Работа мечта си търсим - търси ни и тя!

Моето мнение е, че външността има значение, но за повечето професии все пак е по-важно какво можеш да правиш. И за повечето места, където държат на приятна външност, всъщност изискват по-скоро човек да има излъчване, да е позитивен, да умее да комуникира. Имам една приятелка, която на страшно много места я искаха, не защото има кой знае какво образование и квалификация, а защото е от този тип невероятно слънчеви хора, които човек моментално харесва (в момента мисля, че работи в PWC). Наскоро ми направи впечатление, докато следях съветите на разните HR, че някои от тях не изглеждат по приемлив за мен начин. Например  тази изтъкната ейчарка ми е прекалено old school и не би трябвало да оценя кандидати по външен вид: http://www.karieri.bg/karieren_klub/klubove/marketing/2007419_mo … a_e_na_velosiped/

Ако нямаш камера вече е друго. Подкрепям, че ако има технически трудности (липсата на камера се брои за такъв) би било повърхностно от страна на работодателите да настояват на камера  

От друга страна, при дистанционните интервюта винаги има риск. Аз мога и леля ми да сложа да води разговора и портфолиото на съседката да изпратя....Естествено, ако вече си създала професионален профил и си разпознаваем, тези рискове отпадат. Но за тепърва прохождащите, може би е по-добре да се съобразят с изискванията на интервюиращите, до колкото могат.

Хи-хи, добре си избрала примера. Но по този критерии - да не търсиш у другите това, което ти не притежаваш, има доста колеги които следва да нямат никакви изисквания към кандидатите. Аз познавам една дама, много фукаща се с това че е директор, която по официални срещи си бърка я в носа, я в ушите  

Много съм далеч от сферата на човешките ресурси, но за мен човек, подбиращ хора, трябва да изглежда спретнат и в крак с времето, в което живее. Може би защото си падам малко перфекционист, а пък съзнавам, че имам известни пропуски във външен вид, държане, квалификации и пр., се отдадох тази седмица, през която кандидатствам за работа,  на четене на различни съвети на специалисти. Иначе, предполагам, че на ейчарите доста често им се случва да подбират хора с качества (образование и квалификация), каквито те самите не притежават, това е нормално.

И при мен отговорите са:
Не
Не

Не мога да си представя,че ще дискриминирам на база външен вид.

Не мога и да си представя,че ще пусна фиктивна обява...представям си аз да съм на мястото на търсещ....

Една от фирмите, в които работех, пускаше такива обяви.
Не точно фиктивни, но с цел да си имат под ръка CV-та за една доста проветрива длъжност.
Случвало се е да се обадят на кандидати, които са си пуснали документите преди половин година.
Една колежка, която тогава беше на тази проветрива длъжност, притеснена беше ги попитала човек за нейното място ли търсят, а те й се изсмяли и казали, че просто проверяват пазара на кадри.

Всеки има своето призвание и вроден талант за определена дейност или дейности. Ако можеше всеки да работи това, което му се отдава светът щеше да е с една (или повече) идея по-добър. В България толкова масово хора работят нещо, което въобще не им подхожда и не е по силите им, че чак вече не ни прави впечатление. Примерно в едно известно заведение до Св. Неделя едни грамадни момчета работят като сушисти (правят сушенца). През повечето време негдуваха, рогаеха и мълмореха доста грубо и високо на моменти. Все едно няма хора, които плащат скъпо за да хапнат около тях. ТА на тази позиция виждам хора, които са по-дребнички, тихи, хармонични и поне малко да напомнят на азиатци. До въпросните момчета стои един чичко, който се предполага да е управител, но не направи забележкса на персонала, а си гледаше телевизора.
На мен не ми харесва 80 процента от хората да правят това, което правят с омраза. Така пречат на хора, които евентуално биха се радвали да са на работа.

Да, напълно е възможно... даже съм наблюдавала в интернет обявите на такива фирми, какви позиции пускат, през какъв интервал от време, как ги преформулират и т.н. Смея да твърдя, че около 50% (даже повече) от обявите в интернет са такива. Да не забравяме, че има и силно присъствие на посреднически агенции, които пускат една и съща обяви през ден, в продължение на месеци.
Даже мога да потвърдя на 100%, че съм била и на такива интервюта. Като пресен пример мога да дам една компания, която набираше офис-асистент с немски, а интервюто мина напълно опознавателно, даже ми дадоха визитка на компанията и това беше. Когато се обадих другата седмица за обратна връзка (на компаниите, които са ми харесали и като позиция, условия и т.н. винаги ги търся отново за feedback все пак), секретарката ми каза, че даже не знае за какво става въпрос и да си говоря лично с "мениджърката". То се чувства от самата атмосфера на интервюто, кога една фирма наистина търси човек и им трябва спешно и кога е несериозна или се двоуми.
  
Има и друг тип обяви обаче, от по-нереномирани компании, които си променят често името или минават в графа "поверително" само и само да не се разбере кой пуска обявата и когато ти се обадят по телефона ти се чудиш аджеба кога съм кандидатствал/а в тази фирма. Примери много - Zepter, Koketna, Global markets (тези последните имат няколко "фирми" и пускат обяви от различни профили, но адреса на фирмата всъщност и позицията за работа се оказват едни и същи).  

Абсолютно съм съгласна с Палмичка!
При мен е почти същото положение. Предпочитам да изчакам и да си намеря работа, която да я върша ако не с удоволствие, то поне с приемливост, а не омраза. Компания, в която не вярвам и позиция, за която мисля, че няма да се справя, не се захващам! Достатъчно си напатих от такива "работи" в последно време. Защото един-два месеца можеш да го работиш това, но впоследствие могат да дойдат доста проблеми и всичко да стане леко нетърпимо.

П.С. За да не се повтарям с трети отговор, бих искала да попитам има ли някой от вас, който е работил в чужбина и е запознат как стои въпроса там с трудовия пазар? Чисто информативно, но все пак искам да разбера за средно-квалифицираните позиции дали по-лесно от БГ се намира работа и въобще как стои въпроса там с трудовия пазар. И като средно-квалифицирани нямам предвид най-масовите - в сферата на обслужващия персонал или строителството като болногледачки, зидари, шофьори и т.н., ами проект/технически асистенти и сътрудници, САП консултанти, банкови служители и т.н., както и тези без особен опит.  

При всички случаи е по-дъбре пазарът на труда, както при по-нискоквалифицираните, така и при другите нива. Само дано това, че сме българи не ни попречи. 

Сигурна съм, че никой ейчар няма да признае, че пуска фиктивни обяви и преценява кандидатите по външен вид. Въпреки че има доста такива.

Може пък никой от тях да не пише тук 

В компаниите, в които съм работила, по-скоро сме запълвали позиции без да ни се налага да пускаме обяви. (Не, не по роднинска линия и с връзки.) Просто непрекъснато получаваме т.нар. спонтанно изпратени CV-та. Когато се появи позиция, първо разглеждаме тях и едва ако сред тях няма подходящи кандидати, тогава пускаме обява.

А по външен вид - аз си признах, че съм подбирала, но не по обява, а на кариерен форум. Там имахме ужасно много кандидати, всичките еднакви - студенти трети курс, без опит, една и съща специалност...Подбирахме ги по поведение, изказ и външен вид. По какво друго да избереш 3-ма от 50 примерно?

Дефинирай коя точно чужбина те интересува. Европа, Америка, Азия, Африка...това са много различни пазари и на всеки от тях условията са различни.

При всички случаи, с едни и същи квалификации е по-лесно да си намериш работа тук, отколкото на място, където си емигрант. Особено важно е дали знаеш местния език или не. Може би единствено в арабските страни никой не очаква в банката например да го обслужат на език, различен от английски.

В Европа в момента има стагнация на пазара на труда, а заплатите далеч не са колосални. Аз например миналата година пусках обява за Прага. Колежката там не можеше да си намери човек и ни помоли да пуснем обявата тук, понеже вече имаше положително впечатление от други българи, които сме изпратитли. Ами за две седмици нямаше нито един кандидат. Защото заплатата беше 1200 евро. Не ти покриват нищо. Аз още в началото и казах, че за тези пари няма да и намерим човек, но тя отговори че това е с 200 евро повече, отколкото плащат на местните.

От доста богатия ми опит като търсещ работа /направо се плаша колко години, колко обяви и колко интервюта съм минала/ мога да отговоря с ДА и на двата въпроса.
Много внимавам какво обличам за интервю, косата, грима, всичко.
Нещата са в много строги и интересни граници.
Мога да ви кажа, че в офис не се ходи с костюм, примерно.

А в новия ми офис си приличаме с колежките и по външен вид - с очила, слаби, с еднакъв стил на обличане...

А иначе, само в Джобса има поне 5-10 компании, които въртят обяви от години, въобще не знам защо!

Фиктивни обяви има и то много. С каква точно цел - те си знаят - по-скоро всички изброени до тук.
За чужбина - за Чехия мои познати споделят, че за 1 седмица максимум може да започнеш работа - компании много, а и процеса по кандидатстване е кратък. Заплатите обаче и там не са много високи. В други държави обаче може и 1 година да не си намериш работа.