В момента чета...17

  • 38 415
  • 742
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 10 547
Не видях мъжки ъгъл в "Ловецът на хвърчила". Аз открих болката на децата. През цялото време страдах като майка и жена за всеки един от героите. За сметка на това в "Слънчицата" имаше моменти, в които така и не успях да съчувствам на Лайла и Мариам.


Никак не ми е ясно как ги поставяте тия рекорди с 22 книги за 3 месеца. Аз чета само вечер през делничните дни и малко повечко през почивните.

Работата ми е такава, че често просто се налага да съм там, но не върша нищо. Чакам да ме повикат и тогава запълвам времето като чета. Това може да се проточи и по половин ден.

# 466
  • София
  • Мнения: 6 210
Хич не ме бива в описанията на книги, вкл. и това, че не винаги мога да оббека усещанията си за тях в някакви разбираеми думи  Mr. Green.
Исках да кажа, че сякаш съм чела повече книги, в които се говори за съдбата на жените, описват се техните проблеми и емоции. Докато в Ловецът на хвърчилата ми беше интересна историята на мъжките образи, на чувството за вина, болката, страданието, приятелството.

denim123, понякога постигам завидно количество книги, защото много често чета леки романи, които вървят бързо, като пуканки, и позволяват системата за бързо четене по диагонал  Mr. Green.

# 467
  • Мнения: 292
Омагьосана съм от "Оризовата майка"...Не минава вече няколко дни.

# 468
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
Омагьосана съм от "Оризовата майка"...Не минава вече няколко дни.

 Дълго ще те държи. Аз я четох преди две години /май и повече/ и не съм я забравила.
 Е, вече ми се губят някои моменти, но ще я прочета отново.

 Снощи прочетох "Без кръв" - Алесандро Барико. Хареса ми. 8/10
  Ще пусна нещо кратко от нета, за да не пиша аз.

 Новият безспорен литературен шедьовър на световноизвестния италиански писател все пак не минава без кръв.
Скрит текст:
Започва с истинска кървава вендета. Отмъщението след години е най-невероятното безкръвно възмездие. Око за око, зъб за зъб. Нейде някаква война отдавна е свършила, когато четирима мъже връхлитат във фермата на най-омразния си враг. Оцелява само дъщеричката. Един от убийците я намира в изключителна поза на съвършенство и покой, но не я издава. Дарява и живота. Но какъв живот? След години красива възрастна дама застава пред продавач на лотарийни билети и го кани на кафе. Мъжът разбира, че е настъпил неговият час. Жертва и спасител заедно се връщат към миналото на смърт и разплата. Всеки се пита: "Какво ни остава?" Има ли край отмъщението или е просто омагьосан кръг, от който спасение няма. "Без кръв" е завладяващ до последната страница. Брилянтно произведение – ново доказателство за необикновения талант на голям писател.

 Отново от нета, мнение на читателка:

Трогателен разказ за женското и мъжкото разбиране за войната, живота и любовта. Прочетете "Без кръв"! Възможно е пък мъжете да понаучат нещичко за нас, жените.

# 469
  • София
  • Мнения: 1 414
Аз направих точно,както съветва Касита.Прочетох първо Оризовата майка,сега съм на края на Ловецът на хвърчила-аз лично съм запленена от историята на Амир и Хасан,страхотно написана книга,плача,защото в крайна сметка това е съдбата на Афганистан дори и в момента,не е само сухи коментари по новините...Свалила съм и Слънчицата и я почвам утре,вдругиден!

Предполагам,че след тези три книги,дълго няма да мога да се осъзная!

# 470
  • Мнения: X
Започнах "Оризовата майка". Отново чета на компютъра и отново съм запленена и не мога да се откъсна от историята.
Скрит текст:
Не съм прочела много..стигнала съм до момента в който Лакшми чака първото си дете.

Все още не съм ревала..но съм сигурна,че предстои.

# 471
  • Мнения: 382
Едновременно

  и    
Оказа се много добра комбинация (както винаги като се чете биография и самите произведения). Не знаех, че разказите от "В наше време" са писани толкова рано (1924 г.). Но сега, при третия им прочит, се замислям, че може би не са подходящи за първа среща с Хемингуей, а могат да се "преживеят" много по-пълноценно след като/ако човек вече е чел и "разбрал" автора/личността (чрез негови книги и биографии).

Май цялата колекция на Хемингуей (на Юнискорп) е с тази негова снимка. Аз лично бих предпочела на тези разкази да бъде младият Хемингуей (би изглеждал несериозно ли голобрадият младеж? или трябва поредицата да е с еднаква снимка?). Наскоро си мислех, че имам представа за него само в двете крайности - много млад и строен по време на Първата световна война и през 20-те и чак като възрастен белобрад по-едър мъж... После намерих някои снимки от "средните" му години, но сякаш изобщо не ги свързвам с него... (но си представям що пиене е изпито в тези години, и не само...)

Скрит текст:
Направо копирам тези най-точни думи:

„В наше време " Хемингуей е запечатал моменти, когато животът е определено сгъстен, очертан и изпълнен със смисъл, и ги е предал с лаконичен език, в който няма нито една излишна дума. Всяка миниатюра казва много повече от онова, което може да се прочете в нейните редове.
сп. „Трансатлантик Ривю"

Вече завършвам работата над цяла книга с разкази - споделя Хемингуей - и миниатюрите в нея ще послужат като увод към отделни по-големи произведения... Миниатюрите трябва да очертаят картината на общото, което в разказите ще бъде разгледано в детайли. Търсеният ефект може да се сравни най-точно с възприятията на човек, който оглежда брега от кораб първо с просто око, а после с бинокъл.

Разказите от сборника „ В наше време " оставят у читателя впечатлението, че са продукт на творчески процес, който е не по-малко естествен от покълването и израстването на едно цвете.
Ърнест Уолш

Само имам забележка към последния коментар, че у читателя именно "остава впечатлението" за лекота, така първично е всичко в разказите, но от "Парижката съпруга" проличава колко мъчителен процес е писането в действителност и как едва ли не хората на изкуството са раздвоени - "нормални" хора и творящи хора, трудно се съчетават двете... А Хадли е очаквала, че ще има нормален съпруг ли?!..

# 472
  • Мнения: 601
Вчера приключих с "Г-н Монк и мръсното ченге" .. Хареса  ми! Peace
Днес започвам "Парфюмът..."- Патрик Зюскинд по препоръка от вас! Дано ми хареса...

# 473
  • Мнения: 808

 Снощи прочетох "Без кръв" - Алесандро Барико. Хареса ми. 8/10

Нели, заинтригува ме с коментара си за тази книга. Има ли смисъл да я търся из нета или е на хартия?

# 474
  • Мнения: 3 463
Прочетох "Да дойдеш на света".
Простих й първите 100 страници, заради които се канех да спестя една звездичка в Goodreads.

Започвам "На изток - в рая" с надеждата, че ще разтопи буцата в гърлото ми.

# 475
  • Мнения: X
Ммм, приятно четене. Simple Smile

# 476
  • Мнения: 0

Започвам "На изток - в рая" с надеждата, че ще разтопи буцата в гърлото ми.

Оо, надали ще разтопи буцата, по-скоро доста по-плътно ще заседне в гърлото ти... Много могъща книга, не познавам някой да е останал равнодушен след нея.

# 477
  • Мнения: 3 463
Могъща???
Да не си мислиш за "На изток от рая"?

# 478
  • Мнения: 0
Могъща???
Да не си мислиш за "На изток от рая"?

Божичко! Трябва да спра с това диагонално четене... Какво, по дяволите, е "На изток - в рая" и защо някои автори непрекъснато се възползват с безумните си заглавия от чужди лаври!

# 479
  • Мнения: 3 463
Божичко! Трябва да спра с това диагонално четене... Какво, по дяволите, е "На изток - в рая" и защо някои автори непрекъснато се възползват с безумните си заглавия от чужди лаври!

 Joy  Joy  Joy

На изток - в рая. Нямам обаче отговор на въпроса "защо?"

Общи условия

Активация на акаунт