Тригодишно февруарчето е вече, пролетта не е далече (49)

Привет, момичета !

Искам да ви кажа, че и аз имам много за писане и споделяне  , но време изобщо не ми остава, дори и да ви чета! С умиление си спомням за хубавите мигове, докато децата бяха бебоци.......  ! Целувки на всички ! 

9876, честитооО ! 

Здравейте, момичета!

Танче, аз бих тръгнала, защото риск има винаги и навсякъде, и нищо на този свят не е сигурно и гарантирано. Освен това моята натура явно е по-авантюристична и завоевателска, много близо, но непрекрачваща неразумното, надявам се... Мен би ме глождило какво е там, какво изпускам. И в интерес на истината, дори да се развие най-неприятният сценарий - да похарчите готови пари, това не е толкова фатално. Важното е, че ще си там, където е сърцето ти - чела съм, че е във Варна, с любимите си хора и че заедно щурмувате предизвикателствата. Вярваш ли, ще успееш - имаш всички качества! Да не излезе, че те навивам, защото решението е отговорно и всеки си го взема сам. Най-сигурният ориентир е душата - като се отпуснеш и я попиташ, тя ще ти покаже накъде я тегли. Ако я гъделичка Варна, не спъвай мечтата. В случай, че е така, тръгвайте, и то без напрежение - животът се нарежда сам, ако му се довериш. Каже ли ти душата другото обаче, остани, но пак без съмнения, защото в противен случай ще се измъчваш цял живот какво ли си пропуснала. Във всички случай ти пращам кураж и чакам решението ти - то е вътре в теб! Много се радвам за прегледа на Ния - това, щом е наред, другото не е страшно! Целувки и на двете ти красавици - фотосесията ви във фейсбук направо ме заслепи!

Пухи, чак аз се гордея с твоето храбро момиче! Много си се гушкайте, скоро да оздравява, а загубите се опитай да приемаш философски! Зная колко боли - аз останах без майчица... И в никакъв случай не допускай да се самообвиняваш - това е убийствено! Направила си най-доброто, на което си била способна в онзи момент.

Поли, не знаех за кошмара, през който си минала! Много те прегръщам и ти пожелавам спокойствие и вяра, че чудото ще се случи! Да нацелуваш Ирина от Мони освен това.

9876, честита блага вест и спокойна бременност!

Мяу, от теб вече ще се пазя!  Пленена съм от двете хубави очи на нашата наборка!

На всички заети - успех в дейностите, а на останалите - лежерен летен релакс! (Засега аз съм в първата категория...) Където и да сте, стойте на сянка и се радвайте на живота!

Танче и аз да се включа,не със съвет дали да останеш или да тръгнеш,а с личния ми избор.
Преди почти 5 години,като се върнахме от Англия,трябваше да решим къде да живеем-Ботевград,Русе,аз исках София(още като студентка ми беше тъпо,че не ме приеха в  София въпреки много високата оценка и се чудех дали да не се прехвърля след първата година там,така и не го направих и не съжалявам),но това тотално беше отхвърлено от мъжа ми,който не понася лудницата там
 Избрахме Ботевград,защото и двамата много бързо си намерихме работа тук по специалността,което в Русе поне тогава беше много трудно.Преди 2 години имаше възможност да откупим бизнеса на един чужденец и да се премесим в Русе,но много бързо се провали тази възможност,за щастие без финансови последици за нас Сега е почти немислимо да се преместим,поне имам по-добра работа,е не е много високо платена,но ми харесва.Нямам приятели тук,е познати да,но определено не мога да намеря среда А в Русе и София си имам по 3-4  приятелки,на които мога да разчитам и в сериозни моменти или просто да се мотаем цял ден  
Все още се чудя какво ли щеше да е бяхме отишли в Русе или в София без работа,да се пробваме,а не да заложим на сигурното.Макар че в последствие и двамата си сменихме работата,но то сигурна работа в България няма

9876 Честито!Пожелавам ти лека бременност и прекрасно бебче!

Ла Вида

Пухи ,надявам се да си се съвзела вече,спри да се обвиняваш,както е писала Криси,направили сте най-доброто за момента!Много съжалявам за дядо ти,запази хубавите спомени и за двамата и бъди отново усмихнатата мама,от която Сиси има нужда!

Пухи, прегръщам те силно! Не се обвинявай, не мисля, че с нещо си се провалила или издънила. Преди всичко сме хора, а както сама знаеш, никой не е съвършен. Сигурна съм, че си направила най-доброто възможно в ситуацията и към онзи моенмент, това е било най-правилното. Много е тъжно, когато такива загуби ни връхлитат, но в крайна сметка трябва да продължим...
Самата аз загубих баба си, която ме е отгледала в момент, в който имах нужда от цялата ѝ подкрепа, но явно друго беша писано. След като ме съкратиха докато бях в майчинство с голямата, след като 6 месеца стоях без работа, без доход и без здравни осигуровки, след като псевдо благожелател ме мота 3 месеца след като уж ме покани на работа и бях изпаднала в страхотна дупка. По цял ден ревях и не можех да си намеря място. А понеже очаквах да започна, бях и адаптирала Софи в яслата... Та дойде момент, в който реших, че явно трябва да се започне от нулата, в друго поприще и да се загърбят 7 години ценен опит и стаж. Е, дадоха ми шанс... и точно деня преди да започна, баба ми получи инсулт. Без да е била болна от нещо, без да е имала високо кръвно... ей така, докато вечеряла, станала да си вземе нож и припаднала в кухнята. Съседката се обади да каже... почина две седмици по-късно. Липсва ми... а после и станах свидетл как за две години и дядо ми гаснеше нон стоп... не защото беше болен, а от мъка по нея... Не знам дали направих достатъчно, не знам дали направих най-доброто. Но така или иначе, времето не може да се върне. А то поне притъпява болката.
Пухи, прегръщам те силно и съм сигурна, че има много хубави неща, заради които си струва човек да продължи напред и да се бори!  Бог да прости и дядо ти и Пухчо!
Криси, понеже вчера беше черешова задушница - Бог да прости майка ти. Нека да почива в мир!
Малвинке, пиши по-често А и искам да ти кажа, че ако беше дошла в София или в Русе, цял живот щеше да се чудиш какво щеше да е ако беше отишла в Ботевград  , такива сме хората, все нещо ни гложди 
Съни, дано да намериш нужното време, имаш пълната ми подкрепа - морална засега, защото не знам за какв иде реч 
Ел, ти как си, преди време беше писала, че си в дълбоки противоречия, надявам се да си намерила правилния път, за да си в мир със себе си 
Хубав ден ви желая, приятно гледане на супер луната!

Чакам с нетърпение да намериш време и да споделиш! 


Моята интуиция напоследък такива безумни неща ми нашепва, че... По-добре да се правя, че не я чувам. 

Мен нищо не ме гложди, явно не приемам житейските си избори като вид дилема, а... някак като книга-игра (който си спомня  ) - решаваш нещо (често на момента) и не поглеждаш назад. Единствените съмнения, които съм изпитвала, са били в посока дали не съм избързала прекалено с юрването си нанякъде, но и това са били редки случаи.  Ей ся съм в подобно положение - имам едни неща наум и се чудя дали да си дам малко почивка или да се юрна, но май пак клоня към второто. 

Танюшка, въпросите, на които трябва да дадеш отговор, е дали ще се задоволите с по-разумното решение (очевидно оставането в Разград) и колко точно рисково би било заминаването във Варна (какви биха били последствията от най-лошия сценарий). 

Приятна гореща неделя от мен!   

Много ви благодаря за споделеното и за съветите, мацки. Винаги сте ми полезни.  Както стана ясно- не съм от най-решителните и прекалено се колебая. Имам ли 2 пътя, не знам кой да хвана... На всичко отгоре Ники все го няма, бачка 4 дни седмично във Варна и нямаме време да поговорим, да обсъдим нещата... Иначе имам силна интуиция, но в такива случаи мълчи.  Ирка, точно риска се опитвам да премеря, ама пуст ми мерник- нещо не успява да премери.
Вкъщи летният вирус подхвана всички- след нас четиримата мина на мама, баща ми, приятелката на брат ми... Аля го изкара с бонус червено гърло и афти + Т. До вчера ги държеше разстройството, особено Ния, но днес май се закрепиха (пу-пу, да не чуе Дяволът).
Съни скай, липсваш тук. Дано скоро намериш време да попишеш. Ще се радвам да сме ти доверенички отново, ако това ще ти помогне. Гуш! 
Ирка, софрата е точно в твой стил.  Не знам лънч ли е, брънч ли е, ама си открадвам ягодка. Аз тъкмо се зарадвах, че с това повръщане свалих последните 2 кила, но ми беше нужен само 1 ден да наваксам с течности и НЕтечности и да си възстановя кило и половина от ненужните. 
Нийката много ме зарадва с резултатите от прегледа. Голяма ми е скица. Много е различна от кака си, но е страшен образ. И явно защото се задържа пухкава, трътлестичка, още я имам за бебе. Все я мачкам, хапя, щипя. Аля на 1г. и 7 мес. вече не беше пълничка, приличаше на по-голямо момиченце, а тая кифличка още ми е тантуресто бебоче. А като я облека с рокля, което се случва много рядко (не й е удобно, тя все се катери някъде, пада, става, настъпва я), прилича на наденичка в черво. 

Хайде да се включа повторно днес.

Слънчи, много ти благодаря! Бог да прости баба ти и дядо ти, и да даде мир на душите им! Сигурна съм, че много се гордеят, че са отгледали такъв чудесен човек като теб!

Иринка, мерси за вкусната почерпка и успех във втурването към това, което си набелязала!

Танче, да сте здрави, където и да сте! И извинявай за ултрадългия съвет по-горе! Колкото помагаме, толкова може и да ти засилим съмненията неволно, при цялата си добронамереност... Затова само ще повторя - чуй какво нашепва душата ти и се води само по нея!

Още веднъж супер настроение под супер луната и успешна нова седмица на всички!

Привет!

Искам да честитя именния ден на всички именници!
Да сте живи и здрави и да се слави името ви!

Упс, днес било Еньовден...

Честито и от мен на всички именяци!!

И аз съм див авантюрист, тъй че обикновено яхвам бързия влак и после.... скачам в движение (пък дано оцелея).

Иринке, много особени приказки приказваш - нещо си ми съмнителна, ма айде, дантъ подкачам ся.

Пухи, дано се разведри при вас! Много, много прегръдки ти пращам - не знам какво повече бихме могли... Но ако има нещо, само подскажи!

Слънч, Криси, съжалявам за вашите непрежалими загуби, както и за загубите на Пухи! Погал-погал!

Здравейте и от нас  

Не съм писала отдавна,но редовно чета.
Да започна първо с това че искам да Честитя Именния Ден на празнуващите днес,да са живи и здрави,обградени с много обич!
Да Честитя и на 9876,много се радвам за вас и ти желая лека  бременност!

Да Благодаря и на  тези които помогнаха на бъдещата(вече настояща)мама която беше в нужда,преди 2 дни се появи и малкия Георги!

Май за това се сещам,ако нещо съм пропуснала се извинявам...просто жегата хич не ми се отразява добре  

Да кажа за нас,за момента крепим фронта,но бащата на Аля е доста зле от няколко дни е с Т до 40 градуса и се моля на всички Богове да ни подмине нас...че вече незнам...
Миналата седмица водихме Алето на Гастроенеролог,оказа че имала раздразнено дебело черво или то си беше точна диагноза която не запомних и сега трябва 1 месец да пие едни билкови капки и 2 месеца да е на диета(което си е голяма мъка направо)Дано оправим всичко до тръгването на градина през Септември,че тогава ще се почне нещо друго вероятно  
Иначе ако всичко е наред и не ни мине котка път на 18 септември тръгва...
Дано изсследванията са Ок,че след тази Салмонела която изкара вече просто настръхвам само като чуя"мамо,ака ми се"....

Хубавото горе-долу да кажа е че излезе каталога с рокличките за който бях споменала...ще пусна линк ако на някой му е интересно моделчета и т.н(и ще махна утре верочтно ако не се отнеса)
http://issuu.com/petite_fleur_pf/docs/petite_fleur?workerAddress … e-1.amazonaws.com

ами това за сега от нас...толкова много не бях писала от доста отдавна май )

Ради, сладурски са рокличките, а Алина е най–красивият модел от всичките.
Дано се закрепите и... наесен с песен.

Честит имен ден на всички, които празнуват днес!
Съжалявам за загубените близки на всички ви! Трудно се преживяват, някои дори - не, но като се научи човек да живее с това някак болката се трансформира в една тиха, макар и болезнена спътница. 
Ми ту!
Ради, съгласявам се с Котето - прекрасни роклички и Алето си е най-красиво. Дано всичко е наред и закрепите фронта - зло и болест да ви забрави!
Коте, озелени ли околността?  Никак не сподели какво посади..
Да ви разсмея ли днес пък...?
1.Минаваме в хипермаркет покрай желирани бонбони и Борил ги посочва, а аз само с физиономия показвам, че не съм съгласна и той започва:
- Мамо, бонбоните не са полезни. Който яде бонбони става дебеу...... амииии като тебе!
Аз, много живо се съгласих (въпреки, че гумен бонбон през живота си не съм опитвала, може пък туй да ми е проблема  ) и някак философски реших да се успокоя! Все пак мантрата е в 2 варианта, обикновено повтарям, че който яде бонбони му се чупят зъбите.... можеше и на това да каже " ....ами като тебе" нали? Ей, тогава я бяхме окъсахме!

2. Може да съм споменавала, но....:
Карам се на Борил за нещо, беше важно (щом не помня за какво беше, чак пък толкоз ли ще е било важно ), при което той ми казва да мълча и че ще ми удари "шамали" и аз почвам:
- Кой ти бие шамари на теб?
- Никой, мамо.
- Тогава защо ми говориш на мен така, Боре?
- Аз не искам да ти говоря повече така..
- Тогава ме слушай сега ..... - и продължавам с напева за онуй важното
- Мамо, искам да мълчиш, ащото ще ти набия..
-Добре, Боре, ами ако ми се прииска и на мен да те набия...?
Тук се включва и мъжа ми, който казва, че и на него много ще му се доиска да набие Борил, при което той започва да реве и да пищи:
- Татееее, искам мама да ме бие, не искам ти да ме биеш .... 
Това е то, майчиния бой е манна небесна! 

'Щото не е готово.
Ограничила съм се само до личната околност, сиреч балкона (че ми е цяла тераса с неговите 9 квадрата  ). Стигнала съм до финикова палма, флокс, лобелия, винка, тагетис, импасианс и за разкош - един банан. Сега се глася да поръчам три палми Вашингтон и една декоративна маслина. За декор добавих и ратанов комплект плюс огромен чадър за слънце, забучен в неочаквана позиция.  Като приключа, ще илюстрирам обезателно цялата картинка.

Опасен е Борил, о-па-сен.

Малииииии, завидях за пространството и за изобилието! Много нетърпеливо ще чакам илюстрацията!   У дома е голям разсадник, но пусто нямам място, за да се отпуснем! Последното ми творение са 3 дръвчета авокадо и една огромна юка.

ДД!  Ей ме на!

Честити пропуснати поводи на всичките ни рожденници и именници, да сте живи и здрави!   
Честито и на семейството на 9..76  /не запомних номера, простете  /, този път всичко ще бъде наред и ще си имате един прекрасен ревящ вързоп накрая! 

Аз от днес съм на новата ралта, прибрах се в толкоз човешко време, че още ми е трудно да го асимилирам. Много неща имам да уча, в момента се чувствам тъпа, безполезна и неефективна... ама има надежда, аз съм оптимист.  В старата работа се разделихме със сълзи и сополи, много хубав екип бяхме... най-хубавото е, че шефа /вече бивш де/ ми каза, че винаги ще ме вземе обратно ако нещо нещата ми на новото място се закучат. Та тъй.

Децата са болни, гледам не са единствените, та и наште бяха с висока Т, повръщане, разстройство и гнойна ангина.  Максето го премина доста тежичко, 4 дни не знам на кой свят съм, в момента се мъчим да пресечем Бо да не стига до ангина, почнахме го сега с Грануфорин.

Сега ще ги изведем по хлад.