Колко време можеш да се правиш на идиот

Докато да си напиша мнението, и то - развитие. buttinsky  всичко ще се нареди, и с работата, и с ин-витрото. 

Бе той изходът не е хубав, ама поне ти падна голямото бреме на дилемата! Успех нататък! 

Всяко зло за добро,успех във всичко

Аз бих започнала веднага да си търся друга работа. Няма незаменими работодатели. Бих потърсила нещо по-добро.
Да стоиш там където злоупотребяват с теб, принуждавайки те да си плащаш за да работиш, е не само работодателска наглост, но най вече пагубно за самия теб във финансов аспект.

Buttinsky, радвам се, че случаят ще приключи с благопpиятен изход за теб.

Мда, не е розово положението, но поне разбрах, че явно съм щяла да загубя време и нерви в илюзията, че могат да се променят нещата. При положение, че чуха съображенията ми и решиха веднага да ме освободят, ми става ясно, че явно им е по-важно да спестят някой лев от мизерната ми заплата, отколкото да задържат кадрите си.
Пък и аз със тези опити за забременяване явно съвсем неблагонадежна им се виждам. Може едва да са държали да се откажа сама.

Надеждите ми са, че в момента явно няма много кадри в нашия град с единия от западните езици, които владея и ще се прицелвам в обяви, в които владеенето му е основно изискване.

Отпадането на бремето само по себе си е хубав изход.
Успех и от мен.

От една страна е добре, че нещата са се изяснили, а от друга притеснително за това кога и дали скоро ще се намери друга работа, но аз мисля, че щом имаш коз - чужд език, който владееш добре, може би ще се намери работата, която търсиш.
Явно на тях не им изнася да изпълнят това, което са обещали и най-лесният начин е да не продължат договора с теб.И при факта, че ти си напомнила нееднократно за обещаното от тях, явно вече няма накъде да ходят да лъжат, че не биха изпълнили казаното и това е изхода.
Стискам палци скоро да се похвалиш с нова и много по-добре устройваща те работа!

Малко ми е странно да си очаквала, че заради кадър като теб - ще наемат шофьор и бус...Незаменими работници въобще няма. Не те подценявам въобще, просто споделям опита си с работодателите. Винаги те имат повече "предимства" и това е обяснимо. Реално не са нарушили нищо от договора с теб. Ти проявяваш претенции, те те освобождават, нормално. Казвам всичко това, защото понякога човек тръгва напред с големи илюзии. Дано занапред нямаш подобни проблеми и винаги гледай какво ти се дава в момента и пише в договора, останалото, на добра воля или обещание - го зарежи...
Успех   

Бутински, аз пък се радвам, че неприятната ситуация за теб приключва. При подобно отношение в комбинация с ниска заплата, може би това е по-добрият изход.
Пожелавам ти да намериш бързичко по-добра работа, както и да се сбъдне и другото ти желание   

Аз по-скоро се учудих, че толкова избързаха да ме освободят. Но така е по-добре за мен, мисля.

Благодаря ви, момичета   

Разбира се ,че е по-добре  .Иначе хабене на нерви,стрес,умуване как да напуснеш,заради тримесечния срок....

Радвам се на финала за buttinsky, това е може би най-добрият вариант според мен за разрешение на нещата. Дано да имаш по-добра следваща работа и коректни работодатели.
Ще си позволя да използвам темата, защото макар казусът да не е съвсем същия, и аз съм поставена в много подобна ситуация и се чудя какво да правя.
С няколко думи нещата са следните: Заплати в нашата фирма се изплащат веднъж месечно, няма аванс. Датата е 15-то число, на което получаваш пълната си заплата за изминалия месец. Така е по трудов договор.  Дотук добре, странно ми се видя още в началото, но си казах ОК такива са условията във фирмата, какво значение има на практика.
Реалността обаче лъсна още първия месец. На 26-то число се обадих в счетоводството в София и попитах кога да очакваме, че ще получим заплатите си /аз съм шеф на регионален офис, имам 5 служители/, оттам с доста рязък тон ми се отговори, когато дойдат, тогава, още нищо не сте постигнали, недейте бърза да питате кога ще взимате пари. Меко казано ми увисна ченето. Моментално със спокоен тон отговорих, че аз не съм на процент или заработка, а на твърда заплата, така са и колегите ми, и съответно не може да ми се дава като довод. че нищо не сме постигнали. Отделно в първия месец, когато стартираш нов бизнес едва ли се очакват някакви свръх постижения. Естествено се скъсваме от работа за постижения, но реално заплатата не зависи от резултатите. Ако собственикът в един момент прецени, че този регионален офис му е нерентабилен, не е ли по-логично да го затвори и да освободи персонала, отколкото да не му плаща навреме заплатата. Аз смятам, че всеки месец си изработвам парите, които съм се уговорила да получавам, това че няма реклама, съответно печалба, не означава, че аз си клатя краката. Вече една година работя в тази фирма. Един-единствен месец заплатата дойде навреме. Обикновено пристигат парите около 25-30то число на месеца за предния месец. Лятото имаше цял месец, в който изобщо не ни платиха изобщо, а чак на следващия месец накрая получихме по една заплата за по-предния фактически. После се регулираха малко по малко нещата и до Нова година уж бяхме влезли в ритъм някак. Сега в края на февруари /по договор на 15-ти февруари/ трябваше да си получим заплатите за януари. На 1 март ни платиха по половин заплата. Казаха ни до 15-ти март, че ще ни дадат другата половина, когато напрактика трябва вече да си вземем парите за февруари. Стана просто мазало... Не знам какво да правя. Работата е много хубава, харесвам си я, служителите ми са също страхотни хора, а и заплатата, която получавам е висока, затова се колебая за напускане, но чисто финансово едва издържам вече.
Вие какво бихте направили? Аз ли съм най-големия идиот или и други има като мен, не знам вече, чувствам се адски прецакана

Хм..., е как така хем ти е висока заплатата, хем не издържаш финансово?
Имаш предвид, че си назначена на висока заплата, а реално не можеш да я получиш цялата ли?

Ако те успокоява, аз досега и на двете си местоработи по-рано от 20 число на следващия месец заплата не съм виждала. Тука сега даже чак до 30 число откарват, ама поне редовно ги изплащаха де.
Иначе за пликчетата с телбода ( от които липсваха суми от порядъка на 100 лв.) мисля, че ви разправях навремето...

Да, да, точно така, не съм се изразила ясно - по договор е сравнително висока, но не я изплащат навреме. Айде ако са само закъснения в рамките на месеца, успяваме да се справяме, но като откара и към следващия месец, или както лятото да пропусне месец и после трудно да навакса е направо ужас.
Ние сме с ипотечен кредит и сроковете са ми важни. Аз имам желязна финансова дисциплина и мисля само това е причината все още да не сме потънали съвсем, но не знам колко дълго ще устискаме.
Вероятно някои от вас ще ми зададат въпроса защо не съм говорила с шефа си. Истината е, че ми е неудобно.  Чувствам се глупаво. Какво да направя? Да му се обадя и какво да кажа? Извинявай, но кога ще ми платиш заплатата? Той не знае ли, че трябва да го направи? Аз ли трябва да му припомням това? Безумно е просто! Ами ако ми се направи нещо на отворен и ми се разкрещи или ми се тросне? Аз вероятно ще си глътна граматиката от потрес. Обикновено като се изненадам безкрайно така реагирам, нищо смислено не идва в главата ми, просто не мога да повярвам, че чувам еди-какво-си и толкова.
Ами по-лошия вариант, ако започне да ми мънка нещо или да увърта кога ще се плати. Аз съм наистина идиот и то от тактичните, най-вероятно ще се извиня за безпокойството и ще затворя 
Не знам какво да правя. Имам нужда някой да ме наругае май, че да се взема в ръце!
buttinsky, това за телбода и пликчетата не го помня, опресни ме, плийз

Ами...добре, ще припомня това с пликчетата, тъй като и то прекрасно се вписва в темата за идиотизирането на служителите.
В предишната фирма, в която работех заплатите също бяха иначе не лоши, но това кога ще ни се изплатят, освен от финансовото състояние на фирмата, зависеше и от настроенията на шефката, която стискаше парите и отговаряше за всякакви разплащания.
Никога не са прескачали месец, но при фиксирана дата към 15 число на следващ месец, тя винаги ги бавеше някъде докъм 25, че и до по-късно, като практиката беше следната:

- заплатите се даваха в брой в пликчета, закопчани с телбод, като представляваха сбор от основната заплата ( тази на която ни осигуряват - демек, по-ниска) и останалото, което е по черна каса
- заплатите се даваха почти винаги след работно време. Примерно ако работното време е до 5 ч, тя ги даваше към 6-7 часа, така че тези, които си тръгваха навреме чакаха още няколко дни, докато се сети да им ги даде в работно време. Съотвено, ако си много закъсал и ти трябват пари, дремеш и чакаш до 7 тя да се сети

- на мен доста често ми липсваха по 100 лева от заплатата. Само, че аз ходех да я питам защо и си ги исках, докато някои по-срамежливи и ощипани с парите, не смееха и си злобееха тайно

Ами това е в общи линии.