В момента чета...17

  • 38 397
  • 742
  •   1
Отговори
# 450
  • Мнения: 15 960
noshtna_ptica, кои книги на Андрей Макин най-много ти харесаха? Заинтригува ме с мнението си за тях.

Сега го открих този автор и не съм чела много от него. Спечели ме на 100% с "Музиката на един живот" - книгата е нежно и силно изживяване, разказана с най-красивите думи.
"Жената, която чакаше" е по-особена. Вероятно някой ще я сметне са отегчителна и мудна, но ако имаш един ден да й се посветиш напълно, ще те пренесе в друг свят, при други хора и ще те завладее онова неназовимо чувство от "Забравените от небето"...
Сега чета "Човешката любов", но имам чувството, че не е от класата на предишните. Залагам големи надежди на следващата, която купих днес - "Френското завещание".

Благодаря ти много! Hug Точно първата и втората ги видях вчера в една книжарница. От това, което прочетох за "Жената...", много ми напомни за атмосферата във филма "Сибирският бръснар". Щом пък правиш аналогия и със "Забравените от небето", ехееее... ще взема да ги прочета. Пиши после и за "Френското завещание"!

# 451
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
....
Аз май съм единствената, която "Ловецът на хвърчила" не е впечатлил особено. За това и не прочетох "Хиляди сияйни слънца". Интересно ми беше единствено описанието на живота в Афганистан.

...
И аз не мога да кажа, че е изключителна, но "Хиляда сияйни слънца" я прочетох и е в пъти по-трогателна, поне за мен. В "ловецът..." ставаше дума за мъже и нещо не можах много добре да ги схвана, обаче "слънцата..." беше разтърсваща.

# 452
  • Sofia
  • Мнения: 1 494
Да добавя още нещо за А.Макин, за първите 2 книги - много руско писане - красиво, лирично, тъжно и протяжно... Книгите, обаче, са писани на френски, а в Русия досега не е издаван, т.к. той не е одобрил ничий превод. Самият Макин е единственият чужденец, носител на "Гонкур".
http://www.dnes.bg/knigi/2007/06/13/andrei-makin-bush-e-chovek-ot-minaloto.37529

Последна редакция: вт, 02 апр 2013, 14:31 от noshtna_ptica

# 453
  • София
  • Мнения: 6 210
А на мен Ловецът на хвърчила ми се видя по-интересна и различна, в сравнение със Слънцата... именно заради този "мъжки" ъгъл, от който е разгледана и разказана историята.

# 454
  • Мнения: 15 960
Да добавя още нещо за А.Макин, за първите 2 книги - много руско писане - красиво, лирично, тъжно и протяжно... Книгите, обаче, са писани на френски, а в Русия досега не е издаван, т.к. той не е одобрир ничий превод. Самият Макин - единствен чужденец, носител на "Гонкур"

Да, попрочетох за него, няколко интервюта също. За него и за Набоков се зачудих, какво ли е да пишеш книги на чужд език, а не на родния, и какво ги е подтикнало. Всъщност Макин си го казва: „за да не бъде преследван от твърде близките сенки на Чехов, Толстой или Достоевски“.
Тъкмо си помислих, защо той не си ги преведе на руски и видях, че Набоков сам е превел "Лолита". Grinning

# 455
  • Мнения: 382
Да добавя още нещо за А.Макин, за първите 2 книги - много руско писане - красиво, лирично, тъжно и протяжно... Книгите, обаче, са писани на френски, а в Русия досега не е издаван, т.к. той не е одобрил ничий превод. Самият Макин е единственият чужденец, носител на "Гонкур".

А във "Френското завещание" сякаш повече се изявява френската чувствителност - в светоусещането и писането. Макар че чарът може би е именно в съчетанието с руската сила. Но и в тази книга имаше места, които ми бяха по-малко интересни (както в "Човешката любов"). Все пак благодаря, че ми припомни този автор, noshtna_ptica. Поне да си отбележа за четене "Музиката на един живот" и "Жената, която чакаше", ако стигна до тях... Wink   
Чудя се, Макин с нещо напомня ли ми на Ромен Гари?! (не съм сигурна още...)

# 456
  • Sofia
  • Мнения: 1 494
Странно е, че и а си зададох съвсем същия въпрос - вероятно заради "жените" в заглавията. Лиричността определено ги свърва, но за по-дълбоки анализи съм абсолютно неподготвена.  Embarassed

# 457
  • Мнения: 382
Странно е, че и а си зададох съвсем същия въпрос - вероятно заради "жените" в заглавията. Лиричността определено ги свърва, но за по-дълбоки анализи съм абсолютно неподготвена.  Embarassed

И аз не мога да кажа засега, най-малкото защото съм чела май само по две книги от Макин и Гари. Но жената определено е безкрайна "вселена", която може да свърза много автори.  Grinning А руско-френската комбинация при двамата си е уникална, носят особености на две велики нации, от които не може да се избяга... Лиричността наистина присъства и при двамата, но имат и доста "хард" елементи... Ще ги "изучавам" още Макин и Гари сигурно...

# 458
  • София
  • Мнения: 65
Като сме почнали да разнищваме Макин, да добавя и "Престъплението на Олга Арбелина"...

# 459
  • Sofia
  • Мнения: 1 494
Като сме почнали да разнищваме Макин, да добавя и "Престъплението на Олга Арбелина"...
Олга ме чака на рафта.  Laughing
Ще съм благодарна за впечатления?

# 460
  • Мнения: 382
Като сме почнали да разнищваме Макин, да добавя и "Престъплението на Олга Арбелина"...
Благодаря, NеDа! Simple Smile Сигурно не е за "чисто" престъпление...? (т.е. буквално тип крими)
Междувременно се сетих и за още нещо при Макин - в книгите му сякаш се усеща, че повечко е живял в "комунизма" (не казвам, че е в отрицателен смисъл)... И от това не може да се избяга... Поне това усетих с "втория етаж" на съзнанието си, не знам изобщо дали съм права има ли соц-проникване при него...
А за "Френското завещание" може би бих дала 3,5 в goodreads, но дадох 3 поради липсата на половинки, много е "тясно" там...

noshtna_ptica, пиши и ти после за Завещанието! Simple Smile

# 461
  • София
  • Мнения: 65
Пак за майка и любов ... Ще ви се стори скандална и крайна, или ще ви хареса, а може би и двете : ) Пишете после ...

# 462
  • Мнения: 387
А на мен Ловецът на хвърчила ми се видя по-интересна и различна, в сравнение със Слънцата... именно заради този "мъжки" ъгъл, от който е разгледана и разказана историята.

Още чета Ловеца. Никак не ми е ясно как ги поставяте тия рекорди с 22 книги за 3 месеца. Аз чета само вечер през делничните дни и малко повечко през почивните. За мен е уникална. Слънцата ми предстоят, така че сравнение не мога да направя, снощи четох много до късно - четях и плачех  Cry Не е нещо особено от гледна точка на богатство на изказа, но историята е толкова ... човешка, толкова трогателна, така истинска, силна ... Това именно, според мен, я прави уникална.

# 463
  • Мнения: X
И тук да си кажа, че "Уличният котарак Боб" ми се стори доста блудкав и твърде експлоатиран от собственика си, който явно е решил да си/му направи PR на всички възможни места.

# 464
  • Мнения: X
Току що свърших "Ловецът на хвърчила". От обяд съм зачела и не можах да се спра. Помня,че по същия начин прочетох и "Слънцата" пак на компютъра и за един ден. Отдавна не бях плакала така на книга. Разтърсваща е,много тежка и истинска.
Скрит текст:
Плаках за Хасан,за баща му,за ужасната съдба на сина му. На моменти ме обземаше гняв,друг път изпитвах презрение към Амир. Заради страхливостта и слабостта му.

Дълго няма да забравя този роман! Сигурно звуча пресилено,но наистина ме трогна.

Общи условия

Активация на акаунт