Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 21

Селма
исках да ти кажа че подкрепям мнението ти, че ние майките сме най-добрите гледачки и възпитателки на децата си. Особенно ако са деца със СОП. Тук мога да напиша много за това кой и какво трябва. Ще се огранича само с това роднини от сорта на баби и дядовци са абсолютно неподходящи. те никога не са в състояние да приемат 100% диагнозата на детето и както никога не биха могли да бъдат железните ръчички облечени в кадифени ръкавички.

в нашето семейство примерно единствено ние със съпруга ми и дъщеря ни и сме хората истински заинтересовани  нещата да вървя, ние сме хората които знаем че не трябва да се пропуска, изоставя, отлага , всичко трябва да се решава в момента, да се терапевтира сега защото според ефекта на пеперудата нещо пропуснато сега е мултиплицирано в последствие. Това не означава че не пропускаме или не допускаме грешки но ние сме отбора който прилага всички сили ( буквално) и с каквото може. докато клакьорите отстрани повтарят зомбирано че на детето нищо му няма и нещата се подобряват. Не бих могла да ги виня. Бабите и дядовцие са в моите очи тези дето глезят а ние искаме от тях да изпълняват други функции. трудно постижимо.

За мен лично добър гледач би бил жена на средна възраст обезателно с квалификация- специален педагог или логопед. Обаче щом имат квалификация специалистите са доста високо платени и така се получава липсата на вариант. Педагог пенсиониран не бих препоръчала - с извинение много са тесногръди, рамкирани са,което не е добре за нашите деца.

и така се получава че мама знае и може най-добре.
И щом е така какво да кажа - ние тук сме пожертвали в буквалния смисъл на думата всичко от личното си аз-пространство- реализация в името на тази кауза.Понякога мечтая че се връщам на работа, често се сещам че при едно от реобследванията ми казаха че имам шанс някога да започна работа ( споделиха че давали много рядко таи надежда на родителите ). но истината е че няма и да посегна да крачна в личната си посока докато знам че няма кой да ме замести а момента когато мога да направя нещо за детето си и тук и сега. Миналата година имах няколко месеца в грижи за баща си и мъжът ми се опита да поеме моите фуккции, оказа че този вариант е по-трудния, веднага си пролича едно леко разсейване изоставане от графика при детето. усети се че не се получава затова се върнахме към стара схема.

_re_ge, заставам зад всяка твоя дума така сякаш аз съм ги писала 

Обаче  . Много е натоварващо да се грижим за аутистите. Положението се усложнява от емоционалната ни привързаност към тях. Има моменти, когато не издържаме психически и трудно излизаме от емоционалната криза. Една съсипана майка в никакъв случай не е от полза за децата си. В такива моменти е добре майката да се отдели емоционално за известен период от време от ситуацията за да се " рестартира" Когато напрежението спадне - ще е по ефективна за детето си от момента на кризата. Как се отразява тази "раздяла" на детето е въпроса? Би могло да се усложни положението и да върне назад - да! Но би могло и да е от полза за него. Моето дете има нездрава привързаност към мен. Все още е зависим емоционално от майка си и това му се отразява негативно. за него аз съм целия свят и всички останали са просто присъстващи в живота му.

Селма, може би е добре да пробваш дори жена без опит но вече майка с желание да работи с детето. понякога знанията, които имаме ни пречат да видим нещата отстрани. понякога всяко действие на децата си отдаваме на диагнозата и не можем да видим, че някои от нещата, които правят децата ни са от характера им. В края на краищата те не са само аутисти, но и личности и си имат характер, ген и свое мнение. Една жена без много много познания ще ги види и може би помогне повече от много знаещите за аутизма. Една жена без да е чела и учила за аутизма ще чуе само това, което и кажем за самото дете и няма да си мисли - ама те аутистите в еди си колко процента правят това и това, а ще чуе само обяснението на майката - относно детето, което ще гледа.

Те същия е. Много искам Гого да погостува на нашите поне за седмица без мен. Според психоложката за него ще е много травмиращо. На брат му престоя при нашите му се отразява много благоприятно. Има много деца, по цял ден играят на вън. Хриси там прояде всичко. В София се правят само фасони - това не ям, онова не ям. Реших - в понеделник ще е първата тренировка. Майка ми ще дойде и ще пътуваме с влака. Мисля, че ще е голямо преживяване и за всички ни - ако чуете по новините за подлудени пътници във влак по направление София-Варна - ние сме Идеята ми е да постоим заедно 2 дни. После да идат с нашите на село за 2 дни без мен. Ако нещо даде зор - само на 7 км е ще се реагира веднага.
И само тихичко да се похваля, че от около седмица две се появи ехолалия, което ми казаха, че било добър признак

Реге, аз все още ходя на работа. Написах все още, защото не знам до кога ще издържа, а и мен до кога ще ме търпят - закъснявам, тръгвам си по-рано На моменти лудвам Преди това 5г бях в нас по майчинство и още повече бях луднала и само мисълта за не ходене на работа ми дава сили да издържа сега

         

Нямам личен опит с друг човек , който да ми помага с детето, но имам приятелка, на която и помага едно страхотно момиче- студентка последна година психология. Много добър вариант е , защото те са необременени и ако имат желание да се учат и да трупат опит са склонни и на договорка за не много високо заплащане.

И аз да си споделя.
Днес бяхме на психично изследване във връзка с предстоящото явяване на телк.
Просто се изисква такъв документ.
В Центъра за психично здраве.
Прие ни психоложката с 20 минути закъснение и влязохме.
Нито попита детето нещо,нито му зададе въпрос...само на мен зададе два въпроса.

А детето си хареса там един ксилофон и започна нещо да си свири.И аз говорех с детето/колкото може да се води разговор и диалог с него /.Свирехме си,пеехме песнички.Той почти всичко го говори на английски ,защото все такива клипчета гледа в ютуба.

После тя ми връчи документа,през цялото време пишеше.
И най-накрая изтърси,че според нея диагнозата на детето е дислексия ,а не ГРР,както ни е поставил нашият психиатър.

Та така......сега ще почна да чета и да се образовам какво е това дислексия

Margi_Z_Margi_Z
Ще се радвам за теб и детето, ако това се потвърди. Виж това, може да ти е от полза http://dyslexia.vivacom.bg/ 

това  е следващото към което се целех да напиша, че една емоционално нестабилна майка не е доброто решение. Аз съм реално "стабилизирана" откакто ходя на психолог ( с него ставам вече банална и досадна но това е грубата истина ) . Погледнато отстрани не бих могла да обясня какво точно с е случва там защото няма такова нещо като кушетка и излияния от дълбините на деттството. Важното е че се получава нещо като емоционално пречистване и помъдряване- примерно  на кое да обръщам внимание на кое не, как да се радвам на дребните неща, как да приемам нещата каквито са и хората които не мога да променя. Започнах да имам дребни моменти за себе си, моменти за несериозно хоби което е един страхотен отдушник, започнах да ценя повече приятелите си и да не обръщам вниамние на тези които органически мислех че не понасям. имам моменти на паника рев страх но вече мога по добре да ги контролирам защото приемам че това е ситуацията и това е моята роля в ситуацията.

Наистина съм съгласна че едно дистанциране на майката защото тя трябва да преживее една емоционална криза не е доброто решения. И осъзнавам, че би дръпнало детето назад. Дистанциране на детето от майката трябва да има , обезателно  порастване и осамостоятелстване (  ),  отлюспването е наложително но то трябва да стане постепенно когато и майката и детето и семейната среда са стабилни защото тогава заместителите ( мама се отдалечава татко/ментор  се приближава ) могат да бъдат приети с по-малко отрицание. Ние се опитваме да го постигнем за сега с променлив успех но си давам отчет че ролята на бащата/ментора  тук е от голямо значение и от желанието да си имат техните "мъжки" дела . буквално усещам как Една фраза - "остави ги тези женуря" казана от татко ни кара детето да се чувства порастнало, приобщено към мъжкия свят.

Благодаря ти,
но аз не и повярвах много.
Нашето дете може да напредне да,но с много уроци и занимания,каквито всъщност не посещава.
За мен си е от аутистичния спектър,нерви,викове ,неспокойствие...
Стереотипни движения.Но съм забелязала,че колкото повече е уморен,я от разходка,я от детската,тогава повтаряемостта изчезва. Но когато няма разнообразие се затваря в своя сват.

Трудно,много трудно е...
Ще стане голям дангалак,и тогава ли ще го храня,обличам...не искам да си го представям

и аз забелязвам, че когато е изморен от игра навън или от нещо , което се е случило през деня /необичайно за него/ тази повторяемост изчезва. Но сгреших май че го оставих вкъщи този месец, дръпна назад много. Трудно го обличам, събличам, все са едни тръшкания, ревове и т.н. Днес пак гледа пералнята като пере, успокоява ли го незнам. И много се върти в кръг, така около себе си, завива му се чак свят и върти очите настрани

За обличането и събличането-може да дадете на детето играчка-кукла, може и плюшено мече и да го облича и съблича, да го сресва, да мие зъбките и т.н.

За въртенето-има специални очила за аутисти,които помагат на детето да се фокусира,ще потърся как точно се превежда думата на български и ще напиша.
Много хубаво упражнение е,да се да де на детето кутия или специално чекмедже у дома, в което да има различни предмети /които обаче не са опасни/,например,лъжица,гумичка,топка за тенис,ръкавица за фурната,острилка,ключодържател,фенерче,някаква картичка и т.н.докато майката е заета с нещо,например,готвене,чистене или просто пиене на кафе,на детето се поставя малка задача,например:помогни ми,дай ми лъжицата/фенерчето,острилката и т.н.Ако на детето се зададе въпрос "искаш ли да ми помогнеш?" то вероятно ще отговори с ""не",затова задачата се поставя без въпрос, а повелително.Възможно е детето да не намери това,което трябва да търси,дори, да му е пред очите.За да се улесни,но от разстояние се наставлява с "това лъжица ли е?,като се сочи острилката и така докато намери това,което търси.

Терапия с пластелин- вместо гледане на телевизия.На детето се дава пластелин, да направи, например,зоопарк,гора,магазин,гараж или детска площадка.Вероятно първия опит може да са само безформени топки,но е важно детето да се насърчава да казва какво е това-пейка,мечка,камион и т.н.

За езикови затруднения-вместо филмчета на детето се пуска инструментална музика, без пеене.Много успокояващ ефект /за деца,които все се въртят ( а повечето и трудно спят)/ има музиката на Бах,*сонати за виолончело*,Вивалди,*годишните времена*,всички клавирни произведения на Шопен,Песента на Солвейг от Григ,балетната музика на Чайковски,

При доста момченца на възраст 3-6 години премахването на сливиците /особено носовата/ има много голям ефект за развитието на говора.Освен,че стават много по-комуникатовни,не са толкова лежерни,тромави и все едно излизат от омагьосан свят./това съм го преживяла лично с брат ми,сина ми и мъжа ми/.

   Някакъв съвет , как да преодолеем носенето на едни и същи дрехи ?

   Последно играхме на една игра тип пъзел ,където 3 котенца се обличат в различен вид дрехи по избор на играещия .
   Редуваме се с детето . Демонстрирам му ,че обличам котетата разнообразно (и думата му обясних с букви , с рисунки) , според ситуацията : разходка , спорт , сън , гости
    Но той си ги облича неизменно в едно и също ......

Селма- за колко годишно дете става дума?

Нововъведенията трябва много внимателно да се предлагат.За малка промяна като дреха с джоб от ляво и същата, но с джоб от дясно са нужни от седмица до месец,за да бъде приета.

Ако детето има трудности с приемането на материите-предложете му вместо светлосиня-светлозелена жилетка от същата или подобна материя.Някои тъкани са почти болезнени на допир.Трябва да разберете дали детето не приема различната материя /тактилни затруднения/ или не приема различния цвят дреха/зрителни затруднения/.

Ако иска само един цвят дрехи-от синя тениска, постепенно преминете на синя тениска с дълъг ръкав,после на синя риза,синя жилетка,синьо елече,синьо яке.
Ако не иска друга материя-памучна тениска,памучна блузка, която задължително се изпира със същия препарат и омекотител като желаната дреха/обонятелни затруднения/ и така постепенно към по-топла дреха от естествена материя,особено важи за дрехите с пухчета.

За всеки успех-например,детето се  съгласява да постои облечено,дори и за кратко с жилетката/суитчера-малка награда,например,може да му пуснете любимо филмче.
Ако отказва да си облече якето в студа,обяснявате,че само,който е с яке може да излезе навън.
"Избери-или седиш тук без яке или си обличаш якето и отиваме на люлките."
Като се върнете от люлките,обаче,споделете,че сте много доволна,че сте били заедно навън,колко е било хубаво т.н.
Ако откаже да се облече и си седите у дома,помрънкайте,че ви е мъчно /вероятно детето не осъзнава вашите чувства/,че вместо да поритате топка заедно или да събирате листа и т.н. седите у дома затворени.
Ако можете да вкарате някой батко/татко/мъж, на когото можете да се доверите в процеса на привикване  става мнооого по-лесно.Например,може да се сдобиете с подобно на полицейско яке, на рокерско ,с картинка на Спайдермен или герой,когото детето харесва и баткото/таткото да каже "Я,какво хубаво яке,много ми харесва,ти не го искаш, аз ще го облека,ще стане мое и т.н./.Обикновено този подход много добре работи.

Не бях отговорила на това запитване за което се извинявам, обаче Катина го е направила вместо мен като дори е използвала любимата ми фраза тази на Мечо пух.

Синът ми не бих нарекла жаден за знания а по скоро „работлив” ( на майка си прилича   ). Сегашният му режим формирахме в рамките на година и половина като постепенно прибавяхме по някое занятие. Специалистите в началото ( той беше на 3 г. и 4 месеца ) дори не бяха сигурни дали ще може да работи по един път седмично с логопед и специален педагог. Обаче той се справи, добавихме още един път логопеда , после ресурсното и няколко месеца по късно още един специален педагог.Тази година махнахме едното от занятията със специален педагог и добавихме психолог. Всички признаха че при него тази схема ( 5 +3 ) работи перфектно, като всички го обстрелват с различни неща от различни сфери които трябва да се овладеят в дадената възраст и така полека лека се трупа като след време количественото натрупване преминава в качествено.  

Обаче тук трябва да кажа че при него механичното запаметяване е наистина голям проблем . Помни добре когато има логика но каква логика в запомнянето на имена ….както и доста други неща които ми прави впечатление че като деца сме запомняли и приемали като даденост а после сме намирали логиката в тях.

Затова докато при едни деца възприемането и запомнянето става бързо а от там подреждането по поличките на мозъка отнема време, при нас набавянето на информацията става ударно а там вече каквото се закачи. Има неща които се вижда че са се закачили след да кажем 4-5 месеца. Това че някои плодове/зеленчуци се сушат и какво е сушено грозде разбра след като две зими подред низахиме и сушихме гъби и плодове  на парното. Тези дни по повод козунаците като казах "стафиди е сушено грозде" нямаше нужда от визуални и словесни пояснения, а той не знае какво е стафиди.

Аз бих опитала просто да ги махна от гардероба. докато са там и той има възможност да избира винаги ще взема тях. Ако ги няма ще трябва да се облече нещо друго.

ние имахме подобен проблем но мноооооого отдавна- синът ми нямаше и 3,5. След като се свалят дрехите се махат/изчезват. На следващия ден се вземат нови дрехи , той сам започна да рови из шкафчето ( направих етикети да знае къде да рови) и не ги намира, трябваше да приеме че ги няма, имаше едно бърчене на носа, направо страдание , една нервност  но на нас ни казаха да се правим на разсеяни защото стериотипите трябва да се разбиват. Все пак гол не може да тръгне- допира на въздуха по кожата много го дразнеше. Правеше компромис с леееко побутване . Трябва да кажа че и да е имал неудобства ги забравяше - какво по различно от еднавки като фасон блузи в различни разцветки . Ето и затова се сещам че в началото имахме еднакви дрехи но в различни разцветки за да го няма дискомфорта от дрехата но да се разбива стериотипа. Обаче не става леко, иска си твърдост - железните ръчички нали знаете  .