Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 21

Да си продължа аз темата за училище  Пред мен никога не е стоял въпроса дали да го оставя в детската или в училище. За мен беше важно дали да го отложа или не. В детската градина половината специалисти мислеха, че не е готов за първокласник, другата половина мислеха обратното. Бабите настояваха да го запиша с набора му, таткото мислеше като съпругът на Селма. Аз се лутах, лутах и попитах по висши знаещи - в св. Никола и психолога на който най много вярвам. А и вярвам, защото мислим доста сходно, разбирам я какво ми говори от половин дума, тя мен надявам се също.

За отлагане в детската щеше да е по добре за мен, за семейството ни и за детето. Там щеше да се чувства прекрасно, защото го обичат - все още го обичат - има негова снимка в групата им. Но щеше да го задържат на по ниско ниво. Идеята ми беше да го карам да настига тези от които е изостанал като го хвърля в дълбокото да плува с тях. Несравнимо по трудно е в училище. Просто ......много по трудно. И за мен, и за него. Имах години наред топка в гърлото като е там и още ми стои тази топка докато е в училище.

Идеята ми е, че сега е момента да инвестирам усилия, труд и нерви в него. Селма ти може би ще ме разбереш като майка на две деца. Колкото повече усилия хвърля сега в него - толкова по голям е шанса някой ден да бъде в по малка тежест на сестра си. Защото знам, че тя никога няма да го остави в дом и има опасност да си съсипе своето бъдеще и своя личен живот за да го отглежда. Когато мен и баща им вече ни няма говоря. Затова влагам сега всичко което е по силите ми в неговото и нейното бъдеще като го обучавам така, както мога и толкова доколкото мога, че и една идея отгоре. Затова за мен винаги е било водещо неговото развитие, независимо колко сълзи проливам пред оградата на училището като го гледам колко е самотен в двора му. Поне в първи клас беше много самотен. Сега е друг проблема. Винаги има проблеми за решаване. Но ще ги решавам сега, защото ще ги решава в бъдеще сестра му, ако аз не го направя.

 Ок .  

  Няма проблем за мнението , но има проблем за начина на поднасянето .
  Тук в този форум се говори/се пише на български .
  толкоз по въпроса  
  

Благодаря ти за информацията. Видях публикацията на английски, която е преведена на руски. Имам оригиналната статия, но тя е от 2010г., а за генетичните изследвания върху аутизма две години е доста дълъг период. Затова потърсих по водещия автор и открих публикация от 2012г. Засега нещата са повече на изследователско ниво без особена практическа стойност. Процентът на въпросните делеции в хромозома 17 били по-чести от установените в други хромозоми  (по 1-1,5%), откривани при 20% от хората с ASD (процентът на тези с доказани мутации).  За да не отегчаваме останалите, ти обещавам, ако прочета нещо по-значимо в тази област, да ти пиша на лични.

Ох КАтина
с този пост ми късаш сърцето, все едно пишеш моите думи и казваш моите страхове. Като знам как изрових земята да го пратя на градина и как първата година ревах на оградата като го гледах как стои настрана самотен и вглъбен. Колко време трябваше да се промени и как сега е различен, как казва "толкова е готино на градината" и как всички нерви и сълзи са си стрували. Само да знаехме кое е по-доброто за детето...  защото аз лично толкова се страхувам да не сгреша...при нашите деца грешките лесно не се преодоляват.

И това за сестрите и отговорностите - направо все едно от нашите разговори с мъжа ми са писани.Усещането , че всяко еждневно усилие вложено сега, всяка малка стъпчица е мултиплицирано голямо постижение за в бъдеще, защото може да му осигури самостоятелност а на сестра му възможност за по голямо спокойствие.

Странно как проблемите на децата ни в темата са различни но посоката на решението е все една и съща.

Катина , Ре-ге ,  

Миналата седмица синът ми имаше криза ,която отнасям на сменянето на групата (имаше сборни)  ,която се случи заради ваканцията . За една седмица (!) детето дръпна силно назад и буквално загубеше себе си ! при това ,че беше с половината от своята група ,както и имаше само една по-различна госпожа .....

Тази промяна лично за мен е силно показателна за това , какво може да му се случи при ГОЛЯМАТА промяна : тръгване на училище .

В случай ,ако го оставя в предучилищна ( било в градина , било в училище) , промяната ще се случва на 2 пъти :
     1- я при започване на предучилищната с нова група и нови госпожи (или една госпожа ,ако е училище)
     2-я при започване на същинското училище ,при тръгване в първи клас .

Ще се случи едно удвояване на травмата .  

    

Констанца , интересно е наблюдението на сина ти !

   Не ми е удобно да питам през кой месец е родено вашето дете ....Тоест към коя част на набора си спада (началната ,крайната) .....Моят син е роден в самия край на набора . Буквално с 3 дена е по-голям от следващия набор . Струва ми се ,че и това си казва думата в това ,че изглежда по-малък от съгрупниците си (какви "лелички" имат !  ) . Иначе той не върви дребен , нормално висок си е .

Наблюдението на сина ми ми е наистина странно, но му вярвам като за факт, тъй като той вече три години виси в училище, пък има лични наблюдения и от други училища и детски градини. Не знам, дали то може да се обясни само с властността на учителките, но той ми е разказвал за нивото на децибелите, струящи от различни стаи (особено на по-възрастните "госпожи", може би е добре наистина да се ориентираш към по-млада).

Детето ни е "раче", т.е. родено почти точно в средата на годината. Той също е отложен с една година, но си върви по-едричък. Още в детската градина беше един от двамата най-високи, но сега е особено забелязващо се, дотолкова, че си мисля, че отговаря на едновремешните представи за "повтаряч". Имаше такива лонгури, които караха по няколко години в един клас, ама спомените ми са, че не бяха глупави или с проблеми в социализацията, а деца на по-нехайни родители. Едно време ме дразнеше, когато баба ми ми казваше, че ме е отгледала от "късче месо" като краен аргумент, защо трябва да я слушам безпрекословно. Но като си спомня нашето, което беше недоносено, джоглаво, с люспеща се кожа, приличащо на бройлер, понякога ми иде да му кажа същото. Разбира се, генът е от значение, но човек не знае, кой коя линия ще наследи. Марк е висок, а другият ми син, който също като твоя е роден в края на годината, беше до 8 клас най-дребният в класа и страдаше от това. След това порасна, но не достигна ръста на брат си.  

А травмата ще е само една, ако дадеш детето в училищна подготвителна група. Те по принцип отиват "анблок" в първи клас със същата учителка. При нас беше така.  Но това значи, че трябва много внимателно да прецениш, кое ще е училището и коя - госпожата.

   Констанца , за ме е ОК това наблюдение на сина ти .
   В една от книгите си Ошо изказва подобна идея .    Близка ми е 

Момичета да попитам Вашите деца проявяват ли автоагресия.Нараняват ли се сами?Имам племнник който се е обезобразил по лице, ръце, крака-навсякъде се щипе до кръв.Целия е в рани.Скуби си косата.Не можем да се справим със самонараняванията.Споделете опит ако имате.Ще Ви съм благодарна.

Stifani721230, виж това http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=694311.225

А на моя не му правят чак такова впечатление другите деца (в смисъл от сборни групи). Не изпада в кризи често. Вика, защото не правя каквото той иска, а не може да си каже. Напоследък го разбирам винаги какво иска, но се правя, че не разбирам. Това го изкарва извън нерви. Мен още повече, защото знам, че може да ми каже мамо, ела, но в случая не иска и само ме дърпа. В събота се возихме на трамвай - беше супер впечатлен. Сега се заглежда по "бус"ите, та си мисля да го кача на някой селски рейс и да се повозим до последната спирка.
Гого е януари.По график трябва да е в първи клас на 7г8м...с отлагането (защото с темповете, с които се движи..)

Селма споделям веднага защо съм с две ръце за отлагането от първи клас и повтарянето на предучилищната, но в училище. Много от нещата са казани по-горе, аз мога само да ги повторя и потвърдя. Първо тази година по-нагоре няма кой да ти я даде. Детето ще затвърди получените си знания и съответно ще придобие нови /няма как да е иначе при условие, че ще смени г-жа/. Така или иначе ще бъде с нови деца и г-жа, по-добре е да бъде в у-ще, тъй като шанса после да има деца от предучилищната в първи клас е по-голям. Тук съм на различно мнение от Констанца, тъй като говоря от личен опит - при нас учителката от предучилищната не поема първи клас, а децата които е обучавала се поемат от нови учителки. В училището на Селма, което избере за детето си незнам как се процедира. Друг голям плюс за детето е /а за мен това беше и водещо/, че детето свиква с училището, т.е. тоалетни, звънци, бягане в коридорите ако щеш, друг режим /няма да го има напр. спането следобед/ и т.н.

И все пак изказвам само личното си мнение, което се гради от опита ми, но с Мири. Ти Селма си решаваш кое е най-добре за вас 

И Катина ..... здравей  Ти си стааааара муцуна тук и затова ме помниш 

Да, и моята информация е такава - учителката от ПГ си е само за ПГ. В първи клас е друга

Ох, пък като прочетох за това бобено зърно в носа се сещам, че ние сме търчели по Бърза помощ заради лещено зърно. Голямо обикаляне беше, голямо прехвърляне от "специалист" на "специалист" и накрая се оказа, че зърното леща липсва 

   По същия начин . 

   Много благодаря за мнението . 
   Плюсовете на оставането в градина са : целодневно гледане , защитеност откъм пространството (няма как да избяга) , по-голям шанс за сестричката му да влезе в ДГ ,както и шанс за мен да направя нещо по своето развитие ....

   Ако пък тръгне в ПГ (или в 1 клас) в училище ,ще трябва да стоя с него в училището . И ако сестричката не бъде приета в ДГ, въобще не си представям ,как ще се справяме .....

    Споделям ви .....    Така става по-ясно защо имам толкова колебания .