В момента чета...17

 Права си.  

 И аз усетих опит са леко гризване, когато често споменавах "На изток от рая".

 Вече гледам да съм по-премерена в изказванията си, че не искам в такава хубава тема да има конфронтации и размахване на пръст.

 Снощи късно завърших "Към един незнаен бог" на Стайнбек.
 Страхотна! Радвам се, че я препрочетох. 9/10

Хайде по-кротко, Лилке Мислиш ,че те анализирам и разсъждавам над това кое харесваш или не??? Надценяваш се

Момичета, моля да продължите на лични, няма нужда да разваляме темата със скандали, всеки има право на избор да чете каквото желае!

Свет,радвам се ,че ти харесва. На мен също ми хареса. Биографичните романи имат някаква особена притегателна сила за мен. А това с пълна сила важи за книга, в която централната фигура е енигматична и противоречива личност като Ърнест Хемингуей, един от най-великите писатели на ХХ век. Интересно ми беше да прочета за този ранен период от живота му – връзката с първата му жена Хадли Ричардсън и техните преживявания в Париж през 20-те години. Много добре са описани градът на светлините,който се намира в епохата на джаза и  артистичната компания на писателите от легендарното „изгубено поколение“,а също така и интимният живот, сложния му характер и пътят към славата на Хемингуей. С две думи-книгата е добра.  
И аз преписвах.
"Едно от най-хубавите неща в Париж беше да се за-върнеш, след като си го напуснал. През 1923 г. се преместихме в Торонто за раждането на нашия син Бамби, а когато се върнахме, всичко бе същото, но някак още по-познато. Беше мръсно и великолепно, пълно с плъхове, цъфнали кестени и поезия."
                                                                                                                                                                              "По онова време навсякъде имаше интересни хора. Те непрестанно влизаха и изизаха от кафенетата на Монпарнас - френски художници, руски танцьори и американски писатели. Човек можеше всяка вечер да види как Пикасо върви от Сен Жермен към апартамента си на Рю дез Огюстен, винаги по един и същ маршрут и винаги дискретно загледан във всичко и всички."

"Тогава почти всеки можеше да се почувства като художник, крачещ по парижките улици, защото това чувство се разбуждаше в гърдите ти от самата светлина, от сенките покрай сградите, от мостовете, които сякаш искат да разбият сърцето ти, и от приказно красивите жени в тесни черни рокли на Шанел, които пушат и се смеят с отметнати глави. Можехме да влезем в което и да било кафене и да почувстваме чудесния хаос вътре, да си поръчваме перно или ром „Сейнт Джеймс", докато очите ни приятно се замъглят и усетим какво щастие е да бъдем там заедно."

"Затварям очи и се облягам на Ърнест, вдъхвайки мирис на бърбън, сапун, тютюн и влажен памучен плат, и в този миг всичко е тъй отчетливо и прекрасно, че върша нещо съвършено нетипично за мен. Просто се отдавам на момента."

Благодаря, nezito!  

Разбрах, че днес е Денят на детската книга. Моето дете явно вече не чете детски книжки и да попитам и тук: знаете ли книги, в които действието се развива в съда (е, няма да е 100% сигурно, но все пак да има дело и съдебни заседания. Чете А. Кристи и Дж. Гришам, но не винаги има адвокати... Надявам се да не ми препоръчате учебник по право все пак…  ).

Благодаря!  

Темата е чудесна! И още по-чудесна би била, ако си спестим язвителните коментари. Нали?

Прочетох и "Хиляди сияйни слънчица" веднага след "Ловецът на хвърчила". Моето скромно мнение е, че тези книги би следвало да се четат една след друга и близко времево с "Оризовата майка".
Книгите на Халед Хосейни може далеч да не са върхът на литературните достижения, но са толкова истински, че няма как да не те грабнат.

Сега чета "Гробище за домашни любимци". Чела съм я в детските си години, мислех, че я помня добре, но всъщност всичко в нея сякаш ми е ново, а там Кинг е точно добре познатият и обичан Кинг.

И да добавя- чета обикновено по две книги паралелно- една на Киндъла, една хартиена. Та, хартиената е "8 секунди от смъртта" на Павел Гоневски. Водят я криминален роман, но освен крими нишката си е чиста фантастика, написана по добрите й правила. Ако някой обича жанра, книгата определено си заслужава.

Това е и моето мнение  . Книгите на Халед Хосейни ги прочетох на един дъх преди няколко години и сега като дочитам "Оризовата майка" точно за тях се сетих. Истински, човешки, разкривайки различни светове, мироглед и бит, но жестоки като живота. Прекрасни книги!

Каси, заинтригува ме с "8 секунди от смъртта" на Павел Гоневски. С нетърпение ще чакам да споделиш мнение за нея, след като я прочетеш цялата.
Приятно четене на "Гробище за домашни любимци" - една от любимите ми е на Кинг.

Бих добавила и "Павилионът "Прасковен цвят"". Сега докато чета "Оризовата майка" се връщам много често към нея.

Съжалявам, приемете извиненията ми.
Не се сдържах, понеже потребителката не за първи път коментира мои коментари за фен-фикшъна и то по този начин. Аз коментирам винаги книгите и никога хората, които ги четат и това към мен ме подразни.
Ще се старя да не се повтаря, за да не провалям хубавата тема.
Извинете, още веднъж.
 

Аз си прочетох "Черният корсар" с най-голямо удоволствие! Припомних си защо харесвам Салгари и приключенската литература.

Момичета,започвам и аз "Ловецът на хвърчила". Запалихте ме с отзивите си за тази книга,и вярвам,че си заслужава да се прочете. Чела съм "Хиляди сияйни слънца" плакала съм на нея и съм я препоръчвала на всеки който обича да чете. А някой описания от романа още не мога да ги забравя.

noshtna_ptica, кои книги на Андрей Макин най-много ти харесаха? Заинтригува ме с мнението си за тях.
Аз реших да продължа с "Вакантен пост". Взе да ме човърка кой ще го заеме.

Добавям и препоръчвам и още една подобна - "Какво помни тялото" /Шона Сингх Болдуин/.
Бях се сетила за нея тези дни, когато четох отзива на Свет за "Шалимар клоунът" 

Сега го открих този автор и не съм чела много от него. Спечели ме на 100% с "Музиката на един живот" - книгата е нежно и силно изживяване, разказана с най-красивите думи.
"Жената, която чакаше" е по-особена. Вероятно някой ще я сметне са отегчителна и мудна, но ако имаш един ден да й се посветиш напълно, ще те пренесе в друг свят, при други хора и ще те завладее онова неназовимо чувство от "Забравените от небето"...
Сега чета "Човешката любов", но имам чувството, че не е от класата на предишните. Залагам големи надежди на следващата, която купих днес - "Френското завещание".

scrye, mijjjka, отбелязвам си препоръчаните от вас книги. Благодаря ви    !

Аз май съм единствената, която "Ловецът на хвърчила" не е впечатлил особено. За това и не прочетох "Хиляди сияйни слънца". Интересно ми беше единствено описанието на живота в Афганистан.

Продължавам с Одри Нифнегър и неговия пътешественик, след леко скучното начало, става по-интересно.