Подсъзнанието може всичко 55 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Ммммммм, да, така си е.

Уауууууууууу, стархотна новина!
Благодаря!
По въпроса за хопонопоно вече съм изпробвала и съм напълно съгласна с това, което стед написали. На мен лично много ми помага. Понякога си го повтарям ей така, обръщайки се към части от тялото си, за които имам проблеми в момента. Снощи например не успявах да заспя, че ми е запушен носът. Въртях се доста, преди да ми дойде на ум да си опитам да повтарям :Обичам..... Заспах Е, това е доказателство в действие
Честито нова тема! Сега отивам да ви изчета. Бях се заседяла в къщи с настинки, температута и всякакви благини от този род

Ритуала със свещите може ли да се приложи за пожелание за бебе.

Така ми помага тази тема ......Чувствам се малко по чиста като ви чета

Момичета ритуала с ваната за поущряване на бизнеса може ли да се направи в леген например.Нямам вана.
Благодаря

Ако отвътре ти идва така, защо да не може?   То си е молитва. 

 

Вместо "запис", искам да Ви благодаря, че ни поднесохте поредната прекрасна тема. Използвам случая да публикувам в нея една моя особено любима притча за Бамбука!

Приказка за Бамбука...

В една прекрасна градина растял бамбук с благороден вид. Господарят на градината го обичал повече от всички други дървета. Година след година бамбукът растял и ставал як и хубав. Защото бамбукът знаел, че господарят го обича и бил щастлив от това. Един ден господарят се доближил до своето любимо дърво и му казал: „Драги бамбук, имам нужда от теб.” Прекрасното дърво усетило, че е дошъл моментът, за който е бил създаден и казал с голяма радост: „Господар...ю, готов съм.Употреби ме, както ти желаеш.” Гласът на господаря бил тежък: „ За да те използвам, трябва да те посека”. Бамбукът се изплашил: „Да ме насечеш, господарю! Мен, най-хубавия от дърветата в твоята градина? Не, моля те, не! Употреби ме за твое удоволствие, господарю,но моля те, не ме сечи”.
„ Скъпи мой, бамбук”- продължил господарят-„ако не те поваля, не мога да те използвам”. Градината изпаднала в дълбоко мълчание, дори вятърът престанал да духа. Бавно бамбукът нав...ел своята великолепна корона и прошепнал: „Господарю, ако не можеш да ме използваш без да ме събориш, събори ме”.
„ Скъпи, мой бамбук”- не само трябва да те съборя, но дори да ти отсека клоните и листата”.
„ Господарю мой, имай милост! Унищожи красотата ми, но остави ми клоните и листата”.
„ Ако не мога да ги отрежа, не мога да те използвам”. Слънцето скрило своето лице, една изплашена пеперуда изхвърчала. Треперейки бамбукът казал слабо: „ Господарю, отрежи ме”!
„ Скъпи мой, бамбук, длъжен съм още повече да ти направя. Трябва да те разцепя на две и да ти измъкна сърцето. Ако не мога да направя това, не мога да те използвам”.
Бамбукът се навел до земята и тихо казал: „Господарю, цепи и вземи!” Така господаря на градината съборил бамбука, отрязал клоните му и листата, разцепил го на две и му извадил сърцето. После го пренесъл, където извирал извор с хладна вода близо до своите ниви, които се измъчвали поради сушата. Внимателно свързал към извора единия край от любимия си бамбук, а другия край насочил към изсъхналите ниви. Прозрачната, свежа и сладка вода започнала да тече по тялото на бамбука и достигнала до нивите. Бил засаден ориз и реколтата била отлична.
Тъй бамбукът станал един голямо благословение, макар и повален и разрушен. Когато бил едно великолепно дърво, живеел само за себе си и се оглеждал в собствената си красота. Покосен, ранен и обезобразен станал канал, който господарят употребил, за да направи плодовито своето царство.

„Понякога Господ иска големи жертви и това изглежда една несправедливост от страна на Бог. Да не забравяме, че Той има нужда от нашето сътрудничество, за да спаси света!”

fitblond , страхотно е! Благодаря!

Господи, Благодарна съм от все сърце, че попаднах на темата и в частност на нещата, които успях да прочета уикенда..Тъкмо бях почнала да мисля, че полудявам..
Радвам се, че открих евентуалната причина за случващото се.
Ще пиша скоро пак, че в момента ми е малко..нереално 

~Миа~  - точно преди 3-4месеца минах по същия път.
При мен това беше в момент, в който аз преобърнах живота си. Понякога е много трудно и болезнено, но аз така го усещах и знам, че трябваше да го направя.

Споделяйте всичко, което Ви е помогнало.................... 

Момичета как го пишете този трудов договор за мечтаната работа, че не намерих линк на първа страница. Пишете дата от която искате да Ви назначат, пишете фирмата и вашето име. Длъжността пишете ли я или не. А ако не сте сигурни че това място е толкова супер колкото изглежда от страни пишете ли нещо от сорта ако е най-добре за мен или не. И ако напиша нещо такова не става ле автоматично че няма да се случи. Моля някой който е писал такъв да ми прати модел. Може и на лични. Че нещо няма никакви изгледи да търсят хора там където се надявам или поне аз не разбирам за места. Приемам съвети всякакви.

Мия, разцентровала си се нещо, явно си в стрес. И да идеш при джи-пи най-много да те прати на психолог или в по-лошия случай директно ще ти предпише розови хапчета  Чети, мисли, почивка, и ако трябва рязко да свършиш нещо в живота си, не го отлагай  От препатил, дето се вика (същите симптоми просто) 

Много благодаря на fitblond за притчата и на Делфина фон Ю. за видеото    Покрай него изгледах и още няколко 

Момичета, правете си ритуалите както ви идва отвътре, те не са магии и няма нищо да се промени, ако пропуснете щипка прах от зомби и крило от прилеп 

Напоследък се улавях, че нещо май не обръщам достатъчно внимание на малката и тя за да ме компенсира, се разболя леко, та сега се гледаме и обичаме  Защо ви го разправям това - нарисувала си е с химикал трето око на челото и спирали на дланите (там има чакри, освен това са вход за енергия). (Напоследък често рисува хората с по три очи). Разбира се няма някое високо интелектуално обяснение за магарията си, но как да й се сърди човек, като знаем, че това е чистата интуиция и разбиране, все още непогребани от цивилизационно израстване   
Брех, как мъдро го казах 

Ако можеше да сме възприемчиви и първосигнални като деца .. 

Мъдрост си е. Винаги, когато достигна с опит ли, с много лутане ли или пък след излишно причинен си стрес, до истина, инстинктивно долавям в себе си, че просто съм я забравила.
И стремленията ми са в тази посока - да възприемам и усещам с нешлифовано съзнание. Колкото повече стъпки в тази посока успявам да направя, толкова по-лесно ми се получава всичко, което обмислям, предприемам и решенията ми идват като подарък.

Да!