Има книжка с най-различни моторни превозни средства - комбайн, трактор, бетоновоз, влакове, колела и т.н. Знае ги всичките - за бетоновоза прави "мелничка " с ръце, за мотора прави бръммм-бръммм, за пожарната - фию, фию, фию (не знам как да изпиша сигнала на линейките) и т.н.
Познава животните (повечето), но цветове , форми и цифри - найн! Казва, че е на две години и показва с пръстчета, ама някак си ги преплита, много смешно.
Обожава хеликоптери, самолети и багери и показва какво правят - единия копае, другия лети и т.н. И това е .
С гърнето сме с уклончив успех.
Не скача с два крака, стои си още в стола, но вечеря с нас на масата, на нормален стол. Храни се сам, но предпочита с ръце, вместо с прибори. Обожава да си обува сам обувките и го прави перфектно, но само след като си е събул чорапите .
За мен единственото му "изключително" умение за възрастта му е самостоятелното шофиране (то си е точно това) на колата.
А и една случка да ви разкажа - пак от моето детство - отиваме с баба ми на някаква почивна станция. Там организират детско забавление, всички деца казват стихчета или песнички, а жури ги оценява и награждава. Баба ми, знае, че никога не са ме учили на каквато и да била песничка или стихче и отиваме да гледаме, като публика. Да ама, сърце юнашко не трае , по средата на представлението аз стават, качвам се на сцената и започвам да разказвам някаква напълно импровизирана приказва, която си измислям на място. Баба ми каза, че умряла от срам. Та така се сдобих с първото място. Всичко това го разказвам не за да изтъкна колко съм гениална - това вие си го знаете - - а само за да онагледя емпирично, с пример това, теорията ми за обучението на малките деца.
И пооослеедно - във форума, ФБ и т.н. специално се опитвам да имплементирам олекотен, разговорен, дори жаргонен език, с цл да ни е забавно. Това не значи, противно на нечии убеждения, че речниковият ми запас се ограничава до двусрични думи и прости изречения.