Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - XXXVII

Лилумба, направо съм на нокти за "Оз" след този отзив . Тук тръгва от утре, възможно в най-скоро време ще го гледам

И в Бг тръгва от този петък. Във филма много ми допадна небрежния стил, с който бяха поднесени някои да ги наречем поуки и изобщо силни моменти. Не с поучителен тон и заканителен пръст, а с усмивка, шега, намигане. На зрителя е оставен избора сам да реши дали да ги види, оцени и си направи съответните изводи, или просто да ги подмине, наслаждавайки се на гледките. Разбира се, говорим за филм-приказка, който надали ще стигне по-далеч от евентуален Оскар за визуални ефекти. Не вярвам някой да очаква нещо повече от него. Но зад красивата картинка има и някои много добри и силни попадения. "Алиса" е по-мрачен - не само като визия, докато в "Оз" има много светлина.

Дежурният ми въпрос покрай такива премиери: Става ли за дете на 7?

Добър въпрос наистина. И аз след филма се замислих дали става или не. Дъщеря ми след десетина дни ще стане на 9 и би могла да го гледа. Но за малкия, която още няма 6 се чудя.  Не за друго, а защото има разни страховити същества и сцени, които поднесени в 3D вариант могат и да поизплашат децата. От другата страна е наистина много красив. Двоумя се. То CN и в голяма степен манга анимацията със сигурност предлага далеч по-стъписващи неща, но не е в това въпроса.

Аз ако заведа, ще бъде задължително на 2Д, а пък и баща му го е кръстил вече с Властелина, знам ли... ще му покажа трейлър и да реши сам. Такъв тип филми вече гледам в киното само покрай детето, инак за съжаление остават за у дома. Ако ще си открадна време за кино, гледам да го 'похарча' за друго (Side Effects е в списъка от края на мин. година, знае ли човек, може и да му излезе късмета  )

Ееее, щом е минал през Властелина, значи давай смело. Тук няма чак такива плашещи моменти и живинки.

Записвам се и в новата тема. Току що свалих препоръчания още в началото на тази тема Im july. Чудех се от къде ми е позната артистката и се сетих, че играеше и в "Черна котка, бял котарак"

Току-що даваха Големите надежди с Итън Хоук и Гуинет Полтроу. Трудно ми е да изразя емоциите си. Има нещо в него, което дълбоко ме докосва. За пръв път го гледах, когато излезе през '98г.. Бяхме с майка ми. Филмът свърши. Излязохме и отново си купихме билети за втора прожекция.
Уж историята е простичка, но затова пък е разказана толкова поетично. Всички кадри бяха като едно голямо платно. Във всяка сцена, върху всеки герой присъстваше зеленият цвят във всичките му нюанси. Нещо като повей от Paradiso Perduto. Единствено Естела в първата и последна сцена е в бяло - символ на новото начало, чистота и невинност.
С романа на Дикенс филмът няма нищо общо, освен основната линия, подобно на набързо нахвърляните ескизи на Фин и заради това би трябвало да се разглежда като отделно произведение. Дикенсовите романи са мрачни, потискащи, а този филм е изпълнен със светлина.
 Ан Банкрофт е великолепна като мис Хавишем или както беше г-ца Динсмор. Луда като шапкарка, но по един забележителен начин!
Итън Хоук играе плавно, леко, естествено, а Гуинет заслужава отделни адмирации - след този филм се влюбих в нея. Толкова беше въздушна. Същевременно цинична, студена и отстранена. Целувката им е една от най-красивите в кинематографа за мен.

Отделно внимание заслужава Робърт де Ниро. Хубаво е да прави такива роли, а не бозите, в които се снима напоследък.

Допълвам се.
Снимайки този филм, Алфонсо Куарон би могъл със спокойна съвест и чувство на изпълнен дълг да се отдаде на покой. Според мен "Големите надежди" са безукоризнени от първия до последния кадър, звук, дума, жест. Съвершена картина за хорските несъвершенства — тя лъже, понеже се страхува от себе си, той лъже, понеже се страхува от света, но и двамата са силни именно благодарение на страховете си, защото само в борбата сам със себе си придобиваш сила. "Това е сърцето ми и то е разбито". Запуснат дом, запуснати души. Всеки е сам за себе си. Всеки си има собствена трагедия. И никой не може да им помогне, нито да ги разбере. Освен самите те, смирявайки се.

Музиката към филма е като отделен герой. Наравно със зеления цвят тя те препраща в друго измерение. Чувствено и същевременно отстранено. Като позирането на Естела.

Ооо, прекрасен е!!!   И аз до сега го гледах...  
Извинявам се, че не е по темата, но някой знае ли коя е финалната песен? Тази, на фона на която течаха финалните надписи? Oткакто свърши филма се опитвам да я открия, но за момента без успех...  

Приятно ми е - Богиня, огрооооомно мерси!!!      

Потърсих филма(Големите надежди) за повторно гледане.
След Ревюто на Богиня просто нямаше как...
И ми излезе първо този филм - http://www.imdb.com/title/tt1836808/
Някакви отзиви за него, някой гледал ли го е?

Интересно! И аз ще отделя време да ги гледам и двата.

Току що изгледах "Зверовете от дивия Юг". Много ми хареса на мен. Прекрасен е! Просто нямам никакви забележки. През цялото време сякаш някой ме беше стиснал за гърлото, а накрая болезнено, но сякаш всичкия кристален въздух нахлу в дробовете ми.

Току що изгледах Silver Lining Playbook и само мога да споделя, че толкова добре ги разбирам всички герои, толкова са ми познати тези преживявания, че плаках почти през целия филм. Мисля, че това ще е от филмите, които втори път не бих си причинила, не защото не ми харесва, а защото ми е твърде болезнен.
P.S. Част от мен завижда на тези, които не ги докосва или им е далечен

Идвам да разпръсна малко кино-щастие, че от вчера стъпвам по облаците . Дръпнах си Regarde la mer And Other Short Films- страхотна колекция късометражки на Озон, и за една вечер глътнах първите 4. Страхотно изживяване са- такава концентрация на красота в толкова камерни пиеси, направо вълшебство .
Truth Or Dare- изключително смущаваща детска игра, само Озон може да постави тийнейджъри в сексуална ситуация и да го направи да изглежда еротично.
X2000- този ми се стори леко безсмислен, но пък прекрасно заснет. Дори и грозното в него беше красиво.
La Petite Mort- вече съм абсолютно убедена, че никой не снима гей-филми така, както Озон. Едва ли не убеждавайки зрителя, че хетеросексуалността е скучна . От четирите, които изгледах дотук, този беше най-емоционално натовареният, по един особен мълчалив начин.
Regarde la mer- страховит. След него едвам успях да заспя, и три пъти проверявах дали съм заключила добре