Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 21

Няма свободни часове за по-рано. Даже все още дори нямаме час, а номер на заявка. Трябва да се обадя в края на май и с този номер да ми дадат час.

Катина, за логопедката и аз имам такова инфо - само че завършва - тук съм много заета, заповядайте в частния ми кабинет
Стейси, бе то не че не си добре дошла, ама не си е за приветстване нашата тема
Аз днес пратих меил оплакване до РЦ - чудя се струва ли си нервите въобще

Здравейте,
Искам да ви попитам какви са процедурите при започване на училище на дете от спектъра. Какви документи са необходими? Минава ли се през комисии и какви? Нужно ли е да се насочи непременно детето към специализирано училище и има ли въобще такива? Има ли шанс при поставена диагноза да започнем училище без тези разправии ако детето се е подобрило значително?
Предполагам, че всичко зависи от състоянието на детето, но вероятно има някаква процедура, която трябва да се следва.
Лека вечер на всички
 

   Marta7, в нашето училище ни поискаха само да попълним молба и към нея да приложим копие от акт за раждане и копие на някакъв документ с диагнозата . 

Марта, на сайта на фондация "Стъпка ..." е резюмирано всичко, отнасящо се до образованието на децата със СОП http://www.autism-bg.org/bg/regulations?start=2

Майки, от време на време става дума за ролята на бащите в отглеждането на децата от спектъра. Попаднах на блог на един  баща на две момчета, чието по-голямо е от спектъра. Наблюденията върху това момче го накарали да се замисли, защо през целия си живот самият той е бил по-особен, чувствал се е неловко в различни ситуации и  е започнал да усеща живота на сина си като продължение на своя. Така на 35 годишна възраст му поставили диагноза "Синдром на Аспергер". Пускам ви превод на един от съвсем новите му материали, без никаква моя позиция по казаното от него.

http://www.stuartduncan.name/autism/autism-fathers-the-future-and-denial/

"Аутизмът, бащите, бъдещето и неприемането (Autism, Fathers, The Future and Denial)

     Твърде много майки са ми задавали въпроса, защо съпрузите им не приемат [че на детето му има нещо] или още по-лошо, стават хладни и дистанцирани към него.
     Поставянето на диагнозата „аутизъм” променя всичко…
     След раждането на детето, повечето майки си представят неговото светло и бляскаво бъдеще, но представата им е твърде абстрактна.  Представите на повечето бащи са много по-специфични. Като нещата, които ще правят с детето си, така както са го правили техните бащи с тях или как ще учат детето си  да прави обичаните от тях неща или как детето им ще върви по техните стъпки и дори ще ги надмине и ще стане много по-добър човек от тях самите.
     За майките загубата не е толкова разрушителна тъкмо поради абстрактността на представата им. Но много татковци изживяват трудни времена докато успеят да се справят с това. Не са много хората, които приемат с лекота отнемането на мечтите им и особено на мечтите за децата им.  Това може да направи един мъж дистанциран и дори да изглежда студен. Татковците изглежда се предават по някакъв начин.
     Не казвам, че това става при всички бащи… Но дори, когато те показват само не приемане, може да им е необходимо време да осъзнаят, че мечтите им са си отишли ( наистина ли е така, кой знае?), но все още има място и време за нови мечти. Дори понастоящем бъдещето на детето да изглежда неясно, във всяко дете има неограничен потенциал.
     Ако става дума за вашия съпруг или ваш познат, приемете, че той може да се бори с това чувство. Всичко, което мога да ви посъветвам, е да му дадете време, да сте търпеливи и да му напомняте [за проблема] внимателно.  
    Има още толкова много живот пред вас и всичко  може да се случи. Срамота е да изпуснете това, което се случва, защото сте били прекалено фокусирани върху това, което няма да се случи. "

констанца, благодаря!  
Моят съпруг е от тези, на които им трябва повече време да приемат истината.
Въпреки това продължава да обича Хриси и да й раздава нежност, макар и рядко.В повечето случаи се държи студено и предпочита да стои в другата стая, за да избяга в своя свят и да слуша ретро музика.
Steisi, благодаря за отговора!

Това не е галактика, това е прозрачен мозък

Аз днес пратих меил оплакване до РЦ - чудя се струва ли си нервите въобще
[/quote]

Ще ти стискам палци,ПОНЕ  да ти отговорят....
Дони,ако знаеш колко меила съм им пратила...та чак и в инспектората на образованието се оплаках.
НИ отговор,ни промяна в обстоятелствата....само си счупих нервите и си загубих време,което можех да прекарам с детето си,макар то и в учене   
Няма оправия та'я държава

   Защо не им се обадиш по телефона ?
   И .... да знаеш,че можеш да се оплачеш до организациите ,които стоят над тях .
  Можеш да поставиш в известност и РЦ-то за тази своя възможност 

Селма, мейл написах нарочно - за да има черно на бяло оплаването ми - тип Жалба. По телефона не става. В края на миналата година пак писах, свързах се после и по телефона, имах среща с Директорката на РЦ, тя задейства нещата - тогава беше във връзка с това, че уж от октомври е на ресурсно подпомагане, а 2 месеца по-късно не беше минало дори тяхно "обследване", отделно да протестирам за никаквите 20 мин. на седмица. Резултат има. Мина обследването, след което е посещаван от психолог 3 пъти седмично (той само предложи) и ресурсна 2 пъти седмично. Ресурсната обаче в четвъртък не го изчакала(знам за този конкретно, защото исках да говоря, а колко други преди това не го е чакала...), защото не можела да чака до 10, а аз в четвъртъците го водя в 9.45, че преди това е на терапия. И ми прекипя. Защото терапията си е много преди смяната на графика. Отделно, че ми омръзна учителките на Гого да ми казват как тя нищо не прави с него...

Относно ролята на бащата, при нас положението също има своите особености. Таткото много обича принцесата, но на мен често ми се струва, че като че ли той е прекалено примирен с нейните особености и не може да си представи тя да бъде различна. Това май е другата крайност. Понякога, когато се тревожа за нещо и опитам да споделя с него, той казва "Не си го слагай на сърцето! Положението е такова, каквото е и не можем да го променим съществено." Това мен ме дразни, защото аз се опитвам да правя какво ли не с цел подобрение и когато не се получи ми се пръска сърцето от мъка. Предполагам, това чувство ви е до болка познато.

Милия  , да  беше прочел някоя от книгите на Франсоаз Долто - щеше да му е по лесно отколкото сам да стига до същите изводи.

Ролята на бащите в отглеждането на синове е основно да научи сина си на мъжко поведение. Имам предвид поправяне на разни неща, мъжко говорене, изрази, изкази .Някакви си там мъжки работи. Майката може да научи детето да готви, а таткото да гледа мач, да реже дърва, да сменява гума, да сменява маслото на колата, да пие бира и се оригва просташки. Бащата е идол за сина и детето копира поведението му. Ако таткото е инфантилен и детето ще е инфантилно, ако таткото е мъжкар, и детето ще се опитва да е мъжкар. Когато порасне и навлезе в пубертета ще реши само дали баща му заслужава да продължава да е идол и да му подражава или ще се дистанцира от поведението и характера на родителя си. За момиченцата е друга ролята на бащата.

Майки, всяка от вас, която би искала да почерпи от познанията и опита на този баща, който освен многото материали в блога  му "Аутизмът от гледна точка на бащите", може да добие впечатление и от книгите, които е написал на тази тема http://www.stuartduncan.name/books/

Значимостта и особеностите в поведението на бащите, имащи деца от спектъра, е обект на доста проучвания.  А родителската асоциация "Autism speaks" оценява и чества бащите, които не само са останали с децата си, но и са намерили път към тях http://www.autismspeaks.org/family-services/community-connection … /celebrating-dads

   Констанца , благодаря ти за материалите и за превода !   
   За съжаление ,мъжете (повечето ,може би не всичките) не са така гъвкави ,като нас жените , дето наистина гледаме да действаме и да се оправяме с помощта на книги , консултации със спецалисти , срещи със себеподобни ...... По-трудно стигат до осъзнаване ,преработване на нещата , до предприемане на някакви промени .....

   Катина , ако си прочела някоя от книгите на Франсоаз Долто , имаш моите искрени поздравления ! 
   Аз не успявам да приема тази авторка . Бях започвала да чета една от книгите й , и се отблъснах тотално. После попадах на цитати от нейните трудове , и се случи същото ...
   А доста авторитетни за мен хора са ми я препоръчвали ..... 
   

    Да , Доника ...
    За съжаление на този център организацията доста им куца . Не знам на какво дължи това ....

  Идва ми да ви споделя нещо,което открих в сайт на един психолог И.Илиев. 
 
 

Събрали се веднъж художник, математик, градинар, философ и малко дете и седнали около една кръгла маса. В средата на масата имало една хубава, сочна, лъскава и добре узряла червена ябълка. Задачата на всеки от присъстващите била да я огледа внимателно и да напише на листовете
пред себе си , какво точно вижда.
Художникът:
-Ябълка с великолепен червен цвят.
Математикът:
-Ябълка с правилна кръгла форма.
Градинарят:
-Много добре узряла ябълка.
Философът:
-Плодът на първородния грях.
Детето изяло ябълката и казало:
-Колко беше вкусна!..
Извод:
-Светът е единствен, но ние гледаме на него с различни очи!