

За малко и аз. Искам да кажа нещо за Мустафа. Той "спря" да се движи и остана в миналото още по време на изнасилването. Тогава видяхме разминаването между реалността и него: докато чувахме нейните писъци (това си спомняше по-късно и Керим), в същото време  М. си гледаще кърпата и се усмихваше. В този момент показваха халките и на двамата с подтекст, че трябва да са заедно, да се грижи той за нея. И оттам нататък не можа да влезе в час по актуалните събития. Той изгуби актуална връзка с нея и заживя с миналото. Оттук до края той не разбра какво се случва с нея, мислеше всичко със спомените и представите си от предишния им живот.
В еп. 80 видяхме как, когато Фатма стигна брега, той беше отплувал. Ако свържем двата момента става ясно, че в първия той е виновен, че не я потърси, след като знаше, че е възможно тя да дойде. А вторият беше резултатът от поведението му в първия: той си тръгна, защото сам беше така избрал. (Както по-късно сам избра и се отказа от нея след изнасилването.)  
Така в 80 еп. и Керим беше освободен от това, че застана между нея и М. в двора на Яшаран, че я спря на местопрестъплението по пътя им към М.; М. сам я изостави (не я потърси, не я изчака, не се поинтерусава от нея). Нали това не би могло да се случи, ако Керим я чакаше на среща?    

И добавям: Когато М. беше в болницата след отвличането имаше една  невероятна като монтаж сцена. Не знам дали сте я обсъждали. Фатмагюл говори как ще имат малък и щастлив живот. Двамата с Керим са на пейката край Босфора с красивата целувка. В същото време без преходи дават как М. си спомня същите думи към него; в края на окото му има една голяма сълза. Сцената е направена така, че зрителят не разбира към кого от двамата са казани думите. Преходът е директен и М. изглежда, че плаче за това, което е изгубил, но в същото време изглежда и така, сякаш плаче като ги вижда да се целуват. Тази целувка и смяната на ролите на двамата мъже измерва изминатия път. В края К. има това, което М. имаше в началото и изгуби.       

Маричка   правилно си отбелязала,че Керим
още в 9 серия искаше да отвори очите на Фатмагюл за Мустафа.Но
тогава тя не можеше да го чуе,разбираемо е.Обаче,след всичко,което
и се случва и М. и причинява,тя го разбрала чак в 76 серия.Е това не мога
да го разбера.В първия ден от сватбата им с Керим,когато научава за смъртта на М.
то са такива гримаси...физиономии... Бил и вменявал вина....
и за това са сълзите   Че за нея Мустафа не е ли убиец,не е ли този,
който няколко пъти щеше да убие любимия и мъж.Дори не трябваше да му
чете писмото,да беше го изгорила преди да го прочете.И да обърне внимание
на човека до нея,който наистина я обича и рискува живота си за нея.

Здравейте,
Гласувах с друго в анкетата, защото Керим най-силно ме развълнува в следните моменти: с любовта си, когато беше отблъскван от ФГ, но изключително нежно и по-мъжки продължи да търси път към нея (с предтекста, че иска да я предпази от онези мъже - в много моменти от първи сезон). Беше много вълнуващо и как престана да вижда други жени, а ФГ стана център на вселената му (особено силно се видя при първата поява на Кристен). Когато я ревнуваше също беше много сладичък. Сладък беше и когато казваше да не й сипват алкохол (много покровителствен и мъжествен) БЕЗБРОЙ моменти има във филма!

Вале,   един твой пост от  03 Юни 2012, писан след излъчването на 77-та серия:

Керим Ългаз е истински мъж!

Силата на мъжа не е в ширината на неговите рамене. Тя е в ширината на неговите ръце, когато прегръща. Силата на мъжа не е в дълбокия тон на гласа му. Тя е в нежните думи, които той нашепва. Силата на мъжа не е в броя на приятелите, които има. Тя е в това, колко добър приятел е на децата си. Силата на мъжа не е в това, колко е уважаван в работата му. Тя е в това, колко е уважаван в дома му. Силата на мъжа не е в това, колко силно удря. Тя е в това, колко нежно докосва. Силата на мъжа не е в това, колко много жени е обичал. Tя е в това, колко верен може да бъде на една женa. Силата на мъжа не е в тежестта, която може да вдигне. Тя е в болката, която може да разбере и преодолее!!!